№ 1748
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20221110207813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на работодател,
срещу наказателно постановление (НП) № 22-2100141 от 07.03.2022 г., издадено от и.д.
директор на дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1 500
лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно
постановление, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, както и
неправилно установена фактическа обстановка. Към съда се отправя искане за цялостна
отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.,
която поддържа жалбата и моли за отмяна на атакуваното НП и присъждане на сторените по
делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрк. Д., която моли съда
за потвърждаване на наказателното постановление, като оспорва жалбата. Поддържа
законосъобразност и правилност на процесното НП. Претендира юрисконсулско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с подаден сигнал с вх. № 21080376/20.08.2021 г. в „Инспекция по труда“ –
София, на 03.12.2021 г., около 16:40 ч., била извършена проверка на място от служители на
дирекция „Инспекция по труда“ – София по спазване на трудовото законодателство в обект
– портиерна, находящ се в ***, стопанисван от Етажна собственост (ЕС) в ***,
представлявана от К. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на управител. В резултат от
проверката било установено, че Б. А. И., ЕГН **********, престира труда си като „портиер“
в горепосочения обект, в т.ч. отваря входната врата и извършва видеонаблюдение от
камерите, монтирани във входа.
С писмо с изх. № 21082585/09.12.2021 г. била изискана информация от Кмета на
1
Столична община – Район „Искър“ относно данни за регистриран управителен съвет
(управител) на етажна собственост на адрес - *** или регистрирано Сдружение на
собствениците, както и предоставен ли е протокол от Общото събрание на същия.
С писмо с вх. № 21103574/13.12.2021 г. от Столична община – Район „Искър“ била
предоставена изисканата информация, според която на 25.04.2014 г. за управител на
етажната собственост с административен адрес - ***, бил избран К. Л. П., за което било
подадено уведомление по реда на чл. 466 от ЗУЕС с вх. № 9405-32/26.05.2014 г., към което
било приложено копие от протокол за избор на управителен орган на посочената етажна
собственост, съгласно който за управител бил избран - К. Л. П..
До приключване на проверката не бил представен трудов договор сключен между
работодателя К. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на управител на Етажна
собственост в *** и Б. А. И., ЕГН **********, в качеството му на работник. За
констатациите от проверката бил съставен протокол за извършена проверка изх. №
ПР2140962/13.12.2021 г.
Въз основа на установеното, Д. Д. И., на длъжност „главен инспектор“ при Дирекция
„Инспекция по труда“ – София, в присъствието на двама свидетели и на управителя на
етажната собственост с административен адрес - ***, К. Л. П., ЕГН **********, съставила
против жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 22-
2100141/13.12.2021 г. Актосъставителят преценил, че е налице нарушение на чл. 62, ал. 1, вр.
чл. 1, ал. 2 от КТ. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетелите по него и бил
връчен на жалбоподател, който го подписал, като вписал, че ще подаде възражения в
законоустановения срок. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са не постъпили писмени
възражения срещу така съставения АУАН.
Въз основа на така съставения АУАН, при пълна идентичност на описаното
нарушение и дадената му правна квалификация, Виолета Василева, изпълняващ длъжността
Директор на дирекция „Инспекция по труда“ – София, съгласно Заповед № ЧР –
40/24.01.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“ издала обжалваното наказателно
постановление № 22-2100141 от 07.03.2022 г., с което на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414,
ал. 3 от КТ наложила на К. Л. П., ЕГН **********, в качеството му на работодател глоба в
размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ. Атакуваното НП
било връчено на жалбоподателя на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на 21.03.2022 г., а
жалбата срещу него постъпила при наказващия орган на 15.06.2022 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетеля Д. Д. И., АУАН, НП, известие за доставяне на НП, протокол за извършена
проверка, копие на призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК и имейл за нейното
изпращане, протокол за извършена проверка № ПР2140962 от 13.12.2021 г., констативен
протокол от 03.12.2021 г., писмо до кмета на СО – район „Искър“ с Изх. № 21082585 от
09.12.2021 г., писмо от кмета на СО – район „Искър“ с Вх. № 21103574 от 13.12.2021 г.,
сигнал заведен с вх. № 21080376/20.08.2021 г., копия от заповеди за компетентност, както и
от останалите материали по делото.
От показанията на свидетеля Д. Д. И. се установяват обстоятелствата, свързани с
извършената проверка, констатираното нарушение и съставянето на процесния АУАН.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими
към предмета на доказване, непротиворечиви са в своята цялост и изясняват фактическата
обстановка по начина, възприет от съда.
Приобщените по делото доказателствени източници, тълкувани поотделно и в своята
взаимовръзка, в пълнота сочат на възприетата от съда фактическа обстановка. Предвид
горното и по аргумент от противното от разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК по - детайлен
2
анализ на доказателствените материали съдът не дължи да излага.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в това производство районният съд
следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено в качеството му на работодател нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Легална дефиниция на понятието „работодател“ е дадена в § 1, т. 1 от Допълнителните
разпоредби (ДР) на КТ и това е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение. Безспорно се установи, че качеството на работодател по смисъла
на § 1, т. 1 от ДР на КТ в настоящия случай има самата Етажна собственост, която действа
чрез законно избрания по реда на ЗУЕС управител. Управителят на Етажната собственост,
като физическо лице няма сам по себе си качество на работодател за нуждите на Етажната
собственост. Същият не дължи трудово възнаграждение от личния си бюджет, действа в
рамките на ЗУЕС и във връзка с взетите решения на ОСЕС. От посоченото следва, че К. Л.
П. не е наказателноотговорно лице в качеството на работодател по смисъла на ЗУЕС и КТ.
Работодател е етажната собственост, действаща чрез управителя си, в рамките за закона и
приетите решения на ОСЕС. Административнонаказващият орган е следвало да ангажира
административнонаказателна отговорност на Етажната собственост, представлявана от
управителя, в случая жалбоподателя - К. Л. П., а не управителя на същата като физическо
лице.
В текста на наказателното постановление е посочено, че по отношение на
„дружеството“ проверяващите са установили и други нарушение на законодателството,
което по смисъл не съответства на отговорното лице, вписано както в началото, така и в
диспозитива на НП.
Отговорност може да носи управител на Етажна собственост, ако същата бъде
приравнена до длъжностно лице неизпълнило задълженията си по Кодекса на труда. В
процесното НП като наказателноотговорно лице е посочено физическо лице, като
отговорността му е ангажирана на основание чл. 414, ал. 3 от КТ, която гласи „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва
с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно
лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“ В процесния
случай за описаното нарушение е наложена глоба в размер на 1500 лв., което според
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ е минимално за работодател – организация.
В процесния случай санкционирано е физическото лице К. Л. П., който макар и да се
установява, че е управител на етажната собственост с адм.адрес: гр. София, ж.к. „Дружба 1“,
бл. 130, вх. Б, не е субект на административнонаказателна отговорност съобразно
посочената санкционна норма на чл. 414, ал. 3 от КТ. Последната изрично посочва като
субект на отговорност работодател или длъжностно лице. Макар и да е управител на Етажна
собственост, жалбоподателят като физическо лице не може да бъде субект на отговорност
3
съобразно чл. 414, ал. 3 от КТ. НП е материално незаконосъобразно, неправилно е
определен субектът на административнонаказателна отговорност и НП следва да бъде
отменено.
При този изход на производството, с оглед направеното от процесуалния представител
на жалбоподателя искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение и
съобразявайки уредбата по чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски
следва да се присъдят в полза на жалбоподателя и в тежест на въззиваемата страна. В
настоящото производство жалбоподателят е представляван от адв. Й. Г. от САК, като от
представените договор за правна защита и съдействие и списък с разноски е видно, че е
уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в общ размер на 300 лева. Съдът в
настоящия му съдебен състав намира, че следва да присъди на жалбоподателя
претендираните разноски за адвокат за въззивна инстанция, а именно сума в размер на 300
/триста/ лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-2100141 от 07.03.2022 г., издадено от
и.д. директор на дирекция „Инспекция по труда“ - София, с което на основание чл. 416, ал.
5, вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда КТ) на жалбоподателя К. Л. П. е наложена глоба в
размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – гр. София ДА
ЗАПЛАТИ на К. Л. П., ЕГН **********, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатска защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4