Решение по дело №2027/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 201
Дата: 17 април 2023 г. (в сила от 17 април 2023 г.)
Съдия: Силвия Алексова
Дело: 20221210102027
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 август 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Благоевград, 17.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Алексова

при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Силвия Алексова Гражданско дело № 20221210102027 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от „А.. с
ЕИК ........, със седалище и адрес на управление гр. Со.......с управител Я...... чрез
юрисконсулт Х......., със съдебен адрес гр. С.... срещу З. В. В., с ЕГН **********, с адрес гр.
Б.........
Видно от ТР ищецът към настоящия момент е с правноорганизационна форма „А.... със
седалище и адрес на управление гр. С........ с изпълнителен директор Я............
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за
установено, че „А........има следните вземания срещу З. В. В. по Договор за стоков кредит №
462657 от 29.07.2019 г.: главница в размер на 3950.04 лева; договорна лихва в размер на
563.80 лева за периода от 29 август 2019 г. до 28 октомври 2020 г.; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 448.54 лева за периода от 01
март 2020 г. - датата на настъпване на забавата до датата на подаване на заявлението - 22
октомври 2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
При условията на евентуалност, в случай, че се отхвърлят исковете за
непадежиралите към датата на входиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение вноски, предявява осъдителни искове за вземанията по договора за кредит,
както следва:
- да се осъди З. В. В. да заплати на „А....... сума в общ размер на 4962.38 лева от които
главница в размер на 3950.04 лева от 28.08.2019 г. до 29.01.2022 г., договорна лихва в
размер на 563.80 лева за периода от 29.09.2019 г. до 28 октомври 2020 г., както и лихва за
забава в размер на 448.54 лв. за периода от 01 март 2020 г. - датата на настъпване на забавата
до 30.08.2022 г. - датата на подаване на настоящата искова молба;
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410
1
ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. Същата
е връчена на З. В. В. при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, в резултат на което и съгласно
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „А..... възниква правен интерес от завеждане на установителен
иск за вземанията на дружеството срещу него.
Сочи се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение, е
подписан Договор за стоков кредит № 462657 от 29.07,2019 г. между „Б.... като Кредитор и
З. В. В. като Кредитополучател, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Подписвайки договора за стоков кредит, кредитополучателят
заявява, че му е предоставена своевременно преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПК и
Общи условия с оглед вземане на информирано решение за сключване на Договора за
кредит, както и че е запознат с Тарифата за лихвите, таксите и комисионите /Тарифата/,
които Банката прилага по извършвани услуги на клиенти и заплаща такси съобразно същата.
С подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че е получил и приема
Общи условия за същия, както и че те са неразделна част от Договора. Съгласно чл. 16 от
Общите условия кредиторът има право да прехвърли на трето лице правата си по договора
за кредит.
Поддържа се, че основанието, на което Заявлението и настоящата искова молба се
подават от името на доверителя ми е сключен До........ от .....на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Б...., ЕИК ...... и „Аг......... ЕИК......и подписано допълнително споразумение от
28.10.2020 г. с Приложение № 1.1/28.10.2020 г., по силата на което вземането е прехвърлено
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности.
Сочи се, че „Б.............е упълномощило „Аг.......... в качеството си на цесионер по
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми
длъжниците за извършената цесия. Към исковата молба прилага и Уведомление за
извършена цесия от името на “Б........чрез „А..........което се иска да се връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
Твърди се в исковата молба, че съгласно Договора за стоков кредит № 462657 от
29.07.2019 г., Кредиторът отпуска на Кредитополучателя стоков кредит в размер на 4870.02
лева за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Р......... Сумата на
кредита, предоставена за закупуването на стоките и/или услугите, се усвоява еднократно,
безкасово по сметка на Търговеца „Р......... Кредитът е следвало да бъде върнат на 30
месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, 29 от които в размер на 211.05
лева, а остатъкът в размер на 206.18 лева се дължи с последната вноска съгласно уговорения
между страните погасителен план.
Поддържа се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 3950.04 лв.
Твърди се още, че в чл. 6 от процесния Договор за стоков кредит страните са
уговорили фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 21.41 %
годишно или 0.0595 % на ден. Останалата и непогасена договорна лихва по Договора за
стоков кредит № 462657 от 29.07.2019 г. за периода от 29 август 2019 г. до 28 октомври 2020
г. е в размер на 563.80 лева.
Съгласно чл. 13 от Договора Кредитополучателят удостоверява, че е запознат с
Тарифа за лихвите, таксите и комисионните, действаща към деня на сключване на договора
и заплаща такси, съгласно същата по извършвани услуги от Ба............
2
Твърди се, че ответникът дължи на основание чл. 12 от Общите условия и чл. 86 от
ЗЗД и обезщетение за забава /мораторна лихва/ върху непогасената главница, която се
начислява за всеки ден забава, считано от 01 март 2020 г. - датата следваща деня на забава на
вноските по кредита до 22 октомври 2021 г. — датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда в размер на 448.54 лв., както и законната лихва от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Предвид обстоятелството, че падежа на последната погасителна вноска е настъпил в
хода на образуваното вече заповедно производство, а именно на 29.01.2022 г., се иска на
основание чл. 235, ал. 3 да се вземе предвид настъпването на изискуемостта на вземането
като факт настъпил в хода на производството.
Сочи се, че съгласно чл. 6 от ЗМДВИП за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020 г.
включително, от страна на „А..........не са били начислявани лихви за забава, съответно,
горепосоченият размер на претендираното обезщетение за забава е съобразен изцяло с
разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, като в законоустановения
едномесечен срок не е депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ищцовата страна, редовно призована, не изпраща представител.
С депозирано по делото становище поддържа предявения иск. Прави се искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, при условията на чл. 238, ал. 1,
вр. чл. 239 от ГПК.
Ответникът не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Правно основание на предявените искове - чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1
от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД- относно вземането за главница по договор за кредит.
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, във
връзка с с чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД -за вземането за договорна лихва.
чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 410 от ГПК, вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД- за вземането за мораторна лихва.
-осъдителните искове при условията на евентуалност са с правно основание чл.430,
ал.1 и ал. 2 от ТЗ, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД;
С връчване на препис от исковата молба /с разпореждането по чл. 131 ГПК/ и с
връчване на призовката за проведеното открито съдебно заседание, на ответника изрично са
указани последиците от неподаването на отговор в законоустановения едномесечен срок и
от неявяването му в първото по делото съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото приложените към
исковата молба документи, а именно: Договор за стоков
кредит № 462657/29.07.2019 година, Погасителен план и ГПР – Искане за
кредит № 462657/29.07.2019 година, ведно с общи условия по договори за
стокови кредити по Искане за кредит № 462657/29.07.2019 година, Операционна бележка от
дата 08.08.2019 година, Договор за покупко-продажба на вземания от дата 17.06.2020
година, Допълнително споразумение за цедиране на вземания към рамков договор за
покупко-продажба на вземания от 17.06.2020 година, Протокол за продажба №
308129/29.07.2019 година, Писмо от Б....... до „Аг......... Уведомление от „Б......от З. В. В..
3
Ищцовото дружество е направило изрично искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника, като твърди наличието на всички процесуални и материални
предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 239, ал. 1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид приетите по делото доказателства, счита, че предявените
искове са вероятно основателни. Налице са предпоставките на разпоредбата на чл. 238, ал. 1
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника - указани са му
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в
съдебно заседание. Искът е вероятно основателен, на база твърдяните в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, поради което мотивите на настоящото
неприсъствено решение се основават на тях.
С оглед изложеното, следва да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумите, за които по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на БРС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
С оглед уважаване на главните искове, съдът не дължи произнасяне по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, с оглед направеното
искане от ищцовото дружество, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото
дружество сторените в настоящото производство разноски в размер на 258.75 лв., от които
158.75 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл.
чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, определя в размер на 100 лв.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги
присъди с оглед уважаването на предявената искова претенция. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски по ч.гр.д. № 2752/2021 г. по описа на БРС
в размер на 99.25 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239, ал. 1 - 4 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З. В. В., с ЕГН **********, с адрес
гр. Б...... ЧЕ ДЪЛЖИ НА „А....... със седалище и адрес на управление гр. С....... с
изпълнителен директор Я........,......50.04 /три хиляди деветстотин и петдесет лева и четири
стотинки/ лв.; договорна лихва в размер на 563.80 лв. /петстотин шестдесет и три лева и
осемдесет стотинки/, за периода от 29 август 2019 г. до 28 октомври 2020 г.; лихва за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница в размер на 448.54 лв. /четиристотин
четиридесет и осем лева и петдесет и четири стотинки/ за периода от 01 март 2020 г. - датата
на настъпване на забавата до 22.10.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2021 г., до окончателното
изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА З. В. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........ да заплати на „А......със
седалище и адрес на управление гр. С......с изпълнителен директор Я..........сума в размер на
258.75 лв. /двеста петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
направени разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА З. В. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б........ да заплати на „А.............., ет. 3,
с изпълнителен директор Я.......сума в размер на 149.25 лв. /сто четиридесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.
№ 2752/2021 г. по описа на Районен съд Б.....
4
Решението е постановено при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, поради което и на
основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване
Копие от решението да се връчи на страните, с указание до ответницата, че в
едномесечен срок от връчването, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, при
условията на чл. 240, ал. 1, т. 1-3 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5