Решение по дело №2031/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.203 – 207 от ГПК и е образувано по искова молба на А. С. К. и В. Д. К. против Национална здравноосигурителна каса, като правоприемник на Център „Фонд за лечение на деца“, с претенции за присъждане на следните суми:

- на А. С. К.- сумите от:

1. 55970 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от сключени 7 бр. договори за заем, а именно: договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9000 лева; договор за заем от 12.02.2017 г., сключен между В. Н. В. и А. С. К., за сумата от 8500 лева; договор за заем от 17.03.2017 г., сключен между М. С. И. и А. С. К., за сумата от 7000 лева; договор за заем от 12.08.2017 г., сключен между Б. О. Б. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 04.08.2017 г., сключен между Б. Х. Х. и А. С. К., за сумата от 5000 лева; договор за заем от 16.11.2017 г., сключен между Н. Н. А. и А. С. К., за сумата от 7470 лева, всички настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

2. 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

- и на В. Д. К. -сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В условия евентуалност (при отхвърляне на главните искове), се претендира осъждане на ответника да заплати на А. А. К. сумите от:

1. 55970 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от сключени 7 бр. договори за заем, а именно: договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9000 лева; договор за заем от 12.02.2017 г., сключен между В. Н. В. и А. С. К., за сумата от 8500 лева; договор за заем от 17.03.2017 г., сключен между М. С. И. и А. С. К., за сумата от 7000 лева; договор за заем от 12.08.2017 г., сключен между Б. О. Б. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 04.08.2017 г., сключен между Б. Х. Х. и А. С. К., за сумата от 5000 лева; договор за заем от 16.11.2017 г., сключен между Н. Н. А. и А. С. К., за сумата от 7470 лева, всички настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението;

2. 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно със законната лихва, върху тази главница, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

В съдебно заседание исковите претенции се поддържат лично от ищеца А. К. и от пълномощника на ищците адв.Х. Н., която изразява подробно становище по същество на правния спор в представените по делото писмени бележки.

Ответникът - Национална здравноосигурителна каса в качеството си на правоприемник на ЦФЛД, чрез надлежно упълномощен процесуален представител – гл. юрисконсулт П. С., оспорва исковете като неоснователни. С писмен отговор с.д. № 2202/06.02.2020 г. изразява становище за несъответствие на исковата молба с изискванията по чл.127 от ГПК и счита, че същата следва да бъде оставена без движение. Оспорва по основание и размер предявените от ищеца К. искове и поддържа, че е налице неяснота какво качество има той спрямо отменените актове на директора на ЦФЛД. Оспорва размера на изразходваната за лечението на детето сума, както и наличието на необходимост от разходи в сочения от ищците размер. Изразява становище за недопустимост на предявения от ищцата В. К. иск, като изтъква, че същата не е адресат на издадените от ЦФЛД индивидуални административни актове и не е заявител по подадените две заявления. Намира за недоказано наличието на причинна връзка между отменените административни актове и заболяванията на ищците. Счита, че следва да се разграничават претендираните неимуществени вреди от негативните изживявания, породени от самото заболяване на детето. Развива доводи за недопустимост на евентуално предявения иск за имуществени вреди от името на А. К., предвид обстоятелството, че същата не е страна по сочените в исковата молба договори за заем. Намира, че същата няма и качеството трета ползваща се страна, тъй като не се установява договорите да са сключени именно с оглед нуждата й от лечение. Оспорва по основание и размер и искът за неимуществени вреди, предявен от нейно име.

В съдебно заседание процесуалният представител на ответника поддържа становището, изразено в отговора на исковата молба. Допълнително привежда доводи, че вреди по този ред могат да бъдат присъдени единствено на адресатите на ИАА. Позовава се на заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза и прави искане за отхвърляне на исковите претенции. Претендира присъждане на разноски, на основание чл.143, ал.3 от АПК.

Участващият в производството представител на Окръжна прокуратура – Варна пледира за основателност на исковете. Позовава се на установената незаконосъобразност на административните актове, като счита за доказано наличието и на останалите предпоставки по ЗОДОВ. Предлага исковите претенции да бъдат уважени.

След преценка на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Ищците А. К. и В. К. са ***** А. А. К., родена на [дата]. (видно от приложеното копие на удостоверение за раждане-л.160 от делото). При раждането на детето му е поставена диагноза „Фибуларна хемимелия“ ([Наименование]; [Наименование])- пълна липса на фибулна кост и скъсяване на дясното краче. Установено е наличие на двупръстно стъпало с липса на III, IV и V лъчове; тежка валгусна деформация на глезенна става и липса на костно ядро на проксимална тибия. Била предложена схема на лечение, включваща поставяне на ортопедична шина на около 6-9 месечна възраст, а на около [възраст] възраст-предприемане на оперативно лечение -т.нар. операция „супер анкъл“. Касаело се за рядко срещано състояние, поради което и с оглед тежестта на случая, след проведени консултации родителите били насочени да се обърнат към лечебни заведения извън страната /видно и от справка на л.222 от адм.д. №9070/2018г. на АССГ/. Била проведена консултация с лекари в „Ортопедична болница Виена Шпайзинг“, Австрия, при което било препоръчано извършването на оперативно лечение още на 8-месечна възраст на детето, за да се осигури своевременно прохождане с изправена кост и да се противодейства на по-нататъшно изкривяване.

Не е спорно между страните по делото, че на 03.05.2016г. е подадено Заявление за финансово подпомагане на лечението на детето в Австрия с вх.№6690/03.05.2016г., с което се кандидатствало за организационно и финансово подпомагане за провеждане на преглед и лечение в чужбина. С Решение №842/17.08.2016г. на директора на Център „Фонд за лечение на деца“ /л.12 от делото/ било отказано исканото подпомагане, като била извършена преценка, че не са налице предпоставките на чл.3, ал.1, т.1, б.“а“ от Правилника за дейността и организацията на работа на ЦФЛД. По жалба срещу решението било образувано адм. дело №9972/2016г. по описа на АССГ, приключило с Решение №2221/02.04.2018г., /л.13 от адм.д. №9070/2018г. на АССГ/, с което отказът бил отменен и преписката била върната за ново произнасяне по входираното заявление. Решението било обжалвано от административния орган, но с Решение №13177/30.10.2018г., постановено по КАД №6284/2018г. на ВАС, VI-то отделение, решението на АССГ било оставено в сила.

Междувременно родителите се свързали с ортопедична клиника, специализирана в лечението на подобни заболявания- „Институт за напреднало удължаване на крайници Пейли“, Флорида, в която била разработена технология за лечение, подходяща за формата на заболяването на А. К.- т.нар. операция „Супер глезен“, представляваща комбинирана реконструктивна ортопедична операция с едновременно удължаване на крайника. Родителите били информирани, че този вид операция вече е прилаган на друго българско дете със същата степен на усложнение на същото заболяване, което е получило финансова помощ от ЦФЛД.

Обнадеждени от очакваното по-качествено и комплексно лечение, обещаващо по-големи шансове за възстановяване, родителите решили да продължат лечението на детето в посочената клиника. На 19.10.2016г. подали ново заявление №7316 от посочената дата, но на 16.11.2016г. получили нов документ с изх.№366906/16.11.2016г. от директора на ЦФЛД /л.61 от адм.д. №9070/2018г. на АССГ/, с който заявлението било оставено без разглеждане и административното производство било прекратено. По предприето от ищеца К. съдебно оспорване било образувано адм. д. №12157/2016г. по описа на АССГ, по което с Определение №1719/15.03.2018г. писмото било отменено и преписката била върната за произнасяне по искането /л.56 от адм.д. №9070/2018г. на АССГ/.

За да избегнат негативите от забавянето на оперативното лечение, родителите предприели действия, за да осигурят необходимата за него сума чрез заеми и дарения. За целта те организирали и провели множество благотворителни мероприятия и инициативи за набиране на средства. Сключили и договори за заем с различни лица, като в резултат на усилията си успели да съберат необходимата сума. Така през м.октомври 2017г. двамата родители и детето А. заминали за САЩ, където били предприети предвидените медицински процедури.

На 03.08.2018г. по заявление №7316/19.10.2016г. от страна на ЦФЛД била постановена Заповед №660/20.07.2018г. /л.13 от от адм.д. №9070/2018г. на АССГ/, която съдържала нов отказ за финансово подпомагане на лечението детето в чужбина. Предприетото поредно съдебно оспорване на решението за отказ е приключило с Решение № 176/ 08.01.2019 г. по адм.д.№ 9070/2018г на АС-София-Град, с което Заповедта на директора на ЦФЛД е отменена като незаконосъобразна и административната преписка е изпратена на директора на ЦФЛД за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания /л.227 от посоченото дело/. С Решение № 13070/03.10.2019 г. по к.адм.д.№1959/2019г. на ВАС решението на първоинстанционния съд е оставено в сила /л.36 от посоченото адм. дело/.

На 24.07.2020г. била постановена Заповед №РД-Е113-01-752, с която се давало разрешение за лечение на детето А. в чужбина. На родителите бил предоставен срок, в който да представят пред НЗОК всички налични финансово отчетни документи за направените разходи във връзка с лечението, но им били възстановени само част от изразходваните суми.

По делото са представени медицински документи, удостоверяващи наличието на процесното заболяване на детето А. и съдържащи данни за предприетото лечение извън страната. Представени са и медицински документи, установяващи наличието на различни заболявания у ищците А. К. и В. К..

Към исковата молба са приложени общо седем договора за заем, с посочен заемател -ищеца К. и заемодатели-различни лица, в които е отразено, че сумите по договорите се предоставят за лечението и /или за нужди, свързани с лечението на А. К..

Служебно от съда е назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението на което вещото лице поддържа и в съдебно заседание. Според посоченото заключение, кредитирано от съда като компетентно и безпристрастно дадено, самото състояние на детето не поражда болки, но такива се появяват след започване на оперативното лечение. Вещото лице посочва, че периодът на лечение на установеното заболяване продължава до навършване на пълнолетие, като изразява становище, че не може да се очаква възстановяване на нормалния вид и функция на засегнатия долен крайник.

По искане на процесуалния представител на ищците и за изясняване на относимите към съществото на спора факти, съдът е допуснал до разпит свидетелите Н. И. М. и В. И. В.-семейни приятели на ищците, които свидетелстват за предприетите от А. и В. К. действия за осигуряване лечението на дъщеря им, както и за тяхното емоционално и здравословно състояние след поставянето на диагнозата на детето. Свидетелите познават добре семейството на ищците и предоставят подробна информация в изложената насока. Въпреки близките отношения с ищците, съдът не намира основания да не кредитира дадените показания и приема същите за обективни и правдиви.

Към доказателствата по делото за послужване са изискани и са приобщени адм.д. №9070/2018г. по описа на АССГ, ведно с адм. д. № 1959/2019 г. на ВАС.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните в производството релевантни писмени и гласни доказателства, както и от заключението на СМЕ, които са последователни и безпротиворечиви по отношение на основните подлежащи на доказване факти, и разгледани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактология, съдът прави следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 203 от АПК е уредена възможността гражданите и юридическите лица да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковете са предявени от легитимирани субекти-лица, претендиращи, че са претърпели вреди от незаконосъобразни ИАА и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледано от съда по същество. Неоснователни са доводите, изложени в писмения отговор, за недопустимост на предявения в условията на евентуалност иск за имуществени вреди от А. К., тъй като тя не е страна по претендираните договори за заем. Активната процесуална легитимация се определя от твърденията, изложени в исковата молба и доколкото в случая се твърди, че А. К. е претърпяла имуществени вреди, предявеният от нейно име иск се явява допустим.

Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, приложим в настоящото производство на основание чл.203, ал.2 от АПК, исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 от ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи - юридически лица. Съгласно чл. 1, ал. 1 от Постановление № 54 на МС от 28.03.2019 г. за закриване на Център "Фонд за лечение на деца" /ЦФЛД/, / Oбн., ДВ, бр. 26 от 29.03.2019 г., в сила от 29.03.2019 г./, прието на основание § 13 от Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г., се закрива Център "Фонд за лечение на деца", считано от 1 април 2019 г. Съгласно чл. 1, ал. 3 от цитираното Постановление, функциите, дейността, активите, пасивите, архивът, както и другите права и задължения на ЦФЛД, свързани с организационното и финансовото подпомагане за лечение на лица до [възраст] възраст в страната и в чужбина, се поемат от Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - ЮЛ със седалище София и с предмет на дейност - осъществяване на задължителното здравно осигуряване. От изложеното следва, че НЗОК е правоприемник на Център "Фонд за лечение на деца", при което предявените искове следва да се счетат за насочени срещу надлежния ответник, притежаващ самостоятелна правосубектност.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ се отличава от общата деликтна отговорност само по отношение на деликвента и на причинната връзка - вредите трябва да са причинени при или по повод упражняване на административна дейност. Отговорността на държавата по предвидения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред се реализира при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ незаконосъобразен акт /т. е. ИАА, отменен по съответния административен или съдебен ред/, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2/ вреда от такъв административен акт и 3/ причинно-следствена връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Липсата на който и да е от посочените три елемента на фактическия състав води до неоснователност на претенцията.

Относно първата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника – наличие на незаконосъобразни административни актове, отменени като такива със съдебни решения, липсва спор между страните в производството. Претендираните от ищците обезщетения са за вреди, настъпили вследствие на незаконосъобразните Решение № 842/ 17.08.2016 г. на директора на ЦФЛД, Писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред с цитираните по-горе съдебни решения.

Налице са данни и че във връзка с лечението на детето ищците А. К. и В. К. са претърпели вреди. Като съобрази данните от цитираните административни актове обаче, съдът констатира, че не са налице основания предявените от посочените ищци искове да бъдат уважени, тъй като липсва третата необходима предпоставка, а именно- наличието на пряка причинно-следствената връзка между акта, бездействието и вредите. Основанието на претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди са отменените актове на директора на Фонда, с които е отказана финансова помощ на детето А. К. и поради това от постановения отказ търпи вреди само и единствено тя, като адресат на актовете. Този извод се налага от изискването на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, вредите да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Административните актове и бездействия са били насочени към детето и поради това единствено причинените на него имуществени или неимуществени вреди подлежат на възстановяване. В тази насока е актуалната съдебна практика, като изложеното становище се споделя изрично в Решение № 2026 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8901/2023 г., III о. и Решение № 734 от 24.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 307/2022 г., III о. Във втория от цитираните съдебни актове се изтъква, че от морална гледна точка е ясно и безспорно, че липсата на финансиране за лечение на детето се отразява на състоянието и психиката на неговите родители и близки. Но след като родителят е подписал заявлението за финансово подпомагане само като представител на детето си, не може да претендира обезщетение за неимуществени вреди на лично основание. С оглед на това предявените в лично качество от А. К. и В. К. искове за обезщетения за вреди са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Двамата биха могли да предявят претенциите си по общия ред и пред гражданския съд, но не и по реда на ЗОДОВ, пред административния съд. Поради това е безпредметно да се изследва размерът на набраните чрез дарения средства, направените разходи и съответствието на претенцията за имуществени вреди с разликата между дарените и разходените парични суми. По същите съображения не следва да се събират конкретни доказателства и за наличието на причинна връзка между установените заболявания на ищците и негативните преживявания, свързани с необходимостта от лечение на детето и постановените откази от ответника същото да бъде финансирано. Неоснователни са съответно и исковете за присъждане на законна лихва върху претендираните обезщетения.

Поради отхвърлянето на главните искове, съдът следва да се произнесе относно предявените в условията на евентуалност искове от името на А. А. К. за обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди.

Искът за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер 55970 лева, изразяващи се в претърпени загуби от сключени договори за заем, също се преценява като неоснователен. За присъждането на обезщетение е необходимо претендираните имуществени вреди да са настъпили в патримониума на ищеца. В случая страна по представените договори за заем на парични средства е бащата А. К., а не детето А., като няма данни и не се твърди притежавано от нея имущество да е намалено или задължено с пасиви. Следователно предявеният от името на А. К. иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди също следва да бъде отхвърлен.

При преценката за основателност на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът следва да установи налице ли са кумулативно всички материални предпоставки за уважаването му.

На първо място съдът намира за необходимо да посочи следното: Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. С изтичането на давността и при направено възражение от насрещната страна вземането се погасява, респективно предявеният иск следва да се отхвърли.

Нормата на чл. 203, ал. 2 от АПК предвижда за неуредените въпроси за имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани да се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ. В ЗОДОВ също липсва уредба по тези въпроси, но съгласно § 1 от ЗР на същия закон, за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони, поради което следва да се приложат разпоредбите на ЗЗД, уреждащ института на погасителната давност.

Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, началният момент на погасителната давност за предявяване на иск за заплащане на обезщетение за вреди от незаконни административни актове, е тяхната отмяна с решение на съда, като незаконосъобразни, като в тези случаи вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния административен акт. В разглеждания случай Решение №2221/02.04.2018г., постановено по адм. дело №9972/2016г. по описа на АССГ и Определение №1719/15.03.2018г., постановени по адм. д. №12157/2016г. по описа на АССГ, са влезли в законна сила повече от пет години преди предявяването на иска. Съгласно нормата на чл. 120 от ЗЗД обаче давността не се прилага служебно. В случая от страна на процесуалния представител на ответника не е направено възражение за изтекла петгодишна погасителна давност за правото на иск, обосновано с посочените административни актове, с оглед на което настоящият състав дължи произнасяне по цялата претенция.

Съдът намира иска на А. К. за присъждане на обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди за частично основателен. Не се установява по делото в резултат на признатите за незаконосъобразни административни актове да е настъпило влошаване на състоянието на детето, забавяне или препятстване на необходимото лечение. От приложените медицински документи и от заключението на СМЕ е видно, че А. е претърпяла оперативно лечение и множество медицински процедури в Медицински център „Сейнт Мери“, У. П. бийч, Флорида, САЩ, за времето от 19.10.2017г. до 31.07.2018г. В документ, отразяващ извършен контролен преглед в медицинския център /л.232 от делото/, е отразено, че А. е постигнала изключителен успех с лечението си. В този и в останалите документи не се съдържат данни лечението да не е предприето навременно, да е било затруднено, да е претърпяло неуспех по подобни причини или на детето да са причинени допълнителни физически страдания, извън свързаните със самото заболяване. Напротив, в приложеното медицинско становище от д-р Д. П. /л.163-гръб от делото/ е посочено, че идеалната възраст за извършване на препоръчаната операция е между 18-24 месеца. При постъпването си за лечение в медицинския център на 19.10.2017г. А. е била на възраст 18 месеца- в началото на препоръчителния период. При това положение не се установява от процесните откази на ищцата да са причинени неимуществени вреди, по причини, свързани със забавяне или осуетяване на самото лечение.

Трайната съдебна практика обаче възприема като допустими и адекватни доказателства за претърпени болки и страдания и свидетелските показания, каквито са допуснати и събрани в настоящия случай. От показанията на св.М. се установява, че майката В. К. е била силно притеснена от отсъствието на средства за лечението на детето, често е плачела, била е изнервена и е споделяла със свидетелката, че отношенията й със съпруга й са се влошили, поради непрестанните усилия, които е трябвало да полагат за осигуряването на необходимите суми. От своя страна в показанията си св.В. съобщава, че родителите на А. са били в паника дали ще успеят да осигурят средствата за лечението й; А. К. полагал много усилия за провеждането на дарителските кампании, които му отнемали изключително много време. Същият получил и здравословен проблем при постановяването на поредния отказ за финансиране и се е чувствал постоянно под напрежение. При така установеното съдът намира за основателни доводите, изложени в съдебно заседание, че психическото и емоционално състояние на родителите и тяхната ангажираност с набирането на средства е рефлектирало негативно върху малолетната А.. Не са необходими специални знания, за да се прецени, че фокусирането на родителите върху дарителските кампании е ограничило времето, отделяно на детето. Общоизвестно е също, че изпитваните от родителите негативни емоции, тяхната изнервеност и конфликти, травмират детето и му причиняват емоционални страдания. Състоянието на родителите безспорно е стресов фактор за детето, още повече, че поради ранната си възраст то не е имало обяснение за изпитваните от тях страх и безпокойство. В стресови ситуации е попадало детето и във връзка с необходимостта да бъде представяно в благотворителните мероприятия за набиране на средства, където е попадало в непозната среда и сред множество непознати лица-обстановка, която безспорно е от естество да предизвика притеснение и безпокойство у толкова малко дете. Съдът намира за необходимо да отбележи, че поради отдалечеността във времето на тези събития и поради невръстната възраст на детето към този момент не би могло да се очаква по-конкретни данни за преживяванията му да бъдат получени посредством назначаване на психологична експертиза, поради което съдът намери за достатъчни за формирането на изводите си събраните писмени и гласни доказателства.

Предвид изложеното съдът приема наличието на пряка причинно-следствена връзка между отменените незаконосъобразни административни актове и настъпването на неимуществени вреди за ищеца А. К..

Макар и да не е посочено изрично, от съдържанието на исковата молба се извлича, че искът за обезщетяване на вреди, произтичащи от отменените ИАА, се отнася за периода от издаването на актовете до момента на тяхната отмяна, в случая- от 17.08.2016г. /когато е постановен първият акт/ до постановяване на съдебния акт, с който окончателно е решен спорът за законосъобразността на последния ИАА – Решение №13177/30.10.2018г., постановено по КАД №6284/2018г. на ВАС /в същия смисъл – Решение № 16033/30.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6814/2019г./. Именно окончателният съдебен акт „създава“ юридическия факт, който е и първата необходима материална предпоставка за уважаване на исковете – незаконосъобразен административен акт. То заличава с обратна сила правните последици, които са възникнали в правния мир с издаване на незаконосъобразния административен акт. Още повече, че в отменените актове на директора на ЦФЛД не е посочен конкретен времеви период, за който е отказано отпускането на средства.

Съгласно предвиждането на чл.52 от Закона за задълженията и договорите размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория, при която се цели установяване на баланс между тежестта на деянието – източник на неимуществените вреди, и възмездието. Съдът счита, че в разглеждания случай размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси. Следва да се вземат предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразните ИАА са се е отразил на ищцата. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, продължителността на периода, през който са търпени негативните преживявания и с оглед техния характер и интензитет, съдът приема, че искът е основателен до размер от 20 000 лева и следва да бъде уважен в посочения размер.

При този изход на правния спор основателен се явява искът за присъждане на законната лихва върху размера на определеното обезщетение, предявен по начина, докладван в съдебно заседание от 24.02.2025г.-считано от датата на завеждане на исковата молба – 04.09.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода на делото е неоснователно искането на ищците за присъждане на направените по делото разноски, тъй като предявените от А. К. и В. К. искове са отхвърлени, а няма данни да са били направени разноски от имущество, принадлежащо на ищцата А. К..

Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К., [ЕГН], от [населено място], срещу НЗОК – София, за сумата от 55970 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от сключени 7 бр. договори за заем, а именно: договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9000 лева; договор за заем от 12.02.2017 г., сключен между В. Н. В. и А. С. К., за сумата от 8500 лева; договор за заем от 17.03.2017 г., сключен между М. С. И. и А. С. К., за сумата от 7000 лева; договор за заем от 12.08.2017 г., сключен между Б. О. Б. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 08.02.2017 г., сключен между П. Н. П. и А. С. К., за сумата от 9500 лева; договор за заем от 04.08.2017 г., сключен между Б. Х. Х. и А. С. К., за сумата от 5000 лева; договор за заем от 16.11.2017 г., сключен между Н. Н. А. и А. С. К., за сумата от 7470 лева, всички настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни, ведно с иска за присъждане на законна лихва върху същата сума.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К., [ЕГН], от [населено място], срещу НЗОК – София за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни.

ОТХВЪРЛЯ иска на В. Д. К., [ЕГН], от [населено място], срещу НЗОК – София за сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от откази, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на Директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на Директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на Директора на ЦФЛД, всички отменени по съдебен ред като незаконосъобразни.

ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - София като правоприемник от 01.04.2019г на Център „Фонд за лечение на деца“, да заплати на А. А. К., [ЕГН], от [населено място], обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на отменените като незаконосъобразни откази за финансовото подпомагане на лечението й, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на директора на ЦФЛД, в размер 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2024 г. до окончателното  изплащане.

ОТХВЪРЛЯ иска на А. А. К., [ЕГН], от [населено място], срещу НЗОК – София, за репариране на неимуществени вреди в резултат на отменените като незаконосъобразни откази за финансиране на лечението й, обективирани в Решение № 842/ 17.08.2016 г. на директора на ЦФЛД, писмо с изх. № 366906/ 16.11.2016 г. на директора на ЦФЛД и Заповед № 660/ 20.07.2018 г. на директора на ЦФЛД, в частта за разликата над 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/ до претендираните 100000 лв. /сто хиляди лева/, ведно с иска за присъждане на законна лихва върху същата сума.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.