Решение по адм. дело №576/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Образувано е по жалба с вх. № 3767/20.11.2024 г. на С. С. А. с [ЕГН] с постоянен адрес: област Добрич, общ. Крушари, с. Крушари, [улица]с № 7, подадена от адвокат Г. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0255/000342 от 14.11.2024 г., издадена от началник на РУ към ОДМВР, РУ 02 Добрич, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е нищожна, постановена в нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразна. Навеждат се оплаквания за липса на мотиви. Настоява за наличие на противоречие на изложените в заповедта факти и обстоятелства с действителната фактическа обстановка. Прави възражения кореспондиращи с нарушено право да даде проба за биологично изследване. Оспорва се самия АУАН с доводи за липса на реквизити. Налага и твърдения за наличие на отризателен резултата при проведено изследване на дадени от жалбоподателя биологични проби в МБАЛ Варна при ВМА. В съдебно заседание, чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата с посочените в същата основания и доводи, като допълнително сочи наличие на фактически грешки при отразяване в заповедта на техническото средство, с което е извършен полевия тест и на датата на проверката.

Ответникът в производството, Началник на РУ към ОДМВР, РУ 02 Добрич, в придружаващо административната преписка писмо не изразява становище по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, на 12.11.2024 г. около 13:15 часа в община ДОБРИЧКА на път ТРЕТИ КЛАС № 293 като водач на МПС - Опел с рег. № [рег. номер], при движението си по път ІІІ-293 в посока село Овчарово на около 1 километър от разклона за с. Ломница управлява лек автомобил [Марка] с регистрационен номер [рег. номер], собственост на жалбоподателя, като същият го управлява след употреба на наркотични вещества (Амфетамин). Посочено е, че проверката е извършена в 13:07 часа на 12.07.2024г. с техническо средство Дръг тест 5000 с инвентарен номер ARRC-0078 и че показанието на уреда е видяно от водача.

В административната преписка са представени съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA и бл. № 1250884 от 12.11.2024г, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 ЗДвП. Водачът е разписал акта, като нарушител и собственоръчно се е подписал под мястото за възражения, че няма такива.

Представен е талон за медицинско изследване № 0178084/12.11.2024 г., връчен на жалбоподателя в 33,50 ч на същата дата. Приложен е протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози с данни, че същият е отказал да даде кръвна проба за изследване във МБАЛ гр. Добрич.

С оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката е представена заповед № 357з-924-07.04.2022г. удостоверяваща компетентност на Началника на 2-ро РУ при ОД на МВР - Добрич да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП.

Към административната преписка са приложени протокол № *********-640000 за сервизна проверка на техническо средство „Drugtest 5000“ с идентификационен номер ARSE-000087 и разпечатка на резултат на полеви тест № 104 извършен на 12.11.2024г. в 13.12ч.

От страна на жалбоподателя по делото са приложени отрицателен резултат от медицинско изследване в лаборатория „Рамус“ от взета на 13.11.2024 г. проба от урина и Резултат от тест в МБАЛ Варна към ВМА, Химико-токсикологична лаборатория от взета на 14.11.2024 г. кръвна проба – също отрицателен.

Като свидетели по делото бяха разпитани майката на жалбоподателя - С. А. И. и извършилите проверката на 12.11.2024 г. служители на 2-ро РУ при ОД на МВР - Добрич Д. С. Г. и К. Т. П..

Свидетелят С. А. И. излага обстоятелства навеждащи добри характеристични данни относно жалбоподателя, както и такива, че същият не употребява наркотици. Излага, че същият не е разполагал с парични средства за да заплати пробовземането в МБАЛ гр. Добрич.

Свидетелите Д. С. Г. и К. Т. П. установяват с показанията си, че били на патрул. Забелязали, че жалбоподателят говори по телефона докато управлява автомобила. Спрели го и извършили проверка на мястото в близост до с. Ломница. Изпробвали го с техническо средство за наличие на алкохол и наркотични вещества. При проверката използвали технически средства за наличие на алкохол - алкотест дрегер 7510 и дръг тест 5000 за наркотици. Пробата за алкохол била отрицателна. За наркотици даде положителен резултат за амфетамин на водача С.. Обадили се на ОДЧ (дежурен в ОДМВР) и пристъпили към изготвяне на актовете. Съставили му акта за телефона първо и в последствие, след като проверката за наркотици излязла положителна, съставили и другата необходима документация. Два АУАН, единия по чл.104а за телефона и другия за наркотични вещества. Роднините му дошли на място. На място издали талон за изследване, с което жалбоподателят бил запознат за срока от 120 минути, в който той ако желае може да даде кръв и му казали, че тази услуга се заплаща в ЦСМП. Запознал се с талона, разписал го, но не казал на роднините си, че няма пари в себе си. В автомобила имало още едно лице. Колеги от „Криминална полиция“ дошли и извършили обиск на другото лице и в него били открити наркотични вещества. По този случай работели инспектори от „Криминална полиция“. Патрулът работел само с водача на МПС-о.

На регистратурата в МБАЛ Добрич, след като го попитали дали иска да даде кръвна проба, той казал, че няма пари поради което отказва да даде проба, за което бил съставен протокол от доктор.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – Началник на 02 РУ при ОД на МВР - Добрич, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от РУ - Тервел при ОД на МВР - Добрич.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и противно на твърденията в жалбата съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема за надлежно установено при проведената проверка спрямо жалбоподателя, че е констатирана употреба на наркотични вещества – бензодиазепини, констатирана с Дрегер Drug Test 5000 – техническо средство, работещо с тест касети, а и този факт на практика не се оспорва от самия жалбоподател.

Едната от тезите на жалбоподателя, е основана на твърдения за несъответствия в оспорената заповед относно изписване датата на проверката 12.11.2024г. и датата на която е извършен полевия тест - 12.07.2024г., като според жалбоподателя се касае за съществен порок в на заповедта. Действително от съдържанието на самата заповед се установява, че като дата на проверката се сочи 12.11.2024г, която безспорно е действителната дата на която е извършена, а като датата на която е извършен полевия тест е 12.07.2024г. Това обстоятелство обаче се явява ирелевантно за случая, тъй като явно касае техническа грешка, а освен това по делото няма спор, а и от останалите доказателства по делото се установи, че именно 12.11.2024г. е датата на която е извършено изследването с техническото средство. Освен това в случая не е налице неяснота относно датата на която е извършено нарушението на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2-ро ЗДВП, на датата, часа и мястото на извършване на полевия тест и относно самоличността на лицето, което е управлявало автомобила. По делото не е налице и спор относно обстоятелството, че при теста с техническото средство пробата на водача - жалбоподател е била положителна за амфетамин.

Следващата теза повдигната от страна на жалбоподателя е свързана с разминаване в индивидуализацията на техническото средство № ARRC-0078, с което е взета пробата. Според твърденията на упълномощения от жалбоподателя адвокат от административната преписка, на административно наказващия орган техническото средство, с което била взета проба на жалбоподателя е с № ARTB-0281 и съответно пробата е взета в 13:12:45 часа. Тази теза обаче се опровергава от събраните по делото доказателства. Видно е от съдържанието на приложените по делото АУАН, талон за медицинско изследване и самата оспорена заповед, че се касае за едно и също техническо средство – Дръг тест 5000 с № ARRC-0078. Не е налице и разминаване относно момента на извършване на теста, а именно – на 12.11.2024 г. в 13.07 часа, което се потвърждава също от разпитаните свидетели, както и посредством приложеното извлечение от паметта на апарата. Характеристиката „ARTB-0281“ касае номера на софтуерната версия по програмно обезпечаване на апарата (firmware), като серийния номер, видно от самото извлечение от паметта на апарата е ARCC-0078. Разминаването в посочените минути след 13,00 часа е от 5 минути, поради което неоснователно се явява възражението на жалбоподателя, че посоченото в извлечението от паметта на апарата изследване касае друга проба. Не са налице твърдения и данни по делото за извършване при същата проверка на полеви тест за наркотични вещества спрямо друго лице.

По тези съображения съдът намира, че презумтивната доказателствена сила, съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП на АУАН, не е оборена, административнонаказващият орган действа при условията на обвързана компетентност и няма право на самостоятелна преценка.

Основната теза за наличие на незаконосъобразност в оспорената ЗППАМ жалбоподателят базира на твърденията в жалбата и в съдебно заседание за нарушено негово право да даде биологични проби в МБАЛ Добрич. Тези възражения обаче касаят въпросите свързани с отговорността на водача, като не са относими към въпросите свързани с наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ от характера на процесната, респ. същите са без значение за нейната законосъобразност.

Въз основа на коректен анализ на събрания доказателствен материал и приложимата нормативна уредба от адм. орган е формиран верен извод за наличие на необходимите материалноправни предпоставки за прилагане на ПАМ. Мярката е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на лицето привлечено към отговорност да извърши други подобни нарушения и да се осигури безопасността по пътищата на страната, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. чл. 12 и чл. 13 ЗАНН. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратителни условие и срок, а именно: "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, респ. с изтичане срока, с което е обвързано действието ѝ.

