№ 1164
гр. Варна, 12.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Ива Бл. Благоева
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20253100501613 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК, във вр. с чл. 258 - чл. 273 от
ГПК.
Настоящото производство е образувано след като с решение №
458/16.07.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2023 г. на ВКС, ГК, I г.о. е
обезсилено решение № 180/17.02.2023 г., постановено по в.гр.д. № 2582/22 г.
на ВОС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 52963/02.08.2022 г. на Ж. Г. П.
против Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021 г. по описа на
ВРС, ХLVII състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.
9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с
идентификатор *******, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
1
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е
изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че в нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел, че
договор за дарение от 12.11.1989 г. е нищожен поради отклонение от нормата
на чл. 476 от ГПК /отм./, тъй като нотариалното действие не съдържа трите
имена на пълномощника на Ж. Г. П., а само две, не съдържа местожителството
на пълномощника, не е представено пълномощно, от което да се установи
валидна представителна власт на пълномощника И.С.. По делото е релевирано
възражение с изрично позоваване на т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ОСГТК на
ВКС, че ответниците – трети за сделката лица не са легитимирани да оспорват
валидността на упълномощителната сделка от страна на въззивника на адв.
И.С.. Това възражение не е обсъдено, а оспорването е недопустимо. Отделно,
липсата на три имена на пълномощника – адв. И.С. не обуславя нищожност на
нотариалното удостоверяване, тъй като адвокатът е един единствен,
идентифиран е. Отразеното в НА, установява, че нотариусът се е убедил в
представителната власт, независимо от това, че сред представените документи
не е описано и пълномощно. Пълното и изчерпателно описание на
представените документи не е реквизит, изискуем от закона и непълнотата на
акта в тази част не води до нищожност на сделката. В случая ответниците не
са провели успешно опровергаване на официалния документ. На следващо
място, съдът не е разгледал релевираното в първо с.з. евентуално твърдение за
придобиване на собствеността на ид.ч. на основание давност, при владение от
1989 г. до днес. По делото са събрани доказателства, че Ж. П. е живеел в
имота, възнамерявал е да строи до смъртта на баща му през 2014г. В
предходен процес ответниците признали собствеността върху 410 кв.м., които
въззивникът придобил по дарение. Ето защо неправилно в решението съдът не
е признал на въззивника 410 кв.м. ид.ч. от имота, придобити по силата на
дарение от 12.11.1989г., а евентуално – по давност. При определена квота от
790 кв.м. ид.ч. за П. и Т. П.и, остава разлика от 1213 кв.м. ид.ч., която е
наследствена на трите деца на Г. П. Т. /страните Ж., С. и П./. Тази разлика
2
разделена на три дава сумата от 404.33 кв.м. Сборът от 410 кв.м. и 404.33 кв.м.
дава дял на въззивника от 814.44 кв.м. Тъй като в обжалваното решение му е
определена квота от 541 кв.м. ид.ч., то следва да бъде признат за собственик
на още 273.33 кв.м. ид.ч. Съответно квотите, при които следва да се допусне
делба следва да са: 814.33 кв.м. за Ж. П.; 404.33 кв.м. за С. П.; 799.33 кв.м. за
П. П. и 395 кв.м. за Т. П.. В този смисъл отправил искане за ревизиране на
обжалваното решение.
Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за
оставяне в сила на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 38435/25.08.2022 г. от П. Г. П. и Т.
В. П. срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа
на ВРС, ХLVII състав с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.
9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с
идентификатор *******, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че е налице незачитане на възражението на въззивниците за придобиване
на останалите ид.ч. на основание давност, с оплаквания за допуснато
нарушение на процесуални правила – тези за значението на СПН на влязлото в
сила решение и неправилно приложение на материалния закон – чл. 79 и чл.
69 от ЗС. Позовават се, че в решението липсват мотиви за правните последици
на владението на тези идеални части от имота от П.и, за които е прието, че
договорът за дарение от 1989 г. е нищожен поради нищожност на
3
нотариалното действие и за които е прието, че доказателствената стойност на
АДС е опровергана. Липсват мотиви и за значението на влязлото в сила
решение по гр.д. № 5835/2019 г. на ВРС. Ако събраните по делото
доказателства бяха обсъдени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът би
достигнал до изводи, че прекият наследодател на страните Г. П. се е считал за
собственик на 1200 кв.м. от имота; дарил с нищожна сделка на сина си Ж. 410
кв.м., а остатъка от 790 кв.м. /заедно с фамилна къща, намираща се в имота и
не е предмет на делба/ е прехвърлил на ответника П. П., по време на брака му.
Няма доказателства дядото П. Г., така и синът Г. П. да са се считали за
собственици на повече от това, за което са притежавали титул за собственост.
Съдът не е съобразил в тази връзка, че е възможно придобиване на недвижим
имот чрез владение, което се осъществява след предадено доброволно
владение от предходния владелец, като неправилно е приложил и
постановките на ТР № 1/2012 г. и приетото в съдебната практика на ВКС. От
съществено значение в случая е дали е установено наличие на съсобственост и
съвладение или има един единствен владелец на целия съсобствен имот. В
случая след нищожната сделка, Ж. П. не е осъществил намерението си да
построи сграда в бащиния двор, а след като П. и съпругата му придобили
собствеността на жилищната сграда, установили за себе си фактическа власт,
както върху прехвърлената им къща и ид.ч. от двора, така и върху онези части
от имота, за които формално ищецът се е водил собственик, както и за които
държавата е притежавала титул за собственост. Т.е. след придобивната за тях
сделка П. и Т. П.и завладяли целия имот, тъй като след прехвърлянето баща
им предал владението върху целия имот. Т.е. като владелци, въззивниците
започнали да упражняват фактическа власт върху имота на основание, което
изключва владението на другия съсобственик. От свидетелските показания се
установява, че след като е прехвърлил на сина си П. всичко, което е считал за
своя собственост, бащата предал на сина си владението на целия имот, поради
което началният момент на установяване на владение съвпада с деня на
сделката, по която са придобити идеални части от двора с къщата, но владение
е установено за целия имот. Владението е било явно, спокойно и
несмущавано, защитавано с правни и фактически действия. Този извод не
може да бъде разколебан от обстоятелството, че ищците са идвали в имота да
посещават родителите си. Собственически действия към целия имот са
извършвали именно ответниците, при което са го придобили на основание чл.
4
79 от ЗС. В този смисъл отправили искане обжалваното решение да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което искът за делба да се отхвърли с
извод за липса на съсобственост между страните.
Въззиваемият Ж. Г. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Въззиваемият Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и
благоустройство в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така
подадената жалба, с която излага искане за оставяне в сила на
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
Депозирана е въззивна жалба с вх. № 59221/30.08.2022 г. на Държавата,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройство
срещу Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. № 4115/2021г. по описа на
ВРС, ХLVII състав, с което на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС е допуснато да
бъде извършена съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к.
9152, общ. Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с
идентификатор *******, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване до 10 м., с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е
изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното
убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Излага
се, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, като се
излагат доводи аналогични на тези, залегнали в отговора на предходната
жалба. Отправя се искане за отмяна на решението на ВРС и допускане до
делба на имота с участието на Държавата.
Въззиваемите П. Г. П. и Т. В. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК
5
депозират отговор по така подадената жалба, с която излагат искане за
оставяне без уважение на въззивната жалба.
Въззиваемият Ж. Г. П. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор
по така подадената жалба, с която излага искане за оставяне без уважение на
същата.
Останалите въззиваеми не депозират отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора,
като и всички без община Варна претендират присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Ж. Г. П. и С. Г. П.
срещу П. Г. П., Т. В. П. и Държавата с правно основание чл. 34 от ЗС за
допускане на делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к. 9152, общ.
Варна, ул. „К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор №
******* по КК на с. К., с площ 2413 кв.м. и при граници: №
*****,******,****** при квоти: 614.33/2413 ид.ч. за Ж. Г. П., 204.33/2413
ид.ч. за С. Г. П., 599.33/2413 ид.ч. за П. Г. П., 390/2413 ид.ч. за Т. В. П. и
600/2413 ид.ч. за Държавата, чрез министъра на РРБ.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Държавата, чрез Министъра на
регионалното развитие и благоустройството депозира писмен отговор, с който
заявява, че искът за делба е допустим и основателен по отношение на нейната
квота.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците П. Г. П. и Т. В. П. депозират
писмен отговор, с който оспорват иска за делба като неоснователен поради
липса на съсобственост между страните.
По отношение на въззивната жалба:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбите.
В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е
6
постановено в границите на правораздавателната К.петентност на съда и от
законен състав, поради което се явява валидно.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
В изпълнение на дадените от ВКС указания исковата молба е оставена
от въззивната инстанция без движение с Определение № 2883/22.03.2021 г. и с
Определение № 3713/07.08.2025 г. по в.гр.д. № 1613/2025 г. по описа на ВОС,
г.о. С уточняващи молби от 04.08.2025 г. и от 14.08.2025 г. на Ж. Г. П. и С. Г. П.
се посочва, че претендирани за допускане до делба са УПИ № *-*** по РП на
с. К., община Варна с площ от 1038.60 кв.м., УПИ № VI-*** по РП на с. К.,
община Варна с площ от 901.80 кв.м. и УПИ № VII-*** по РП на с. К., община
Варна с площ от 777 кв.м., а основанията за възникване на съсобствеността
между страните и квотите на същите са, както следва:
за УПИ № *-*** – 1/3 ид.ч. за Ж. Г. П. по наследствено правоприемство
от Г. П. Т., поч. на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение,
упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в
евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от 03.07.2014
г. до датата на предявяване на иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното
владение на наследодателя Г. П. Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до
смъртта му на 03.07.2014 г.; 1/3 ид.ч. за С. Г. П. по наследствено
правоприемство от Г. П. Т., поч. на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014
г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в периода от
03.07.2014 г. до датата на предявяване на иска в съда – 22.03.2021 г. с
присъединеното владение на наследодателя Г. П. Т., упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.; 1/3 ид.ч. за П. Г. П. по
наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч. на 03.07.2014 г., а от него по
давност чрез владение, упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му
на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез владение, упражнявано в
периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на иска в съда – 22.03.2021 г.
с присъединеното владение на наследодателя Г. П. Т., упражнявано в периода
от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
7
за УПИ № VI-*** – 790/901.80 ид.ч. за П. Г. П. и Т. В. П. в режим на
СИО по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка, обективиран в нот. акт № 59/26.06.2009 г.;
37.27/901.80 ид.ч. за Ж. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч.
на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
37.27/901.80 ид.ч. за С. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч.
на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
37.27/901.80 ид.ч. за П. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч.
на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
за УПИ № VII-*** – 410/777 ид.ч. за Ж. Г. П. по силата на договор за
дарение, обективиран в нот. акт № 200/12.11.1989 г. и в евентуалност по
давност чрез владение, упражнявано в периода от 12.11.1989 г. до 22.11.2021 г.;
122.33/777 ид.ч. за Ж. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч.
на 03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
122.34/777 ид.ч. за С. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч. на
03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
8
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.;
122.33/777 ид.ч. за П. Г. П. по наследствено правоприемство от Г. П. Т., поч. на
03.07.2014 г., а от него по давност чрез владение, упражнявано в периода от
14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г. и в евентуалност по давност чрез
владение, упражнявано в периода от 03.07.2014 г. до датата на предявяване на
иска в съда – 22.03.2021 г. с присъединеното владение на наследодателя Г. П.
Т., упражнявано в периода от 14.11.1979 г. до смъртта му на 03.07.2014 г.
Еднозначно се поддържа искането за получаване на защита с решение в този
смисъл, което да се ползва със сила на присъдено нещо.
В разглеждания случай ВРС не се е произнесъл по искането за делба на
УПИ № *-*** по РП на с. К., община Варна с площ от 1038.60 кв.м., на УПИ
№ VI-*** по РП на с. К., община Варна с площ от 901.80 кв.м. и на УПИ №
VII-*** по РП на с. К., община Варна с площ от 777 кв.м. на придобивните
основания, така както са заявени с уточняващи молби от 04.08.2025 г. и от
14.08.2025 г. на Ж. Г. П. и С. Г. П.. Вместо това с Решение № 2482 от
25.07.2022 г. по гр.д. № 4115/2021 г. първоинстанционният съд допуска
съдебна делба на недвижим имот, находящ се в с. К., п.к. 9152, общ. Варна, ул.
„К." № 2, представляващ поземлен имот с идентификатор № ******* с площ
2413 кв.м. и при граници: № *****,******,******, между съделителите и при
квоти за всеки от тях, както следва: 790/2413 ид.ч. за П. Г. П. с ЕГН
********** и Т. В. П. с ЕГН **********; 541/2413 ид.ч. за Ж. Г. П. с ЕГН
**********; 541/2413 ид.ч. за С. Г. П. с ЕГН ********** и 541/2413 ид.ч. за П.
Г. П. с ЕГН **********, като от делбата на описания недвижим имот е
изключена Държавата, представлявана от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството и Община Варна, представлявана от кмета –
така той се е произнесъл по непредявен иск за делба на различен имот, въз
основа на различни основания за възникване на съсобствеността. Като не е се
е произнесъл по предявени иск първоинстанционния съд е постановил
недопустимо решение, което подлежи на обезсилване с последиците по чл.
270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
Нарушен принципът на диспозитивното начало в процеса, касателно
предмета на търсената защита, поради което първоинстанционното решение
се явява изцяло недопустимо. Според чл. 270, ал. 3 от ГПК, когато решението
е недопустимо, въззивният съд го обезсилва в обжалваната му част, а когато
основанието за обезсилване се изразява в разглеждането на непредявен иск,
9
делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения
иск. Именно тази хипотеза следва да намери приложение в случая, касателно
исковата претенция на Ж. Г. П. и С. Г. П. с правно основание чл. 34 от ЗС.
С оглед на изложеното, обжалваното решение като процесуално
недопустимо следва да се обезсили изцяло на основание горепосочената
разпоредба и делото да се върне на Варненски районен съд за ново
разглеждане и произнасяне по действително предявения иск с правно
основание чл. 34 от ЗС за делба на УПИ № *-*** по РП на с. К., община Варна
с площ от 1038.60 кв.м., на УПИ № VI-*** по РП на с. К., община Варна с
площ от 901.80 кв.м. и на УПИ № VII-*** по РП на с. К., община Варна с
площ от 777 кв.м. на придобивните основания, така както са заявени с
уточняващи молби от 04.08.2025 г. и от 14.08.2025 г.
При този изход на производството разноски не следва да се присъждат,
тъй като същото не е приключило със съдебен акт по съществото на спора.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло Решение № 2482 от 25.07.2022г. по гр.д. №
4115/2021 г. по описа на ВРС, ХLVII състав, като НЕДОПУСТИМО, на
основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Варненски районен съд за ново разглеждане на
действително предявения иск с правно основание чл. 34 от ЗС, съгласно
мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11