НОХД 4857/2019 – Районен съд – Пловдив
VІІІ наказателен състав
МОТИВИ
Срещу подсъдимия К.Д.Г. , роден на *** *** ***, ***, българско гражданство, разведен, висше образование,
трудово зает, неосъждан, ЕГН **********. е
повдигнато обвинение в това, че през
периода 28.09.2014г.- 22.02.2016г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- мобилни телефони,
както следва:
-
на 28.09.2014г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S5 с IMEI: ***************, собственост
на М.Ц.Б. ЕГН ********** *** със средна пазарна цена 920лв;
-
на 02.02.2015г., мобилен телефон марка
Sony модел Z3 с IMEI: ***************, собственост
на А.Р.Ш., ЕГН:********** *** със средна пазарна цена 886 лв;
-
на 23.05.2015г., мобилен телефон марка
Samsung, модел Note 4 с IMEI: ***************, собственост
на Б.И.С.,*** със средна пазарна цена 1 168 лв;
-
на 31.05.2015г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S5 IMEI: ***************, собственост
на А.Р.Ш., ЕГН:********** *** със средна пазарна цена 821 лева;
-
на 22.02.2016г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S6
Edge IMEI ***************, собственост
на А.М.К. ЕГН:********** *** със средна
пазарна цена 1 178 лв, всички вещи на обща стойност 4 973 лева, което
е престъпление
по чл.206 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК
За съвместно разглеждане с
наказателния процес няма предявени граждански искове.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа изцяло така повдигнатото обвинение, което счита за
доказано по безспорен и категоричен начин, предлага на Съда да признае подсъдимия Г. за виновен в извършването на
деянието, за което е
даден на Съд, като му
наложи наказание, съобразено с обстоятелството , че производството протича по
реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК, а именно наказание „ лишаване от свобода”
в минимума , предвиден в текста на чл. 206,ал.1 от НК, което да бъде намалено с
една трета, а изтърпяването му да бъде отложено за срок от 3 години , както и в тежест на подсъдимия да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Подсъдимият К.Г.
се признава за виновен в извършването на престъплението, за
което е даден на съд, съжалява за стореното.Упълномощеният
му защитник адвокат Б. моли Съда,ако подзащитният му бъде признат за невиновен да му бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минималния размер , предвиден в
закона, а също така да бъде приложена и редукцията по чл.58а,ал.1, тъй като производството протича по реда на гл.ХХVІІ, чл. 371,т.2 от НПК
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност , намира и приема за установено следното:
На 04.06.2008 г. в Агенция по
вписванията – търговски регистър било вписано Дружество с ограничена
отговорност „ИНКА ТЕЛ“ ООД със съдружници В. А. Г. и подс. К.Д.Г.. *** на
образуваното търговско дружество били двамата съдружници В. А. Г. и К.Д.Г. като
представителството било заедно и поотделно. През 2014 г. чрез търговското
дружество подс. Г. и В. Г. стопанисвали два магазина за мобилни услуги. Единият
магазин се намирал в *** в гр. Пловдив, а другият – близо до *** в града. В
магазина, намиращ се в *** работел и братът на подсъдимия- св.Г. Г.. И в двата
магазина се продавали мобилни апарати и били „франчайз“ на мобилния оператор
„Теленор“ ЕАД. В магазините се сключвали нови договори с мобилния оператор, а
също се подновявали сключени вече такива, закупуване на лизингови вещи.
Служителите и в двата магазина имали достъп до личните данни на абонатите
посредством пряк достъп до системата на мобилния оператор. По същото време св. Й.
Н. А. управлявал магазин за мобилни апарати, находящ се в гр. Пловдив, ***.
Често при него били оставяни за продажба мобилни апарати.
На 27.09.2014 г. на свидетеля М.Ц. Б. се обадил подс. Г. и го попитал дали е
съгласен да вземе телефон и таблет на изплащане на свое име, който телефон да
ползва той самият, а таблетът да даде на
детето си. Св. М.Ц.Б. познавал от доста време Г. и неговата съпруга В. Г., тъй
като братът на свидетеля- Г. Б. бил кум
на подсъдимия. Заради дългогодишното познанство и близките отношения свидетелят
Б. се съгласил. Два часа след проведения
разговор в дома на свидетеля в *** дошъл подс. Г., заедно с непознато за
свидетеля лице, което се представило за служител на мобилния оператор „
Теленор“АД. Непознатото лице подало на св. Б. документи и му показал къде да се
подпише, което свидетелят и направил.
