Определение по гр. дело №33636/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 50648
Дата: 10 декември 2025 г. (в сила от 10 декември 2025 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20251110133636
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 юни 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 50648
гр. София, 10.12.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110133636 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от М. И.
И. срещу „Изи финанс“ ЕООД за прогласяване нищожност на Договор за
потребителски кредит№465611/11.12.2023 г.
Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД от М. И. И. срещу „Изи
финанс“ ЕООД за заплащане на сумата 5,00 лева – част от парично вземане в
общ размер от 303,00 лева, платена без основание по Договор за потребителски
кредит№465611/11.12.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
искова молба до окончателното й изплащане
В искова молба са изложени фактически твърдения, че страните по спора са
сключили договора за потребителски кредит за заемната сума от 2000лв. Сочи,
че в сайта на кредитора е посочено, че „(п)отребителите, изтеглили бързи
кредити от MiniZaem.bg се задължават според Общите условия да предоставят
обезпечение по кредита до размера на главницата, като представят банкова
гаранция или осигурят двама поръчители. При непредоставяне на обезпечение
по кредита се начисляват допълнителни разходи.“ В чл. 3, ал. 1 от договора е
уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с
гарант. В чл. 3, ал. 2 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на
задължението си по чл. 3, ал. 1 от договора, а именно да представи обезпечение в
срока по предходната алинея, заемателят дължи на заемодателя неустойка;
каквато е начислена неустойка -сумата 250лв., тъй като не е представил в срок
обезпечение. Поддържа, че е нарушено изискването процесният договор да е
написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт не по-малък от 12, в два
екземпляра - по един за всяка от страните по договора, не му е предоставено
копие от Общите условия, не е предоставено копие от договора за него, не е
подписан от кредитополучателя на всяка страница, съгласно изискванията на
ЗПК; както и чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен
елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите
/ГПР/ по кредита, за който липсва ясно разписана методика и от какви
компоненти се формира; а неустойката е трябвало да бъде включена в ГПР, тъй
като покривала понятието за общ разход по кредита. С изложеното обосновава,
че договорът е недействителен и дължи само чистата стойност по кредита, за
което предявява осъдителния иск за платеното над нея.
Ответникът не спори, че е сключен договора за кредит. Счита настоящото
1
производство за недопустимо, тъй като по негово заявление е образувано ч.гр.д.
№ 9166/2024 г. по описа на СРС, по което е извършена проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договора за кредит и издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, връчена на длъжника, а в неино изпълнение ищецът е заплатил
присъдените суми. Този съдебен акт, въз основа на който е станало плащането,
не е отменен. Счита, че ищецът води делото недобросъвестно, навежда
евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК и че не са налице предпоставките
по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА.
Ищецът поддържа допустимост на производството – заповедта за изпълнение не
е формирала сила на присъдено нещо, доколкото предмет на заповедното
производство не са били неравноправните клаузи, водещи до нищожност на
целия договор.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след служебна проверка по ч.гр.
дело №9166/2024 г., СРС, приема, че предявеният иск е допустим, като
преценката дали е осъществен контрол за неравноправност на клаузите или
части от клаузи в рамките на развилия се пред заповедния съд процес съдът
очевидно ще направи с крайния съдебен акт след събиране на всички релевантни
доказателства. В случай че се установи, че проверка за неравноправност на
клаузите или части от клаузи е извършена производството по настоящото дело
ще подлежи на прекратяване поради липса на правен интерес за ищеца.
На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на
ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да
установи пълно и главно, че договора за заем е сключен в противоречие със ЗПК,
съобразно изложените твърдения в искова молба. В доказателствена тежест на
ответника и по арг. от чл. 146, ал. 4 от ЗПК е да установи, че оспорената клауза е
индивидуално уговорена, а ГПР е обявен в съответствие с действителните
разходи по кредита.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД
необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на
ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това
разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е
без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В
доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки, а
ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да
задържи полученото; евентуално, че го е върнал.
При твърдението на ответника, че не са налице предпоставките за предоставяне
на безплатна правна помощ на ищеца по приложения договор по чл. 38 от ЗА,
както и че според практиката на върховната съдебна инстанция, обективирана в
Определение № 163 от 13.06.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2266/2016 г., I г. о.,
Определение № 29 от 14.01.2019 г. на ВКС по ч. т. д. № 3219/2018 г., II т. о. и др.,
ако „противната страна твърди, че предпоставките за предоставяне на безплатна
адвокатска помощ не са налице и че страните по договора за адвокатска услуга
са договорили предоставяне на адвокатска помощ без насрещно заплащане по
други съображения, различни от посочените в чл. 38 ЗА, тя следва да представи
доказателства в подкрепа на това свое твърдение в производството по чл. 248
ГПК като опровергае наличието на поддържаното основание.“, то за ответника е
тежестта на доказване да опровергае, че не са налице предпоставки по чл. 38,
ал.1, т. 2 oт ЗА, за което съдът указва, че не сочи доказателства.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и
ненуждаещо се от доказване, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит№465611/11.12.2023 г, по който заемните средства са
2
усвоени; на осн. чл. 155 от ГПК - по заявление на ответника е образувано ч.гр.д.
№ 9166/2024 г. по описа на СРС, по което на 28.02.2024 г. е била издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника на 14.03.2024 г.,
като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК не е било депозирано възражение по чл. 414
или чл. 414а от ГПК, издаден изпълнителен лист на 11.09.2024г за сумите
–2000,00 лева за главница-заемна сума, ведно със законна лихва от 15.02.2024 г.
до изплащане на вземането, сумата 127,58 лева - договорна лихва за период от
11.12.2023 г. до 09.02.2024 г., както и съдебни разноски общо 175 лв.; на
01.04.2024 г. ищецът е заплатил на ответника сумата 2303,00 лв.; аритметично
ако вземането за неустойка се включи в ГПР, същият ще надвиши 50 %.
Представените от страните документи са допустими и относими, в т.ч. приеме ч.
гр. д. №9166/2024 г., СРС. Искането по чл. 190 от ГПК за представяне от
ответника на извлечение от счетоводните книги за извършени по кредита
плащания е основателно и прави ненеобходимо искането за ССчЕ на ищеца, а за
останалите документи –неоснователно, доколкото ищецът сам представя
договора за кредит с молба от 23.09.2025г. Искането по чл. 186 от ГПК на ищеца
е неотносимо за правния спор; както и това по чл. 176 от ГПК на ответника с
оглед наличието на други способи за установяване на посочените факти и вече
ангажирани доказателства.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част
на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и
проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в
изпълнение на предоставената им възможност страните не направят
доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените от страните документи, ПРИЕМА
и ПРИЛАГА ч. гр. дело №9166/2024 г. по описа на СРС, като писмени
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответникът, в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение, да представи по делото
справка/извлечение от счетоводните книги за всички извършени плащания по
Договор за потребителски кредит№465611/11.12.2023 г. При неизпълнение съдът
приема за заплатено от ищеца всичко дължимо по договора кредита, в т.ч.
вземането за неустойка, на осн. чл. 161 от ГПК; като в останалата част оставя без
уважение искането на ищеца.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 186 и чл. 195 от ГПК на ищеца; и
искане по чл. 176 от ГПК на ответника.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
Съгласно чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ответникът може да
3
поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на
неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото,
не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на
делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане
на спора, като им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3 от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло
в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е
доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при
която трето лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумение.
Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията споразумението има силата на съдебна
спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната. Списък на
медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на интернет-сайта на Министерство
на правосъдието. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която
предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за всички страни по
висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби” можете да
получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет.
2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път, за
преписите им предварително ДА се внесе дължимата държавна такса по чл. 23, т. 3 от
ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК. При неизпълнение се носи отговорност по чл.
77 от ГПК.
УКАЗВА в случай на документи, които са подадени по електронен път да са
подписани с квалифициран електронен подпис, а ако са електронен образ на хартиен
носител в заверен електронен образ с удостоверително изявление "Вярно с оригинал"
и квалифициран електронен подпис, на осн. чл. 183, ал. 2 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
23.02.2026 година от 09,20 часа, за които дата и час да се призоват страните
чрез пълномощник.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез пълномощник.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4