№ 45534
гр. София, 20.12.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети декември през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110156224 по описа за 2023 годИ.
и в изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26 февруари
2023 г. от 10:50 часа, за когато да се призоват страните.
Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, а предявеният иск
– допустим, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл.140 от ГПК, изготви
следния проект за доклад по делото:
Ищецът И. П. С. е предявил срещу „У.Е.У. Црт. – клон България“ осъдителни
искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал. 1 КТ, чл. 177 КТ, чл.
264, ал. 1 КТ, чл. 224, ал. 1 КТ както и искове по чл.86,ал.1 ЗЗД. В исковата
молба се твърди, че страните са се намирали в трудово правоотношение,
породено от сключен трудов договор на 19.10.2010 г., като ищецът бил
назначен първо на длъжността „Младши член на кабинния екипаж“, а в
последствие – „Старши член на кабинния екипаж“. Твърди, че в сключения
между страните договор са били налице следните разпоредби:
- Служителят ще има право да получи стандартната заплата, предлагана от
Уиз Еър за длъжността, заемана от служителя по това време в размер
първоначално на 12420 лева годишно, впоследствие изменен на 15745 лева
годишно. След всеки планиран и приключен сектор Работодателят ще плати
на Служителя така нареченото ..секторно заплащане". С настоящото страните
изрично се договарят и потвърждават, че сумата на първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се счита за включена в размера на
основната брутна заплата на Служителя съгласно чл. 56, и че Работодателят
няма да направи никакво отделно плащане за тези сектори. Страните се
договарят, че към момента на подписване на този договор, размерът на всяко
секторно заплащане за секторите, приключени от Служителя в един и същ
1
ден в допълнение към първите два сектора (т.е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти, т.н.
сектор в един и същ ден), ще бъде 40,09 лева, бруто, като сумата ще бъде
изплащана допълнително от Работодателя на месечна база.
- Служителят има право на годишен отпуск, както е регламентирано в
съответните разпоредби на Кодекса на труда, пропорционално на срока на
трудовото правоотношение на Служителя, като основният платен годишен
отпуск на Служителя и допълнителният отпуск за работа при ненормирано
работно време е 25 работни дни. Заявява, че размерът на уговореното
секторно плащане варирал през периода на действие на договора.
На 25.04.2023 г. трудовият договор бил прекратен.
Ищецът твърди, че за периода на действие на трудовия договор г. (както и в
предходни календарни години) ответникът, в нарушение на разпоредбите на
чл. 5 от трудовия договор не начислявал за съответните месеци и не е
изплащал на ищеца в пълен размер в уговорения от страните срок „секторни
плащания" за всички прелетени от него сектори, въпреки че ищецът е бил
част от кабинния екипаж на оперирани от Уиз Еър самолети и е изпълнявал
международни рейсове („сектори"), като според него неплащането се дължи
на позоваването на чл.5б от сключения трудов договор, която според ищеца
се явява недействителна. Ищецът посочва, че ответникът не начислявал и
заплащал дължимите съгласно трудовия договор и закона секторни плащания
и не е взел предвид всички дължими секторни плащания при определяне на
размера на дължимите обезщетения. Ищецът сочи, че през периода от
постъпването му на работа до датата на прекратяване на трудовото му
правоотношение е имал право на удължен платен годишен отпуск, като
независимо от броя на летателните часове през съответната календарна годИ.
ответникът не е уведомявал ищеца заразмера на полагащия му се удължен
годишен отпуск. Заявява, че към датата на прекратяване на ТПО е имал 72
дни платен отпуск, които не са му изплатени от работодателя – ответник.
Ищецът смята, че причИ.та за непредоставянето на дължимия платен отпуск е
разпоредбата на чл.13 от трудовия договор, която смята за недействителна,
поради противоречие с европейското законодателство. Претендира
ответникът да му заплати следните суми: сумата от 1 000 лв., представляваща
сбора от неизплатените от ответника „секторни плащания". дължими за
периода от 01.09.2020 г. до 25.04.2023 г. включително: сумата от 2 313.39 лв„
представляваща сбора от неплатените от ответника командировъчни пари за
периода от 01.09.2020 г. до 25.04.2023 г. включително; сумата от 8 010 лв.,
представляваща сбора от неизплатените от ответника възнаграждения по чл.
