№ 445
гр. София, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Анна Кофинова
при участието на секретаря Ивайла Кр. Желязкова
в присъствието на прокурора Р. Ст. И.
като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20241100600805 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 27.04.2018г., постановена по НОХД № 9929/2016г., CPC, НО, 133-ти
състав, е признал подсъдимия К. М. Х. за НЕВИНОВЕН в това че в периода от неустановена
дата през пролетта на 2008г. до 22.06.2009г. в гр. София при условията на продължавано
престъпление - с осем деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите с цел да набави за себе си и Н. Г. Х.
имотна облага, възбудил и поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува
строителни материали и строително скеле и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, и с
това му причинил имотна вреда в общ размер на 4700 /четири хиляди и седемстотин/ лева,
както следва:
1.На неустановена дата през пролетта на 2008г. в гр.София, с цел да набави за себе си
и Н. Г. Х. имотна облага, възбудил у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува строителни
материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като на неустановена дата в
първите дни на месец юли 2008 г. поддържал възбуденото заблуждение, като му казал, че е
намерил на изгодна цена дюшеме и дървен строителен материал за ремонта на къщата на Х.
в с. Углярци, а на 08.07.2008 г. в гр. София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в
размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на
1
1800 (хиляда и осемстотин) лева.
2.На неустановена дата в началото на м. февруари 2009г. в гр.София, с цел да набави
за себе си и Н. Г. Х. имотна облага, поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще
закупува строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал,
че са му необходими пари за закупуване на строителни материали, като на 09.02.2009г. в гр.
София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в размер на 150 (сто и петдесет) лева,
с което му причинил имотна вреда в размер на 150 (сто и петдесет) лева.
3.На неустановена дата в началото на м. март 2009г. в гр.София, с цел да набави за
себе си и Н. Г. Х. имотна облага,поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще
закупува строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал,
че са му необходими пари за закупуване на строителни материали, като на 18.03.2009г. в гр.
София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в размер на 200 (двеста) лева, с което
му причинил имотна вреда в размер на 200 (двеста) лева
4. На неустановена дата в началото на м.април 2009г. в гр.София, с цел да набави за
себе си и Н. Г. Х. имотна облага,поддържал възбуденото у К. Е. Х.
заблуждение, че ще закупува строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с.
Углярци, като му казал, че са му необходими пари за закупуване на строителни материали,
като на 13.04.2009г. в гр. София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в размер на
100 (сто) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 100 (сто) лева
5.На неустановена дата през м.април 2009 г. в гр.София, с цел да набави за себе си и
Н. Г. Х. имотна облага, поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува
строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал, че са му
необходими пари за закупуване на топлоизолационни материали, като на 22.04.2009г. в гр.
София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в размер на 1700 (хиляда и
седемстотин) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 1700 (хиляда и
седемстотин) лева.
6.На неустановена дата през м.май 2009г. в гр.София, с цел да набави за себе си и Н.
Г. Х. имотна облага, поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува
строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал, че му е
необходима допълнителна парична сума за закупуване на топлоизолационни материали,
като на 07.05.2009 г. в гр. София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в
размер на 150 (сто и петдесет) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 150 (сто
и петдесет) лева.
7. На неустановена дата през м.юни 2009г. в гр.София, с цел да набави за себе си и Н.
Г. Х. имотна облага, поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува
строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал, че е
необходима предплата за закупуване на строително скеле, нужно за ремонта, като на
05.06.2009 г. в гр. София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в размер на 300
(триста) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 (триста) лева.
2
8.На неустановена дата през м.юни 2009г. в гр.София с цел да набави за себе си и Н.
Г. Х. имотна облага, поддържал възбуденото у К. Е. Х. заблуждение, че ще закупува
строителни материали и с тях ще ремонтира къщата му в с. Углярци, като му казал, че е
необходима парична сума за окончателното закупуване на строителното скеле, нужно за
ремонта, като на 22.06.2009 г. в гр. София К. Е. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума в
размер на 300 (триста) лева, с което му причинил имотна вреда в размер на 300 (триста)
лева, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по
чл. 209, ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК.
