№ 31842
гр. София, 12.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20231110133199 по описа за 2023 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
А. М. Ч. е предявил срещу „Ф-----” ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 и ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за
предоставяне на гаранция № 4618242/18.10.2022 г., поради противоречие на закона, добрите
нрави и липса на основание, както и частичен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50 лв., част от вземане в общ размер от 220 лв., представляващо
платено без основание възнаграждение по нищожния договор за поръчителство, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за заем с „И-“ АД за сумата от 600 лв., по силата на
който се е задължил да предостави едно от посочените в договора обезпечения. В
изпълнение на това задължение, при сключване на договора за заем ищецът е подписал и
договор за предоставяне на гаранция с ответника, по който последният е обезпечил пред
кредитора задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на 220 лв., платимо
от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по заемния договор. Счита, че в
отношенията си със заемодателя и гаранта ищецът има качеството потребител, като и двата
договора следва да отговарят на специалните изисквания на ЗПК, а доколкото
обезпечителната сделка има акцесорен характер, нейната действителност зависи от
наличието на валидно заемно правоотношение. Намира, че клаузата на чл. 4 от договора за
заем е нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, т. 10 ЗПК, а
договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради липса на насрещна
престация от ответника срещу получаваното възнаграждение предвид наличието в негова
1
полза на регрес в случай на погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че
ответникът и заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество, същото е било уговорено в
прекомерно завишен размер и не се е включвало в ГПР по заемния договор, като по този
начин се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето
защо моли са установяване на нищожността на договора за поръчителство и връщане на
платеното без основание възнаграждение, за което предявява частичен иск.
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск с еднакъв предмет е
недопустимо. По същество оспорва иска при твърдението, че процесният договор
представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил възнаграждение за насрещна
услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на задълженията по договора за
заем, благодарение на което заемателят да избегне неблагоприятните последици по това
правоотношение. Ето защо намира, че договорът не е лишен от основание, нито накърнява
добрите нрави предвид обстоятелството, че е сключен в съответствие със свободата на
договаряне по чл. 9 ЗЗД. Счита, че възнаграждението по гаранционната сделка не е
прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска и при положение, че гарантът е
поел солидарно задължение да отговаря за всяко неизпълнение по заемния договор,
включително по отношение на разноските по събиране на вземането. Твърди, че договорът
за гаранция е сключен единствено поради възлагането от страна на ищеца, който е имал
избор между три вида обезпечение по договора за паричен заем. Счита, че евентуалната
нищожност на клаузи от договора за заем няма отношение към действителността на
гаранционния договор, доколкото отговорността на гаранта е функция на отговорността на
длъжника такава, каквато е била към датата на сключване на договора, като намира и че
разпоредбите на ЗПК са неприложими към процесното правоотношение.
На основание чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД е да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция
(поръчителство) с посоченото в исковата молба съдържание, което противоречи на
императивна законова разпоредба и/или на добрите нрави, респ. ответникът следва да
докаже валидността на процесния договор, сключен при наличие на основание.
За основателността на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че
е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
Съдът намира възражението на ответника за недопустимост на производството за
неоснователно. Кумулативното предявяване на отрицателен установителен и осъдителен
иск в настоящия случай е допустимо, тъй като предметът на двете претенции не е еднакъв,
доколкото по осъдителната претенция между страните няма да се формира сила на
пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на правоотношението, като този
въпрос единствено ще бъде разгледан като преюдициален в мотивите на решението.
2
Ищецът е направил искане за привличане на „И-“ АД като трето лице-помагач на негова
страна при твърденията, че е сключил договор за заем с това лице, който е нищожен и от
тази недействителност произхожда и нищожността на оспорената в процеса сделка, след
установяване на която размерът на погасителните вноски по заемното правоотношение ще
се промени. С оглед изложените твърдения за обвързаност на двете правоотношения, а и
предвид разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 ГПК за установителната сила на мотивите в
отношенията между подпомагащата и подпомаганата страна, искането по чл. 219 ГПК е
основателно.
Ответникът е представил към отговора на исковата молба писмени доказателства, които са
относими и допустими и следва да бъдат приети като доказателства по делото. Исканията на
ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК следва да бъдат
уважени само по отношение на договора за заем и договора за поръчителство, като в
останалата част искането касае вече представени по делото документи (справки от
ответника за извършените плащания) или не цели установяване на относими по делото
факти. Исканията на ищеца за допускане на ССЕ и за издаване на съдебно удостоверение са
неотносими и следва да бъдат отхвърлени. Предвид уважените искания на ищеца по чл. 190
ГПК неоснователно е искането на ответника за събиране на същите писмени доказателства
по реда на чл. 190 ГПК.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „И-“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. С-----, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 05.12.2023 г. от 13:55
ч., за което страните (включително конституираното трето лице-помагач) да бъдат
призовани.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190 ГПК в срок до първото открито съдебно
заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие договор за предоставяне
на гаранция № 4618242/18.10.2022 г., сключен между страните.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „И-“ АД в срок до първото
открито съдебно заседание по делото да представи в оригинал или заверено копие договор за
паричен заем № 4618242/18.10.2022 г., сключен между страните.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190
ГПК в останалата част, за допускане на ССЕ и за издаване на съдебно удостоверение, както
3
и искането на ответника за събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по делото,
да се връчи на страните, на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и
приложенията към него, а на третото лице-помагач да се връчат и преписи от исковата
молба, отговора на исковата молба и приложенията към тях.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4