р
е ш е
н и е
№ 567
гр. Габрово,
20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
секретаря Лидия Симеонова и прокурора....., като разгледа докладваното от
съдията СТАВРЕВ АНД № 966 по описа за 2019 година, и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство по реда на чл. 59
от ЗАНН.
Подадена е жалба от Х.Д.Х., с ЕГН: **********,***, против Наказателно
постановление № **********/05.09.2019 година на и.д. Директор на Регионална
дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, с което на основание чл. 257, ал.1,
т.1 от Закона за горите му е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите.
В жалбата са изложени няколко
основания за претендираната отмяна на атакуваното Наказателно постановление – неясно и непълно словесно описание на вмененото нарушение, липса на
изследване на част от релевантните
писмени доказателства, сочещи липса на виновно поведение, както и отсъствие на
преценка за маловажност на случая въпреки наличието на всички законови
предпоставки за активиране диспозитивната разпоредба на чл. 28 от ЗАНН.
Алтернативно е направено искане за редуциране до законовия минимум на наложената
административна санкция.
Пред настоящия съдебен състав жалбоподателят не се явява и не се
представлява. От страна на неговия защитник – адв. Ж. от ГАК, е депозирано
писмено становище с развити доводи в подкрепа на декларираното повторно искане
за цялостна отмяна на атакувания санкционен акт с поставен акцент върху
приложено с жалбата писмено доказателство, обективно изключващо възможността за
извършване на процесното деяние. Направено
е и искане за присъждане направените по делото разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Светлана Иванова,
която намира вмененото на Х.Х. нарушение за категорично установено от събраните
по делото писмени и гласни доказателства, игнорирайки каквато и да е значимост
на приложения към жалбата анекс. В тази връзка моли за потвърждаване на
обжалваното Наказателно постановление.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от приобщено по делото заверено копие от Заповед № РД 49-199 от 16.05.2011 г. на
Министъра на земеделието и храните, съгласно която Директорите на регионалните
дирекции по горите са оправомощени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.
На жалбоподателя в качеството му на лицензиран лесовъд на частна практика е
издадено позволително за сеч № 0480027/18.01.2019 г. за имот - държавна горска територия, находящ се в отдел
№ 222, подотдел „д2”, в землището на с. Козирог, общ. Габрово, с предвиден
период на сечта 21.01.2019 г. – 30.06.2019 г. Според т. 3 от приложения към
посочения документ технологичен план извозването на дървесина от сечището до
временния склад следвало да се извършва на къси секции или сортименти чрез
влачене по терена.
При осъществена на 10.03.2019 г.
проверка в цитирания имот служителите на АНО Т.Г., И.Н. и П.П. установили и
описали в изготвения на място Констативен протокол серия В № 006258 общо 25 бр.
цели стъбла от бял и черен бор, чиито превоз от сечището до временния склад се
извършвало от лицето Р.К. с трактор с рег. № РА 05193 на цели стъбла с дължина
от 12 до 23 метра, а не на сортиментите, посочени в технологичния план. Проверяващите,
след като снели обяснения и от работещите на място, преценили, че по този начин
Х.Х. не е положил необходимите грижи, за да следи за спазване на утвърдения
Технологичен план, което квалифицирали като нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от
Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във
вр. с чл. 53, ал.2, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите,
издадени от Министъра на земеделието и горите в изготвения от тях АУАН № **********/11.03.2019
г. Въз основа на него е издадено и атакуваното Наказателно постановление,
надлежно връчено на Х.Х. на 11.09.2019 г., като на 17.09.2019 г. е депозирана и
настоящата жалба.
По делото са безспорни няколко
обстоятелства, на първо място наличието на позволително за сеч
№ 0480027/18.01.2019 г. за имот -
държавна горска територия, находящ се в отдел № 222, подотдел „д2”, в
землището на с. Козирог, общ. Габрово, с предвиден период на сечта 21.01.2019
г. – 30.06.2019 г., издадено на жалбоподателя в качеството му на лицензиран
лесовъд на частна практика и приложено в заверено копие по делото. Неразривно свързан с него е и изготвеният
технологичнен план, като
безспорно в т.3 ясно и в синхрон с императива на чл. 53, ал.2, т.1 от
Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите е упомената технологията за извоз на дървесина от
сечището до временния склад - на къси секции или сортименти чрез влачене по
терена. Факт са обаче категоричните показания на разпитаните по делото
свидетели Т.Г., И.Н. и П.П., които при проверка в процесния имот на 10.03.2019
г. са установили, че извозът на дървесина се осъществява на цели стъбла с
дължина от 12 до 23 метра, т.е. не по начина, посочен в технологичния план. А
безспорно задължението да следи за спазване на одобрения технологичен план по
силата на чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии е адресирано в лицето на Х.Х., на чието име е
издадено и позволителното за сеч. Установено в тази логическа последователност
е виновното бездействие на жалбоподателя по отношение на това лично негово
контролно задължение и с оглед на това осъщественото нарушение и неговия автор
са категорично установени факти.
По никакъв начин приложения едва с жалбата анекс от 07.03.2019 г. към
договор № 97/19.12.2018 г. не води до отпадане породената спрямо жалбоподателя
административнонаказателна отговорност. Посредством него ТП „ДГС” – Габрово и
„Палисандър лес” ЕООД постигат съгласие за включване на допълнителен
сортимент-иглолистни стълбове с дължина от 9 до 17 метра за редица подотдели,
вкл. и за процесния, но това не води автоматично до изменение на вече съществуващия
за имота технологичен план. При необходимост от изменение на същия и по силата
на чл. 53, ал.1, изр. второ от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите е
следвало да се изготви и одобри нов, респ. параметрите на наличния такъв по
делото са валидни до надлежна промяна, каквато категорично не е осъществена.
Всякакви последващи договорки, още повече и между две юридически лица, които
нямат пряка връзка с технологията на сечта, са ирелевантни по отношение
задължението на жалбоподателя по чл. 53, ал.2, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г.
за сечите в горите. Съвсем не на последно място този т.нар. „Анекс” е
представен едва на 17.09.2019 г., никой не е твърдял съществуването му към
10.03.2019 г., а дори и договорката в него е извозването на дървесина от сечището
до временния склад да се осъществява отново на сортименти, макар и по-дълги, а
не на цели стъбла. Ето защо според съда доказателственото значение на този
документ е нулево и неводещо до промяна в извода за осъществено нарушение и
неговия автор в лицето на Х.Х..
Липсват
и допуснати процесуални пропуски при проведеното административнонаказателно
производство, като по-конкретно коментираното
деяние е описано достатъчно ясно и точно в изготвените АУАН и Наказателно
постановление както текстово, така и цифрово, в сихрон с разпоредбите съответно
на чл. 42 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН, като по този начин Х.Х. категорично е бил
наясно какво виновно поведение и в противовес на кой законов текст му се
вменява. Отсъстват каквито и да е предпоставки да се сподели и възражението в
жалбата за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН при липсата на
каквито и да е обстоятелства, които толкова значително да понижават степента на
обществена опасност на извършеното, което заключение изпъква и на фона сочената
от свидетелите възможност чрез този начин на извоз да бъдат увредени и други
дървета.
Основателно е единствено последното възражение в жалбата за неоправдано
завишен размер на наложено наказание. Същото е фиксирано на 500 лева при
рамкирани от законодателя параметри в чл. 257, ал.1, т.1 от ЗГ от 300 до 5000
лева. Съдът не открива основания за определяне в случая на друга освен
минималната възможна санкция при липсата на данни, повишаващи степента на
противоправност на извършеното или неговия автор. Ето защо и с оглед този извод
атакуваното Наказателно постановление подлежи на изменение посредством
намаляване размера на наложената на жалбоподателя „Глоба” по чл. 257, ал.1, т.1
от ЗГ от 500 лв. до законовия праг от 300 лева.
На основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на пирсъждане на
разноски по делото. Искане в подобна насока е отправено единствено от страна на
жалбоподателя, който в процеса е бил представляван от адв. И.Ж. от ГАК. На
същия видно от представеното пълномощно е било заплатено адвокатско
възнаграждение от 300 лева и съобразно частичната основателност на жалбата по
отношение размера на наложеното наказание Регионална дирекция по горите следва
да бъде осъдена да заплати на Х.Х. съответната пропорционална част от направените
от него разноски по делото в размер на 120 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № **********/05.09.2019 година
на и.д. Директор на Регионална дирекция по горите /РДГ/ - Велико Търново, като
намалява на 300 /триста/ лева
размера на наложеното на Х.Д.Х.,
с ЕГН: **********,*** административно наказание „Глоба” на основание чл. 257,
ал.1, т.1 от Закона за горите за нарушение по чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба №
1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии във вр. с чл.
53, ал.2, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, издадени от
Министъра на земеделието и горите.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН Регионална дирекция по
горите /РДГ/ - Велико Търново да заплати на Х.Д.Х., с ЕГН: **********,***,
сумата от 120 /сто и двадесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: