№ 321
гр. София, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110113797 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.
79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания
за продажна цена на доставена Т.Е., дялово разпределение и мораторна лихва за забава в
плащането на цената.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на Т.Е. при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ
са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника Т.Е., като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на Т.Е. е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответникът оспорва предявените искове. Не оспорва, че е собственик на
топлоснабдения имот. Оспорва ищецът да е доставил количеството Т.Е., посочено в
представените извлечения от сметки, както и правилното разпределение на същата. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице - помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ООД, не взима становище по
исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на Т.Е..
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, в редакцията касаеща
процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
Е.С., присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на Т.Е. и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
1
чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за Т.Е. при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на Т.Е. от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на Т.Е. за битови нужди, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ответникът не оспорва, а и от приетия по делото нотариален акт и заявление-
декларация за откриване на партида се установява, че е титуляр на партида при ищеца с аб.
№ ..... и има качеството потребител на ТЕ за обект – апартамент № 24, находящ се в гр.С. От
това следва, че по силата на закона /чл.150 ЗЕ/ между ответника - потребител и
топлопреносното предприятие, е възникнало правоотношение по продажба на Т.Е. при
публично известни общи условия по отношение обект с абонатен № ....., без да е
необходимо изричното им приемане.
Като страна по това правоотношение, потребителите дължат заплащане на реално
потребената въз основа на отчетени единици Т.Е. от средствата за дялово разпределение -
топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и
съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната инсталация, по
данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения с разпоредбата
на чл.156 ЗЕ принцип за реално доставената на границата на собствеността Т.Е., при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – Е.С..
За установяване факта на предоставяне на Т.Е. в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са събрани писмени доказателства. При съвкупна преценка
на приетата по делото справка от електронна база данни и общи фактури, включващи
изравнителни сметки подадени от Ф.Д.Р. за отоплителни сезони 2018/2019г., 2019/2020г. и
2020/2021г. съдът намира, че доставеното количество Т.Е. съответства на сумата 1552,42
лева. С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
Т.Е. съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при
определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял
/по месечни фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по
изравнителните сметки. Ето защо, за определяне размера на дължимата цена, съдът ползва
данните от общите фактури, в които са включени изравнителните сметки по данни от
Ф.Д.Р., според които размерът на потребената Т.Е. за процесния период е на стойност от
1552,42 лева. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен до посочения размер, а за разликата
над сумата от 1552,42 лева до пълния предявен размер от 1671,72 лева е недоказан и
неоснователен.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10
от Общите условия на договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – Е.С.,
таксите се заплащат от потребителите на Т.Е. на ищцовото дружество, което от своя страна
заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. От
приетите по делото писмени доказателства се установява, че дължимата от потребителя цена
за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г. възлиза на 4,53
лева.
По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
2
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за
Т.Е. в четиридесет и пет дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. В
конкретния случай, ответникът е бил в забава за плащане на главницата за Т.Е. за периода от
15.09.2019г. до 10.01.2022г., като размерът на обезщетението за забава, определено от съда
съгласно чл. 162 ГПК е 193,47 лева. Предвид принципа на диспозитивно начало искът
следва да се уважи за пълния предявен размер 139,62 лева.
По отношение на обезщетението за забава върху цената за услугата дялово
разпределение ответникът е бил в забава за плащане за периода от 01.02.2021г. до
10.01.2022г., като размерът на обезщетението за забава, определено от съда съгласно чл. 162
ГПК е 0,43 лева. Предвид това, до размера от 0,43 лева е основателен искът и следва да се
уважи, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3,64 лева, както и за
периода от 31.12.2019г. до 31.01.2021г. следва да се отхвърли.
По наведеното възражение за изтекла за вземанията погасителна давност:
Ответникът, с отговора на исковата молба, упражнява правото си по чл. 120 от ЗЗД
като прави възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца с
исковата молба вземания.
Съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката потребителят на Т.Е. дължи
плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на
месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия
правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни
общи условия и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл.
111, б. ”в” ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който
повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем
размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица Т.Е.. Горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите Т.Е. съдът, и при зачитане на тълкувателно решение 3 от 18.05.2012г. по т.д.
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да ги определят като такива на периодично изпълнение
по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на
установената в същата норма кратка тригодишна давност. Предвид нормата на чл. 114 от
ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо,
като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иск, в случая
подаването на заявление по чл. 410 ГПК. Същевременно следва да се съобрази и периодът
от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/, през който съгласно чл.3, т.2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение давност не е текла.
Предвид това и съобразявайки периода, през който давността е спряла да тече, следва
да се приеме, че вземането на ищеца за цена на доставената на ответника Т.Е. е непогасено
за месечните вноски с падеж след м.08.2018г. и обхваща дължимата цена за потребена
енергия за месеците 01.09.2018г. – 30.04.2021г. от процесния период, която възлиза на
сумата от 1327,12 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК. Вземанията за останалата
част от периода, претендиран с исковата молба – от м.05.2018г. до м.08.2018г. вкл. са
погасени по давност и следва да бъдат отхвърлени.
По отношение на вземането за обезщетение за забава възражението за изтекла
погасителна давност е неоснователно, доколкото обезщетението обхваща период по-кратък
от 3 години преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода на спора, право на разноски имат двете страни. На основание чл.78,
3
ал.1 и ал.8 ГПК, на ищеца следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 110,32 лева за
исковото производство съразмерно уважената част от исковете (за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, в определен от съда размер 100 лева) и общо 69,88 лева за
заповедното производство съразмерно на уважената част от исковете. По отношение на
внесените депозити за СТЕ и ССчЕ разноски не следва да се разпределят, доколкото сумите
не са били усвоени поради неизготвяне на експертизи, респ. подлежат на възстановяване по
искане на вносителя.
Ответникът в открито съдебно заседание е заявил, че не претендира разноски, поради
което такива не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че П. М. С., с ЕГН:
**********, дължи на „ФИРМА” ЕАД, с ЕИК: ...... на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 1327,12 лева - цена на доставената на ответника Т.Е.
за периода от 01.09.2018г. - 30.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.01.2022г., сумата
от 4,53 лева – цена за услугата дялово разпределение за периода от 01.01.2021г. –
30.04.2021г., ведно със законната лихва от 19.01.2022г., сумата от 139,62 лева – лихва за
забава върху главницата за Т.Е. за периода от 15.09.2019г. до 10.01.2022г. и сумата от 0,43
лева – лихва за забава върху главница за услугата дялово разпределение за периода от
01.02.2021г. до 10.01.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.422, ал. 1 ГПК
вр. чл. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 1327,12 лева до
пълния предявен размер от 1671,72 лева и за периода от 01.05.2018г. до 31.08.2018г. като
погасен по давност, както и иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за
лихва за забава върху главница за услугата дялово разпределение за сумата над 0,43 лева до
пълния предявен размер от 3,64 лева и за периода от 31.12.2019г. до 31.01.2021г.
ОСЪЖДА П. М. С., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8
ГПК, на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК: ......, разноски в исковото производство в размер на общо
110,32 лева и разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 2437/2022г. по описа на
СРС, 176 състав в размер на общо 69,88 лева.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА” ООД, като трето лице -
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4