ПАМ, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на думата, не са вид наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни нарушения и престъпления имат различна правна природа. Първите са актове по прилагането на диспозицията, а вторите - на санкцията на правната норма. Първите се реализират по реда на АПК, а вторите - по реда на ЗАНН. Актовете за налагане на ПАМ са административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 – 4 АПК, докато тези за налагане на административно наказание - правораздавателни.

Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от актовете, с които се установява нарушение и се налага административно или друго наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно или друго наказание с правораздавателен акт на съответната юрисдикция (присъда или наказателно постановление). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение или престъпление. С налагането на подобни мерки, както се посочи по-горе се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача. В този смисъл Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII о, Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII о.

Поради това съдът намира за неотносими към характера на оспорения адм. акт възраженията в жалбата за нарушено право на жалбоподателя да даде материал за биологично изследване, с което да опровергае показанията от полевия тест. В случая възможността да се даде материал за биохимично изследване е с оглед правилното реализиране на наказателната отговорност за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НПК, но същото не предпоставя и е без значение за прилагането на ПАМ.

Предпоставка за прилагане на ПАМ от вида на преустановяващите (каквато е и процесната) е за извършено от водача нарушение на правилата за движение по пътищата, в конкретния случай по чл. 5, ал. 3, т. 1 пр. 2 ЗДвП, а именно управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Нарушението на правилата за движение по пътищата се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на противното.

В случая е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява към момента на постановяването, поради което заповедта се явява и материално законосъобразна, доколкото има съставен АУАН за горепосоченото нарушение, съдържащ констатации за управление на МПС след употреба на наркотични вещества и техните аналози. Същото може да бъде установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а ЗДвП начини, които са равностойни - в случая това е станало с полеви тест с техническо средство.

Тук е мястото да се посочи, че не следва да се кредитират като доказателства приложените към жалбата листи от лабораторни изследвания в медицинска лаборатория - „Рамус“ и в лабораторията на МБАЛ Варна към ВМА. И двете лабораторни изследвания не са извършени по реда и условията предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Освен това медицинска лаборатория - „Рамус“ не е от лабораториите, посочени в Заповед рег. № 8121з-786/31.05.2024г. на ЗА главен секретар на МВР. Съгласно същата заповед експертизите за доказване на наличие на наркотични вещества в проби кръв и урина съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за територията на ОДМВР Добрич, се извършва във Военномедицинска академия /ВМА/ - Варна. Важно е да се спомене и че видно от самите листи за лабораторно изследване пробата от лаборатория - „Рамус“ е от 13.11.2024 г. на следващия ден, а тази на МБАЛ Варна при ВМА е на 14.11.2024 г. т.е. два дни след полевия тест, поради което тези доказателства са и неотносими за настоящия казус, тъй като касаят физиологично състояние на жалбоподателя във времеви период, различен от този на проверката.

Все в тази връзка съдът намира, че приложеното към делото изследване от МБАЛ Варна към ВМА, Химико-токсикологична лаборатория не опровергава по никакъв начин доказателствената стойност на полевия, тест, чийто резултат е надлежно отразен в издадения АУАН тъй като биологичния материал, не е получен по надлежния ред, и в сроковете предвидени в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Неоснователни са и възраженията наведени в жалбата и в съдебно заседание, кореспондиращи с нарушаване принципа на съразмерност, чрез налагане твърдения, че ПАМ засяга адресата си в по-голяма степен от необходимото за целта на преустановяване на нарушението. Според практиката на съдилищата в страната, принципът за съразмерност по чл. 6 АПК се отнася главно за случаите, когато административен орган действа при оперативна самостоятелност, защото текстът дава насоките при избора на варианти за решаване на определен въпрос. По отношение на случаите, когато административният орган действа при условията на обвързана компетентност разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК следва да се тълкуват като изискване за спазване на целта на закона. В случая административния орган действа в условията на обвързана компетентност по отношение налагането на ПАМ и при оперативна самостоятелност при определяне на срока на същата. Принудителната административна мярка е израз на твърде интензивна, административна държавна принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Посоченото произтича от изискването на принципа за съразмерност, заложен в нормата на чл. 6, ал. 2 АПК.

В разглеждания казус административната мярка е приложена за предвиден в закона срок от 18 месеца, за нарушение, което има висока степен на обществена опасност и е съобразена с постигане на целите ѝ – осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че обжалваната заповед не страда от пороците, посочени в жалбата, и приложената принудителна административна мярка следва да бъде потвърдена.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Добрич

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 3767/20.11.2024 г. на С. С. А. с [ЕГН] с постоянен адрес: област Добрич, общ. Крушари, с. Крушари, [улица]с № 7, подадена от адвокат Г. Г., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с № 24-0255/000342 от 14.11.2024 г., издадена от началник на РУ към ОДМВР, РУ 02 Добрич, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП - „Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Решението е окончателно.