Свидетелят Б. подписал Договор за
мобилни услуги Заявка номер *** между Космо Мобайл България ЕАД и М.Б. от дата
27.09.2014 г.; Приложение към него от 27.09.2014 г.; Договор за лизинг Заявка
номер *** от 27.09.2014 г. с предмет мобилен телефон Самсунг Галакси S5 White, между Космо Мобайл България
ЕАД и М.Б.. Договор за лизинг Заявка номер *** от 27.09.2014 г. с предмет
таблет Самсунг Галакси Tabs между Космо
Мобайл България ЕАД; Декларация- съгласие и М.Б. Междувременно Г. заявил, че
той щял да плаща вноските за взетите телефон и таблет. След подписването на
документите подсъдимият благодарил и си тръгнал, заедно с непознатото лице. На
следващия ден- 28.09.2014 г. Г. посетил магазина на св. Й. А.. Между двамата
бил сключен писмен договор за покупко- продажба, с който подсъдимият продал на
свидетеля А. мобилния телефон марка Samsung, S5, взет по договор от св. Б., изразявайки по недвусмислен
начин намерението си да свои вещта, намираща се в негово владение.. Договорът
бил подписан и от двете страни по него.
В началото на 2014 г. св. В. Г. Г. помолил св. А.Ш. да помогне на брат му за
изпълнение на „таргети“ към „Теленор“. Св. А.Р.Ш. също познавал подс. Г. от много години и бил приятел с неговия
брат – Г. Г.. Първоначално свидетелят не се съгласил, но тъй като Г. Г. много
настоявал, накрая св. Ш. се съгласил. На неустановена дата в началото на 2014
г. К.Г. посетил св. Ш. в дома му в ***,
след което двамата заедно посетили магазин на „Теленор“, намиращ се в гр.
Пловдив, „Малката Главна“. Подсъдимият обяснил на свидетеля, че му трябва
мобилен телефон за подарък. Служителят в магазина подал на свидетеля Ш. няколко
листа, формат А4 и му показал къде да подпише.След подписването на документите
на свидетеля и обвиняемия била предоставена бяла на цвят кутия, съдържаща
мобилен апарат, а именно телефон SONY
Xperia Z3 Black с IMEI
***************. Г. взел дадения по
договор на св. Ш. телефон. След това двамата посетили още един магазин на
оператора „Теленор“, където на подсъдимия от служител в магазина бил предаден
черен найлонов плик с неизвестно съдържание. След това Г. закарал св. Ш. вкъщи. На 02.02.2015 г.
К.Г. посетил отново магазина на св. Й.
А. и продал владения от него телефон SONY Xperia Z3 Black
с IMEI ***************, собственост на св. Ш..
За сключената сделка бил съставен писмен договор за покупко- продажба от
02.02.2015 г., в който и двете страни положили подпис като подсъдимият положил
подпис на местото „Продавач“.
На 23.05.2015 г. К.Г. се обадил на
своя познат св. Б.И.С. и го помолил да вземе на свое име телефон на изплащане.
Съпругата на св. С. била първа
братовчедка на съпругата на подсъдимия -
В. Г.. Първоначално св. С. не се съгласил, тъй като желаел да използва
преференциите, с които разполагал по сключените от негово име договори с
мобилния оператор, чиито услуги ползвал.
Г. обещал на свидетеля, че при закупуване от негова страна на телефон,
три месеца по- късно щял да му върне парите, за да си закупи какъвто желаел
телефонен апарат. Поради роднинските връзки, свидетелят С. се съгласил. Още
същия ден двамата посетили магазин на мобилния оператор „Виваком“ в МОЛ-
Пловдив. Там св. С. подписал Заявление/ Договор с номер *** от 23.05.2015,
Приложение с номер 1 към Договор номер *** от 23.05.2015, Договорни условия за
закупуване на лизинг на мобилен телефон „Самсунг Галакси Ноут 4 с IMEI***************. На св. С. била предадена кутия, съдържаща мобилен
телефон „Samsung”, модел “Note”4 с IMEI: ***************. Св. С. предал на подсъдимия кутията с
мобилния телефон, след което двамата се разделили. Още същия ден Г.
посетил магазина за мобилни апарати на св. Й. А. и продал предадения му
във владение мобилен телефон „Samsung”,
модел “Note”4
с IMEI: ***************, афиширайки по недвусмислен начин намерението си да
свои владяната вещ като своя.
За извършената продажба бил съставен
писмен договор за покупко- продажба, в който бил описан мобилния телефон. Г. положил
своя подпис в качеството си на
„Продавач“.
На 31.01.2015 г. от името на св. А.Д.Ш.
бил сключен с мобилния оператор „Теленор „ Договор за мобилни услуги/ Заявка №***/31.01.2015;
Договор за лизинг/ Заявка №*** за мобилен телефон марка“ Samsung Galaxy S5“ с IMEI:***************;
Приложение- ценова листа към договора; Декларация- Съгласие. По силата на
договора св. Ш. станал собственик на описания мобилен телефон. На същата дата-
31.05.2015 г. подс. Г. отишъл в магазина на св. Й. Н. А. и продал на свидетеля
мобилен телефон марка “ Samsung“, модел S5 с IMEI:***************, собственост на св. А.Ш., изразявайки
своето категорично намерение за своене на намиращата се в негово владение
движима вещ.
През 2016 г. К.Г. и св. А.М.К. работели
заедно в *** като подсъдимият изпълнявал длъжност ***, а св. К. изпълнявал
длъжността „***. През месец февруари 2016 г. Г. се обадил по телефона на св. К.
и го попитал, дали ще вземе на свое име и същевременно да му предаде мобилен
телефон от мобилен оператор „Теленор“. Поради колегиалните отношения свидетелят
се съгласил. На 21.02.2016 г. двамата посетили магазин на „Теленор“, находящ се
в гр. Пловдив, ул.“Кап. Райчо“, търговски център „Гранд“. Там св. К. подписал
Договор за мобилни услуги / Заявка №***; Договор за лизинг / Заявка №*** за
мобилен апарат марка „Samsung”,
модел S6 Edge с IMEI ***************; Приложение- ценова
листа за абонаментни планове за частни лица; Декларация- съгласие. След
подписване на документите на св. К. бил предаден описания в договора мобилен
телефон, като телефона бил взет от Г.. На следващия ден – 22.02.2016 г. подсъдимият
посетил магазина на св. А. и афиширайки по един недвусмислен начин намерението
си да свои мобилния телефон, продал на св. А. владения от него мобилен телефон
„Samsung”, модел S6
Edge с IMEI
***************, който бил получил от
св. А.К.. За извършеното разпореждане с вещта бил подписан Договор за покупко-
продажба от 22.02.2016 г. където Г. се подписал като „Продавач“.
В хода на досъдебното производство с
Протокол за доброволно предаване от 27.07.2018 г. е бил предаден в оригинал
Договор за покупко- продажба от 31.05.2015 г., подписан между Й. Н. А. и К. Г. с предмет мобилен телефон “ Samsung“, модел S5 с IMEI:***************.
С Протокол за доброволно предаване от
24.10.2018 г. по делото е бил предаден в оригинал Договор за покупко- продажба
от 22.02.2016 г., подписан между Й. Н. А. и К.
Г. с предмет мобилен телефон марка „Samsung”, модел
S6 Edge с
IMEI ***************.
С Протокол за доброволно предаване от
13.02.2017 г. по делото е бил приобщен
марка Samsung със IMEI ***************,
черен на цвят;
С Протокол за доброволно предаване от
30.01.2017 г. по делото е бил приобщен мобилен телефон Samsung със сериен номер IIMEI ***************
,кутия към него, гаранционна карта- непопълнена и зарядно;
С протокол за доброволно предаване от
05.12.2016 г. по делото е бил приложен мобилен телефон „Самсунг Галакси Ноте 4“
със сериен номер ИМЕЙ***.
С Протокол за доброволно предаване от
06.12.2016 г. по делото е бил приложен мобилен телефон „Самсунг Ес 5“ със
сериен номер ИМЕЙ ***************.
С Протокол за доброволно предаване от
19.01.2017 г. по делото е приложен мобилен телефон „Айфон шест плюс“ с ИМЕЙ ***************.
С Протокол за доброволно предаване е
предаден и приложен по делото на 04.01.2017 г. един брой мобилен телефон Samsung Galaxy S5“, бял на цвят с IMEI ***.
В хода на досъдебното производство са
били назначени и изготвени няколко
съдебно- графически експертизи. Видно от Протокол №140 от 18.02.2019 г. от
назначената и изготвена СГЕ подписът за
„ПРОДАВАЧ“, положен от името на К.Г. в Договор за покупко- продажба от 22.02.2016 за сумата от 900 лева е изпълнен
от самия К.Д.Г.. Подписът за „ПРОДАВАЧ“,
положен от името на К.Г. в Договор за покупко- продажба от 31.05.2015 г. най- вероятно е изпълнен от подсъдимия.
По досъдебното производство е била
назначена и изготвена Съдебна оценъчна експертиза. Съгласно представеното
експертно заключение от 21.02.2019 г. според вещото лице средната цена на Samsung S Edge към дата 22.02.2016 г. е била 1178 лева. Средната пазарна цена на Samsung S5 към дата
28.09.2014 г. е била 920 лева. Средната пазарна цена на Sony Z3 към дата
02.02.2015 г. е била 886 лева. Средната пазарна цена Samsung Note 4
към дата 23.05.2015 г. е била 1 168 лв., средната пазарна цена на Samsung S5 към дата 31.05.2015 е била 821 лева.
При така описаната фактическа
обстановка Съдът намира , че както от обективна , така и от субективна страна подс. К.Д.Г. е осъществил състава на престъпление
по чл.206 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК, тъй като през
периода 28.09.2014г.- 22.02.2016г., в гр.Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи- мобилни телефони,
както следва:
-
на 28.09.2014г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S5 с IMEI: ***************, собственост
на М.Ц.Б. ЕГН ********** *** със средна пазарна цена 920лв;
-
на 02.02.2015г., мобилен телефон марка
Sony модел Z3 с IMEI: ***************, собственост
на А.Р.Ш., ЕГН:********** *** със средна пазарна цена 886 лв;
-
на 23.05.2015г., мобилен телефон марка
Samsung, модел Note 4 с IMEI: ***************, собственост
на Б.И.С.,*** със средна пазарна цена 1 168 лв;
-
на 31.05.2015г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S5 IMEI: ***************, собственост
на А.Р.Ш., ЕГН:********** *** със средна пазарна цена 821 лева;
-
на 22.02.2016г., мобилен телефон марка
Samsung, модел S6
Edge IMEI ***************, собственост
на А.М.К. ЕГН:********** *** със средна
пазарна цена 1 178 лв, всички вещи на обща стойност 4 973 лева
От субективна страна деянието е
извършено от подс. Г. при форма на вина – пряк умисъл, по смисъла на чл. 11 ал.
2 от НК, тъй като е
съзнавал общественоопасния характер на извършваното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, а именно: от приложените писмени материали, приложените протоколи за извършени следствени
действия, показанията на свидетелите; Справка съдимост; Характеристична справка, както и от останалите, събрани в
хода на разследването доказателства.
При определяне вида и размера на наказанието , което следва да бъде наложено на подс. Г., съобразявайки се с целите на
специалната и генералната превенции за поправянето и превъзпитаването на дееца
, както и за възпиращото и
предупредително въздейстмие спрямо останалите членове на обществото, Съдът счита, че най-справедливо би било да му
бъде наложено наказание „ лишаване от свобода” при условията на чл.58а
във вр. с чл. 54 ал. 1 от НК, тъй като
производството по настоящото дело протича по реда на чл.371,т.2 от гл. ХХVІІ НПК.
Като наказание съответстващо на вида и тежестта на
самото престъпление/ което е с висока степен на обществена опасност/ , но
предвид изключително ниската степен на обществена опасност на самия деец, най-справедливо би било на
подсъдимия Г. за извършеното престъпление по чл.206
ал.1, вр. с чл.26 ал.1 от НК да му бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година, като на осн. чл. 58А ал. 1 от НК да бъде
намалено така определеното наказание с една трета или същото да се счита за „Лишаване от свобода“ за срок от 8/осем/ месеца.
Така определоното наказание от осем месеца лишаване от
свобода на основание чл. 66 ал. 1 от НК следва да се отложи
за срок от 3 години , считан от датата на влизане на присъдата в законна сила.
Съдът намира , че с отлагане изтрпъването на наказанието лишаване от свобода в
най- пълна мяра биха се постигнали целите както на специалната , така и на
генералната превенции.
Вещественото доказателство находящо се на съхранение при домакина на Отдел
„Икономическа полиця“ ОДМВР гр. Пловдив, а именно –
1 брой мобилен телефон марка "Самсунг", модел "S5", с имей ******************, бял на цвят ,
следва да се върне на собственика му А.Р.Ш., ЕГН: **********.
Вещественото доказателство находящо се на съхранение при домакина
на Отдел „Икономическа полиця“ ОДМВР гр. Пловдив, а именно - 1 брой мобилен телефон марка "Самсунг", модел "SM- N10C", с имей ******************, черен на цвят ,
следва да се върне на собственика му Б.И.С., ЕГН: **********.
Веществените доказателства -
1 брой мобилен телефон марка "Самсунг" с IMEI ***************, кутия
към него, гаранционна карта; 1 брой таблет марка "Самсунг" с IMEI ***************, черен
на цвят; 1 брой мобилен телефон марка
"Айфон", модел "6+", с имей ***************, със златист
цвят; 1 брой мобилен телефон марка "Самсунг Галакси", модел "S5", с имей ******************, бял на цвят; - на съхранение при домакина на отдел Икономическа
полиция- гр.Пловдив,следва да се отнемат в полза на Държавата, след влизане на
присъдата в законна сила.
Тъй като с виновното си поведение подсъдимият К.Г. е
станал причина за воденото срещу него наказателно преследване, то на основание чл. 189 ал.3 от НПК,
същият
следва да бъде
осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 1364,34
лева, представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за
експертизи.
Причини за извършване на
престъплението – стремеж към лично облагодетелстване по престъпен начин , както
и незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.
По тези си съображения, Съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.