№ 199
гр. София, 31.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Георги Ст. Мулешков
Ваня Н. Иванова
като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско
дело № 20221800500131 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.267, ал.1 ГПК.
Жалбоподателят „Б. ДСК“ АД – ответник по делото, обжалва Решение
№ 68 / 16.11.2021 г. по гр. д. № 557 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд.
Жалбата е подадена в срока на чл.259, ал.1 ГПК, но е недопустима по
следните съображения:
С разпореждане от 08.12.2021 г. районният съд е оставил въззивната
жалба без движение за отстраняване на нередовности – внасяне на дължимата
държавна такса от 29,63 лв. и представяне на препис за насрещната страна.
Определил е седмичен срок от връчване на съобщението за отстраняване на
нередовностите. Съобщението е било връчено на жалбоподателя на
20.12.2021 г.
Считано от 20.12.2021 г., срокът за изпълнение на указанията е изтичал
на 29.12.2021 г. (първия присъствен ден след коледните празници).
На 22.12.2021 г. жалбоподателят е подал по пощата молба, постъпила в
съда на 23.12.2021 г., с която е заявил, че представя платежно нареждане за
внесена държавна такса по сметка на СОС. Платежно нареждане обаче не е
било приложено. В молбата не е било споменато нищо за представянето на
препис от жалбата.
По делото липсват каквито и да било други постъпления от страна на
жалбоподателя до 29.12.2021 г., включително и пратка, подадена по пощата
до тази дата.
С молба от 12.01.2022 г., изпратена по пощата на 11.01.2022 г.,
жалбоподателят е заявил, че на 04.01.2022 г. е получил обаждане от служител
1
на районния съд, че към молбата от 22.12.2021 г. липсва платежно нареждане,
както и че в тази връзка изпраща такова. Приложеното платежно нареждане е
от 04.01.2022 г., от което следва извод, че държавната такса не е била внесена
нито към 22.12.2021 г., както е било посочено в молбата на жалбоподателя,
нито до изтичането на едноседмичния срок за отстраняване на
нередовностите на 29.12.2021 г.
По делото никъде не е обективиран акт, с който съдът да определя нов
срок за изпълнение на указанията и да разпорежда уведомяване на
жалбоподателя по телефона.
При тези факти въззивната инстанция намира, че жалбата подлежи на
връщане на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК – нередовностите не са били
отстранени в указания от съда срок. По силата на чл.101, ал.3 ГПК при
неотстраняване на нередовността в указания срок процесуалното действие се
смята за неизвършено, тоест неизпълнението на указанията не може да бъде
санирано (Определение № 274 / 21.06.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1349/2016
г., I т. о.; Определение № 93 / 1.03.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 580/2016 г., IV
г. о.; Определение № 489 от 15.09.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4975/2014 г., I
г. о., и др.) Без значение е, че държавната такса е била внесена след
изтичането на срока и представена в съда след още една седмица.
Действащият ГПК не съдържа разпоредба, аналогична на чл.40 от отменения
ГПК от 1952 г., според който процесуалните действия, извършени след като
са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда, освен ако е
постановено друго. Най-често в приложното поле на изключението „освен ако
е постановено друго“ попадаха случаите на отстранени след срока
нередовности, но преди произнасянето на съда по връщането на нередовния
сезиращ документ. С разпоредбата на чл.64, ал.1 от действащия ГПК обаче
такава възможност вече не е предвидена. В съответствие с чл.101, ал.3 ГПК,
разпоредбата на чл.64, ал.1 еднозначно и категорично повелява, че
процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените
срокове, не се вземат предвид от съда. Строгостта на двете норми е била
отбелязана и в Решение № 164 от 30.06.2016 г. по гр. д. № 5255 / 2015 г. на
ВКС, IV г.о. Касационната инстанция е приела, че когато нередовностите по
въззивната жалба не бъдат отстранени срок, а това бъде сторено в повторно
даден от съда нов срок, постановеното въззивно решение подлежи на
обезсилване като постановено по недопустимо развило се въззивно
производство.
Ето защо настоящият съд намира, че подадената жалба следва да бъде
върната, а образуваното по нея производство – прекратено.
По изложените съображения и на основание чл.267 вр. чл.262, ал.2, т.2
ГПК Софийският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ВРЪЩА въззивната жалба на „Б. ДСК“ АД срещу Решение № 68 /
16.11.2021 г. по гр. д. № 557 / 2021 г. на Ихтиманския районен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по възз. гр. д. № 131 / 2022 г. на
Софийския окръжен съд.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3