№ 3241
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Донка Янк. Русинова
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 16377/11.10.2023 г. по гр. д. № 21830/2022 г. на СРС, 173
състав, съдът е уважил частично исковете срещу Д. Б. П., като е отхвърлил
изцяло исковете срещу С. А. П. – А. и М. А. П..
Недоволен от решението е останал ищецът, който в срока по чл.259, ал.1
ГПК е подала въззивна жалба, с която обжалва решението в частите, в които
исковете са отхвърлени по отношение на С. А. П. – А. и М. А. П.. Изложени са
съображения, че решението в тази част е неправилно. По основния въпрос, по
който се концентрира предмета на обжалване е дали е доказано от ищеца
фактът на приемане на наследството от страна на законен наследник на
починал наследодател, собственик на топлоснабден имот, при положение, че
законния наследник не е открит. Възражението, че не били представени
доказателства за приемане на наследството, не било възражение, че
наследството не било прието, нито че има наличие на отказ от същото, като
разширителното му тълкуване водело до нарушаване на основни начала в
процеса. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете, вкл. се претендират разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответниците в първоинстанционното производство, с който се изразява
становище за нейната неоснователност и се претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на въззиваемия – „Техем сървисис“
ЕOOД, не е изразило становище по жалбата.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в
жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения
от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а
съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на
ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите
дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, както и за
интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за
валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост
само в обжалваната част на решението. Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части.
Относно правилността въззивният съд намира наведените с въззивната
жалба доводи за ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Действително, съгласно чл. 48 ЗН наследството не преминава по право и
автоматично към наследниците. При откриване на наследството, което е
станало на 09.01.2010г. със смъртта на наследодателя А.С.П., лицата, които
имат право да наследяват, в случая ответниците – съпруга и дъщери, се
призовават към наследяване като придобиването на наследството става с
приемането му/изрично или мълчаливо/ и има обратно действие – от датата на
откриване на наследството. В случая обаче наследниците - ответници не са
оспорили лично факта на приемане на наследството, поради което не е в
тежест на ищеца да го установява. Изрично в отговора на исковата молба на
особения представител на ответниците е заявено, че няма доказателства,
които да удостоверят приемане на наследството от наследниците. Особеният
представител не е релевирал правоизключващо възражение, че има вписан по
предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН ред отказ от наследството на
2
починалия, нито е ангажирал доказателства за това. Разпоредбата на чл. 48 ЗН
съставлява законова презумпция по силата на която законните наследници
носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла
на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от
наследството (в този смисъл и Решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. №
70/2011 г. на ВКС, III г. о.). Когато се оспори приемането на наследството, в
тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респ. да поиска
приложението на чл. 51 ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване
на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения,
което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване
на това обстоятелство, а само общо е оспорено приемането на наследството. С
оглед на това и доколкото не са въведени от ответника твърдения за вписан
отказ от наследство или за приемането му по опис, нито пък са представени
доказателства за това, следва изводът, че възражението относно
обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е
неоснователно. По аргумент от разпоредбата на чл. 49 ЗН и чл. 51 ЗН съдът
приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на
личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от
изрично упълномощен от нея пълномощник, не и от назначен особен
представител, вкл. в тази хипотеза не следва да се дават указания и чл.51 ЗН,
доколкото определяне на такъв срок на страна, представлявана от особен
представител, не може да доведе до регламентираните в разглежданата норма
правни последици, тъй като същият разполага с правната възможност да
изразява воля в тази насока, която е свързана изцяло с лична преценка на
призования наследник и се отразява пряко в неговата имуществена сфера ( в
този смисъл - определение № 315/23.06.2015 г. по ч. гр. д. № 3092/2015 г. на
ВКС, I г. о.).
С оглед на изложеното, въззивният съд счита, че законовата презумпция
на чл. 48 ЗН не е оборена, поради което, с оглед представеното по делото
удостоверение за наследници на А.С.П., следва да се приеме, че С. А. П. – А. и
М. А. П. са негови наследници по закон, съответно се явяват собственици на
процесния имот при съответните квоти от 1/6 по смисъла на чл. 153 ЗЕ и на
основание чл. 150 ЗЕ се установява наличие на облигационно правоотношение
с ищцовото топлофикационно дружество, респективно качеството им на
потребители на топлинна енергия.
3
По делото не е спорно, че през процесния период имотът е бил
топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. След като е установено
принципното съществуване на облигационно правоотношение между
страните в процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, то този факт
е достатъчен за доказване на иска по основание.
За установяване на количеството и стойността на доставената до имота в
процесния период топлинна енергия в хода на първоинстанционното
производство са приети заключения на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, които въззивният съд кредитира като пълни и
обосновани.
В конкретния случай от представените по делото доказателства,
включително заключението на СТЕ, се установи, че дружеството ищец е
доставяло количества топлинна енергия в процесния имот, като стойността на
потребената топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г. е в
размер на 1 128,99 лева, съответно всяка от въззиваемите дължи 1/6 от сумата
или по 188,17лв.
Приложими в процесния период са Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация София" ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила на
12.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В
чл. 33, ал. 2 от ОУ е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура,
отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след
изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се
приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези
общите условия вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия
стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се
отнасят, и от този момент започва да тече давността за всяко месечно вземане.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Срокът на погасителната давност е три години от изискуемостта, която
съобразно Общите условия е в 45–дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, като с оглед фикцията по чл.422 ГПК давността се счита
4
прекъсната с подаване на заявлението (28.09.2021г.), като процесният период е
01.05.2018г. до 30.04.2020г. На следващо място, следва да се съобрази чл.3
ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, от които следва, че за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г. не е текла давност, а същата почва да тече от
21.05.2020г. (така и Определение № 3469 от 10.11.2023 г. по гр. д. № 1557 /
2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Поради което
изискуемостта на вземанията за м.05.2018г. настъпва на 16.06.2018г., а за
м.06.2018г. настъпва на 16.07.2018г., съответно давността изтича в 3г. период
от изискуемостта, съобразявайки и спирането по ЗМДВИП за периода от
13.03.2020г. до 20.05.2020г., т.е. за вземанията за м.05.2018г. давността изтича
на 23.08.2021г., съответно за м.06.2018г. изтича на 23.09.2021г., поради което
вземанията за м.05 и м.06.2018г. са погасени по давност, които са в общ размер
на 24,72лв., съответно съразмерно квотите (1/6) се явява погасено по давност
вземане за 4,12лв., поради което следва, че всяка от въззиваемите (ответници)
М. А. П. и С. А. П.- А. дължи главница за топлинна енергия за периода от
м.07.2018г. до м.04.2020г. в размер на 184,05лв. С оглед чл.119 ЗЗД следва, че
частично е погасена и мораторната лихва, като непогасената мораторна лихва
за периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021г. съдът определи по чл.162 ГПК в
размер на по 28,36лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение за
процесния период е регламентиран в ЗЕ (чл. 139 - чл. 146) и Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г., отм.,
бр. 25 от 20.03.2020 г.). Съгласно чл. 22, ал. 1 от ОУ от 2016 г., дяловото
разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите
в СЕС, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба клиентите заплащат на
продавача стойността на услугата "дялово разпределение", извършвана от
избрания от тях търговец. Въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, въззивният съд намира, че услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за исковия период е била реално осъществена. Видно от
СТЕ третото лице - помагач "Техем сървисис" ЕООД е извършвало услугата
"дялово разпределение". Главницата за дялово разпределение не се обхваща от
погасителната давност, поради което искът е основателен за сумата от по
7.17лв.
По акцесорния иск за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение – в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за дялово
разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата (чл.84,
ал.2 ЗЗД), поради което и доколкото по делото няма доказателства за покана за
плащане на главницата за дялово разпределение преди подаване на исковата
молба, то искът за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
е неоснователен.
По отговорността за разноски:
5
С оглед изхода на делото с право на разноски разполагат двете страни,
като въззиваемите са били представлявани от особен представител, поради
което разноски следва да се присъдят в полза на въззивника, вкл. се
разпределят съразмерно разноските за първата инстанция и заповедното
производство, т.е. всяка от въззиваемите следва да бъде осъдена да заплати
разноски съразмерно уважената част от исковете в размер на 12.40лв. за
заповедното, 340.89лв. за първоинстанционното и 216.28лв. за въззивното
производство.
Воден от горното, Софийски градски съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 16377/11.10.2023 г. по гр. д. № 21830/2022 г. на
СРС, 173 състав, в частта, в които са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу М. А. П., ЕГН:
**********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи сумите: 184,05лв., представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.7.2018г. до
м.04.2020г. за имот в град София, ж.к. "*********, аб. № *********, и 7.17лв.,
представляваща главница за дялвоо разпределение за периода от м.08.201г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 28,36лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., за които суми има издадена заповед по
ч.гр.д. № 55823/2021г. по описа на СРС, 173 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. А. П., ЕГН:
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
по предявените положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите: 184,05лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.7.2018г. до м.04.2020г. за имот в град София,
ж.к. "*********, аб. № ********* и 7.17лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.08.201г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 28,36лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., за
които суми има издадена заповед по ч.гр.д. № 55823/2021г. по описа на СРС,
173 състав, като ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16377/11.10.2023 г. по гр. д. №
21830/2022 г. на СРС, 173 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част от 184.05лв. до
6
пълния претендиран размер от 190.41лв. за периода от м.05.2018г. до
м.06.2018г.; за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част от 28.36лв. до пълния претендиран размер от
29.34лв.; за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 1.51лв. за периода от 01.10.2018г. до 14.09.2021г.
ОТМЕНЯ Решение № 16377/11.10.2023 г. по гр. д. № 21830/2022 г. на
СРС, 173 състав, в частта, в които са отхвърлени предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу С. А. П., ЕГН:
**********, искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, чл. 150 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено,
че ответницата дължи сумите: 184,05лв., представляваща главница за
доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.7.2018г. до
м.04.2020г. за имот в град София, ж.к. "*********, аб. № ********* и 7.17лв.,
представляваща главница за дялвоо разпределение за периода от м.08.201г. до
м.04.2020г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.09.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 28,36лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., за които суми има издадена заповед по
ч.гр.д. № 55823/2021г. по описа на СРС, 173 състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. А. П., ЕГН:
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
по предявените положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ вр. чл.153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумите: 184,05лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия за периода от м.7.2018г. до м.04.2020г. за имот в град София,
ж.к. "*********, аб. № ********* и 7.17лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.08.201г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 28.09.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 28,36лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019г. до 14.09.2021г., за
които суми има издадена заповед по ч.гр.д. № 55823/2021г. по описа на СРС,
173 състав, като ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16377/11.10.2023 г. по гр. д. №
21830/2022 г. на СРС, 173 състав, в частта, в която са отхвърлени исковете за
главница за топлинна енергия за разликата над уважената част от 184.05лв. до
пълния претендиран размер от 190.41лв. за периода от м.05.2018г. до
м.06.2018г.; за мораторна лихва върху главница за топлинна енергия за
разликата над уважената част от 28.36лв. до пълния претендиран размер от
29.34лв.; за мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение в
размер на 1.51лв. за периода от 01.10.2018г. до 14.09.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК С. А. П., ЕГН:
**********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, разноски по ч.гр.д. № 55823/2021г. в размер на 12.40лв., разноски
по гр.д. № 21830/2022г. в размер на 340,89лв., както и разноски по в.гр.д. №
13421/2023г. в размер на 216,28.
7
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК М. А. П., ЕГН:
**********, да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК
*********, разноски по ч.гр.д. № 55823/2021г. в размер на 12.40лв., разноски
по гр.д. № 21830/2022г. в размер на 340,89лв., както и разноски по в.гр.д. №
13421/2023г. в размер на 216,28.
Решението е постановено при участието на подпомагащата стана
„Техем сървисис“ ЕOOД.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8