№ 1924
гр. Варна, 20.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501056 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по частна жалба на Н. Ил. К. чрез адв. Т.
срещу определение №3064/18.03.2022г., постановено по гр. дело №17182/21г.
по описа на ВPC, с което производството по делото е прекратено, тъй като не
е изпълнено разпореждането на съдията-докладчик за внасяне на държавна
такса по предявения иск. Жалбоподателят моли определението да бъде
отменено като неправилно, тъй като разпореждането за без движение не било
надлежно връчено на ищеца, а на неговия пълномощник. Твърди се, че
задължението за внасяне на такса е лично такова, и като не е уведомил лично
ищеца за това, съдът го е лишил от възможност за защита. По изложените
съображения моли определението да бъде отменено, а делото –върнато на
ВРС с указания разпореждането за внасяне на такса да бъде връчено лично на
ищеца по спора.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск, предявен от Н. ИЛ. К.
срещу С. Б. К. с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор от
30.12.2005 г., обективиран в нотариален акт № 119, том V, нот. дело № 1050
от 30.12.2005 г., с който Илия К. Илиев прехвърля на сина си Н. ИЛ. К. по
време на барака му със С. Б. К. 4/6 ид.ч. от горепосочения имот, поради
виновното неизпълнение на задължението на приобретателите за ежедневна
издръжка и гледане на прехвърлителя само до размера на наследствената на
1
ищеца една втора идеална част от прехвърлените права – 4/6 ид.ч. от имота
равняващи се на 2/6 ид.ч от целия имот.
С Разпореждане № 4398 от 08.02.2022 г., на ищеца са дадени указания
за отстраняване на нередовностите в депозираната искова молба, а именно да
представи доказателство за внесена по сметка на Районен съд – Варна
държавна такса в размер на 148,66 лв., съгласно чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, като са му
указани и последиците при неизпълнение в срок.
С определение №268/11.01.2022г., по молба на ищеца, чрез неговия
пълномощник, съдът е продължил срокът за изпълнение на указанията, с един
месец, считано от изтичане на първ. определения срок, а именно до
20.01.2022г., на осн. чл. 63, ал.2 ГПК.
С последващо разпореждане №4398/08.02.2022г., след като е
констатирал, че срокът за изпълнение е изтекъл, но указанията са останали
неизпълнени, съдът е дал последва възможност на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на разпореждането, да отстрани констатираните
нередовности, като внесе дължимата държавна такса, както и отново е
предупредил същия, че при неизпълнение в срок, исковата молба ще бъде
върната като нередовна.
Съобщението за горното разпореждане е редовно връчено на ищеца
чрез неговия пълномощник – адв. Т. на 07.03.2022г.
С определение №3064/18.03.2022г., съдът е прекратил производството
по гр. д. № 17182/2021 г., по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, след като е съобразил, че въпреки редовното
връчване нито в дадения от съда 1-седмичен срок, нито до настоящия момент
са отстранени констатираните нередовности на исковата молба.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Към отговора на исковата молба, с който е бил предявен насрещния
иск, останал неприет от първ. съд в производството по делба, и по който е
било образувано гр. дело №17182/21 по описа на ВРС, е приложено
пълномощно за упълномощаване на адв. Т. да извършва правна защита и
съдействие на Никола К., включително и по предявения насрещен иск.
Следователно, по първ. дело адв. Т. е бил надлежно упълномощен да
представлява ищеца, включително да получава и съобщения по делото от
негово име. Първ. съд, с две последователни разпореждания, на 2 пъти е
2
продължавал срокът, като дори по собствена инициатива, е дал последна
възможността на ищеца да внесе дължимата такса. Съобщението за
последното разпореждане е било редовно получено от пълномощника на
ищеца, но нито в предоставения му /последен/ срок, изтекъл съответно на
14.03, нито към дата на постановяване на обжалваното определение-
18.03.2022г. дължимата такса е била внесена.
Във връзка с изложеното в частната жалба, следва да се отбележи, че
задължението за внасяне на такса не е лично, и може да бъде изпълнено от
пълномощника. Следва да се има предвид също, че по делото не е депозирана
молба от последния с искане съобщението за дължимата такса да бъде
връчено лично на ищеца,поради което не са налице основания за отмяна на
определението и връщане на делото със задължителни указания.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което производството е прекратено на осн. чл. 129, ал.3 ГПК
се явява правилно и законосъобразно. Предвид съвпадащи изводи на двете
инстанции, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното определение- потвърдено.
С оглед изложеното, и на осн. чл. 278 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3064/18.03.2022г., постановено по гр.
дело №17182/2021г. по описа на ВPC, 8-ми състав.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС на
РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3