Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр. София, 16.01.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно
заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от
съдия Анастасова гр. дело № 9512 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 374851 от
29.03.2018 г. постановено по гр. д. №4566/2017 г. по описа на СРС, 88 с-в, са
отхвърлени предявените от М.М.П. против „Ю.Б.“ АД, искове по чл. 26, ал.1,
хипотеза 1 от ЗЗД- за прогласяване нищожността на следните клаузи в сключения
между страните Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
31893/13.03.2008г., а именно – чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2,
ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2, както и предявения по чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД – за сумата от 9 557.85 евро - представляваща недължимо платена от
ищцата поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода от
20.01.2012г. до 24.02.2017г. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №
HL 31893/13.03.2008г.
В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца М.М.П. срещу постановеното решение, в
частта, с която са отхвърлени предявените искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй
като е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че постановеното решение е в противоречие с
практиката на Съдът на Европейския съюз. Поради това, съдът е бил длъжен служебно да следи дали клаузите
от договора за кредит, с които всички вреди от валутните промени и валутният
риск са в тежест на потребителя, са неравноправни. В доклада по делото не била указана доказателствената тежест за
установяване на това, дали клаузите са съставени по ясен и разбираем начин.
Неправилно районният съд приел, че клаузите на договора за кредит били
съставени по ясен и разбираем начин. Поради това последните са неравноправни,
след като валутният риск е възложен изцяло върху нея, като кредитополучател без
да може да прецени икономическите последици от сключване на договора. В
договора било уговорено отпускането на заем в швейцарски франкове, като в чл. 2
от договора банката следвало да превалутира кредита в евро. Била задължена да
подадена молба за превалутиране на кредита. Счита, че установителните искове за
нищожност на договорните клаузи, съответно осъдителния иск по чл. 55, ал.1,
пр.1 ЗЗД следва да бъдат уважени. Претендира разноски.
В срока по чл. 263 ГПК
въззиваемата страна „Ю.Б.“ АД подава отговор на въззивната жалба. Излага
доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а подадената жалба
следва да се остави без уважение. По изразено становище, правилно районният съд не е указал
на ответника да докаже, че при сключването на договора е предоставил достатъчна
информация, която да позволи на ищцата да вземе решение основано на добра
информираност и благоразумие, след като в исковата молба липсвали подобни
твърдения. От страна на ищеца не е направено нарочно искане за допълване на
доклада пред първата инстанция, което е сторено за пръв път с въззивната жалба.
С оглед на това процесуалното ѝ поведение представлявало злоупотреба с
право. В исковата молба не били изложени всички факти, на които се основавали
исковете. Клаузите на чл. 1,ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от договора касаели основния
предмет на договора по см. на Директива 93/12/ЕИО. Освен това са ясни прости и
достъпно формулирани, като не изискват специални знания за да бъдат разбрани.
Било договорено между страните да бъде отстъпена сума в швейцарски франкове,
при извършване на превалутиране в евро. Страните са се съгласили кредитът да
бъде погасяван в швейцарски франкове, като банката е предоставяла възможност на
ищцата да купува валутата. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа
и правна страна, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт:
Въззивната жалба е
допустима, доколкото е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт. Същата е и частично основателна.
Съгласно нормата на чл.
269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно
решение е валидно и допустимо. По отношение на доводите по отношение правилността
на постановеното решение, съдът намира следното:
СРС, 88 с-в, е
сезиран с искове с правно основание чл. 26, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 557.85 евро,
представляваща недължимо платена сума за периода от 20.01.2012 г. до 23.01.2017 г., формирана в резултат на валутната разлика
между швейцарски франк и евро, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане. Претендираното вземане ищцата
основава на твърдения за неравноправност на клаузи от договора за кредит, а именно – чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл.
2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 22, ал. 1 и ал. 2, даващи право на банката да превалутира служебно
сумата по кредита при отпускането му от швейцарски франкове в евро, както и да
преизчислява остатъка от главницата от кредита и месечните вноски по свой курс
"купува" за швейцарски франк.
За да отхвърли
предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че потребителят е имал
възможност да се запознае с конкретните параметри, които влияят върху фактора
„пазарни условия“ и в този смисъл, че в договора изрично е упоменато как тази
промяната ще се отразява върху размера на месечните вноски/.
Чрез събраните пред
първата инстанция доказателства е установено, че между страните е сключен договор за кредит за ремонт на недвижим имот
№ 31893/13.03.2008 г., по силата на който ответникът се е
задължил да предостави на ищеца кредитен лимит в швейцарски франкове в размер
на равностойността в швейцарски франкове на сумата от 81 000
евро по курс "купува" за швейцарски франк към евро на ответната банка
в деня на усвояване на кредита. В чл. 2, ал. 3 от договора страните се
съгласили, че усвоеният кредит в швейцарски франкове по посочената в договора
сметка се превалутира служебно от банката в евро по търговски курс
"купува" на банката за съответната валута в деня на усвояването, като
се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя в съответната
валута – в евро. Страните се съгласили, че крайният срок за погасяване на
кредита е 420 месеца, считано от датата на усвояването му. В
чл. 6, ал. 2 от договора е предвидено, че погасяването на кредита се извършва
във валутата, в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, на
месечни вноски съгласно погасителен план към договора. В случай, че на
съответния падеж на погасителната вноски по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по
сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в
банката, е предвидено, че погасяването на кредита може да се извърши от банката
освен във валутата на кредита и в лева или евро, след служебно превалутиране на
тези средства в швейцарски франкове към лева/евро, за което кредитополучателят
с подписването на договора е дал своето неотменимо и безусловно съгласие, като оправомощил
банката. Съгласно чл. 6, ал. 4 от договора,
курс „продава“ за швейцарския франк към евро на Банката се формира от официален
курс „купува“ за евро към лева на Банката, разделен на официален курс „продава“
за швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден. Според чл. 12 от договора, банката запазва правото
си по време на действието на договора да променя Тарифата за условията,
лихвите, таксите и комисионните, които прилага при операциите си, както и
приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута
при евентуалното им превалутиране по реда на чл. 20 от договора. По смисъла на договора
превалутиране се определя като промяна на валутата, в която се изчислява
стойността на задължението, при което следва да се приложи съответния лихвен
процент, приложим за новата валута на кредита при изчисляване на лихвата по
същия. В чл.22 от договора кредитополучателят декларирал, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк
към български лев/евро, както и превалутирането по чл. 20 от договора може да
има за последица, включително в случаите на чл. 6, ал. 2, повишаване размера на
дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро/лева, като напълно приема
да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и че е
съгласен да поеме всички вреди /вкл. и пропуснати ползи/, произтичащи от
промяната на валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания
кредит.
Установява се, че на 13.03.2008
г., страните подписали приложение № 1 към договора, представляващо неразделна
част от него, в което е посочен приложимия към същата дата курс
"купува" на банката за швейцарския франк към евро е 1,5951644, както
и конкретно определения съобразно този курс размер на кредита в швейцарски
франкове. Определения съобразно този курс размер на предоставения и усвоен
кредит от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове по чл. 1 от
договора е 129 209 швейцарски франка.
От представения
погасителни план по процесния кредит се установява, че месечните вноски до края
на кредитния период са в размер на 706.62 CHF.
От заключението на
вещото лице по изслушаната пред СРС съдебно - счетоводна експретиза, която
настоящия състав кредитира по реда на чл.202 ГПК, се установява, че разликата
между евровата равностойност на платените вноски в швейцарски франкове и
вноските в евро, които би платила ищцата, ако кредитът се погасява в евро, при
лихвени проценти, които банката е прилагала по кредита, е в размер на 5 642,27
евро за периода от сключване на договора до 23.01.2017 г. Така, за
претендирания период от 20.01.2012г. до 24.02.2017г. ищцата е надплатила сумата
9 557,85 евро. Установява се, че кредитът реално е усвоен в евро и
кредитополучателят не е получавал швейцарски франкове, след уговореното
служебно превалутирането от швейцарски франк в евро. По процесния кредит има
разкрити две разплащателни сметки – в евро и швейцарски франкове, като на
20.03.2008 г. уговорената сума в швейцарските франкове е преведена в
разплащателната сметка в франкове, а впоследствие сумата е превалутирана
служебно от банката в евро и прехвърлена в евровата сметка.
Във въззивното
производство, по искане на банката е допуснат до разпит свидетелят А.А.с оглед установяване
процеса на договаряне на процесния договор. Чрез показанията на свидетеля А.А.се установява, че същият не е присъствал
по време на преговорите и в процеса на отпускане на кредита на ищеца. Същият
сочи, че винаги в преговорите банката е предоставяла възможност за промяна в
клаузите по договора след одобрение на съответните отдели в банката. Поради това, настоящия състав намира, че чрез показанията
на свидетеля А.не се установяват факти и обстоятелства релевантни за настоящия
спор, в т.ч. относими към процеса по преговори и сключване на процесния договор.
Във въззивното
производство е допуснат до разпит и свидетеля Лилия П., с оглед установяване
процеса на договаряне на процесния договор. Свидетелят П. установява, че е
присъствала на преговорите за подписване на процесния договор, като на ищцата
не била предоставяна възможност за промяна на клаузите по предварително
изготвения от банката договор за кредит. При предложенията относно промяна на клаузите
по договора служителите на банката отказвали, тъй като това били бланкови
догори и такава била политиката на банката.
По зададени въпроси по реда
на чл. 176 ГПК ищцата дава обяснения, че решението за взимане на кредите не е
мотивирано от по-ниска лихва по този вид кредити, а поради ниския курс на
швейцарските франкове. Същата не е получавала доходи в последната валута. Със
нея не са били обсъждани способите за погасяване на кредита, като за
погасяването е купувала франкове не само от банката.
При така установеното,
съдът намира следното от правна страна:
Според дадените
разяснения с ТР № 1/2013 г. по
тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд извършва служебна проверка за
правилното приложение на императивни правни норми. нормите на ЗЗП,
уреждащи материята за неравноправния характер на клаузи в потребителски
договори са именно от такъв характер -
императивни. При положение, че
въззивният съд има задължение да следи служебно за приложението на императивни
материалноправни норми, то, такова задължение има и първоинстанционния
съд. Още
повече че по отношение на института на неравноправните клаузи задължението на
съда да извърши служебно проверка, са му вменени с преюдициални заключения на
Съда на ЕС, имащи задължителен характер по приложението на Директива 93/13/ЕИО. Следователно ирелевантни са доводите на страните относно
посочването, респ. непосочването на основания за нищожност.
С оглед това тълкуване, настоящият
съдебен състав намира за установено, че кредитополучателят е физическо лице,
като процесния кредит не е предназначен за търговска или професионална дейност.
С оглед на това ищцата има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
ДР на ЗЗП.
От своя страна, неравноправните клаузи са нищожни и не пораждат правни
последици в отношенията между страните – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. За
да бъде квалифицирана като неравноправна клауза в потребителски договор, е
необходимо да са налице общите материалноправни предпоставки на чл. 143, чл.
145, ал. 2 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Съгласно
чл. 4, параграф 2 от Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните
клаузи в потребителските договори преценката за неравноправния характер на клаузите
не се свързва нито с основния предмет на договора, нито със съответствието на
цената и възнаграждението, от една страна, и по отношение на доставените стоки
или предоставените услуги, от друга, при условие че тези клаузи са изразени на
ясен и разбираем език. В решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. на
СЕС е прието, че Член 4, параграф 2, трябва да се тълкува в смисъл, че
понятието „основен предмет на договора“ по смисъла на тази разпоредба обхваща договорна
клауза като разглежданата в главното производство, включена в договор за
кредит, изразен в чуждестранна валута, която не е била индивидуално договорена
и по силата на която кредитът трябва да се погасява в същата чуждестранна
валута, в която е бил договорен, след като посочената клауза определя основна, характеризираща този договор престация. Поради това такава клауза
не може да се счита за неравноправна, при условие че е изразена на ясен и
разбираем език. В Определение от 22.02..2018 г. на СЕС по дело С-119/17 е
дадено същото тълкуване тълкуване, че член 4,
параграф 2 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на понятието „основен
предмет на договора“ попада клауза, съдържаща се в договор за кредит,
сключен в чуждестранна валута между търговец и потребител, без да е била
предмет на индивидуално договаряне като разглежданата в главното производство,
съгласно която кредитът следва да бъде погасен в същата валута, щом като тази
клауза урежда основна, характеризираща този договор престация.
Клаузите
в чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3
от договора съдържат уговорки за предмета на договора за заем – паричната сума,
която ще бъде отпусната на кредитополучателя, сметката, която ще бъде преведена
сумата, и валутата, в която ще бъде погасяван кредита и начина на погасяване.
От тях става ясно, че банката отпуска определен размер швейцарски франкове,
равняващи се на 81 000 евро, по курса купува на банката, като сумата ще
бъде усвоена в сметка на кредитополучателя, като кредита в деня на усвояването
ще бъде превалутиран в евро по курс на банката. С оглед на което става ясно, че тези клаузи се свързват с
основния предмет на договора и са изразени по ясен и разбираем език, така че всеки
кредитополучател да може да прецени обхвата на задълженията, произтичащи от
договора, който е сключил. Следователно не може да се приеме, че клаузите в чл.1, ал. 1, чл. 1, ал. 3,
чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3 от договора са неравноправни, след като са
свързани с основния предмет на договора и са изразени на ясен и разбираем език.
В чл. 6, ал. 2 от
договора е уговорено единствено начина на погасяване на кредита, като е
уговорено, че следва да се погасява в швейцарски франкове, а в случай на
неизпълнение - при наличието на суми в лева/евро по сметка в банката, последната служебно погасява кредита по курса
„продава“ на банката за франкове в евро. Клаузата не нарушава добросъвестността
и не нарушава правата на потребителя, а само гарантира изпълнението на
задължението при неизпълнение от страна на кредитополучателя и наличието на
лева или евро в банката. Същата не определя размера на задължението, нито курса
на банката, по който се търгува с валута или поемането на валутния риск от потребителя и на вредите,
свързани с този риск. Следователно не може да се приеме, че същата е
неравноправна, респ. нищожна.
В решение от 20.09.2017 г. по дело С-186/2016 г. на
СЕС е прието, че Член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в
смисъл, че изискването договорна клауза да бъде изразена на ясен и разбираем
език предполага, че при договорите за кредит финансовите институции
трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им
позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие.
Така посоченото изискване
означава, че клауза, съгласно която кредитът трябва да бъде погасяван в същата
чуждестранна валута, в която е бил договорен, се разбира от потребителя едновременно от формална и
граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в
смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници
наблюдателен и съобразителен, може не само да установи възможното поскъпване
или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но
и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза
върху финансовите му задължения. Необходимата в това отношение проверка следва
да се извърши от националния съд. Като преценката на неравноправния характер на
дадена договорна клауза трябва да се направи спрямо момента на сключване на
разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът
или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се
отразят на по-нататъшното му изпълнение. Националната юрисдикция трябва да
направи оценка относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност по
смисъла на посочената разпоредба с оглед на всички обстоятелства по делото,
предмет на главното производство, и отчитайки по-специално експертната
компетентност и познанията на продавача или доставчика, в случая на банката,
относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с
вземането на кредит в чуждестранна валута.
При кредити в чуждестранна
валута финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите
достатъчна информация, която да позволява на кредитополучателите да вземат
решения, основани на добра информираност и благоразумие, и следва да включва
като минимум влиянието върху вноските на драстично обезценяване на законното
платежно средство на държавата членка, в която се намира местожителството или
седалището на кредитополучателя, както и на увеличаването на чуждестранния
лихвен процент
С оглед събраните
свидетелски показания на свидетеля П. се установява, че клаузите от договора на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор, не се явяват
индивидуално уговорени по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП, тъй като са съставени
предварително и потребителят не е имал възможност да влияе на съдържанието им.
Въпреки декларираното от
ищцата съгласие, че е изцяло запозната и разбира икономическия смисъл и
правните последици, в настоящия случай не може да се приеме, че същата е била достатъчно
информирана. Последното, доколкото в производството липсва каквато и да е
информация осигурена от банката към момента на сключване на договора, за това че
е възможна промяна на обявения от банката курс купува и/или продава на
швейцарския франк, което от своя страна ще рефлектира върху размера на дълга, в
т.ч. като се повиши значително.
На потребителя, като
по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на
информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за
потребителски кредит със срок на издължаване от 25 години какви са очакваните
прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната
валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме
кредитополучателят, за да минимизира валутния риск, вкл. чрез застраховането му
или използването на други финансови инструменти. С такава информация, като част
от професионалната си дейност, банката следва да разполага. След като не е
изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора,
липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално
значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия
за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в
местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен
процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да
не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на
средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и
съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици
при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в
дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като
професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на
поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по
договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се
отразява на по-нататъшното изпълнение на договора.
Поради това, съдът
намира, че Банката с оглед експертната си компетентност и познания относно очакваните
промени на курса на швейцарския франк в посока на значимо поскъпване,
непредоставяйки тази информация на потребителя е нарушила принципа на
добросъвестност, при фиктивно предоставен паричен поток в швейцарски франкове.
Ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би
могло да се очаква относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител да
се съгласи с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна
валута и понасяне на вредите от него, дори и при индивидуално договаряне
(С-186/16, С-415/11).
Ето защо, според
настоящия състав, с клаузите на чл.22 ал.1 и ал.2 от договора за кредит, във
вреда на потребителя върху него се прехвърля изцяло валутният риск, с което се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
кредитния договор по см. на чл.143, т.19 от ЗЗП. Предвид изложеното,
съдът намира, че клаузите на чл.22 ал.1 и ал.2 са неравноправни. Същите са
неиндивидуално договорени клаузи от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от които са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя;
не са съставени по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от
сключването на договора; в нарушение на принципа за добросъвестност, Банката
създава във вреда на потребителя значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, произтичащи от договора.
С оглед неравноправния
си характер, спорните клаузи на чл. 22 от договора се явяват нищожни на
основание чл.143, т. 19, вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, поради което
исковете по чл.26, ал.1, пр.1-во от ЗЗД за прогласяване на нищожността им, като
основателни следва да бъдат уважени. В този смисъл е и изразеното становище в Решение
№67/12.09.2019 г. по дело №1392/2018 на ВКС, ТК, I т.о. и Решение №295/22.02.2019 г. по дело №3539/2015
на ВКС, ТК, I т.о., постановени по реда на чл.290 ГПК, което се възприема от
настоящия състав. В посочената част решението на СРС следва да бъде отменено
като неправилно, като предявените установителни искове се уважат.
Следва да се отбележи,
че уговорения начин на алтернативно погасяване, дали в евро или лева е
ирелевантен, след като същите валути се превалутират в швейцарски франкове.
Съответно, начинът на погасяване няма отношение към разясняването от Банката на
ищцата икономическите последици от подписването на договора.
С оглед
нищожността на клаузите за поемане на валутния риск от потребителя и вредите,
свързани с този риск, заплатените от ищцата суми при начална липса на основание,
се явяват
сумите по курс на швейцарския франк към еврото, надвишаващ курса, определен в
договора при усвояването на сумата - /1 евро за
0,5951644/.
Поради това, осъдителният
иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло при съобразяване даденият
отговор от вещото лице на допълнителен въпрос № 3 от приетото и неоспорено
заключение, като размерът на платеното по договора за кредит над първоначалния
погасителен план възлиза на сумата 9 557,85 евро за периода 20.01.2012г.
до 24.02.2017г.
По разноските:
С оглед изхода на спора,
на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата се следват сторените от нея разноски
в производството пред СРС в общ размер на 5 089,40 лв., от които: за
заплатено адвокатско възнаграждение 3 911,66 лв., за заплатена държавна
такса 827,74 лв. и 350 лв. за разноски за вещо лице.
Във въззивното
производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на 3 413,87 лв., от които: за заплатено
адвокатско възнаграждение 3 000,66 лв., за заплатена държавна такса 431,87 лв.
Воден от горното,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 374851 от 29.03.2018 г. постановено по гр. д.№ 4566/2017 г. по описа
на СРС, 88 с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените от М.М.П., ЕГН **********
с адрес *** ********ет.********, чрез адв.В.В. от САК, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на клаузите на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL
41375 от 15.08.2008 г., както и в частта, с
която е отхвърлен предявения от М.М.П., ЕГН ********** с адрес *** ********ет.********,
чрез адв.В.В. от САК, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, иск с правно основание
чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 9 557.85 евро -
представляваща недължимо платена от ищцата сума поради валутна разлика между
швейцарски франк и евро за периода от 20.01.2012г. до 24.02.2017г. по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот № HL 31893/13.03.2008г., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ клаузите на чл.22, ал.1 и чл.22, ал.2 от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот № HL 31893/13.03.2008 г., сключен между М.М.П., ЕГН **********,
като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, като Банка /кредитор/, по
предявените от М.М.П., ЕГН ********** с адрес *** ********ет.********, чрез
адв.В.В. от САК, против „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, искове по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.143 вр. чл.146, ал.1 от ЗЗП, като неравноправни и противоречащи на
закона и
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******** да заплати на М.М.П., ЕГН
********** с адрес *** ********ет.********, чрез адв.В.В. от САК, на основание
чл.55, ал.1, пр. 1-во ЗЗД, сумата 9 557.85 евро, представляваща недължимо заплатена
за периода 20.01.2012г. до 24.02.2017 г. сума по кредита по Договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 31893/13.03.2008 г., сключен между М.М.П., ЕГН
**********, като кредитополучател и „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, като Банка
/кредитор/, поради валутна разлика между швейцарски франк и евро, ведно със
законната лихва, считано от 24.01.2017. до окончателното изплащане на
вземането.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 374851 от 29.03.2018 г. постановено по гр. д. № 4566/2017 г. по описа на СРС,
88 с-в, в останалата част.
ОСЪЖДА „Ю.Б.“
АД, ЕИК ******** да заплати на М.М.П. ЕГН ********** с адрес *** ********ет.********,
чрез адв.В.В. от САК, на основание 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 413,87 лв.,
съдебни разноски във въззивното производство и сумата от 5 089,40
лв., съдебни разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията
на чл.280, ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.