Р Е Ш
Е Н И Е
№ 367
гр.Русе, 04.03.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД Х-ти граждански състав в публично
заседание на 19-ти февруари през две хиляди и двадесета
година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря ШИРИН
СЕФЕР
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 6408 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът Д.З.Д. твърди, че е работил
при ответника по служебно правоотношение, като за периода 01.11.2016 г. - 31.12.2017
г. е заемал длъжността "Старши полицай от „Конвой“ в група „Охрана на обществения
ред и контрол над опасните средства“ в съответно подразделение на ОДМВР Русе.
Със заповед от 02.05.2019 г. служебното му правоотношение било прекратено. При
осъществяване на служебната си дейност полагал извънреден труд, който работодателят
не отчитал правилно. В тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за
положен извънреден труд вследствие преобразуване на часовете нощен към дневен
такъв за периода. След допуснато изменение на иска претендира за присъждане на
възнаграждение за същия в размер на 1 526,47 лв. за горепосочения период.
Твърди още, че ответникът бил в забава, поради което за периода до завеждане на
иска му дължал такава в размер на 10 лв.
Ответникът ОДМВР Русе оспорва
исковете. Претендира се отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства се установява, че за заявения по исковата
молба период ищецът е работил при ответника по служебно правоотношение за
длъжността "Старши полицай от „Конвой“ в група „Охрана на обществения ред
и контрол над опасните средства“ в съответно подразделение на ОДМВР Русе, като
в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд и през нощта (22,
00-06, 00 часа), съгласно утвърдени месечни графици. Преписи от същите са
представени по делото. Ответникът признава, че за заявеното по исковата молба
време не е извършвал преизчисляване на положения от ищеца нощен труд към дневен
такъв. Според назначената в производството икономическа експертиза общият брой
часове положен извънреден труд, явяващ се след преобразуването на нощния към
дневния такъв, изчислен при нощен труд по чл. 187, ал. 3 от ЗМВР с
продължителност от 8 часа и часова ставка по чл. 7 от НСОРЗ, изчислен на база
основната заплата и допълнителните възнаграждения, имащи постоянен характер е с
229,372 часа повече от положените 1 604 часа. За тези допълнителни 246,889 часа
му се дължи допълнително трудово възнаграждение в размер на 1 693,19 лв. С
експертизата се установява още, че на 22.11.2019 г./след завеждането на делото/
ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за извънреден труд в размер на
581,91 лв. В първоначалното заключение на вещото лице тази сума е приспадната
от размера на дължимата и е посочено, че остава дължим остатък в размер на
1000,69 лв. за 2017 г. Вещото лице е изчислило и размера на дължимата лихва за
забава върху сумата – 407,06 лв. Направени са и изчисления при частично
погасяване на вземането на ищеца по давност – остатък в размер на 1000,69 лв. и
лихва за забава в размер на 354,38 лв. До момента на плащането от 22.11.2019 г.
ответникът не се е позовавал на погасителна давност. С оглед на това е
назначена допълнителна е-за, със заключението на която се установява, че при
съобразяване на частичното плащане от страна на ответника и отнасянето му към общия
размер на задълженията на ответника, вкл. и към погасената по давност част от
задължението и при съобразяване разпоредбата на чл.76 от ЗЗД със същото са
платени главница в размер на 90,49 лв. и 428,42 лв. – лихви за забава, а при
преизчисляване и на законната лихва за забава и изключването на тази част от
тях, които са погасени по давност са погасени главница в размер на 105,05 лв. и
лихви в размер на 413,86 лв. съдът изцяло възприема заключението на вещото
лице, но счита, че същото следва да бъде обсъдено и приложено в съответствие с
разпоредбата на чл.76 от ЗЗД и правилата за погасителната давност по чл.110 от
сл. от ЗЗД. При това положение след
плащането на 22.11.2019 г. са се погасили изцяло дължимите лихви, които съдът
приема в размер на 482,42 лв., т.к. до този момент няма възражение за давност
заедно с част от главниците в размер на 90,49 лв. така е останала дължима
главница в размер на 6,87 лв. за 2016 г., които не са обхванати от давността и
1519,60 лв. – за 2017 г. така общият размер на непогасеното задължение е 1526,47 лв. при преизчисляване на положения
от ищеца нощен труд към дневен такъв.
При така установеното от
фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Дефиницията на понятието
извънреден труд се съдържа в разпоредбата на чл. 143, ал.1 от КТ. Извънреден е
трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя от работника извън установеното от него
работно време. В конкретния случай се претендира положен извънреден труд при
втората хипотеза – с мълчаливо съгласие на работодателя, по който факт не се
спори. Съгласно чл.176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, между които
съгласно чл.178, ал.1, т.3 от закона е и възнаграждението за извънреден труд. Редът
за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство и др. се определят на основание чл.187, ал.9 от министъра
на вътрешните работи. В периода, за който се претендира възнаграждението за
извънреден труд – 11.09.2016 г. - 10.09.2019 г., действат Наредба № № 81213-592
от 25.V.2015 год. и № 81213-776 от 29.VІІ.2016 год. В същите обаче липсва
норма, аналогична на нормата по чл.31, ал.2 на отменената Наредба № 8121з-407
от 11.VІІІ.2014 год. за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 0,143. При това положение при липса на изрична законова
регламентация субсидиарно следва да се приложат разпоредбите на чл.9, ал.2 НСОРЗ. Противното разрешение би довело
държавните служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така също и спрямо работниците и служителите по
трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение за
извънреден труд. В този смисъл е и решение № 311 от 8.ХІ.2019 год. на ВКС по
гр.д.№ 1144/2018 год. То е с предмет заплащане на други допълнителни възнаграждение
на държавни служители от системата на МВР, но дава принципно разрешение на
въпроса за субсидиарното приложение на друг закон при липса на изрично уредено
заплащане в ЗМВР. В същото е посочено, че положителният отговор на въпроса за
приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с основния правен принцип
за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията и
чл.14 ЕКЗПЧОС. С оглед на изложеното и съобразно установения от вещото лице
размер на дължимото трудово възнаграждение за извънреден труд искът следва да
се уважи изцяло до размера след направеното изменение на иска – 1526,47 лв.
Акцесорният иск за лихва за
забава е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат направените от него разноски за
процесуално представителство в размер на 298,05 лв.- 99,35% от 300 лв.
В тежест па ответника на осн. 78,
ал. 6 вр. чл. 83, ал.1, т. 1 ГПК следва да се възложи държавната такса по дело върху
уважения размер на иска – 61,06 лв., както и 258,31 лв. - за назначената по
делото експертиза.
В полза на ответника се дължи
юриск. възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска – 1,95 лв.
След компенсация на дължимите
разноски между страните в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
компенсация в размер на 296,10 лв.
Мотивиран така съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОДМВР Русе с адрес гр.Русе,
бул.Скобелев №49, представлявано от директора Т. Атанасов да заплати на Д.З.Д., ЕГН:********** сумата от 1 526,47
лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд през периода 01.06.2016
г. - 31.12.2017 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от завеждането
на иск - 23.10.2019 г. до окончателното плащане, както и 296,10 лв. – разноски
за адв. възнаграждение по делото по компенсация и ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
10 лв. – лихва за забава върху главницата до завеждането на иска.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе с адрес гр.Русе,
бул.Скобелев №49, представлявано от директора Т. Атанасов да заплати по сметка РС-Русе 61,06
лв. държавна такса за производството, както и 258,31 лв. разноски за експертиза
по делото.
Решението може да се обжалва пред
Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: