Присъда по дело №274/2024 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 18
Дата: 20 май 2025 г.
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20241620200274
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 юли 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. гр. Лом, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иван Пл. Йорданов
СъдебниВаня Кр. Генадиева

заседатели:Юлий Т. Йорданов
при участието на секретаря Анетка П. Рангелова
и прокурора П. М. В.
като разгледа докладваното от Иван Пл. Йорданов Наказателно дело от общ
характер № 20241620200274 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Б. Д. И., роден на *** г. в гр. Лом, настоящ
адрес в с. Трайково, обл. Монтана, българин, български гражданин, с основно
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това,
че на 11.06.2023 г. в с. Трайково, обл. Монтана, на ул. ***, чрез нанасяне на
удар с тъп предмет /неустановен в хода на разследване/ в областта на
лакътната става е причинил средна телесна повреда на Д. Н. Й. от с. Трайково,
обл. Монтана, изразяваща се в счупване на долна част на лява мишнична кост,
което увреждане е причинило трайно затруднение движението на ляв горен
крайник за срок на оздравяване не по-малък от месец и половина – два, при
нормално протичане на оздравителния процес, с последващо постепенно
натоварване и поетапно раздвижване на засегнатия крайник - престъпление по
чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК

поради което и на основание чл. 303, ал. 2 от НПК във вр. с чл. 129, ал. 2
във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 54, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, в размер на ШЕСТ МЕСЕЦА, изпълнението
на което се отлага с тригодишен изпитателен срок, на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА подсъдимия Б. Д. И. със снета по делото самоличност да
ЗАПЛАТИ на частния обвинител и граждански ищец Д. Н. Й., ЕГН
********** сумата 5 000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди и сумата от
2360,00 лв. /две хиляди триста и шестдесет лева/ обезщетение за причинени от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на увреждане - 11.06.2023 г. до окончателното им
изплащане, както и направените по водене на делото разноски в размер на
общо 1600.00 лева за адвокатско възнаграждение /от които 400 лв. за
досъдебното производство и 1200 лв. за съдебното производство/, като
ОТХВЪРЛЯ предявения граждански иск за неимуществени вреди в останалата
му част над уважения размер до претендирания такъв от 10 000,00 /десет
хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА на осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК подсъдимия Б. Д. И. със снета по делото
самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Лом сумата от 200.00 лв. /двеста
лева/ държавна такса върху уважения размер на гражданският иск за
неимуществени вреди и по 5 лева държавна такса при всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА на осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК подсъдимия Б. Д. И. със снета по делото
самоличност да ЗАПЛАТИ по сметка на РС - Лом сумата от 94.40 лв.
/деветдесет и четири лева и 40 ст./ държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск за имуществени вреди и по 5 лева държавна такса при всеки
служебно издаден изпълнителен лист.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК подсъдимия Б. Д.
И. със снета по делото самоличност, да заплати:
по сметка на ОД МВР Монтана направените в хода на досъдебното
2
производство разноски за изплащане възнаграждение на вещо лице, в размер
на общо 444,60 лева /четиристотин четиридесет и четири лева и 60 ст./,
по сметка на РС - Лом – сумата от 447,84 лева /четиристотин
четиридесет и седем лева и 84 ст./ за изплащане възнаграждение на вещо лице,
както и 5.00 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд - Монтана, по реда на Глава ХХІ от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 274/2024 год. по описа на РС –
Лом:

Подсъдимият Б. Д. И. от с. Трайково, обл. Монтана е предаден на съд с
обвинение по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК – за това, че на 11.06.2023 г. в
с. Трайково, обл. Монтана, на ул. ***, чрез нанасяне на удар с тъп предмет
/неустановен в хода на разследване/ в областта на лакътната става е причинил
средна телесна повреда на Д. Н. Й. от с. Трайково, обл. Монтана, изразяваща
се в счупване на долна част на лява мишнична кост, което увреждане е
причинило трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок на
оздравяване не по-малък от месец и половина – два, при нормално протичане
на оздравителния процес, с последващо постепенно натоварване и поетапно
раздвижване на засегнатия крайник.
Представителят на РП – Монтана ТО Лом поддържа обвинението така,
както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен
начин. Пледира да се наложи наказание: „Лишаване от свобода”,
изпълнението на което да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК.
Подсъдимият Б. И. се явява лично и с адв. Р. Б. от МАК, който намира
обвинението за недоказано. Моли за постановяване на оправдателна присъда,
както и за отхвърляне на предявения граждански иск, като неоснователен.
Подсъдимият И. поддържа казаното от защитника си.
Частният обвинител и граждански ищец Д. Й., се представлява от адв. Н.
А. от МАК, който намира обвинението за доказано и предлага на съда да
постанови осъдителна присъда, като по отношение на наказанието поддържа
становището на прокурора. Моли да бъде уважен предявеният граждански иск
в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди и гражданският
иск в размер на 2 360 лв. за претърпени имуществени вреди, както и да бъдат
присъдени на доверителката му разноските за платено адвокатско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
При тяхната преценка поотделно и в съвкупност, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б. Д. И. живее в с. Трайково, обл. Монтана.
Д. Н. Й. живее постоянно в с. Трайково, обл. Монтана, но работи като
готвач в гр. София. На 10.06.2023 г. заедно със сина й В. били в с. Трайково,
тъй като имало бал. На 11.06.2023 г., около 01:30 ч., след като свършил бала,
тя, заедно със сестра си С. и зет си А., синът й В. и племенникът й П. тръгнали
да се прибират в дома на сестра й. Тъкмо влезли в двора на сестра й и били
последвани от група момчета от селото, които нападнали сина на Й. - В.. Това
станало, тъй като по време на празнуването на бала двете групи се били
спречкали и били употребили алкохол. В разразилия се масов конфликт /бой и
чупене на вещи/ В. бил ударен с тъп предмет и паднал на земята. В това време
Д. Й. била на улицата, обърнала се и видяла срещу нея Б. И., като го питала
1
„Какво правите, защо ударихте детето ми“. Б. бил сам срещу нея и я ударил с
тъп предмет /неустановен в хода на разследване/. Ударът бил много силен и Й.
паднала на земята. Като попитала Б. защо я удря, той отговорил, че така
заслужава, след което избягал надолу по улицата. След получения удар
пострадалата започнала да усеща силни болки в ръката, отишла при сестра си
и се оплакала, заявявайки, че Б. я е ударил с нещо. Св. А. подал сигнал в РУ –
Лом и извикал линейка. Й. е транспортирана до МБАЛ гр. Лом и прегледана,
като е установено, че лявата й ръка е счупена. На 15.06.2023 г. постъпила на
12-дневно лечение в МБАЛ „Д-р. Стамен Илиев“ - гр. Монтана.
С протокол за разпит на свидетел /пострадалата Й./ от 11.06.2023 г. е
образувано досъдебно производство. В хода на разследването са разпитани
свидетели, проведени са очни ставки, приобщени са справки и медицински
документи. Назначена е и е изготвена съдебномедицинска експертиза, от която е
видно, че на Д. Й. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване
долна част на лява мишнична кост, довело до трайно затруднение на ляв горен
крайник за срок не по-малък от месец и половина - два при нормално протичане
на оздравителния процес, с последващо постепенно натоварване и поетапно
раздвижване на засегнатия крайник.
На 12.02.2024 г. Б. И. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 129,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от
приложените доказателства: показания на свидетели, справка за съдимост,
съдебно-медицински експертизи, протоколи, епикризи, медицинска
документация.

По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени доказателства, които проверени по
отделно и в съвкупност не оставят съмнение за фактите от предмета на
доказване: причиняването на средна телесна повреда на Д. Й., както и
съзнаването на това обстоятелство от подсъдимия И. към момента на
извършване на деянието.
В проведените съдебни заседания са разпитани множество свидетели. Като
цяло повечето излагат обстоятелства, свързани с общия конфликт между
празнуващите преди това компании и нанасянето на побой над други лица.
Предмет на настоящото дело обаче е единствено причиняването на телесна
повреда от Б. И. на Д. Й.. В тази насока по делото се формират две групи
свидетелски показания:
първата - на свидетелите Д. Й., С. Й., *** И.а, П. П., А. А., В. М. и С. Н.,
които подкрепят обвинението.
втората – на свидетелите И. Н., Н. Н., В. И., Р. М., Р. Г., В. С., С. С., повечето
от които не подкрепят обвинението, но и не го разколебават.
Съдът кредитира с доверие показанията първата група свидетели. Те си
кореспондират както помежду си, така и със събраните писмени
2
доказателства. Свидетелите Й., И.а, П., А. и М. потвърждават, че след
инцидента Д. Й. е отишла при тях и им е споделила, че Б. И. я е ударил в
лявата ръка, което е довело до счупването й. Съдът не намира основание да не
даде вяра на показанията на тези свидетели. Всички те са разпитвани и на
досъдебното производство, като показанията им тогава и в съдебната фаза на
процеса са едни и същи, без каквито и да е противоречия. Оттук може да се
направи извод за тяхната достоверност. Вярно, те не са преки свидетели на
станалото между подсъдимия и пострадалата. Подробно и точно обаче
пресъздават това, което им е разказано от пострадалата, т. е. показанията им се
намират в логическа последователност и нямат противоречия помежду си,
поради което и убедително подкрепят обвинението.
Основно значение имат показанията на св. Д. Й.. Тя е пострадал и
съответно знае най-много за извършеното спрямо нея престъпление.
Разпитана и на ДП, и в хода на съдебното следствие, тя подробно разказва как
е ударена в ръката точно от подс. И. и го е разпознала, тъй като не е било
много светло, но достатъчно за да го види и чуе. Не е видяла единствено с
какво точно е ударена, но това е ирелевантно за настъпилия резултат.
По делото е приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза,
изготвена на ДП (л. 8-12), която не е оспорена от страните. В заключението на
вещото лице /което се потвърждава и при разпита му в хода на съдебното
следствие/ се посочва, че на Й. е причинено трайно затруднение на ляв горен
крайник за срок не по-малък от месец и половина - два при нормално
протичане на оздравителния процес. В хода на съдебното следствие е
назначена и изготвена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза,
според която функцията на левия крайник на пострадалата все още не е
напълно възстановена към края на 2024 г. и са необходими още оперативни
интервенции. В изготвените медицински експертизи също така се посочва, че
нараняването е резултат от директен и силен удар с тъп предмет, а в съдебно
заседание вещото лице още веднъж посочва, че не е възможно това
многофрагментарно счупване да е резултат от падане от собствен ръст. По
този начин се изключва достоверността на защитната версия на подсъдимия.
Разпитан и като свидетел, и като обвиняем на ДП, Б. И. не отрича да е имало
съприкосновение между него и Д. Й., но заявява, че я бутнал и тя паднала на
земята. В съдебно заседание подсъдимият отново поддържа тази позиция, но
тя се опровергава от показанията на пострадалата и от изготвените съдебно-
медицински експертизи. След като не е възможно счупването на ръката на Й.
да е станало от падане, единственият извод, който може да се направи е, че
въпросното нараняване й е причинено именно от подс. И., който не я е бутнал,
както твърди, а я е ударил с предмет, който не е установен впоследствие. По
делото няма нито едно доказателство, което да внася съмнение в обвинението,
нищо, което да води до извода, че нараняването на Й. е причинено от някой
друг или че тя се е самонаранила.
Що се отнася до показанията на втората група свидетели, както беше
посочено, те не подкрепят обвинението, но и не го разколебават. Повечето от
тези свидетели дават сведения за други събития от въпросната нощ – чупене
на стъклата на автомобила на св. И. Н. от св. П. П. и нанасяне на подой над
3
последния и над св. Н. Н. /л. 57-59 и л. 107 от делото/. Но по предмета на
делото – причиняване на телесна повреда от И. на Й., показанията на тези
свидетели са доста оскъдни, заявявайки, че не си спомнят дали е имало
пререкание между подсъдимия и пострадалата /св. В. С., св. Р. Г. и св. С. С.,
разпитан в последното съдебно заседание/. Св. В. И. твърди, че пострадалата
може да е бутната от подсъдимия, но не е удряна, т. е. поддържа защитната
позиция на подсъдимия, която, както беше посочено, съдът не възприема за
достоверна.
Между различните свидетели са провеждани и очни ставки на ДП /л. 176-
186/, но при тях всички споделят информация предимно за други събития от
въпросната вечер – повреждане на имущество и наранявания на св. П. и св. Н..
По предмета на настоящото НОХД – средна телесна повреда на Д. Й.,
фактическата обстановка се изяснява и обвинението се доказва от показанията
на описаната първа група свидетели и изготвените медицински документи и
експертизи. Преценени по отделно и в съвкупност посочените доказателства
водят до извода за умишлено причинена средна телесна повреда от
подсъдимия И. на пострадалата Й..

От правна страна:
Непосредствен обект на престъпленията против здравето като част от
предвидените в Глава II от НК, са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че подсъдимият
е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.
129, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. От обективна страна Б. И. е причинил на Д. Й.
средна телесна повреда – трайно затрудняване движението на ляв горен
крайник за повече от един месец.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк
умисъл – подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е
искал, целял е именно тяхното настъпване.

По наказанието и гражданския иск:
За престъплението по 129, ал. 1 от НК се предвижда наказание: „лишаване
от свобода до шест години“.
При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл.
36 от НК, наказанието се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал.
1 от НК, като съдът съобрази подбудите за извършване на деянието, както и
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на
подсъдимия и добрите му характеристични данни, а отегчаващо – неясният
мотив за нанасяне телесна повреда на пострадалата /просто защото преценил,
че „това заслужава“/. Това е отегчаващо обстоятелство, защото не е все едно
4
дали деянието е извършено напр. поради ревност или съвсем безцелно, както е
в случая (само за да вземе и подсъдимият участие в разразилия се общ
конфликт). Квалификацията на престъплението е по чл. 129, ал. 2 във вр. с ал.
1 НК, то е с висока степен на обществена опасност, тъй като се засяга
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Следва да се отбележи, че в случая оздравителният процес е продължил
повече време и е съпроводен с повече болки и страдания, вкл. по време на
болничното лечение, продължаващи и към момента. В изготвената в хода на
съдебното следствие допълнителна съдебно-медицинска експертиза се
посочва, че и към края на 2024 г. увреденият ляв крайник не е напълно
възстановен, оздравителният период не е приключил и е свързан с
извършването на поне още една оперативна интервенция. Така описаният
резултат изключва възможността по отношение на конкретното деяние да се
приеме, че са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 55, ал. 1 от НК.
Ето защо съдът намира, че следва да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода“ в размер на шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.
1 от НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, тъй като са
налице условията за това. Така наложеното наказание би постигнало в най-
голяма степен всички цели на наказанието, уредени в чл. 36 от НК - както
индивидуалната, така и генералната превенция.
Тъй като престъплението в по-широк смисъл представлява деликт, от
същото е възможно да бъдат причинени както имуществени, така и
неимуществени вреди. В случая от пострадалата са претърпени вреди и от
единия вид, и от другия, които подлежат на обезщетяване. Предвид
признаването на подсъдимия за виновен, следва да бъде частично уважена
предявената от гражданския ищец претенция за обезщетение на
неимуществени вреди. Престъплението, предмет на настоящото дело, е средна
телесна повреда, като на пострадалата е причинено затруднение движението
на ляв горен крайник за повече от един месец. За претърпените
неимуществени вреди следва да й бъде заплатено обезщетение по
справедливост, като настоящият съдебен състав намира, че то следва да е в
размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на увреждане - 11.06.2023 г. до окончателното й изплащане. В
останалата си част, до размера от 10 000 лв. предявеният граждански иск
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Пострадалата е претърпяла и имуществени вреди от извършеното спрямо
нея престъпление. Същите се изразяват в заплащане на медицински прегледи
и операция и възлизат на сумата от общо 2 360 лв., поради което и тази сума
следва да й бъде възстановена от подсъдимия.

По разноските, таксите и веществените доказателства:
На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на ОД МВР Монтана направените в хода на досъдебното
производство разноски за изплащане възнаграждение на вещо лице, в размер
5
на 444,60 лв., а по сметка на РС - Лом – сумата от 447,84 лв. за изплащане
възнаграждение на вещо лице, както и 5.00 лева държавна такса при служебно
издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на РС - гр. Лом.
На основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати на частния обвинител и граждански ищец разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на общо 1600.00 лева /от които 400 лв. за
досъдебното производство и 1200 лв. за съдебното производство/.
На осн. чл. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК съдът осъди подсъдимия да заплати по сметка на РС -
Лом сумата от 200.00 лв. държавна такса върху уважения размер на
гражданският иск за неимуществени вреди, сумата от 94.40 лв. държавна
такса върху уважения размер на гражданският иск за имуществени вреди и по
5 лева държавна такса при всеки служебно издаден изпълнителен лист.
По делото не са приобщени веществени доказателства, поради което и
съдът няма произнасяне в тази насока.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.




РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни