Р Е Ш
Е Н И Е
№
……………
гр.Русе, 06.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският
районен съд, СЕДМИ наказателен състав, в публично заседание на шести февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Мирослав Йорданов
при секретаря Наталия
Тодорова, като разгледа докладваното от съдията АНДело № 130 / 2020 год., по
описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К.Ц.И. ***, против
Наказателно постановление № 19-1085-003355 / 14.12.2019 год. на началника на Сектор
„ПП“ при ОДМВР - Русе , с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.
Редовно призован, жалбоподателя не се явява, но изпраща
процесуален представител, който поддържа депозираната пред съда жалба, като
излага съображения за незаконосъобразност на атакувания пред съда санкционен акт
на наказващия орган.
Ответникът по делото редовно призован,
не се явява, не изпраща свой процесуален представител и не взема становище по
жалбата.
Русенската районна
прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 13.08.2019 г. в гр.Русе жалбоподателят управлявал мотопед „Nanfang“ с надпис „Mini” по бул.”Цар
Освободител”, който не бил регистриран по надлежния ред. Затова било образувано
досъдебно производство, което на 08.11.2019 г.
прекратено, поради липса на престъпление. След като наказващият орган се
запознал с материалите по преписката, преценил, че с деянието си жалб.И. е
осъществил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП издал обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка се приема за установена, въз основа на събраните
по делото доказателства.
Жалбата е процесуално допустима и по същество неоснователна.
Съдът не констатира процесуални
нарушения при установяване на административното нарушение и издаване на
наказателното постановление, водещи до отмяната му.
От описанието на нарушението
става ясно, че жалбоподателят е наказан, затова че е управлявал нерегистрирано
по надлежния ред МПС, което се установява по несъмнен начин от събраните
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 140
ал. 1, изр.1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Според ал.2,
изр.1 на същата разпоредба, условията и редът за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи,
съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
и министъра на отбраната. Параграф 6, т.14 от ДР на ЗДвП дава определение за "Мотопед"
- дву или триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем
до 50 cm³ и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.,
а съобразно т.11. "Моторно превозно средство" е пътно превозно
средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на релсовите
превозни средства.
Нормата на чл. 1 ал. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства, указва, кои точно МПС не подлежат на
регистрация, като мотопедите не попадат сред тях. Следователно управляваният от
жалбоподателя мотопед подлежи на регистрация, съгласно нормите на българското
законодателство, тъй като е моторно превозно средство, снабдено с двигател,
което не е включено сред МПС, които не се регистрират.
Като взе предвид изложеното, съдът намери, че
с деянието си И. е осъществил състава на нарушението, за което му е ангажирана
наказателната отговорност.
В случая наказващият орган е
съобразил в пълна степен разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, като правилно е
определил вида и размера на наказанията и ги е наложил в предвидения минимум на
разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Неоснователен е доводът в жалбата, че са налице предпоставките за
приложение на чл.11 от ЗАНН във връзка с чл.9, ал.2 от НК, тъй като първата
разпоредба препраща към НК по въпросите
на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на
съучастие, приготовлението и опита, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Нормата на чл.9, ал.2 от НК сочи,
кога деянието не представлява престъпление, тъй като поради своята малозначителност не е общественоопасно
или неговата обществена опасност е явно незначителна, но това съвсем не означава, че то
не е административно нарушение. При наличието на подобно нарушение следва да се
прецени дали не са налице предпоставките за приложението на чл.28 от ЗАНН, каквито
при настоящия казус не са налице. Касае се за формално нарушение и то не се
отличава от останалите подобни случаи на нарушения от същия вид, за да се
приеме, че е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с тях, което
при преценката за маловажност е и основният разграничителен критерий.
Поради горното, съдът приема, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1085-003355 / 14.12.2019 год. на
началника на Сектор „ПП“ при ОДМВР - Русе.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе чрез
Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Районен съдия: