Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр.София, 10.08.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-13 състав в
публичното заседание на дванадесеТ.юли през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
Владимир Вълков
при секретаря Весела Станчева
като разгледа докладваното от съдията т. д. № 973 по описа за 2017 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е
иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон ТЗ).
Производството е
образувано по искане на С. Г.П.за прекратяване на „Е.Т.Е.0.“ ЕООД. В исковата
молба се твърди, че вписаният в търговския регистър управител на дружеството и
едноличен собственик на капитала е починал на 04.09.2016 г. Иска се да бъде
прекратено търговското дружество.
Ответникът, представляван
при условията на чл. 29 ал. 4 ГПК от особен представител – адв. А.И. от САК, в
писмения отговор застъпва теза, че уставът не предвижда дружеството да продължи
след смъртта на едноличния собственик на капитала, а и предвидената от закона
възможност да я продължи неговият наследник е неприложима, тъй като е
малолетен. При тези съображения счита предявения иск за основателен.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца – прокурор М., поддържа иска.
Процесуалният
представител на ответника – адв. И. от САК, сочи, че с оглед събраните
доказателства искът следва да бъде уважен.
Съдът като обсъди наведените в процеса доводи и събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Видно от вписаните в
търговския регистър обстоятелства за управител на ответното дружество е вписан Н.П.Л.,
който е посочен и като едноличен собственик на капитала на дружеството.
От приложеното препис-извлечени
от акт за смърт се налага извод, че Н.П.Л. е починал на 04.09.2016 г.
Не се установява да е
вписан нов управител на дружеството както в предписания от закона тримесечен
срок, така и към датата на приключване на устните състезания.
При възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е
възприета от законодателя организационна форма, обуславяща правосубектност,
чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От тази гледна точка и
функционирането му предпоставя правосубектно лице, натоварено от дружеството да
го представлява. Смъртта на физическото лице изключва възмозможността
търговското дружество да формира и изразява валидно воля, а следователно и да
участва в търговския оборот с произтичащите от това ангажименти. Законът визира
тримесечният период на това състояние за разумен. След изтичането му липсата на
вписан управител, притежаващ посочените вече характеристики овластява прокурора
да поиска и съда да наложи прекратяване на търговското дружество.
Наличните по делото
доказателства не се установява да е вписан нов управител нито в предписания от
закона тримесечен срок на допустимо овакантяване на тази длъжност, нито до
приключване на устните състезания.
По силата на закона
едноличният собственик на капитала е овластен да представлява дружеството на
собствено основание. Доколкото не се установява и към датата на приключване на
устните състезания да е вписано правоприемство по отношение на оставения след смъртта
дружествен дял, законната представителна власт не е обезпечена и по този
предписан начин.
По изложените съображения
съдът приема за налични установените от закона предпоставки за прекратяване на
дружеството.
Администрирането на
процедурата по ликвидация в това число и определяне на ликвидатор не
предпоставя разрешаване на правен спор. Нормата на чл. 70 ал. 3 ТЗ изрично
определя длъжностното лице за компетентно да определи ликвидатор при все, че
основанието за откриване на производството е постановен съдебен акт.
Същевременно участието на съда в ликвидационното производство и в частност за
определяне на ликвидатор е ограничено до хипотезата на чл. 266 ТЗ. От друга
страна назначаването на ликвидатор предпоставя отчитане на редица фактори,
предпоставка за което е служебно достъпната информация на длъжностното лице по
регистрация. По тези съображения настоящият състав приема, че назначаването на
ликвидатор е в правомощията на регистърната администрация.
По разноските
Прокурорът е освободен от
задължението да внася следващата се държавна такса и разноските по делото – чл.
83 ал. 1 т. 3 ГПК. Ето защо в тежест на дружеството следва да бъде възложена
дължимата в случая държавна такса.
Законът задължава съда да
осигури правото на защита на привлечена в процеса страна. Смъртта на законния
представител на дружеството е обективна пречка този правен субект да реализира
непосредствено процесуалните си права, наложило ангажиране на лице с призната
по съответния ред компетентност да отстоява чужди права в съдебно производство.
Предприетите в интерес на дружеството действия, ангажиращи бюджетни средства,
определят дружеството като задължено и за определената сума за особен
представител.
Така мотивиран съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155 т. 3 ТЗ по предявен иск от С. Г.П.търговско
дружество с наименование „Е.Т.Е. 002“ ЕООД, ЕИК *********,
представлявано в процеса от особен представител – адв. А. И.И..
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 6 ГПК
„Е.Т.Е.
002“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, партер,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД сумата 130,00 лв.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен
съд – гр. София в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на
решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по вписванията за
администриране на производство по ликвидация.
Съдия: