РЕШЕНИЕ
№ 1802
гр. Русе, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Ст. С.
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Н. Ст. С. Гражданско дело № 20234520102037
по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС.
Ищецът И. С. Б. от гр.Русе е предявил против етажна собственост на
сграда в гр.Русе, бул.“Ц.О.“ 36, представлявана от управителя В. Д. М. иск за
отмяна на решения на общото събрание на ЕС, с правно основание чл.40 от
ЗУЕС.
На основание чл.40, ал.1 от Закона за управление на етажната
собственост (ЗУЕС), ищецът С. Б. оспорва Решение на Общото събрание на
етажната собственост, прието на дата 01.04.2023г. и неизвестно за него от
етажната собственост, находяща се в гр. Русе, бул. "Ц. о." №36 блок „Ч.".
Твърди се в исковата молба, че на това събрание бил избран нов
домоуправител В. Д. М., като процедурата по свикване и провеждане на
Общото събрание била изцяло опорочена и водела до незаконосъобразност на
взетото решение на Общото събрание на етажната собственост.
Ищецът твърди, че е нарушена процедурата по свикване на ОС по
смисъла на чл.13 от ЗУЕС. Не било ясно кога е обявено Общото събрание, за
коя дата, с какъв дневен ред и от кого. Не били съставени редовни покани,
подписани от лицата, които свикват Общото събрание, които да са поставени
1
на видно място на входа на сградата - не по-късно от 7 дни преди датата на
събранието. Не е бил съставен протокол за дата и час на поставянето от
лицата, които свикват Общото събрание.
Ищецът счита, че реално нямало проведено Общо събрание, в което да
са участвали етажните собственици и да са приели В. М. за домоуправител на
етажната собственост. Счита, че за провеждане на ОС и вземането на решения
не е спазен императивно регламентирания кворум по чл.15 от ЗУЕС и начина
на провеждане на ОС. На проведеното Общо събрание на 31.03.2023г. не е
проведено гласуване, за избор за домоуправител, нито е бил избран
председател и протоколчик на същото и няма съставен протокол от тази дата и
списък с присъстващите етажни собственици. Твърди се още, че на
проведеното Общо събрание на 31.03.2023г., ако въобще се е състояло, не са
били легитимно представени етажните собственици от общите части на
етажната собственост и не ставало ясно как са спазени императивните
разпоредби на чл.15, ал.З от ЗУЕС и има ли изготвен протокол съгласно чл.16
от ЗУЕС. Счита, че общото събрание е приело решения в нарушение на
разпоредбата на чл.16 от ЗУЕС.
Ищецът твърди, че доколкото му е известно, представеният протокол за
проведено Общо събрание на ЕС е от 01.04.2023г. в Община Русе от
самоназначилия се за домоуправител В. М., на който, не е ясно дали има
всички реквизити, тоест да съдържа датата и мястото на провеждането на
Общото събрание, дневния ред, явилите се лица и идеалните части от
етажната собственост, които те представляват, номера на самостоятелния
обект, начина, по който са гласували лицата - "за", "против" или "въздържал
се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и
приетите решения.
Ищецът твърди, че не му е известно да има два протокола, които да
съдържат задължителните реквизити по чл.16, от ЗУЕС, което опорочавало
приетите решения до степен на тяхната незаконосъобразност.
Ищецът твърди, че протоколът от 01.04.2023г. на ЕС от ОС, с който е
регистриран В. М., отразявал неистински обстоятелства.
Ищецът счита, че не е морално етажен собственик, който дължи суми на
Етажната собственост и за това има висящо гражданско дело № 4596/2022г. на
III гр. състав при Районен съд Русе, да се самоназначава като домоуправител и
2
да цели прекратяване на това дело и по този начин да си опрости финансовите
задължения към Етажната собственост. Твърди, че това поставяло етажната
собственост и всички останали съсобственици на самостоятелни обекти, в
риск от поемане на неясни и бъдещо неопределени действия и задължения от
страна на самоназначилия се домоуправител, чиито права и задължения са
неизвестни.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение на
Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр. Русе, бул. "Ц.
О." №* блок „Ч.", прието на 01.04.2023г., с което е избран за домоуправител В.
Д. М., както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да осъди ответника да заплати
разноските по делото.
В условията на алтернативност, моли съда да прогласи решението за
нищожно. Основанието ищецът да иска алтернативно прогласяване за
недействително решението, което оспорва, е обстоятелството, че липсва
действителна воля на посочените собственици в етажната собственост за
вземане на решение по посочените по-горе точки, конкретно в протоколите за
проведено събрание ищецът не е присъствал при вземане на решение, с което
да се приеме В. М. за домоуправител на етажната собственост.
Направени са доказателствени искания:
- на основание чл.192 от ГПК да бъде задължено трето, неучастващо в
производството лице Община Русе да представи цялата преписка по
регистрацията на В. Д. М. в качеството и на домоуправител на етажната
собственост, находяща се в гр. Русе, бул. "*****.
- да бъде задължен ответника В.Д. М., в качеството му на
домоуправител на етажната собственост, находяща се в гр. Русе, бул. ****, да
предостави в оригинал всички книжа, изискващи се по ЗУЕС, за неговото
избиране в качеството му на домоуправител.
- да се изиска и приложи протокол от проведено съдебно заседание по
гражданско дело №4596/2022 г. на III гр. състав при Районен Съд Русе.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците, с който оспорват предявения иск като недопустим и
неоснователен. Считат, че искът е недопустим, тъй като по делото не са
представени доказателства, че ищецът е собственик на самостоятелен обект в
3
сградата в режим на етажна собственост, съответно че е налице правен
интерес да оспорва взетите решения. Твърдят, че не са нарушени посочените
от ищеца разпоредби на ЗУЕС при вземане на оспорените решения.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40, ал.1 от ЗУЕС –
за отмяна на решение на Общото събрание на етажната собственост, находяща
се в гр.Русе, бул. "*****", прието на 01.04.2023г., с което е избран за
домоуправител – В. Д. М..
В условията на алтернативност, ищецът моли съда да прогласи
решението за нищожно. Основанието ищецът да иска алтернативно
прогласяване за недействително решението, което оспорва, било
обстоятелството, че липсвала действителна воля на посочените собственици в
етажната собственост за вземане на решение по посочените по-горе точки,
конкретно в протоколите за проведено събрание ищецът не бил присъствал
при вземане на решение, с което да се приеме В. М. за домоуправител на
етажната собственост.
По предявения иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС в тежест на
ищеца е да докаже правния си интерес от исковата защита, а именно че е
собственик на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост,
както и приемането на оспорените решения на ОС на ЕС на посочената дата и
с посоченото съдържание; атакуване на решенията в преклузивния срок за
това – чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
В тежест на ответниците е да докажат, че общото събрание е проведено
по предвидения в закона ред, включително, че решенията са взети при
предвидения в ЗУЕС кворум - при изискуемите норми за представителство
– чл. 14, ал.4 и ал.5 от ЗУЕС, кворум и мнозинство за приемане на решения и
обективирането им в надлежно съставен протокол – чл. 16, ал.5 от ЗУЕС,
както и материалната законосъобразност на атакуваните решения – че
същите не протИ.речат на императивни материалноправни норми на ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС всеки собственик може
да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание на ЕС, а
4
съгласно ал.2 от същата разпоредба, молбата се подава пред районния съд по
местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
По своята правна същност исковете по чл.40 от ЗУЕС са конститутивни
и имат за свой предмет упражняване на потестативното материално право на
собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на ЕС за отмяна на
незаконосъобразно решение на общо събрание на етажните собственици.
Съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗУЕС една от формите на управление
на етажната собственост е общото събрание, при която органи на управление
са общото събрание и управителния съвет (управител), а съгласно чл.11 и
чл.17, ал.2 от ЗУЕС, при упражняване на законовите си правомощия общото
събрание, в която участват собствениците/ползватели на самостоятелни
обекти, приема решения.
Решенията на общото събрание на сграда в режим на етажна са особен
вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени
към постигане на една обща цел. Последните се вземат по специално
законоустановена процедура, регламентираща начина на свикване на ОС,
състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като
спазването на тези правила е основание за действителността
на решението – в т. см. е Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. по
описа на ВКС, I г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК. Следователно,
касае се за решения, обективиращи успоредните волеизявления на
мнозинството от присъстващите на събранието етажни собственици, насочени
към постигане на определена цел.
След влизането им в сила решенията са задължителни за всички етажни
собственици, включително за тези които са гласували против, както и за
неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно ще станат етажни
собственици или обитатели. Същевременно задължителността им отпада за
лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели, дори да са
гласували за тях.
Характера на решенията на етажната собственост обуславя и особения
ред за проверка на законосъобразността им, определен от правилата в ЗС и
ЗУЕС, като контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен. Последният се инициира от ограничен кръг активно
5
процесуално легитимирани лица - собствениците на обекти от етажната
собственост – арг. чл.40, ал.1 от ЗУЕС и в рамките на преклузивен по
характера си срок за предявяване на иска, който тече от узнаването на
решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40, ал.2 от
ЗУЕС.
С оглед специфичния характер на решенията на ОС, правомощията на
съда в производство по реда на чл.40 от ЗУЕС и предмета на проверка също са
изчерпателно посочени, доколкото отмяната на решението на етажната
собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при
неспазване на императивни правни норми, като съдът с решението си не може
да замести решението на общото събрание на етажните собственици.
Основание на исковете по чл.40, ал.1 от ЗУЕС са конкретните твърдени
закононарушения,
допуснати при свикването и провеждането на общото събрание, посочени в
сезиращата съда искова молба.
Според чл.40, ал.2 от ЗУЕС молбата за отмяна се подава пред районния
съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. В последната
разпоредба е предвидено, че председателят на управителния съвет
(управителят) в срока по ал.6 поставя на видно и общодостъпно място на
входа на сградата съобщение за изготвянето на протокола. За
поставяне на съобщението се съставя протокол от председателя на
управителния съвет (управителя) и един собственик, ползвател или обитател,
в който се посочват датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Копие от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис
„Вярно с оригинала“, и приложенията към него се предоставят на
собствениците, ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 от
ЗУЕС се
изпраща на посочената електронна поща или адрес в страната. Когато в
случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в
страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за
уведомено с поставяне на съобщението. В съдебната практика няма спор, че
този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на
правото да се иска отмяна на решенията на общото събрание.
6
В настоящия казус общото събрание на етажната собственост, чийто
решения са предмет на настоящото производство, е проведено на 01.04.2023г.,
а исковата молба е подадена в съда на 19.04.2023г. с вх.N:11729, поради което
безспорно преклузивният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е спазен.
Съдът следва да уточни, че незаконосъобразни са решенията на общото
събрание на ЕС, които протИ.речат на императивни правни норми или на
разпоредби, установени с приетия Правилник за вътрешния ред на ЕС; които
са взети в нарушение на предвидените в закона или Правилника процедури и
правила за вземане на решение; при нарушен ред за свикването и
провеждането на общото събрание; по въпрос, който е извън компетентността
на общото събрание на етажната собственост, предвидена в чл. 11 ЗУЕС.
С оглед исковия характер на производството и при спазване на основния
принцип в него - диспозитивното начало (арг. чл.6, ал.2 от ГПК), предметът на
делото и обемът на дължимата защита са очертани от изложените в исковата
молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от основанията
за отмяна, посочени в исковата молба и не следи служебно за други
допуснати нарушения, водещи до незаконосъобразност на решенията.
От момента на подаване на исковата молба – 19.04.2023г. до даване ход
на съдебните прения по делото – 19.11.2025г., и въпреки разпределената
доказателствена тежест с Определение N:4672/21.10.2025г. (вж. л.274 от
делото), ищецът не представи доказателства по делото за правния си интерес
от исковата защита, а именно че е собственик на самостоятелен обект в
сградата в режим на етажна собственост.
Изложеното дава основания на съда да формулира извод, че в настоящия
казус ищецът И. С. Б. с ЕГН:********** не е от ограничения кръг активно
процесуално легитимирани лица (собственици на обекти от етажната
собственост), които имат право да предявят иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
При тези обстоятелства предявеният иск от И. С. Б. за отмяна на
Решение на Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр.
Русе, бул. "*****", прието на 01.04.2023г., с което е избран за домоуправител -
В. Д. М. следва да бъде отхвърлен.
По аналогични аргументи следва да бъде отхвърлен и предявеният в
условията на алтернативност иск, за прогласяване нищожността на Решение
на Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр. Русе, бул.
7
"****** прието на 01.04.2023г., с което е избран за домоуправител - В. Д. М..
По разноските:
Както се подчертава и в мотивите към т.1 от ТР № 119 от 1.12.1956 г. на
ВС по гр.д. № 112/1956г., ОСГК, разноските се дължат от страната, която с
поведението си виновно е причинила възникването на съдебния спор, като
задължението за тяхното заплащане е задължение за заплащане на понесените
от другата страна вреди.
В случая делото е решено по същество, като исковете предявени от
ищеца са отхвърлени изцяло. В последното съдебно заседание по делото,
адв.Г. М. от Русенска адвокатска колегия е представил списък с разноски по
чл.80 от ГПК, касаещи настоящото исково производство и са налице
доказателства за действителното им заплащане в размер на 550,00 лева -
платен адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Б. с ЕГН:********** срещу „Етажна
собственост“ находяща се в гр. Русе, бул. "***** представлявано от
домоуправителя - В. Д. М., иск с правно основание чл.40 от ЗУЕС за отмяна
на Решение на Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр.
Русе, бул. "******, прието на 01.04.2023г., с което е избран за домоуправител -
В. Д. М..
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И. С. Б. с ЕГН:********** срещу „Етажна
собственост“ находяща се в гр.Русе, бул. "*****, представлявано от
домоуправителя - В. Д. М., иск за прогласяване нищожността на Решение на
Общото събрание на етажната собственост, находяща се в гр.Русе,
бул."*****", прието на 01.04.2023г., с което е избран за домоуправител - В. Д.
М..
ОСЪЖДА И. С. Б. с ЕГН:********** да заплати на В. Б. М. с адрес
гр.Русе, бул."******" сумата от 550,00 лева за разноски по делото за платен
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9