№ 230
гр. Пазарджик, 28.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
като разгледа докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело №
20255200900043 по описа за 2025 година
Производството е чл.83, ал.2 от ГПК.
Делото е образувано по исковата молба на Ж. А. Ч., ЕГН **********, от
с. З., обл. П., ул. „С.“ №*, чрез пълномощника й адв. Г. Й. (САК) против ЗД
“Бул Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която са предявени
претенции по реда на чл.432 КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., ведно със законната лихва от
13.09.2024 г., както и обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер
на 1718,99 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на ИМ,
настъпили в резултат от ПТП на 27.08.2024 г.
След оставяне ИМ без движение с указания за внасяне на дължимата
ДТ, от страна на ищеца е депозирана молба с вх. № 3234/24.03.2025 г.,
съдържаща искане за освобождаването му от ДТ и разноски по реда на чл.83,
ал.2 ГПК, поради липса на средства. Представена е декларация за материално
и гражданско състояние.
По този повод от страна на съда служебно са изискани и приложени по
делото още и допълнителни справки от НАП, БНБ, от имотен регистър при
АВп, както и от „ПП“ при ОДМВР-П..
Съдът намира, че молбата се явява неоснователна.
В разглежданата хипотеза дължимата ДТ възлиза в размер на 2068,76 лв.
Предпоставка за уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК е доказването
на липса на средства за заплащане на такси и разноски в гражданското
1
производство като целта на производството е осигуряване на право на защита
по конкретния казус. Нормата на чл.83, ал.2 ГПК, явяваща се своеобразна
гаранция за реален достъп до правосъдие, е приложима по отношение на
физически лица при наличието на визираните в т.1-т.7 изисквания на
посочената разпоредба. Преценката за наличие на предпоставките за
освобождаване от внасяне на държавна такса и/или разноски се извършва от
съда въз основа на доказателства за доходите на страната и семейството й;
имуществено състояние, удостоверено с декларация; семейно, здравословно
състояние, възраст и трудова заетост; както и др.обстоятелства от значение за
случая.
На база данните от представената декларация от ищеца се установява, че
същият получава месечен доход от заплата в размер на 1070 лв. Молителят е
посочил, че неговата съпруга получава месечно възнаграждение в размер на
1100 лв. Според данните в декларацията ищецът не притежава недвижими
имоти и МПС, както и дялове или акции в търговски дружества, но е
удостоверил, че страда от заболяване, което да налага извършването на
месечни разходи в размер на 200 лв. Изрично и ясно е декларирал, под страх
от наказателна отговорност по чл.313 НК, че не притежава никакви парични
влогове.
От служебно изисканите доказателства за молителя и неговата съпруга
(писмо вх. № 4242/17.04.2025 г. от ТП на НОИ – П.) се установява, че освен
трудово възнаграждение молителят получава и доход от пенсия в размер а
654,22 лв., а съпругата му – доход от пенсия в размер на 493,48 лв.
От представената справка за банковите наличности по сметките за
молителя (писмо вх. № 4792/05.05.2025 г. от „***“ АД) е видно същият е
титуляр на активна сметка в посочената банкова институция по срочен
депозит, в който фигурира като наличност сумата от 7000,04 лв.
Установява се още (от писмо вх. № 4767/05.05.2025 г.), че ищецът е
титуляр и на сметка в „***“ АД, в която наличността е 5925,55 лв.
Без да се коментира въпроса дали в случая са налице данни за невярно
декларирани обстоятелства по смисъла на чл.313 НК, съдът следва да посочи
при тези данни и което е най-същественото, че от представените справки за
наличностите по банковите сметки на ищеца в „***“ АД и „***“ АД е видно,
2
че към момента на искането общата стойност на сумите, с които той разполага
по тях е 12 925,59 лв.
Според настоящия съдебен състав така описаното обстоятелство не е в
състояние да обоснове наличието на материално затруднение, ограничаващо
достъпа на молителя до правосъдие по конкретния казус.
Като съобрази посочения размер на сумите, с които той разполага като
наличност по банковите си сметки, както и обстоятелството, че той получава
редовен месечен доход от заплата и пенсия в общ размер на 1724,22 лв. (1070
+ 654,22 лв.), а неговата съпруга – общо 1593 лв. (1100 + 493,48 лв.), т.ч.
липсата на данни за това същият да има в тежест задължения по кредити или
други обременяващи финансови задължения, както и такива за издръжка на
малолетни лица или някакви други значими месечни разходи (освен
посочените периодични разходи за заболяване от 200 лв. месечно), съдът
приема, че заплащането на дължимата ДТ от 2068,76 лв. в случая не би му
създало реално затруднение, което да ограничи достъпа до правосъдие.
Затова и преценката на съда при съпоставката на данните за общото
материално състояние на лицето с останалите относими обстоятелства е, че
към момента той разполага с възможността за заплащане на така определения
размер на ДТ, респ. същата не би представлявала за него значителна
финансова тежест с възпиращ и ограничаващ ефект върху достъпа му до
правосъдие. Ето защо и въз основа на съвкупната преценка на релевантните
обстоятелства по реда на чл.83, ал.2, т.1-т.7 ГПК, съдът намира, че не са
налице предпоставките за освобождаване от ДТ и разноски по делото във
връзка с предявения иск по чл. 432 КЗ.
Водим от изложеното и на основание чл.83, ал.2 ГПК, Пазарджишкият
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3234/24.03.2025 г. от ищеца
Ж. А. Ч., ЕГН **********, от с. З., обл. П., ул. „С.“ №*, за освобождаване от
задължението за внасяне на ДТ и разноски в производството по т.д. № 43/2025
г. по описа на ПзОС, като неоснователна.
Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба пред
3
Пловдивски Апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
4