Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
гр. Трън, 18.10.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ТРЪНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД - Гражданска колегия,
в открито заседание на 07.10.2021г., II-ри състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ
при
секретаря Ренета Милтенова
като разгледа гр.дело № 29 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Д.К.С. ***, с ЕГН:
**********, Б.К.М. ***, с ЕГН: **********, Р.Н.В. с ЕГН ********** с адрес: ******,
и К.П.В. с ЕГН: ********** с адрес: ****** срещу Р.И.Б. с
ЕГН: ********** *** и настоящ адрес:***, с
правно основание чл. 28, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 27, ал. 1, т. 2 ЗАЗ, вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД вр. с
чл.8 ал.1 от ЗАЗ. С предмет реално изпълнение на договор за аренда за
сумата от 1053,04лв. и искане за прекратяване на договор за аренда, сключен на
13.01.2016г. за срок на действие 10 години, касаещ наем на земеделска земя в
землището на с.Л., общ.Трън, с обща площ
26,326 дка, собственост на наследници на С.М.М..
По изложени съображения в исковата молба,
ищците молят да бъде постановено решение, с
което да бъде прекратен арендния договор сключен на 13.01.2016 г.,
вписан в Службата по вписванията при ТРС под ***за
собствените на ищците идеални части от подробно описаните в обстоятелствената
част на исковата молба недвижими земеделски имоти, поради пълно неизпълнение на
договорените задължения от страна на арендатора – неплащане на арендните
плащания за срок от две стопански години / 2017г./2018г. и 2018г./2019г., както
и да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 1053,04лв., ведно със законната лихва върху присъдената сума считано от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите.
Иска се да бъдат присъдени направените
разноски по делото.
Ответникът е
получил препис от исковата молба и приложенията към нея, като в рамките на
указания едномесечен срок не е подал отговор.
Трънският районен съд като съобрази събраните по
делото доказателства съобразно разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК намери за установено следното:
Ищците се легитимират като съсобственици на идеални части по силата на Решение № 30-2 от 07.04.1999г., на поземлена комисия гр.Трън за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана
за земеразделяне на с.Л., на
следните недвижими имоти / земеделски /, находящи се в землището на с. Л., общ. Трън, а
именно:
Нива №******с площ от 7,700 дка, местност
„М. Т.“ ; 2. Нива №******от 3,999 дка, местност „Г.“; 3. Нива № ******от 8,000
дка, местност „Ц.“; 4. Пасище, мера № ******от 3,989 дка в местност „С,“; 5.
Пасище мера № ******от 2,638 дка, местност „С.“.
По делото е представено заверено ксерокопие на договор за аренда на
земеделски земи, сключен на 13.01.2016г., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при
РС –Трън вписан в Службата по вписванията при ТРС под ***, с който арендодателите Р.Н.В.
с ЕГН: ********** с адрес: ******,
и К.П.В., предоставят на
арендатора – ответника Р.И.Б.
за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща площ 26.326 дка, включващи и
имотите на ищците за 3/8 идеални части,
находящи се в землището на село Л., общ.
Трън описани по площ, граници и начин на трайно
ползване в договора за аренда, като договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, при арендна цена 20 лв. на декар или 50 кг земелска продукция на декар, като арендното плащане се дължи в
първия работен ден след изтичане на стопанската година.
По делото са събрани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетеля В.Д.С.- син на ищеца Д.С., от показанията на който се установява, че имотите на ищците се обработват от ответника след 2016г., преди
това свидетеля е обработвал земите, заявява, че на ищците никой не им е заплащал аренда в продукция или
пари за две
стопански години от 2017/2018г. и 2018/2019г. Разбрал, че ответника преотдавал
процесните имоти на други арендатори.
При така установеното от фактическа страна съдът намира, че се налагат
следните правни изводи:
По първият иск с правно
основание чл. 28, ал.2 вр. чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ.
Според настоящият съдебен състав
щом по смисъла на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ един от съсобствениците на земеделската земя може да
я арендова без значение от притежаваната от него квота от същата, то по
аналогия на закона при неизпълнение на договора за аренда по отношение само на
един от съсобствениците без значение от притежаваната от него квота от
земеделската земя, то той има правната възможност да иска развалянето на целия
договор за аренда, тъй като неговата част не е отделно обособена, а е в едно
общо цяло с квотите на останалите съсобственици.
Противното разбиране и тълкуване
на чл. 28, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ би довело до неравнопоставеност и двойни стандарти по
отношение на възможността за отдаване под аренда на земеделски имот само от
един от съсобствениците му и възможността за прекратяване на договор за аренда
само от един от съсобствениците му, когато по отношение на него е налице
неизпълнение на договора за аренда и без значение дали това е така или не е по
отношение и на всички останали собственици. Именно и в тази насока е
препращането на специалния към общия закон в хипотезата на чл. 3, ал. 4 от ЗАЗ вр. чл. 30, ал. 3 от ЗС от законодателя, тъй като според специалната разпоредба,
когато договорът за аренда е сключен само от някои от съсобствениците на
земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат съгласно чл. 30, ал. 3 от Закона за собствеността, където е предвидено, че всеки
съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си.
При това положение иска по чл. 28, ал. 2 ЗАЗ се явява допустим.
В мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. №
2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е изяснено, че договорът за аренда урежда обществените отношения,
свързани със стопанското ползване на земеделска земя и извличане на плодовете,
на които арендаторът става собственик. Създаването на режим на специално
регулиране е свързано със съществената специфика на земеделската земя - при
ползването /обработването/ тя дава плодове. Поради съществения елемент на този
вид договор - придобиване собствеността върху добивите /чл. 2, ал. 2/, законът дава специална регулация на отношенията във
връзка с плодовете /чл. 2, ал. 2, чл. 10, ал. 3, чл. 31/. Засилено е задължението на арендатора за полагане
на грижа при ползването и задължението на арендодателя за осигуряване на
спокойно ползване на имота. Нормите на ЗАЗ са въведени, за да очертаят правна
възможност за по-пълно регулиране на отношенията съобразно спецификата на
обекта на ползването, но не и за тяхната изключителност.
Така изяснената цел на уредбата
на договора за аренда с отделен закон не дава основание да се приеме, че
нормата на чл.
3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията преди изменението в ДВ бр. 13 от 7.02.2017 г.,
предвиждаща, че когато договорът за аренда е сключен само от някои от
съсобствениците на земеделската земя, отношенията помежду им се уреждат
съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС е специална и изключва приложението на общата норма
на чл. 32, ал. 1 ЗС и на закрепеното в нея изискване за използване и
управление на общата вещ по решение на мнозинството от съсобствениците.
Договори за управление, какъвто е и договорът за аренда може да бъде сключен от
всеки съсобственик за цялата вещ. Ако обаче съсобственикът, сключил договора не
притежава повече от половината от вещта, този договор не е противопоставим на
всеки един от останалите съсобственици - заедно или поотделно, освен ако са го
приели. В конкретния случай договора за аренда обвързва ищците, тъй като те
притежават по-малко от половината в съсобствеността на процесните имоти и
същите нямат възражения по сключения договор.
За уважаването на предявения иск
е необходимо ищеца да установи следните обстоятелства:
Ищците следва да докажат, че
арендаторът не е изпълнил своето задължение за плащане на арендни вноски.
Арендаторът дължи на арендодателя определена арендна вноска, както и срокът, в
който следва да заплати същата. В тежест на ответника- арендатор е да докаже,
че е извършвал плащания, в пари или натура по договора за аренда.
Безспорно установено е
обстоятелството, че с Договор за аренда на земеделски земи от 13.01.2016г., с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Трън с от 16.02.2016г. под ***, с който арендодателите /съсобственици на 2/12 идеални части/– Р.Н.В. и К.П.В. предоставят
на арендатора – ответника Р.И.Б. за временно и възмездно ползване на изброените в договора имоти с обща
площ 26,326 дка, включващи имотите на ищците за 6/20 идеални части, находящи
се в землището на село Л., общ. Трън, описани по площ, граници и начин на трайно ползване
в договора за аренда, като договора за аренда е сключен за срок от 15 стопански години, при арендна цена 20лв. на декар или 50 кг. Земеделска продукция за декар, като арендното плащане се дължи в
първия работен ден след изтичане на стопанската година.
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят може да развали договора
поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца, като развалянето
на договор за аренда, сключен за срок, по-дълъг от 10 години или пожизнено,
става по съдебен ред. В настоящия случай договорът е сключен за повече от 10
години, т.е. развалянето му следва да стане по съдебен път. В тежест на
ответника е да установи, че е изпълнил задължението си да заплаща арендните
вноски.
От приетите по делото писмени и
гласни доказателства не се установява ответника да
е извършил надлежно арендно плащане към ищците, дължимо за стопанските
2017/2018 и 2018/2019 години. Освен това следва да се има предвид, че ответникът не е предоставил доказателства, в това число и счетоводни документи, от които да е видно извършено плащане на арендните
вноски.
С оглед на изложеното съдът
намира, че предявения срещу ответника иск с
правно основание чл. 28, ал.2 от ЗАЗ се явява основателен и доказан, поради което следва
да се постанови решение, с което да развали за 4/12 идеални части, сключения Договор за аренда на
земеделски земи от 13.01.2016 г., с
нотариална заверка на подписите, вписан в СВ при РС –Трън под ***, сключен от арендодателите Р.Н.В. и К.П.В. и ответника Р.И. Б., поради неплащане на арендните плащания за срок от две стопански години.
По иска с правно основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ.
Договорът за аренда е възмезден
договор, което означава, че за ползване на арендуваната земя арендаторът дължи
заплащане на арендно възнаграждение, каквото страните са уговорили. С иска по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ арендодателят цели да реализира изпълнение на
задължението на арендатора да заплати арендното плащане, когато липсва
доброволно плащане. В настоящия случай от представения по делото договор за
аренда се установява, че страните са уговорили размер на арендно плащане по 20лв. на декар или 50 кг. земеделска продукция на на декар. В хода на производството ответникът не е провел доказване да е заплатил уговореното
арендно плащане на ищците Д.К.С., Б.К. С. и на арендодателите – Р.Н.В. и К.П.В., поради което предявената искова претенция
е доказана по основание. Трънският районен съд
намира, че иска е доказан частично по размер,
отчитайки общият размер на площите, като съобразява, че ищците са собственици
на 6/20
идеални части / по
2/20 и.ч. за Д.К.С. и Б.К.М. и по 1/20 за Р.Н.В. и К.П.В. / от всички недвижими имоти от 26.326 дка, т.е. те са
собственици на 7.987 дка.
Арендната вноска за една стопанска година за 7.897 дка е за 157.94лв. годишно, а за две
стопански години е 315.88 лв.,
поради което иска подлежи на уважаване в този
размер, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020г.- датата на предявяването на иска до окончателно
изплащане на сумата,
като за горницата над 315.88 лв. до пълния размер на претенцията следва да бъде
отхвърлен.
По разноските:
Ищците доказват разноски в
производство в общ размер на 50лв.
- заплатена ДТ, които им се дължи от
ответникът, съгласно изхода на делото.
На ответникът не се дължат
разноски, съгласно изхода на делото.
Предвид изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
РАЗВАЛЯ на основание чл. 28, ал. 2, вр. чл. 27, ал.1, т.2 от
ЗАЗ, по иска на Д.К.С. ***, с ЕГН: **********,
Б.К.М. ***, с ЕГН: **********, Р.Н. В. с ЕГН: **********
с адрес: ******, и К.П.В. с ЕГН: **********
с адрес: ******, сключения между Р.Н.В. с ЕГН: ********** с адрес: ******, К. П.В.
с ЕГН: ********** с адрес: ****** и Р.И.Б.
*** и настоящ адрес:***, с ЕГН: ********** в ЧАСТТА за 4/12 идеални
части Договор за аренда на земеделски земи
от 13.01.2016г. с нотариална заверка на подписите,
вписан в СВ при РС –Трън под ***, поради
неизпълнение на съществено задължение от страна на ответника – неплащане на
дължима рента за срок от две стопански години.
ОСЪЖДА на основание чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ Р.И.Б. *** и настоящ адрес:***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С. ***, с ЕГН: **********, Б.К.М. ***,
с ЕГН: **********, Р.Н.В. с ЕГН: ********** с адрес: ******, и К. П.В. с ЕГН: ********** с адрес: ******, сумата от 315.88 (триста и петнадесет лева и осемдесет и осем стотинки) лева, представляваща
дължимите се арендни вноски за 6/20 идеални части, за стопанската 2017/2018 година и
стопанската 2018/2019 година, по Договор за аренда на земеделски земи от 13.01.2016 г., с нотариална заверка на подписите,
вписан в СВ при РС – Трън под ***, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 31.01.2020г.- датата на предявяването на иска до окончателно изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над уважения размер, до пълния предявен размер от
1053,04лв.
ОСЪЖДА Р.И.Б. *** и
настоящ адрес:***, с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д.К.С. ***, с ЕГН: **********, Б.К.М. ***,
с ЕГН: **********, Р.Н.В. с ЕГН: ********** с адрес: ******, и К.П.В. с ЕГН: ********** с
адрес: ****** сумата от 50.00 (петдесет) лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжния съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: