МОТИВИ
от 05.07.2019 г. по НОХД № 7/2018 г по описа на РС-А..
Съдебното
производство е образувано по внесен от РП-Б. обвинителен акт срещу Е.Н.Щ. с ЕГН
********** за това, че на 12.09.2013 г. в гр. А., в ***, находящ се на ***, въоръжен с газов пистолет марка „***”, модел ***, с фабр. № ***,
с цел да принуди М.Д.Д. да се разпореди с вещ – да му
предаде парична сума в размер на 420 лева, го заплашил с насилие – опирайки
горепосочения пистолет в челото му и изричайки думите „Знаеш ли какво ще ти се
случи? Искам си парите! Ще има последствия за теб!” – престъпление по чл.213а,
ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението и пледира за налагане на наказание
„лишаване от свобода“ от две години и половина, които да бъдат отложени с
изпитателен срок от четири години и половина. Поддържа, че обвинението е
доказано от събраните по делото доказателства. Аргументира се относно правната
квалификация.
Частният
обвинител и граждански ищец М.Д. чрез повереника си
адв. П.Д. също пледира за осъдителна присъда, но счита, че наказанието следва
да бъде изтърпяно ефективно, като желае да бъдат обезщетени неимуществените
вреди на пострадалия, причинени от неправомерните действия на подсъдимия.
Защитникът
на подсъдимия пледира за оправдателна присъда, като навежда подробни аргументи за недоказаност на повдигнатото обвинение
от обективна и субективна страна. Сочи, че обвинението не се доказва от
събраните по делото доказателства, излагайки подробни възражения срещу
аргументите на прокурора. Счита, че по делото няма събрани по надлежен ред
доказателства, които да установяват обвинението и най-вече възразява срещу
приобщаването на веществените доказателства по ДП.
Подсъдимият
дава подробни обяснения и също пледира за оправдателна присъда.
По
делото са събрани многобройни като гласни и писмени доказателства. Разпитан е
пострадалия свидетел М.Д., както и неговите родители Г.Д. и Д.А.Д.. Разпитан е
неговият роднина С.Г., брат на свидетелката Г.Д.. Разпитани са полицейските
служители, участвали в извършената предварителна проверка, а именно:
свидетелите Д.И.Д., Г.К., З.Ц., Я.Т., Н.М. и П.И.. Разпитани са полицейските
служители, извършили проверката за законосъобразност на действията на
полицейските служители, участвали в извършената предварителна проверка, за
което е бил подаден сигнал от свидетелката Г.Д., а именно: М.А. и М.Г..
Разпитани са бившите началници на ОДМВР-Б. и РУ-А. – свидетелите М.Д. и Г.К..
Разпитани са също така свидетелите С.Е., придружавал подсъдимия на датата,
посочена в обвинителния акт, Е.Щ., бивша съпруга на подсъдимия и бивш служител
на РУ-А.. Събрани са гласни доказателства и на други свидетели, които дават
отделни откъслечени данни, между които полицейските
служители А.К., И.И., В.С., както и гражданите, имащи
изобщо някакви впечатления от отношенията между подсъдимия и свидетелката Г.Д.,
а именно: Г.Я. и И.Д.. Прочетени по реда на чл.284, ал.4 вр.
ал.1, т.1/т.2 от НПК показанията на свидетелите Д.А.Д., М.А., М.Г., Д.И.Д., Г.К.,
З.Ц., Я.Т., П.И., Н.М., И.И., С.Е., В.С., като съдът
не констатира съществени противоречия, а изцяло възприема обясненията на
свидетелите в съдебно заседание, че с оглед отдалечеността във времето - повече
от пет години, нямат ясни и конкретни спомени относно случилото се. Изслушани
са вещите лица С.С. и Д. К. по назначените в ДП
съдебно балистична и съдебно биохимична ДНК експертизи и са приобщени
заключенията им чрез изрично определение на съда в последното съдебно заседание от 06.06.2019 г. Назначена е също
така в хода на съдебното следствие комплексна съдебно медицинска и криминалистическа експертиза, изпълнена от вещите лица П.П. и С.С.. С оглед дългият период
от време и липсата на спомени от свидетеля П.С.П., който не е разпознал
подписа, положен под протокола за разпит на ДП, по искане на прокурора е
назначена съдебно графологична експертиза, която е
потвърдила, че подписът принадлежи на разпитания свидетел. Приети са и писмени
доказателства и са предявени на страните веществените доказателства, намиращи
се на съхранение в ОДМВР-Б..
А.кият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно от
събраните гласни доказателства и обясненията на подсъдимия Щ. в съдебно заседание от 06.06.2019 г. се
установява, че подсъдимият Щ., пострадалият
М.Д.
и неговата майка – свидетелката Г.Д. се познавали преди инцидента в ***а на 12.09.2013
г., описан в обвинителния акт. Отношенията им възникнали по повод нива в
землището на с. П., общ. А., придобита от подсъдимия Щ.. Тази нива била засята
от бащата на свидетелката Г.Д., а след като същият се разболял и починал
останала реколта за прибиране. Подсъдимият Щ. и свидетелката Д. се свързали,
като провели разговори по повод реколтата, която Д. настоявала да прибере. Възникнал
спор относно сумата от 420 лева, която подсъдимият настоявал да получи за ползване
на имота. По време на прибиране на реколтата на нивата, организирано от
свидетелката Д., присъствали подсъдимият и самата Д., съпроводена от сина си М.Д..
Отношенията се изострили и особено се влошили след прибиране на реколтата, като
подсъдимият продължил да претендира дължимост на
сумата от 420 лева, а те настоявали, че нямат дълг към него и ако ще плащат, то
следва да се консултират с адвокат. По повод финансовите претенции от 420 лева,
претендирани във връзка с прибраната от свидетелката Г.Д.
реколта, от подсъдимия Щ. било образувано гр.д. № 961/2013 г. на РС-А.,
приключило с решение № 102 от 17.07.2014 г., влязло в сила на 18.08.2014 г., с
което исковата му претенция е била отхвърлена.
Инцидентът, за който
е повдигнато обвинение, се случил на 12.09.2013 г. в гр. А., в ***а на
свидетелката Г.Д.,***. Подсъдимият се появил в магазина, обслужван същия ден от
сина й - свидетеля М.Д.. Бил с личния си автомобил - ***, съпровождан от
свидетеля С.Е., който останал да изчака в колата, докато подсъдимият влязъл в
магазина, за да говори с М.Д. по повод парите, които му се дължат за прибраната
реколта. Подсъдимият бил видимо ядосан, настоявайки да си получи парите въпреки
заявлението на пострадалия, че са ангажирали адвокат, който да прегледа
документите. Посочил, че в крайна сметка плащането и дали то ще се осъществи
зависи от майка му. Свидетелят С.Е. също чул от колата, че разговорът се води
на висок тон от страна на Щ. – факт, който е в подкрепа на показанията на
свидетеля М.Д.. Спорът се разгорещил, като подсъдимият излязъл, отишъл до
колата и се върнал в магазина с пистолет в ръката. Опрял го директно в челото
на свидетеля М.Д., повтаряйки реплики все с един й същи смисъл в посока „ще
видиш какво ще се случи”, „искам си парите”, „кога ще си получа парите”, „ще
има последствия за теб”.
Посочените
фактически обстоятелства съдът приема за категорично установени въз основа на
показанията на свидетеля М.Д., които кредитира в цялост и частично от
обясненията на подсъдимия Щ. и показанията на свидетеля С.Е., дадени в хода на
съдебното следствие. Няма спор, че на процесната дата
подсъдимият Щ. носил със себе си личното си оръжие – газ-сигнален пистолет „***”, модел ***, с фабр. № ***.
За това свидетелстват както пострадалия М.Д., така и свидетеля С.Е., а в същата
насока са обясненията на подсъдимия Щ., който не отрича, че на инкриминираната
дата посетил пострадалия в ***а и че в колата му, която спрял пред магазина, се
намирал газ-сигналния му пистолет, поставен в нишата над касетофона.
Противоречията в гласния доказателствен материал са
относно начина, по който преминала срещата в ***а между подсъдимия Щ. и
пострадалия Д.. В обясненията си подсъдимият твърди, че пистолетът изобщо не е
изкарван от колата и разговорът се свел до това кога ще му бъдат предадени парите,
а пострадалият описва инцидента по начина, възприет от съда по-горе. За да
възприеме като достоверни показанията на Д., а не обясненията на подсъдимия и
показанията на Е. в тази част, съдът съобрази данните по заключението на
назначената в ДП биохимична ДНК експертиза за открит клетъчен материал по
дулото на пистолета с ДНК профил, съвпадащ с този на М.Д.. Заключението е обективирано на л.18-20
от том първи на ДП в протокол № 14/ДНК-75. На л.17 от том първи по ДП е постановлението от 29.04.2014 г. за
назначаване на експертизата от разследващия полицай в ОДМВР-Б., като в
постановлението са описани материалите, които се предават за изследване на
вещото лице – газ-сигнален пистолет „***”, модел ***, с фабр. № ***, ведно с пълнител и два броя газови патрони 9
мм, в затворена черна кутия, предадени доброволно от Е.Щ. и биологичен ДНК
сравнителен материал, предоставен от М.Д., като на л.8 от том първи на ДП се намира протокола за вземане на образци
за сравнително изследване със съгласие от 19.04.2014 г., извършено от Ж.Т. –
специалист-технически помощник от Сектор БНТЛ при ОДМВР-Б.. Протоколът за
вземане на образци е подписан от взелия образците, свидетеля и ст. *** М. Х.,
изготвил постановлението за назначаване на експертизата. Вещото лице Д.К. е изслушано
в съдебно заседание от 23.07.2018 г.,
като поддържа писменото заключение от ДП. С изрично определение по приемане на
заключението, постановено в съдебно
заседание от 06.06.2019 г., съдът е приобщил заключението към доказателствения материал по делото. Заключението
установява наличие на клетъчен материал от свидетеля М.Д. по дулото на
пистолета, като изцяло подкрепя показанията, дадени от него за случката в ***а.
Няма установени данни по делото, че клетъчният материал на свидетеля М.Д. е
могъл да попадне по дулото на пистолета, собственост на подсъдимия, по начин,
различен от гореописания в показанията му. Данните по заключението напълно
опровергават обясненията на подсъдимия и показанията на Е. в частта, с която
отричат наличие на съприкосновение между пострадалия м.Д. и пистолета на
датата, посочена в обвинителния акт. Очевидно такова съприкосновение е имало,
като събраните доказателства в своето единство и взаимовръзка се допълват и са
достатъчни за установяване на случилото се между подсъдимия и пострадалия в ***а
на инкриминираната дата.
Следва да се
отбележи също, че показанията на пострадалия М.Д. се подкрепят не само от
заключението на вещото лице Д.К., но също така от показанията на родителите на
пострадалия - свидетелите Г.Д. и Д.А.Д., пред които същият споделил за
инцидента непосредствено след случилото се в ***а. На баща си се обадил
незабавно след инцидента, а на майка си разказал на следващия ден. Безспорно е,
че между пострадалия и най-вече неговата майка Г.Д. от една страна и подсъдимия
от друга страна имало конфликтни отношения по повод неуредените финансови
претенции на Щ., но не се съобщава за такъв конфликт с бащата на пострадалия - свидетеля Д.А.Д., който узнал за инцидента между
двамата непосредствено след случилото се в ***а. Пострадалият споделил с него, като
подробно му описал срещата с подсъдимия в ***а и начина, по който тя протекла –
че бил заплашен от Щ. с опрян на челото му пистолет. Бащата на пострадалия е
първият човек узнал за инцидента, като в показанията си подробно описва състоянието
на сина си, когато го взел от магазина, за да го заведе да му „леят куршум”. Тезата
на защитата, в която ясно се долавят препратки за конспиративен характер на
описания в обвинителния акт инцидент като измислен от майката на пострадалия с
цел да бъдат увредени интересите на подсъдимия не може да бъде възприета от
съда. На първо място това е така поради факта, че показанията на пострадалия и
неговите родители са логични, вътрешно непротиворечиви, последователни,
кореспондират помежду си и с останалите доказателства по делото, каквото е
заключението на вещото лице Д. К.. На второ място, следва да се отбележи, че тази
теза не държи сметка за това, че до момента на случката в ***а бащата на
пострадалия нито се е намесвал в делата на съпругата си, нито е имал участие в
нейния конфликт с подсъдимия. Данни за конфликт между него и подсъдимия няма, включително
в подробните обяснения на подсъдимия Щ.. Споделеното пред бащата от сина непосредствено
след инцидента в ***а, изнесено в дадените от него показания в съдебно
следствие, се препокрива с показанията на пострадалия М.Д.. Свидетелят е
възприел състоянието на сина си – емоционално, психическо и физическо, а то
изключва възможността пострадалият умишлено да е излъгал баща си относно
начина, по който се развила срещата, с единствена цел - да подпомогне майка си
в посока злепоставяне интересите на Щ.. Реакциите на пострадалия са били
спонтанни като на уплашен човек, който е потърсил подкрепа от баща си, за да
може да се справи с обхваналите го паника и страх в следствие изживения
инцидент. Нещо повече, свидетелят Д.Д. е възприел следа
по лицето на сина си, наподобяваща дулото на пистолет – „червен кръг”. Според
настоящия съд не е съществено констатираното от защитата противоречие с
показанията му на ДП, прочетени в съдебно заседание от 18.05.2018 г., относно
мястото, на което забелязал отпечатъка на дулото -„слепоочието”, както се е изразил в прочетените
показания на ДП или „челото”, както посочва в показанията, дадени в същото
съдебно заседание. Съприкосновението между пистолета и главата на подсъдимия в
областта на горната й част се установява категорично от показанията на самия
пострадал, подкрепени от данните по заключението на вещото лице Д. К., а
използваните от свидетеля Д.Д. изрази като
„слепоочие” на ДП и „чело” в съдебно заседание в крайна сметка от житейска
гледна точка са близки като понятия и е напълно възможно да се дължат на това, което
обяснява като причина самият свидетел в съдебно заседание - че като родител на
пострадалия все още е бил разстроен и е преживявал случилото се със сина му по
време на разпита в ДП. Показанията на свидетеля в съдебно заседание по
основните въпроси във връзка с инцидента се препокриват с тези в ДП и
кореспондират с останалия доказателствен материал,
поради което няма основание съдът да не ги кредитира като достоверни въпреки
близката роднинска връзка с пострадалия. Показанията на свидетелката Г.Д. ги
допълват относно събитията на следващия ден след инцидента, като въпреки
влошените отношения с подсъдимия, нейните показания са житейски издържани,
вътрешно непротиворечиви и в пълна последователност с показанията на
свидетелите М.Д. и Д.Д.. Събраните по делото гласни и
писмени доказателства в своята взаимовръзка образуват стройна логична и
последователна система, в която хармонизират едни с други и се допълват
взаимно, за да оставят дори и най-малко съмнение в посока лансираната от
защитата теза за предварително замислена дейност от пострадалия и най-вече неговата
майка с цел злепоставяне на интересите на подсъдимия. Ето защо и въз основа на
изложеното съдът възприе фактите по инцидента в ***а по начина, описан в
показанията на пострадалия М.Д., съответно не възприе обясненията на подсъдимия
и показанията на свидетеля С.Е. в частта, в която им противоречат. Най-малко по
причина, че в тази част същите категорично се опровергават от данните по
заключението на вещото лице Д. К..
По делото е
прието също така заключението на вещото лице С.С. по
назначената в ДП с постановление от 05.02.2015 г. съдебно балистична експертиза.
Вещото лице С.С. е изслушан в съдебно заседание от 23.07.2018 г., като поддържа писменото заключение,
включващо изготвена фотоснимка на пистолета, находящо
се на л.203 – 204 от том първи по ДП.
С изрично определение по приемане на заключението, постановено в съдебно
заседание от 06.06.2019 г., съдът е приобщил заключението към доказателствения материал по делото. Установени са
характеристиките на предадения за изследване пистолет, като е видно, че те са
идентични с тези, описани в протокола за доброволно предаване от 13.09.2013 г.
Касае се до газ-сигнален пистолет марка „***”, модел ***, кал.9 мм Р.А., с
фабричен № ***. Няма изменения по самия пистолет, като е констатирано, че
същият е технически изправен. В това състояние предоставеният за изследване
пистолет не е огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. Двата броя патрони са
халосни /сигнални/ кал.9 мм с жълти метални гилзи и зелена капачка, италианско
производство, фабрично снарядени с барут.
Предназначени са за стрелба с газ сигнални пистолети от същия калибър и
подходящ патронник. Представляват боеприпаси за газ-сигнални пистолети по смисъла
на ЗОБВВПИ.
По делото в хода
на съдебното следствие е назначена комплексна съдебно медицинска криминалистическа експертиза, изпълнена от вещите лица П.П. – съдебен медик и С.С. ***.
Вещите лица в констативно съобразителната част са констатирали, че
предоставеният им за изследване газ-сигнален пистолет „***”, модел ***, кал.9
мм, с фабричен № *** няма изменения на части и детайли с цел промяна на
заводското му предназначение, а двата броя патрони са снаряжени
с барут – халосни. Отговорили са на поставените задачи, като в заключението е
посочено, че с описаното веществено доказателства – пистолет „***”, модел ***,
кал.9 мм, при разстояние по-малко от един метър е възможно да се причинят
травматични увреждания. При описаните фактически обстоятелства в обвинителния
акт за съприкосновение между пистолета и главата на пострадалия при изстрел би
се получило разкъсване на кожа и меки тъкани и мозъчно сътресение. Изслушани в съдебно заседание от 28.02.2019 г. вещите
лица поддържат заключението и сочат категорично, че въпреки че не се изхвърля
метален предмет, който да нанесе тежки увреждания, при изстрел с халосни
боеприпаси се стига до нагорещени газове и частици, които излизат с голямо
налягане и сила от цевта и съответно причиняват травматично въздействие върху
човешката тъкан. Заключението е прието с изрично определение, постановено в
същото съдебно заседание от 28.02.2019
г.
Веществените
доказателства са предявени на страните по изрично искане на защитата, като в съдебно заседание от 06.06.2019 г. е
констатирано от съда в присъствието на страните, че веществените доказателства
- пистолет, пълнител и два патрона са поставени в черна кутия с надпис „***”,
mod ***. Пистолетът в нея е с изписани върху него марка
„***”, mod ***, с фабр. № ***, калибър 9 мм. По данни на техническото лице,
присъствало в съдебно заседание, видът на пистолета се определя от вещо лице
чрез марката и модела, като в тази връзка е приетото по делото заключение на вещото
лице С.С., което го определя категорично като
газ-сигнален пистолет – факт, по който няма спор по делото. Относно двата броя
патрони се констатира в съдебно заседание, че са златисти със зелени тапи. По
данни на техническото лице, присъствало в съдебно заседание, техният вид - сигнални
или газови, се определя от вещо лице чрез цвета на тапата. В тази връзка следва
да се отчете приетото по делото заключение на вещото лице С.С.,
с което е констатирано категорично, че същите са сигнални /халосни/ патрони.
Възраженията на
защитата касаят предварителната проверка по случая и действията на полицейските
служители във връзка с нея или още така наречените „извънпроцесуални
действия”, които безспорно не са способ за събиране на доказателства по ДП.
Съдът не констатира наличие на данни по предварителната проверка, които да са
от естество да опорочават годността на събрания доказателствен
материал в хода на образуваното по-късно ДП. По делото са разпитани полицейските
служители, имащи отношение към предварителната проверка, между които
свидетелите Д.Д., Г.К., З.Ц., Я.Т., Н.М. и П.И..
Предвид изминалия период от време, който надхвърля пет години към момента на
разпита в съдебно заседание, същите не са заявили категорично ясни и конкретни
спомени относно случилото се, но поддържат показанията си по ДП, прочетени в
хода на съдебното следствие, като по-близки във времево отношение до случая. В
това няма нищо съмнително предвид отдалечеността във времето, а прочетените
показания са логични, вътрешно непротиворечиви и взаимно се допълват, като
категорично установяват връзката между веществените доказателства и лицето, от
което са били предадени. Установява се, че при съобщаване на инцидента в
полицията от свидетелката Г.Д. на 13.09.2013 г. полицейските служители Г.К. и З.Ц.
са потърсили Щ., като го срещнали на входа на дома му. Съобщили на свидетелите Д.Д. и Я.Т., които също пристигнали на място. Попитали го
дали има пистолет, същият не само не отрекъл, а им го показал с кутията и след
покана от полицейския служител Д.Д. му го предал.
След това всички заедно отишли в полицейското управление, където ги очаквал свидетелят
Н.М., заемащ длъжността мл. полицейски инспектор при КОС в РУ-А.. Кутията с
пистолета била предадена на него, като от него бил съставен протокол за
доброволно предаване, подписан лично от подсъдимия с вписано от него обяснение,
че „неогнестрелното оръжие” е негово. След това пистолетът бил оставен на
съхранение в РУ-А., в която връзка съдът цени показанията на свидетеля П.И. в
ДП, приобщени чрез прочитането им в хода на съдебното следствие. В първия
работен ден след предаването на пистолета в РУ-А. – 16.09.2013 г. на Щ. бил
съставен АУАН за това, че пистолетът не е регистриран по надлежния ред.
Възражението на защитника, че с АУАН не е иззет пистолета, не държи сметка, че
пистолетът вече бил предаден с протокол за доброволно предаване по образуваната
по сигнала на свидетелката Г.Д. преписка във връзка с инцидента с нейния син в ***а,
поради който сигнал именно е започнала проверката на полицейските органи. Във връзка
с извършената проверка безспорно се установява, че свидетелката Г.Д. посетила
свидетеля М.Д., тогава началник на ОДМВР-Б., за да го уведоми за съмненията си,
че в РУ-А. ще прикрият случая поради това, че Щ. е съпруг на свидетелката Е.Щ.,
тогава *** в РУ-А.. Същият издал устно разпореждане *** да бъде изолиран от
случая, но бил уверен от свидетеля Г.К.,***, че това вече е сторено. Проверил
възможността да се установят твърденията за физическо съприкосновение с дулото
на пистолета чрез ДНК изследване, като то се потвърдило от разговора му с
началника на БНТЛ. Проверката по преписката е приключена на 23.09.2013 г., като
още на 25.09.2013 г. е върната от РП-А. с допълнителни указания, вкл.
извършване на ДНК анализ. На 26.09.2013 г. предаденият пистолет е изпратен в
Сектор БНТЛ при ОДМВР-Б. за ДНК анализ. Експертната справка е изготвена на
14.10.2013 г. На 15.10.2015 г. преписката е изпратена на РП-А. с изпълнени
указания, като е последвал отвод на прокурорите в РП-А. и преписката е
възложена на РП-Б.. След допълнителна проверка с постановление от 02.04.2014 г.
РП-Б. е образувала ДП № 154/2014 г. по описа на ОДМВР-Б.. На 29.04.2014 г.
пистолетът, заедно с пълнителя и двата патрона 9 мм, е предаден от П.И., водач
на ОА и завеждащ склад ВД в РУП-А., на разследващия полицай М. Х. с приемо – предавателен протокол от 29.04.2014 г., находящ се на л.24
от том първи на ДП. По вече образуваното ДП веществените доказателства последователно
са предавани на вещите лица, ангажирани с назначените съдебно биохимична ДНК и балистична експертизи.
Възраженията на
защитата относно негодността на събраните веществени доказателства не се
възприема. Събраните веществени доказателства – пистолет и патрони, са били
надлежно инкорпорирани по делото по предвиден от закона ред. Безспорно
протоколът за доброволно предаване не е изрично посочен като способ за
доказване в наказателното производство, но като писмено доказателство в случая,
преценен съвкупно с оценка на събраните по делото гласни доказателства чрез
разпит на полицейските служители Д.Д., Г.К., З.Ц., Я.Т.,
Н.М. и П.И., следва да бъде приет като имащ значение за производството, доколкото
от него става ясна връзката между описаните в него вещи и подсъдимият като
лицето, удостоверило с подписа си предаването на тези вещи. Установява се
безспорно по делото, че в хода на извършената предварителна проверка са били
открити вещи от значение за делото, като органът на досъдебното производство е
включил установените чрез извършеното действие резултати към доказателствения материал по делото чрез способите,
предвидени по НПК. Спазен е бил реда за това, като полицейският орган е предал
на разследващия протокола за доброволно предаване и предадените с него вещи,
като след образуване на ДП е била назначена съдебно балистична експертиза, по
която вещото лице е извършило оглед на веществените доказателства ведно с
фотоснимка, а полицейските органи, взели участие в проверката на лицето и
присъствали при откриване и предаване на вещите, са разпитани като свидетели по
делото, като от показанията им безспорно се установява връзката между вещите и
подсъдимия Щ.. С оглед на това съдът приема за доказана и проследена връзката
между веществените доказателства и лицето, от които са били предадени, в случая
подсъдимият Щ., включително и движението на същите от предаването им до
получаването им от разследващия по образуваното ДП.
Съдът не
възприема твърденията на подсъдимия и свидетелката Е.Щ., негова вече бивша
съпруга, едва пет години след образуване на ДП, че пистолетът е бил върнат още
същата вечер на подсъдимия, за което била изготвена разписка по преписката в
един екземпляр, унищожена по-късно от тогавашния полицейски началник Г.К.. На
нейно място последният сложил докладна записка, изготвена от Е.Щ., а самият
пистолет бил върнат обратно по преписката чрез личното му предаване от
подсъдимия Щ. на свидетеля Г.К., който му се обадил няколко дни по-късно с
молба да го върне в полицейското управление. Тези данни се изнасят едва в
съдебно заседание, като подсъдимият и бившата му съпруга се аргументират с
това, че по същото време последната е работела в МВР, поради което премълчали и
привидно се съгласили с действията на Г.К. поради опасения, че същата може да
бъде уволнена. Така изнесените твърдения не само, че противоречат на житейската
логика, но са в пълно противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства.
В тази връзка са показанията на свидетелите М.Д. и Г.К., като същите се
допълват относно местонахождението на пистолета, останал на съхранение в РУ-А.
след предаването от подсъдимия, за което е подписан протокол за доброволно
предаване. Факта, че пистолетът не е бил иззет по съставения АУАН също подкрепя
данните, че този пистолет се е намирал в РУ-А. и не е бил връщан на подсъдимия.
В крайна сметка няма логика в това пистолетът да бъде иззет, след като вече се
е намирал в РУ-А. въз основа на протокол за доброволно предаване. Експертната
ДНК справка не е годно доказателствено средство и в
нито един момент съдът не се е позовал на нея при анализа на доказателствата,
но тя също потвърждава, че пистолетът е останал в РУ-А., доколкото очевидно от
РУ-А. е отнесен в БВТЛ за изследване. В тази връзка следва да се отчетат
показанията на свидетеля П.И., който си спомня, че е занесъл пистолета в БНТЛ
по разпореждане за „експертиза” /очевидно става въпрос за експертната справка,
доколкото експертизата е назначена и събрана едва след образуването на ДП, по
което служителите на РУ-А. изобщо не са взели участие/. Нещо повече, прави
впечатление, че твърденията на подсъдимия и бившата му съпруга са идентични с
тези на свидетелката Г.Д. в ДП. Позицията на тази свидетелка е лесно обяснима,
доколкото същата е била силно притеснена от връзката на съпругата на Щ. ***,
поради което е предизвикала вътрешна проверка, приключила без да са установени
нарушения по движението на веществените доказателства. В тази връзка са данните
по показанията на свидетелите М.А. и М.Г.,***, на които е било възложено
извършването на проверката.
Неоснователно е
възражението относно патроните, които според подсъдимия не били негови и били
подменени в хода на предварителната проверка. Следва да се отбележи, че такова
възражение се прави само относно патроните, но не и относно пистолета, който по
всички писмени доказателства, вкл. по протокола за доброволно предаване,
присъства с идентификационните си данни и в този смисъл не оставя съмнение относно
връзката му с подсъдимия. След внимателен прочит на протокола за доброволно
предаване се установява, че патроните са
описани като газови, а не като сигнални /халосни/, както е констатирало вещото
лице С.С. едва в заключението по съдебно балистичната
експертиза. Тази неточност съдът свързва не с твърденията на подсъдимия и
бившата му съпруга, а с необходимостта от специални знания, които категорично
да установят вида на патроните, доколкото се касае все до боеприпаси,
предназначени за газови пистолети, какъвто е приобщения по настоящото дело.
Такива специални знания са ползвани едва по образуваното ДП чрез назначаване на
съдебно балистичната експертиза, поради което съвсем естествено патроните са
били означени от мл. полицейския инспектор при КОС според вида на оръжието като
„газови”. Разграничението между двата вида патрони изисква специални знания,
каквито очевидно не притежават служителите в КОС, доколкото при предявяване на
веществените доказателства съдът е ползвал като технически помощник служител от
РУ-Р., заемащ длъжността мл.полицейски инспектор при КОС, който също е посочил,
че видът на патроните /газови или сигнални/ изисква специални знания на вещо
лице, с каквито същият не разполага. Още повече, по вече изложените по-горе
съображения съдът не констатира съществени нарушения по движението на
пистолета, които да са от естество да доведат до неговото изключване от доказателствения материал, а е безспорно установено по
делото, че вещественото доказателство, предадено от подсъдимия с протокола за
доброволно предаване, представлява черна кутия, в която подсъдимият е
съхранявал окомплектовани пистолета, пълнителя и патроните към него.
При така
установената по делото фактическа обстановка, съдът
прави извода, че деянието, извършено от
подсъдимия Щ. е съставомерно по чл.213а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние е осъществено, като на 12.09.2013 г. в гр. А., в
***, находящ се на ***, въоръжен с газов пистолет
марка „***”, модел ***, с фабр. № ***,
с цел да принуди М.Д.Д. да се разпореди с вещ – да му
предаде парична сума в размер на 420 лева, го заплашил с насилие – опирайки
горепосочения пистолет в челото му и изричайки думите „Знаеш ли какво ще ти се
случи? Искам си парите! Ще има последствия за теб!”.
По
несъмнен и категоричен начин се доказа наличието на всички обективни признаци
на състава на престъплението по чл.213а, ал.2,
т.6 вр. ал.1 от НК. Безспорно по делото
е установена датата и мястото на извършване на деянието - 12.09.2013 г. в гр. А.,
в ***, находящ се на ***. Датата и мястото се
установяват чрез показанията на пострадалия свидетел М.Д.. Във връзка с датата
и мястото на инцидента, описан в обвинителния акт, съдът цени също показанията
на свидетеля С.Е. и обясненията на подсъдимия Щ., които кредитира частично,
доколкото не противоречат на останалите писмени и гласни доказателства.
Доказана
е също така е принудата от страна на подсъдимия под формата на заплаха с
насилие, осъществена с конклудентни действия, каквото
е опирането на пистолета в челото на пострадалия и същевременно подсилена с
изрази като „Знаеш
ли какво ще ти се случи? Искам си парите! Ще има последствия за теб!”. Доказателствата в тази насока са категорични, като съдът
изгради изводите си въз основа на показанията на пострадалия свидетел М.Д.,
който подробно описва случилото се – подсъдимият опрял гореописания пистолет в
челото му, повтаряйки „Знаеш ли какво ще ти се случи? Искам си парите!
Ще има последствия за теб!”. Показанията му се
подкрепят от заключението на вещото лице Д. К. по съдебно биохимичната ДНК
експертиза, от която е установено по дулото на пистолета наличие на клетъчен
материал от пострадалия свидетел М.Д.. Не е установена възможност този клетъчен
материал да е попаднал по начин, различен от описания в показанията на свидетеля
М.Д.. Възраженията във връзка с предаването, съхранението и движението на
пистолета преди образуване на ДП не се възприеха от съда по съображенията
изложени по-горе, като по делото са налице достатъчно писмени и гласни
доказателства,
чрез които е доказана и проследена връзката между веществените доказателства и
лицето, от които са били предадени, в случая подсъдимият Щ., вкл. движението на
същите от предаването им до получаването им от разследващия полицай по
образуваното ДП.
Повдигнатото
обвинение е за изнудване по чл.213а, ал.2, т.6 вр.
ал.1 от НК, при което деецът е бил въоръжен, като квалифициращо обстоятелство.
От обективна страна съставът на престъплението е осъществен, когато субектът на
престъплението е бил въоръжен, без значение дали оръжието е хладно,
пневматично, газово, лазерно и др. Безспорно установено е, че газовият
пистолет, използван за осъществяване на принудата, е годно средство за засягане
физическата личност на пострадалия. Същото се потвърждава от изслушаното и прието
заключение на вещите лица П.П. и С.С. по съдебно медицинската криминалистическа експертиза, от която е установено, че
газовият пистолет е годно средство за физическо въздействие и при използването
му е било възможно получаване на травматични увреждания от пострадалия,
независимо че в конкретния случай не се е пристъпило към причиняване на телесна
повреда на пострадалия.
От субективна страна престъплението е осъществено при условията на
пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е следващите го общественоопасни
последици и е целял именно тяхното настъпване. Установена е специалната
субективна цел, предвидена в състава на престъплението, за което е повдигнато
обвинение – да принуди пострадалия да се разпореди с вещ, която в случая
възлиза на сумата от 420 лева. В тази връзка безспорна е целта на
принудата чрез отправените заплахи – свидетелят
М.Д. е категоричен, че подсъдимият е настоявал за предаване на сумата от
420 лева, представляваща дължимото според него за ползване на имота, от който
пострадалият и майка му прибрали реколтата. Неговите показания се подкрепят
косвено от данните по показанията на свидетеля С.Е., който макар да отрича
заплахата с пистолета, съобщава причината за посещението на подсъдимия в ***а на
процесната дата, а именно да предприеме действия във
връзка с уреждане на паричните претенции по повод ползването на имота му.
Събраните гласни доказателства са категорични, че чрез действията, с които е
осъществил заплахата спрямо пострадалия свидетел, подсъдимият целял набавянето
на сумата от 420 лева, която според него е представлява цената на ползването на
имота му. Безспорно заплахата с насилие е била ползвана като средство, чрез
което да се въздейства върху волята на пострадалия свидетел по начин, че да
бъде мотивиран привидно доброволно да се разпореди в полза на подсъдимия със
сумата от 420 лева. Не е необходимо тази цел да бъде обективно осъществена, още
по-малко това да се случи незабавно на мястото и по времето, през което е
осъществена принудата. Възражението на защитата, че обвинението е недоказано,
тъй като от него не било ясно кой от двамата целял да принуди подсъдимия към
разпореждане – майката или сина, съдът не възприема като основателно. Според
настоящия състав повече от ясно е, че на инкриминираната дата за подсъдимия е
било без особено значение кой от двамата – майка или син, ще му предаде парите,
изчислени като цена за ползването на имота. Целта е била мотивиране на лицата
да се разпоредят със сумата в негова полза, а само с оглед обстоятелството, че
на инкриминираната дата ***ът се обслужвал от сина, именно
той станал обект на принудата, осъществена от подсъдимия. Обвинението по
начина, по който е повдигнато, по никакъв начин не влиза в противоречие с
установените по делото гласни и писмени доказателства, като е съобразено с
конкретните обстоятелства, при които е осъществено изпълнителното деяние.
За извършеното престъпление в разпоредбата на чл.213а, ал.2, т.6 вр. ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода
от две до осем години и глоба от три хиляди до пет хиляди лева.
При определяне на наказанието спрямо подсъдимия съдът оцени като смекчаващи
обстоятелства съдебното минало на подсъдимия, който е неосъждан, проявеното
добросъвестно процесуално поведение в хода на наказателното производство, както
и срокът на продължилото около пет години наказателно производство, от които
три години и половина на досъдебното производство. Посочените смекчаващи
обстоятелства не са достатъчни да обосноват извод за приложение на чл.55, ал.1,
т.1 от НК при определяне на наказанието, а само до наказание в размер на
абсолютния минимум от две години лишаване от свобода и глоба от три хиляди лева.
Касае се до престъпление с изключително висока степен на обществена опасност,
доколкото извършването му е мотивирано от користни подбуди на дееца и е
осъществено чрез оръжие, използвано от дееца в светлата част на денонощието, а
това са данни, които не следва да се игнорират що се касае до личността на
подсъдимия. Няма как при тези данни да се обоснове извод за наличието на
втората предпоставка за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК – и най-лекото
предвидено в закона наказание да се окаже несъразмерно тежко. Поради това съдът
не пристъпи към определяне на наказанието по реда на чл.55, ал.1, т.1 от НК. От
друга страна, съдът съобрази срокът на разследване на престъплението в ДП,
чиято продължителност не е по причина и във връзка с поведението на подсъдимия,
който нито се е укривал, нито е създавал спънки, които да надхвърлят или да са
необичайни от гледна точка на пълноценното му реализиране на правото му на
защита. Срокът е обективен критерий, с който следва да се съобрази съда, като
макар да не обосновава извод за приложението на чл.55, ал.1, т.1 от НК, налага
определяне на наказание в абсолютния минимум от две години лишаване от свобода
и глоба от три хиляди лева.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от две години да бъде отложено
с изпитателен срок, който съдът определи в размер на средния от четири години.
Подсъдимият е неосъждан, което наред с проявеното добросъвестно процесуално
поведение в хода на наказателното производство, е основание настоящият състав
да заключи, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето
му не е необходимо да изтърпи наказанието. Високата степен на обществена
опасност на конкретното деяние е причина съдът да не определи изпитателния срок
в неговия минимум от три години, като счита, че срокът следва да бъде в размер
на средния от четири години. При положение, че досъдебното производство,
включително предварителната проверка, е с продължителност повече от четири
години, то изпитателен срок над определените четири години при конкретните
обстоятелства би се явил несъразмерно
тежък и би довел до засягане на личността на подсъдимия повече от необходимото
за постигане на целите на наказанието, предвидени в чл.36, ал.1 от НК.
На основание чл.45 от ЗЗД следва да се уважи предявения граждански
иск, с който от пострадалия свидетел се претендира обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. Сумата е адекватна на
изживените от пострадалия страх, тревога и безпокойство, продължили не само по
време на инцидента в ***а, но и дълъг период след това. Пострадалият дори не е
осъзнавал вида на оръжието, насочено в главата му, от което съдът заключава, че
интезитетът на изживените страх, безпокойство и
тревога е бил изключително висок, като за това не са необходими специални
знания. Действията, предприети от подсъдимия, са били от такова естество, че да
събудят вродения най-естествен човешки инстинкт, свързан с физическото
оцеляване на индивида. Отправената заплаха безспорно
е провокирала силен страх у пострадалия, че ще бъде извършено
посегателство върху здравето и живота му. Заплахата предизвикала у него реален
страх, че може да бъде реализирана, като за формирания основателен страх
у пострадалия са достатъчни показанията на най-близките му хора - свидетелите Г.Д. и Д.Д.,
които като негови родители имат преки наблюдения върху психическото и
емоционалното му състояние и периода, през който продължили страховите
изживявания. За дълъг период от време пострадалият се затворил, изпитвал страх
и безпокойство, не желаел да излиза, а като естествена последица от всичко това
накрая предприел действия по напускане на населеното място – факт, мотивиран
може би не само от така преживяното, но безспорно свързан с него и нежеланието
на подсъдимия да събужда спомените и изживява случилото се ежедневно. Ето защо
съдът намира, че исковата претенция следва да се уважи в цялост, като се
присъди законната лихва, считано от датата на увреждане и разноските за
адвокатско възнаграждение, направени от пострадалия в размер на 500 лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия следва да бъде възложена направени
по делото разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.
На основание чл.53, ал.1, б. а от НК веществените
доказателства по делото следва да бъдат отнети в полза на държавата.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия…………………………