МОТИВИ: ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия С.М.Т. ***
за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194,
ал.1 вр.чл.29
ал.1 б.”б”от НК.
В съдебно заседание участващия по делото прокурор
поддържа обвинението против подсъдимия така както е предявено. Счита, че от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства безспорно се
установява фактическата обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което
подсъдимия следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и му
се наложи наказание при условията на чл.8а, ал.1 от НК към минималния размер.
Подсъдимия участва в
съдебно заседание лично и с назначения от съда служебен защитник –
адвокат. Признава се за виновен, като заявява, че признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и че е съгласен да не се събират доказателства относно тези
факти, което признание бе прието по надлежния ред от съда. Защитникът на
подсъдимия изразява становище, че наказанието на подзащитния
му следва да бъде определено съгласно
разпоредбите на чл.58а, ал.1 от НК.
На осн.чл.373 ал.3 вр.чл.372 ал.4
вр.чл.371 т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени
от прокурора в обвинителния акт.
На 18.09.2017 г., подсъдимият С.М.Т. решил да извърши
кражба на вещи каквито намери в частен дом находящ се
в с. Воденичане обл. Ямбол на ул. „Г.Димитров" №***.
В изпълнение на така взетото решение на 18.09.2017г., за времето от 01:30ч. до
07:00ч., подс.Т. отишъл до посочения частен дом.
Пътната врата била заключена. Подсъдимият промушил ръката си през вратата и в
задната част на стената намерил ключ който бил закачен на пирон. С този ключ
отключил пътната врата и проникнал в двора на имота. След това подсъдимият
отишъл до къщата и през незаключената входна врата влязъл в коридора. В него
имало закачалка, на която били закачени различни вещи. От нея подс.Т. взел следните вещи: 1 бр. Дамска чанта платнена с
бели и сини райета с червени дръжки с намиращите се в нея -1 бр. Портмоне черно
на цвят, 1 бр. Портмоне кафяво на цвят и пари в български левове - 470 лв.;
1бр. Дамска кожена чанта черна на цвят с ресни по краищата с намиращите се в
нея 2бр. Дебитни карти празни и 1бр. Карта за зареждане на гориво
-"Лукойл"; 1бр. Нараменна дамска чанта с
размери 20/15 см. с две прегради, , 1бр. Сива раница с черни презрамки с три
прегради, които били собственост на Д.И.А. ***. След това с посочените вещи
подсъдимият напуснал къщата и излязъл на улицата. Отишъл до намиращ се в лизост до къщата контейнер за смет. Там преровил
съдържанието на отнетите чанти. Отрил и взел паричната сума от 470лв., която
била поставена в двете портмонета, съответно по 250лв. и 220лв. След това подс.Т. взел паричната сума и 1бр. Сива раница с черни
презрамки с три прегради и с тях се отдалечил от мястото. В контейнер на
съседната улица изхвърлил раницата.
С протокол от 18.09.2017г. подс.Т.
предал доброволно парична сума от 50лв., която с разписка била върната на
собственика им свид.А..
Видно от заключението на изготвената по делото оценителтна експертиза вещите предмет на гореописанато престъпление собственост на Д.И.А. *** са на
обща стойност 536лв.
Подсъдимият Т. е осъждан, четири пъти,
сред които и:
Споразумение одобрено с Определение № ***/2014г. по
НОХД № ***/2014 г. на PC - Ямбол, влязла в сила от 09.10.2014г., на основание
чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.28 ал.1 от НК, на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на
което било отложено на осн. чл.66 ал. 1 от НК, за
изпитателен срок от 3 години.
Споразумение одобрено с Определение № ***/2016г. по
НОХД № ***/2016 г. на PC - Ямбол, влязла в сила от 20.01.2016г„ на основание
чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.28 ал.1 от НК, на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за деяние
извършено на 26.08.2015г.
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена както от направените от подсъдимия признания, така и от
събраните в хода на досъдебното
производство доказателства.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по делото доказателства по безспорен и
несъмнен начин се установява, че
подсъдимият Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4 вр.чл.194
ал.1 вр. чл.29 ал.1 б."б“от НК, тъй като на 18.09.2017г.,
за времето от 01:30ч. до 07:00ч., в с.Воденичане обл.Ямбол,
от частен дом находящ се на ул.„Г.Димитров" № ***,
чрез използване на техническо средство - ключ, е отнел чужди движими вещи на
обща стойност 536 лв., от владението на собственика им Д.И.А. ***, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на опасен рецидив.
От събраните по делото доказателства се
установява, че при извършване на деянието Т. е действал в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.196 ал.1 т.1 вр.
чл.29 ал.1 б.“б” от НК, тъй като е извършил престъплението след като е бил
осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер - по НОХД № ***/2014 г. на PC - Ямбол, с влязла
в сила присъда на 09.10.2014г., на основание чл.195 ал.1 т.7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1
от НК, на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което било
отложено на осн. чл.66 ал. 1 от НК, за изпитателен
срок от 3 години.
И по НОХД № ***/2016 г. на PC - Ямбол,
влязло в сила на 20.01.2016г„ на основание чл.195 ал.1 т.7, вр.
чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК, на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за деяние извършено на 26.08.2015г.при първоначален
строг режим. Наказанието е изтърпяно на 17.11.2016 год. т.е. от изтърпяването
му не са изтекли сроковето по чл.30 от НК.
От събраните по делото доказателства по
безспорен начин се установява наличието на квалифициращите обстоятелства по чл.
195 ал.1 т.4 от НК. За отнемането на
вещите, подсъдимия е използвал
техническо средство - ключ с помощта на
който отключил пътната врата и влязъл в двора на къщата.
За придобиване на владението вьрху вещите подсьдимия не е
получил сьгласието на техния собственик – Д.А. не е придобили владението на
правно основание, което да го прави или
е годно да го направи собственик на процесните вещи.
При осъществяване на престъплението подсъдимият е
действал с пряк умисъл, тъй като ясно е
съзнавал, че чрез действията си лишава
от фактическа власт върху вещите техните
собственици, но въпреки това е искал и целял установяването на своя собствена фактическа власт върху тях. Следователно същият е разбирал както противоправния
и общественоопасен характер на извършеното, така и
неговите общественоопасни последици, но въпреки това
е искал настъпването на тези последици.
С оглед на всичко
изложено съдът намира, че
подсъдимия С.М.Т. действително е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр.чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.29 ал.1 б.“б“ от НК поради което
го призна за виновен по така предявеното му обвинение.
Относно вида и
размера на наложеното наказание,
съдът взе предвид следното:
При определяне на конкретния размер на наказанието, от
една страна съдът от една страна взе предвид, че е извършил престъплението
девет месеца след изтърпяване на предишната си присъда, а от друга страна
съобрази ниската стойност на отнетото имущество и съдействието
му за разкриване на обективната истина, младата му възраст и му наложи нащазание при превес на смегчаващите
вината обстоятелства в неговия минимален размер от три години, което наказание
намали с 1/3 на основание чл.58а, ал.1 от НК на две години лишаване от свобода,
което да изтърпи при първоначален строг режим.
Съдът счита, че
така наложеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на
целите на наказанието, визирани в чл.36
от НК и преди всичко намира, че същото ще окаже предупредително,
превъзпитателно и възпиращо въздействие както върху самия подсъдим, така и върху останалите
членове на обществото.
Причини за
осъществяване на деянието от страна
на подсъдимия е ниската му обща и правна култура, заниженият
му самоконтрол, стремежът му за противозаконно облагодетелстване за чужда сметка, както и незачитането на установения в страната правопорядък.
При този изход
на делото подсъдимия Т. бе осъден да заплати и направените по същото
разноски в размер на 63,48 лв. в приход
на Републиканския бюджет, по сметка на
ОДМВР Ямбол.
При изложените съображение съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: