РЕШЕНИЕ
№ 1380
гр. Бургас, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Филип Ст. Радинов
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Филип Ст. Радинов Гражданско дело №
20212120104631 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 от ГПК.
Образувано е по предявен от „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес
на управление: *******, представлявано от М.А. срещу П. М. АБД., ЕГН: **********, с
адрес: ****** иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
593.71 лева, формирана както следва: 450 лева - главница на основание сключен Договор за
потребителски кредит „Екстра“ № 84862/**** г.; 90.00 лв. - договорна лихва за периода
13.03.2020г. -13.08.2020 г.; 53.71лв., законна лихва за забава за периода 14.03.2020г. -
05.04.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от момента на
подаване па Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение /09.04.2021 г./ до
окончателното изплащане на главницата, по отношение на които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №2467/2021 г. на БРС.
Ищецът твърди, че ответникът П. М. АБД. е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като е
предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за
кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на
всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на
подадената заявка и предоставените от П. М. АБД. данни служител на ищеца се е свързал е
него по посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на
предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 600 лв .След
обработване па данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е
изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит
от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на изпратения му от „ КРЕДИТ ИНС“ АД
линк за потвърждение, сключването на Договор за потребителски кредит ,,Екстра“
№84862/**** г. и сумата му е била преведена чрез системата е-рау и получена на каса на
офис на „Изипей“ АД, срещу представена от П. М. АБД. лична карта.
Твърди се, че е налице електронно изявление подписано с електронен подпис по
1
смисъла на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 и чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ. Сочи се, че от данните посочени в
заявката на ответника в тях фигурира информация, която логически е свързана само и
единствено с П. М. АБД., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването
и с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следва да се счита, че е неин
автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Поддържа се, че
въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му
е условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail
адрес и телефонен номер е равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно
изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ.
Излагат се твърдения, че ответникът е избрал опция да му бъде осигурен гарант
за ползване на кредита от „КРЕДИТ ИНС” АД, с което на основание т.4 от договора
сключен между страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Сочи се, че „КРЕДИТ ИНС” има
сключен Договор за предоставяне па гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с
„Б.К.“ ООД, съгласно който „Б.К.“ ООД в качеството на дружество гарант се задължава да
гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно
сключени договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучатели,
като кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант
съответната такса „гарант“.
Твърди се, че кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения
кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 1147.98
лв. е платимо ведно с главницата на осем месечни вноски със следните падежи: 13.04.2019,
13.05.2019, 13.06.2019, 13.07.2019,13.08.2019, 13.09.2019, 13.10.2019, 13.11.2019. Сочи се, че
по вноска по кредита с падеж 13.04.2019 г. от страна на длъжника седем пъти е осъществено
плащане само на дължимите лихва и такса „Гарант” по месечната вноска, поради което на
основание т.5 от сключения договор, крайният срок на издължаване на кредита е бил
удължен със седем месеца и новият падеж на вноска е бил 13.11.2019г., а крайният срок за
погасяване на кредита е бил удължен до 13.06.2020г. След посочените действия вноските по
кредита с падежи съответно 13.11.2019 и 13.12.2019 са изцяло погасени
Сочи се, че към дата 05.04.2021 г. кредитополучателят не е осъществил плащане
по нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на
13.03.2020 г., 13.04.2020 г., 13.05.2020 г., 13.06.2020 г., 13.07.2020г. и 13.08.2020. Служители
на дружеството неколкократно са осъществили връзка е длъжника, посредством изпращане
на напомнителни email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и
са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на
падежните дати, но П. М. АБД. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае
да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на законната лихва по
просрочени задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 53.71лв.
Претендират се разноски по заповедното и настоящото производство.
Прилагат се писмени доказателства.
Препис от исковата молба и приложенията към нея, е връчен на ответника, който в
законоустановения едномесечен срок не е депозирал писмен отговор.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415
ГПК
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238 ал. 1 от ГПК намира, че са налице
предпоставките на чл. 239 ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. С разпореждане на съда по чл. 131 от ГПК, надлежно връчено на ответника са
указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му
2
в първото по делото заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие. С оглед изложените в исковата молба фактически твърдения и ангажираните по
делото писмени доказателства, в подкрепа на твърдените в исковата молба факти, следва да
бъде направен изводът, че предявеният иск е вероятно основателен.
Предвид горните съображения, съдът приема, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца претендираната с исковата молба сума, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението. В съответствие с гореизложеното предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно чл. 78 ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
настоящото дело, както и тези, сторени в заповедното производство. Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски, от които сумата от 25 лева за държавна такса и
325 лева за адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и сумата от 325 лева, представляваща сторените в заповедното производство съдебно
– деловодни разноски, от които сумата от 25 лева за държавна такса и 300 лева за адвокатско
възнаграждение.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. М. АБД., ЕГН: **********, с
адрес: ******, че дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: *******, представлявано от М.А. сумата 450 лева /четиристотин и петдесет
лева/, представляваща главница на основание сключен Договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 84862/**** г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението в съда – 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
90.00 лв./ деветдесет лева/, представляваща договорна лихва за периода 13.03.2020г. -
13.08.2020 г.; както и сумата 53.71лв. /петдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 14.03.2020г. - 05.04.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 499 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 12.04.2021г., постановена по ч.гр.д. № 2467/2021г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „КРЕДИТ
ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
М.А., сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/, представляваща сторени в настоящото
производство съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. М. АБД., ЕГН: **********, с адрес: ****** да заплати на „КРЕДИТ
ИНС” АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от
М.А., сумата от 325 лева /триста двадесет и пет лева/, представляваща сторени в
заповедното производство съдебно – деловодни разноски.
Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 239 ал. 4 от ГПК.
Вярно с оригинала!
К.К.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3
4