177 от КТ, дължими за дните, през които ищецът е ползвал платен годишен
отпуск; сумата от 1 071.84 лв., представляваща неизплатено от ответника
възнаграждение за работа през дните на официалните празници, през периода
от 01.09.2020 г. до 30.09.2022 г. включително; сумата от 20 824.45 лв.,
представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение
по чл. 224, ал. 1 от КТ; законната лихва върху всяко от секторните плащания
за периода от падежа на съответното плащане, до 10.10.2023 г. включително,
2
в общ размер на 300 лв.; законната лихва върху всяко от неизплатените
възнаграждения по чл. 177 от КТ, за периода от падежа на съответното
плащане до 10.10.2023 г. включително, в общ размер на 1 520.30 лв.;
законната лихва върху неизплатеното от ответника възнаграждение за работа
през дните на официалните празници, за периода от падежа на съответното
плащане до 10.10.2023 г. включително, в размер на 193.24 лв.; законната
лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по
чл. 224, ал. 1 от КТ за периода от 01.06.2023 г. до 10.10.2023 г. включително,
в размер на 753.10 лева, законните лихви върху главниците за периода от
12.10.2023 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът „У.Е.У.я Црт. – клон България“ в указания от съда едномесечен
срок дава становище за неоснователност на ищцовите претенции. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност – поради изтичане на в КТ
специална погасителна давност предвидена в чл.358,ал.1,т.3 КТ. По
отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди, че са налице
неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория сектор за
деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това
тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30
число, като било възможно направените сектори за един месец да се платят
през следващи. Ответникът оспорва установителния иск за прогласяване на
недействителността на цитираната в исковата молба договорна клауза, като
посочва, че същата е законосъобразна и е резултат от постигнато съгласие
между страните „секторните плащания“ да се дължат след втория прелетян
сектор за деня. Оспорва, че на ищецът се полага удължен платен годишен
отпуск. Подробно аргументира и неоснователността на исковете на ищеца за
прогласяване на посочените в исковата молба клаузи от сключения трудов
договор за недействителни.
По исковете: Предявените искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ ищецът не е длъжен да доказва
факти. Ответникът е длъжен да докаже плащане. По иска с правно основание
чл. 215, ал. 1 КТ ищецът е длъжен да докаже наличието на командироване и
размера на дължащото му се обезщетение. Ответникът е длъжен да докаже
плащане. По иска с правно основание чл. 177 КТ ищецът е длъжен да докаже
ползването на годишния отпуск и размера на обезщетението. Ответникът е
длъжен да докаже плащане. По иска с правно основание чл. 264, ал. 1 КТ в
тежест на ищеца е да докаже, че е работил през официалните празници и
размера на дължащото му се обезщетение. Ответникът е длъжен да докаже
плащане. По иска с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че за посочения период между страните е съществувало трудово
правоотношение, по силата на което в негова полза е възникнало правото на
ползване на платен годишен отпуск и неговия размер, както и размера на
брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен
месец преди уволнението. В тежест на ответника е да докаже или ползването
на отпуска, правото за което е възникнало, или заплащането на обезщетение
3
за неползването му. По исковете с правна квалификация чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на съответните главни дългове в сочените
размери, настъпването на забавата и размерът на обезщетенията за забава.
При установяване на тези факти в тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираните суми. По иска с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 пр.
1 и 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на уговорена клауза в
трудовия договор, чиято недействителност твърди в исковата молба.
ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че страните са се намирали в трудово правоотношение, което е прекратено на
основание чл. 325 ал.1 т. 1 от КТ.
По доказателствените искания:
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са
относими, необходими и приемането им е допустимо, поради което съдът
ДОПУСКА като доказателства представените с исковата молба и отговора
документи.
Следва да се допусне съдебно-икономическа експертиза по въпросите,
поставени в исковата молба и в отговора на исковата молба, поради което
съдът
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по въпроси,
посочени в исковата молба, както и по въпросите, зададени в отговора.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. А. В..
УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението след
представяне на доказателства за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на 500 лв., от
които 250 лв., вносими от ответника, в едноседмичен срок от съобщението и
250 лв. от бюджета на съда.
Исканията на ответника за разпит на свидетели и по чл. 176, ал. 1 ГПК са
основателни, поради което съдът
ДОПУСКА на ответника двама свидетели при режим на довеждане.
ЗАДЪЛЖАВА ищцата лично или чрез представител да отговори на
поставените с отговора на исковата молба въпроси.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания на страните.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, медиация или извънсъдебно
доброволно уреждане на спора, като им разяснява, че ако използват способите
за медиация по Закона за медиацията, ще направят по-малко разноски по
производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по
време на процеса, като съдът може да я одобри, ако не противоречи на закона
или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, като съдът
4
им УКАЗВА, че могат най-късно в първото по делото заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка. В случай, че в
този срок страните не представят писмени доказателства или не поискат
допускането на гласни доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че не
сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен
ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на ищеца, че ако напусне адреса си и в търговския регистър не е
вписан новия му адрес, всички съобщения ще бъдат приложени към делото и
ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако
ищецът предяви отново същия иск, може да използва събраните
доказателства в новото дело само ако за тяхното повторно събиране има
трудно преодолима пречка.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5