№ 149
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20211000502702 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №263921 от 15.06.2021г., постановено по гр.д.№16280/2018г., СГС е
приел за установено, на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.535 от ТЗ, че Л. Л. Л.,
ЕГН**********, Л. Б. С., ЕГН**********, и М. Б. С., ЕГН**********, дължат на И. Д. К.,
ЕГН**********, сумата от 32 124лв., представляваща главница по запис на заповед от
14.10.2010г., с падеж 14.10.2015г., ведно със законната лихва от 23.06.2016г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за незабавно изпълнение по
ч.гр.д.№34086/2016г. по описа на СРС.
Срещу решението е била подадена жалба от ответниците Л. Л. Л., Л. Б. С. и М. Б.
С./починал в хода на въззивното производство/, в която се правят оплаквания за неговата
неправилност, тъй като съдът не е разгледал възраженията им в отговора на исковата молба,
че записът на заповед е издаден във връзка с договор с трето лице за извършване на ремонт,
който не е в количеството и на стойност, за която се претендира, а се е занимал само с
абстрактната сделка.С решението съдът е осъдил длъжниците да заплатят направените в
заповедното производство разноски, което съставлява повторното им осъждане за
разноски.Отделно от това искане за разноски от ищеца не е било направено, поради което в
тази си част решението е постановено плюс петитум.Моли съда да отмени обжалваното
решение и постанови друго по същество, с което да отхвърли предявеният иск като
неоснователен.
1
В срок е постъпил отговор от ищеца И.Г., в който се изразява становище за
неоснователност на подадената жалба и правилност на атакуваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата на ответниците е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално
допустимо. Разгледана по същество е неоснователна.
Според т. 17 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на делото
при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена
заповед за изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК е съществуване на вземането, основано на записа
на заповед.При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на
изследване подлежи и каузалното правоотношение. В производството по установителния
иск, предявен по реда чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът - кредитор доказва вземането си, основано
на менителничния ефект - съществуването на редовен от външна страна запис на заповед,
подлежащ на изпълнение. При въведени твърдения или възражения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед,
всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Горното означава, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед,
посочен в исковата молба като единствен източник на установяването по реда на чл. 422, ал.
1 ГПК на парично вземане, освобождава ищеца - кредитор от задължение да доказва
съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа
на заповед.Доказването на каузалното правоотношение е в тежест на ответника - издател на
записа на заповед.
В процесния случай ищецът твърди, че процесната запис на заповед обезпечава
вземането му по договор за паричен заем от 14.10.2010г., сключен с ответниците.В срока за
отговор последните не са оспорили това твърдение, но са възразили, че не са получили
реално сумата от 32 124лв., което с оглед реалния характер на договора означава, че такъв
договор в действителност не е бил сключен.От съдържанието на посочения по-горе договор
се установява, че страните по него не оспорват факта на възникнало предходно
правоотношение, което е с източник договор за изработка, по което Л. Л. Л., Л. Б. С. и М. Б.
С. дължат заплащането на И. Д. К. и В. Ц. Р., сумата от 32 124лв., представляваща
стойността на качествено извършени СМР в техен обект.Направеното от първите признание
обвързва съда както по отношение на размера на задължението, така и относно това, че
СМР са били извършени качествено. Установява се още и намерението на страните за
новиране на задължението от такова по договор за изработка в паричен заем.Действието е
валидно и е породило своето действие.Именно поради новиране на задължението не може да
се постави въпроса за реално предаване на сумата от 32 124лв.
2
По делото не са ангажирани доказателства от ответниците, че задължението е било
погасено чрез плащане или друг равностоен способ, което да е основание за отхвърляне на
иска,основан на издадения като обезпечение на задължението запис на заповед.
Процесният запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички
предвидени от закона реквизити, което е основание предявеният иск да бъде уважен.
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия следва да се присъдят направените пред въззивната
инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.Неоснователно е
възражението на насрещната страната за неговата прекомерност, тъй като същото е под
минимума по Наредба №1 за МРАВ.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №263921 от 15.06.2021г., постановено по гр.д.№16280/2018г. на
СГС.
ОСЪЖДА Л. Л. Л., ЕГН********** и Л. Б. С., ЕГН**********, да заплатят на И. Д.
К., ЕГН**********, сумата от 1 200/хиляда и двеста/лв., представляваща направените пред
въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3