С присъдата съдът е отхвърлил предявения от К. Е. Х. срещу К. М. Х. граждански
иск за сумата от 4700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева като недоказан по основание.
Съдът на основание чл.190 ал.1 от НПК е постановил разноските по делото да
останат за сметка на Държавата.
Срещу присъда е постъпила въззивна жалба от повереника на ЧО и ГИ К. Х. – адв.П..
В жалбата се претендира отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на
нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, а гражданският му иск да бъде уважен. Алтернативно на осн. чл.334, т.4 вр.
чл.337, ал.3 НПК се отправя искане за произнасяне само относно отхвърления ГИ и да бъде
осъден подсъдимия да заплати на ГИ сумата от 4700 лева обезщетение за имуществени
вреди от престъпление, предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на
деликта, както и сторените разноски.
Срещу първоинстанционната присъда е постъпил и протест от прокурор при СРП, с
който се претендира отмяна на присъдата като неправилна и постановяване на нова такава, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен.
В разпоредително заседание на 08.02.2024г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК
е преценил, че на този етап за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия, но е допуснал експертиза с оглед изследване възможността на лицето да
участва в наказателното производство, както и е приел, че за изясняване на обстоятелствата
по делото е необходимо провеждане на въззивно съдебно следствие чрез разпит на свидетел-
Н. Г. Х..
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение излага, че са налице
основанията за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, ал.1, т.3
НПК при изрично изявление от страна на подсъдимия. По отношение на гражданския иск
изтъква, че е изтекла давността и моли да бъде прекратено производството и по него.
Повереника на ЧО И ГИ К. Х.-адв. Б. изтъква, че по отношение на наказателната
отговорност поддържа изложеното от представителя на държавното обвинение. Твърди, че
по отношение на гражданския иск не е настъпила давността, тъй като същият е предявен в
срок и не е необходимо да бъде прекратявано в тази част делото.
Служебният защитник на подс.К. Х. – адв.Х. поддържа изложеното от представителя
на СГП и повереника на ЧО и ГИ.
3
Подсъдимият К. Х. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и се
позовава на изтекла давност за наказателно преследване, както и на изтекла погасителна
давност по отношение на гражданския иск.
С оглед на изявлението на страните в съдебно заседание, определението, с което е
допуснат разпит на свидетел е отменено и въззивно съдебно следствие не бе проведено.
В последната си дума подсъдимият моли наказателното производство да бъде
прекратено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на
атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено
следното:
Жалбата и протеста са подадени в законоустановения срок от правоимащи субекти,
поради което са процесуално допустими.
Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната фактическа
обстановка, идентична с възприетата от първоинстанционният съд:
Подсъдимият К. М. Х. е роден на **** г. в с. Стоманево, българин, български гражданин,
разведен, със средно образование, неосъждан, пенсионер по болест, с постоянен адрес: гр.
София, ул. **** и настоящ адрес: гр. Девин, ул. ****, с ЕГН **********.
Подс. К. Х. и частният обвинител и граждански ищец. К. Х. се запознали през 2003 г. чрез
приятелка на последния. С течение на времето между двамата се установили приятелски
отношения и доверие, като подс. К. Х. започнал да гостува често в гр. София у дома на св.. Г. -
сестра на св.. К. Х., придружаван от св. Х., с която живеел на семейни начала. При една от
срещите св. К. Х. споделил, че притежава недвижим имот - къща, в с. Углярци, обл. Перник, на
която имал намерение да извърши ремонт. Подсъдимият Х. и св. Х. заявили, че могат да
помогнат с ремонта, било обсъждано какви ремонтни дейности ще се извършват, но не били
постигнат конкретни договорки относно цена, както на материалите, така и на труда, нито пък
конкретни срокове, в които да се извършват тези дейности. Такива ремонтни дейности не били
извършени от подс. Х. и св. Х..
Безспорно е установено по делото, че с осем пощенски записи К. Х. е изпратил на подс.
Х. различни суми с обща стойност от 4700,00 лв., както следва: на 08.07.2008 г. в гр. София св.К.
Х. превел на подс. К. Х. чрез пощенски запис сума в размер на 1800 лв.; на 09.02.2009 г. в гр.
София св. К. Х. превел на К. Х. чрез пощенски запис сума в размер на 150,00 лв.; на 18.03.2009г.
в гр. София св. Х. превел на подс.Х. чрез пощенски запис сума в размер на 200,00 лв.; на
13.04.2009 г. в гр. София св.. Х. превел на подс. Х. чрез пощенски запис сума в размер на 100,00
лв.; на 22.04.2009 г. в гр. София св. Х. превел на подс. Х. отново чрез пощенски запис сума в
размер на 1700,00 лв.; на 07.05.2009 г. в гр. София св. Х. превел на Х. чрез пощенски запис сума
в размер на 150,00 лв.; на 05.06.2009 г. в гр. София св.Х. превел на подс. Х. чрез пощенски запис
сума в размер на 300,00 лв. и на 22.06.2009 г. в гр. София св.Х. превел на подс. Х. чрез пощенски
запис сума в размер на 300,00 (триста) лева.
4
Също така безспорно е установено, че подс. Х. е закупил със средства на св. Х. от
Германия и докарал до България безвъзмездно товарен микробус „Ситроен 290Л“, който бил
регистриран на името на Х., ползван предимно от Х.. Впоследствие микробусът бил откраднат,
намерен и върнат на Х., при което бил пререгистриран, но собствеността отново останала на Х.,
което според св. Х. се случило, тъй като св. Х. водил дела с бившата си съпруга и се опасявал да
не му бъде отнет. Според св. Х. първоначалната регистрация на автомобила на името на Х. е
било безпричинно, тъй като той му бил дал пълномощно да го регистрира на името на негова
фирма, а за втората твърди, че се наложила, тъй като Х. бил придобил автомобила по време на
брак и не могли да намерят бившата му съпруга, за да се осъществи промяната на собствеността.
От представените справки от централна база - КАТ е видно, че втората регистрация е била
направена на 10.06.2009 г., което е непосредствено след превода от 300 лв. от 05.06.2009 година.
По отношение на останалата част от фактическата обстановка са налице две версии -
едната, представена от частния обвинител и граждански ищец Х. и сестра му - св. Г., и друга,
представена от подсъдимия и св. Х., която живее на семейни начала с подсъдимия.
Според версията, изложена от ЧО и сестра му, сумите, изпратени на подс. Х. с описаните
по-горе пощенски записи, са били изпратени с цел закупуване от подсъдимия на различни
строителни материали, които са били нужни за ремонта, който ще се извършва. Твърди се, че
сумата от 1800 лв. била за закупуване на дървен материал за дюшеме, сумата от 1700 лв. била за
топлоизолация, и последната сума от 300 лв. била за метално скеле, необходимо за извършване
на ремонта. Останалите по-малки суми били за други строителни материали, които не са
уточнени нито от 40 и ГИ, нито от св. Г.. Според тези свидетели имало множество уговорки за
стартиране на ремонтните дейности, които не били спазени от страна на подсъдимия, който в
последния момент ги уведомявал, че не може да дойде и да докара материалите, или пък въобще
не ги уведомявал, но не идвал. Едва след като се минала близо година, в която нямали връзка с
подсъдимия, св. Х. решил да го потърси в гр. Девин, където знаел, че подсъдимият работи като
таксиметров шофьор, и като разбрал от таксиметрови шофьори на стоянката, че от много време
не е там, подал жалба.
Според версията на подсъдимия и св. Х. първоначалната сума от 1800 лв. е била
изпратена от св. Х. на подсъдимия с цел последният да вземе на лизинг таксиметров автомобил,
което и той сторил, като взел на лизинг лек автомобил „Сузуки Игнис“ с peг. № ****.
Останалите по-малки суми били за подпомагане за плащането на лизинга и консумативи на
таксиметровия автомобил. Според св. Х. Х. никога не се е интересувал какво е направил Х. с
парите, нито пък е искал да му ги връща. Св. Х. и подсъдимият били дошли с таксито в гр.
София и чакали три дни св. Х. да им отвори, за да се настанят в апартамент в кв. Овча купел и
подсъдимият да работи като таксиметров шофьор, докато св. Х. стане готов, за да започнат
ремонта на къщата. Тъй като св. Х. не се срещнал с тях и не се свързал с тях по никакъв начин,
те се върнали в гр. Девин, където подс. Х. работил известно време като таксиметров шофьор,
докато се разболял. Тогава спрял да работи и поради невъзможност да плаща лизинга,
лизингодателят си взел обратно автомобила (св. М. Велков). По същото време св. Х. бил
изпратил и пари за започване на общ бизнес в гр. Девин с продаване на ядки, семки и свещи от
5
св. Х. от топла маса. Тъй като масата, която й била преотстъпена, се оказала повредена и не
загрявала, не могла да започне търговията и хвърлили купените материали, тъй като се
развалили. Повече от година не били търсени от Х. въобще, докато накрая разбрали, че той ще
съди Х. за тези пари.
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред.
Съобразил е събраните пред него относими доказателства и доказателствени средства, а именно:
показанията на свид. К. Х., показания на свид. И. Г., показания на свид. Н. Х., обясненията на
подсъдимия, дадени непосредствено пред съда, както и приобщените по реда на чл. 371, т. 1 от
НПК показания на свидетелите Ч., Ш. и Велков, дадени в хода на досъдебното производство,
заключението на изготвената СГЕ, и писмените доказателства по делото.Пред настоящата
инстанция бе проведено съдебно следствие, на което бе назначена СМЕ и чието заключение бе
прието.
Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е направил необходимият
съдържателен доказателствен анализ и е достигнал до коректни правни изводи относно
авторството на деянието, но не и по отношение недоказаността на обвинението. Тъкмо напротив
доказателствената съвкупност преценена в нейната връзка прави логична и достоверна тезата,
изложена от страна на свидетелите Х. и св. Г., доколкото версията на подсъдимия и на св. Х. не
намират логично обяснение за целта на предоставените средства. Индиция в тази насока са и
обстоятелствата, които са намерили отражение в представената от страна на П. М. Т. нотариално
заверена декларация, която свидетелка, ако бе разпитана от първата инстанция в качеството на
свидетел щеше да даде основания за формиране на различни изводи за доказаността на
обвинението, предвид подкрепата на информацията приобщена от показанията на пострадалия.
Тъй или иначе предвид изявленията за прилагане института на погасителната давност въззивната
инстанция намери, че е безпредметно към настоящия момент да се извършва разпит на тази
свидетелка. С оглед на това за настоящата инстанция от правна страна по същество обвинението
е доказано от гледна точка на обективна и субективна съставомерност, съобразно внесения
обвинителен акт.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на СГП, повереника на
ЧО и ГИ, служебният защитник на подс. Х. и самият подсъдим правят искане наказателното
производство да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона абсолютна
погасителна давност.
Давността е уредена в чл. 79, ал. 1, т. 2 от НК като едно от основанията, изключващи
наказателното преследване и изпълнението на наказанието. По своята същност тя представлява
определен срок, с изтичането на който се погасява възможността да бъде ангажирана
наказателната отговорност на конкретно лице за съответното деяние. В чл. 81, ал. 3 от НК е
уредена абсолютна давност, при която с изтичането на срока по чл. 80 от НК, увеличен с една
втора, независимо от спирането и прекъсването на давността, наказателното преследване се
погасява. Началото на срока съвпада с момента на довършване на престъплението и при
изтичане на съответния срок наказателното производство следва да се прекрати, освен при
изрично позоваване на подсъдимия на чл. 24, ал. 2 от НПК за продължаването му.
6
В конкретния случай за престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК е предвидено наказанията
"Лишаване от свобода" от една до шест години, поради което срокът на абсолютната давност
съгласно чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. от НК е петнадесет години. Същият започва да тече от
датата, посочена като крайна дата на довършване на продължаваното престъпление, а именно
22.06.2009г. , и изтича на 22.06.2024 г., т. е. абсолютната давност е изтекла към момента на
провеждане на въззивното съдебно заседание.
Подс. К. Х. не е направил искане наказателното производство да продължи, а напротив
налице е становище и изрично изявление от него и служебния му защитник - за прекратяване на
наказателното производство. С оглед на изложеното настоящият въззивен състав намира, че
действително е налице прекратителното основание, визирано в чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, тълкувано
във връзка с чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК - наказателната отговорност е погасена по
давност. Това обосновава отмяна на присъдата в наказателноправната част и прекратяване на
наказателното производство в тази част.
На следващо място, въпреки прекратяването на наказателното производство, съдът
дължи произнасяне по приетия за съвместно разглеждане граждански иск от
първоинстанционния съд, съобразно задължителните указания в ТР № 1 от 04.02.2013 година по
ТД № 2 от 2012 година на ОСНК. Акцесорният характер на гражданския иск в наказателното
производство предпоставя неговата зависимост от решаването на въпроси свързани с
повдигнатото обвинение, поради което и той поначало споделя неговата съдба. Когато
подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителният акт да е
извършено противоправно или виновно, или не е доказано с необходимия интензитет
авторството на същото, предявената гражданска претенция следва да бъде отхвърлена.
Гражданската отговорност, обаче, може да съществува и без да е налице наказателна такава.
Такива са случаите на престъпна обективна и субективна несъставомерност на
инкриминираното деяние, при които не е изключен граждански деликт и при погасена
наказателна отговорност, поради изтичане на предвидената в НК давност, какъвто е и
настоящият казус. Непозволеното увреждане, проявна форма, на което е престъплението,
обуславя гражданска претенция за репариране на причинени имуществени, неимуществени
вреди и реализация по предвидения от закона ред. Утвърдено в практиката и в доктрината
становище е, че наказателният съд дължи произнасяне по гражданския иск в хипотезaта, когато
наказателната отговорност е погасена. Съдът дължи изследване на предпоставките на чл. 45 от
ЗЗД, обуславящ и упражняването на материално право на обезщетение от непозволено
увреждане - наличие на противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между
настъпилите вреди и деянието, както и вина. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се презюмира.
Пренесени в конкретиката на случая, въззивният съд установи, че произнасянето на
първоинстанционният съд по отношение на гражданския иск е неправилно. Както съдът вече
посочи, първоинстанционният съд е извел коректна фактическа обстановка, позовавайки се на
приобщените по делото доказателства. ГИ Х. е претърпял имуществени вреди от
противоправните действия на подс. Х.. Налице е причинно-следствена връзка между
противоправното поведение на подс. Х. и настъпилите преки имуществени вреди, които са
7
претърпени от ГИ Х.. Тоест налице е деяние, което е извършено виновно, което е противоправно
и което има за последици претърпени и претендирани от ГИ имуществени вреди в размер на
настъпилата вреда, а именно 4700,00 /четири хиляди и седемстотин/ лева. Независимо от
наличието на всички изискуеми от чл. 45 ЗЗД елементи на деликтната отговорност са налице
основания за неговото отхвърляне, но не като неоснователен и недоказан, както е приела
първата инстанция, а като погасен по давност.
Принципно, въпросът за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД е такъв по
съществото на делото и по основателността на иска. Той е неотносим към предпоставките за
упражняване на правото на иск. Давността е институт на материалното право и не засяга
субективното право, чиято защита се търси в процеса, а касае само правото на иск. Давността не
се прилага служебно /чл. 120 от ЗЗД/, може да бъде прекъсвана или спирана и затова
основателността на възражението на длъжника за давност подлежи на установяване в процеса,
както и останалите правнорелевантни факти и обстоятелства. При изтичане на погасителната
давност се погасява само правото на иск (на принудително изпълнение), не и самото субективно
право, чиято защита се търси, поради което носителят му остава активно легитимиран да
предяви иска за вземане, погасено по давност. При направено възражение за изтекла
погасителна давност /каквото се релевира в настоящото производство/, съдът следва да се
произнесе със съдебния си акт по съществото на делото, след установяване на фактите във
връзка с възражението, изслушване на възражението на другата страна за неизтекъл давностен
срок, за неговото спиране или прекъсване.
Давността при непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД съобразно нормата на
чл. 114 ЗЗД започва да тече от откриването на дееца, а моментът за това е
фактически въпрос и не винаги е обвързан с датата на извършване на деянието. В
настоящия случай, извършвайки проверка на материалите по делото се
установява, че деецът е бил известен още към момента на подаване на сигнал от
страна на пострадалия К. Е. Х. до РП-Девин с вх. № 761/17.12.2010 година, в
който са посочени всички обстоятелства около деянието, автора на същото и
състава на престъплението. Дори и да се приеме, че моментът на откриване на
дееца следва да бъде съотнесен към по-късна дата-датата на образуване на
досъдебно производство с постановление на прокурор при СРП-24.01.2011
година, тъй като досъдебно производство е образувано срещу конкретния
подсъдимия за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, то счетено и от двете дати,
съотнесено към датата на предявяване на гражданския иск пред
първоинстанционния съд-17.10.2016 година с молба вх. № 77187 пет годишният
давностен срок по смисъла на чл. 110 ЗЗД се явява изтекъл. Този извод не се
променя и предвид разпоредбата на чл. 115ж ЗЗД, тъй като както е изяснено в
Решение № 732 от 30.10.2007 г. по НД № 354/2007 Г., III НО на ВКС
8
наказателният процес не е съдебен процес относно вземането на обезщетение за
вредите от престъплението, поради което спиране на давността относно
вземането за вреди настъпва единствено с иницииране на иск в рамките на
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД, предявен или в наказателния процес или по
реда на ГПК. Ето защо с оглед релевираното от страна на подсъдимия възражение
за изтекъл срок на погасителна давност и в частта относно гражданския иск
настоящата съдебна инстанция констатира, че гражданският иск следва да бъде
отхвърлен, но не на приетото от първата инстанция основание- недоказаност, а
като погасен по давност, което налага изменение на присъдата в
гражданскоправната част.
Разноските по делото следва да останат в тежест на държавата, на осн. чл.
190, ал. 1 НПК. В тази част присъдата подлежи на потъврждаване.
По изложените съображения и на основание чл.334, т. 3 и т.4 от НПК ‚ Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 27.04.2018г., постановена по НОХД №
9929/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав в наказателноправната част и
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство срещу подсъдимия К. М. Х., ЕГН
********** за извършено в периода от неустановена дата през пролетта на
2008 г. до 22.06.2009 г. престъпление по чл. 209, ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК.
ИЗМЕНЯ присъда от 27.04.2018 г., постановена по НОХД №
9929/2016 г. на СРС, НО, 133-ти състав в гражданскоправната част по
отношение на основанието, на което е отхвърлен предявеният от К. Е. Х.
срещу К. М. Х. граждански иск за сумата от 4700,00 /четири хиляди и
седемстотин/ лева от недоказан по основание в погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в частта досежно разноските.
Решението подлежи на касационно обжалване или протест пред ВКС
в 15-дневен срок от съобщаването му на страните единствено в частта, в която
е прекратено наказателното производство по делото.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10