Присъда по дело №605/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 75
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Иван Манчев Димитров
Дело: 20212230200605
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 21 май 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. Сл., 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Сл., III СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана К. Д.а
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА
като разгледа докладваното от Светлана К. Д.а Наказателно дело частен
характер № 20212230200605 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите Г. СТ. Г. – роден на 30.07.1961 г. в с. Кр., общ. Сл. ,
български гражданин, постоянен адрес гр. Сл., бул. Хаджи Димитър бл.64, вх. Б, ап. 18 и
живущ на същия, със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********,
СТ. Г. Г. – роден на 30.12.1987 г. в Сл. , български гражданин, постоянен адрес гр. Сл., бул.
Хаджи Димитър бл.64, вх. Б, ап. 18 и живущ на същия, със средно образование, разведен,
работи, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВНИ в това, че: На 06.11.2018 г. в гр.
Сл., в съучастие помежду си, като съизвършители, са причинили лека телесна повреда на
СТ. Т. Д. от гр. Сл., изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота,т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като ги
ОПРАВДАВА по повдигнатото им обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл. 20, ал.2 от НК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване в 15-дневен срок от днес пред СлОС.
Съдия при Районен съд – Сл.: _______________________
1

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НЧХД №605/21 г. по описа на на РС Сл.,
Производството е образувано против подсъдимите Г. С. Г. и С. Г. Г.,въз
основа на частна тъжба, подадена от С. Т. Д. за извършено спрямо него
престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите заявяват, че са получили преписи от
частната тъжба, не се признават за виновни, отказват да дават обяснения.
Пледират за оправдателна присъда.
В хода на съдебните прения повереникът на частния тъжител заявява, че
поддържа тъжбата и предявеното с нея обвинение.
Въз основа на цялостната преценка на събраните по делото
доказателства - писмени и гласни, ценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна.
Подсъдимите С. Г. Г. и Г. С. Г. и частният тъжител С. Т. Д. се
познавали помежду си и били във влошени междуличностни отношения, тъй
като С.Г. бил женен за дъщерята на частния тъжител, с която са прекратили
гражданския си брак и към момента на случилото се отношенията както
между тях, така и между подсъдимите и частния тъжител били влошени .
Подсъдимия С.Г. е син на подсъдимия Г.Г..
На 06.11.2018 год., сутринта, частният тъжител Д. отишъл до мястото,
където се помещавало и където осъществявало дейност търговското
дружество, управлявано от подсъдимия Г.Г. и в което работел и сина му подс.
С.Г.. Там работил и другия му син, свидетеля П.Г..
При пристигането тримата били там като освен тях имало и други хора .
Частният тъжител поискал от подсъдимия С.Г. да му върне парите, които е
дал за закупуването на лек автомобил по време на брака между сина на
подсъдимия и дъщеря му. Подсъдимият С.Г. не бил съгласен и започнал да
опонира на пострадалия като разговора прераснал в словесен конфликт.
Тогава настъпило стълкновение,в резултат на което на пострадалия били
нанесени множество телесни увреждания . Телесни увреждания получил и
подс. С.Д..
След преустановяване на конфликта, подсъдимият С.Г. подал сигнал на
телефон 112 и на мястото пристигнали полицейските служители –
свидетелите В.С. и М.А.. Били повикани още представители на органите на
реда, а именно полицейските служители – свидетелите Х.Б., П. С., И. А. и
Вл. М.
Междувременно пострадалия Д., се обадил по телефона и повикал св.
Х.Х.–негов приятел. След известно време последният пристигнал и заварил
пострадалия Д. да стой настрани от останалите като бил силно притеснен, а
по тялото му имало следи от кръв и наранявания. След приключване на
полицейската проверка тъжителя Д.,заедно със св. Х. напуснал мястото на
конфликта .
1
На 07.11.2018 год. Д. посетил съдебен медик – доктор Ч., който след
като извършил преглед установил,че са му причинени следните
травматични увреждания : контузия на главата и лицето с масивни
кръвонасядания и болезнен травматичен оток на тъканите в областта на двете
слепоочия, в областта на челото, дясната половина на лицето и в областта на
долната челюст и контузия на гръдния кош с болезнен оток на тъканите в
областта на дясната половина на гърба по хода на гръбначния стълб, с болки
при функционална активност. Нараняванията описал в издаденото от него
СМУ № 652/07.11.2018 год. /приложено на л. 6 от НЧХД 729/19г.по описа на
РС Сл./, от което е видно, че на Д. е причинено „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК..
На 08.11.2018г. подсъдимия С. Г. Г.,също посетил съдебен медик –
доктор Ч., който след като извършил преглед установил,че са му причинени
следните травматични увреждания: контузия на врата с болки в тилните
области, контузия на кръста с болки в областта на кръста и охлузване на
страничната повърхност на долния край на лявата подбедрица с умерено
изразена болезненост на тъканите. Нараняванията описал в издаденото от
него СМУ № 653/08.11.2018 год./приложено на л. 107 от НЧХД №729/19г. по
описа на РС Сл./, от което е видно ,че на Г. е причинено „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на здравето,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК..
За възникналия инцидент, по жалба на подсъдимия С.Г., била
образувана полицейска преписка с вх. № 167000-6841/2018 год. по описа на
РУ Сл.. По преписката била образувана прокурорска преписка с вх. №
3968/2018 год. по описа на РП Сл..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена,въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства взети в
тяхната съвкупност и поотделно,ведно със събрания по делото писмен
доказателствен материал приет по съответния процесуален ред и
неоспорен от страните.
По делото е извършен разпит на полицейските служители, пристигнали
на мястото на инцидента,а именно на св.Х.Б., П. С., С., А., А. и Б. както и
разпит на още двама свидетели,всеки от които е в близки личностни
отношения с пострадалия Д.. Това са свидетелите Х.Х. и св. Т.Д.,първия от
който е приятел на частния тъжител,а вторият е негов близък роднина.
Съдът напълно кредитира показанията на св. С., А., Сл., А. и Б. като,
предвид изминалия дълъг период от момента на инцидента до даването на
показания пред настоящия състав, при условията на чл. 281 от НПК приобщи
показанията им дадени при предходното разглеждане на делото. Всеки един
от посочените свидетели потвръждава достоверността на заявеното пред
предходния състав и като такива показанията им са напълно съответни както
помежду си така и на останалите събрани по делото писмени
2
доказателства.Съдът кредитира и показанията на св. Б., също полицейски
служител, който пред настоящия състав изложи подробни показания, като
същите са съответни на тия на останалите полицейски служители.
Въз основа на техните показания, съдът прие за безспорно
установено,че на процесната дата е бил подаден сигнал в РУ Сл., както и ,че
са посетили местопрестъплението ,но не са очевидци на случилото се, тъй
като са пристигнали след прекратяването на инцидента. Свидетелите С., А.,
А., М. и Б. сочат, че са видели наранявания по лицето на частния тъжител, а
св. Сл., сочи че е видял кръв по лицето на един от подсъдимите, без обаче да
може да конкретизира на кое лице.
Показанията на полицейските служители относно установеното при
пристигането им са напълно идентични, но разгледани във връзка с основния
подлежащ на доказване факт, а именно кое лице или лица и по какъв начин са
причинили установените по делото телесни увреждания на частния тъжител
Д., показанията им са недостатъчни. В тази връзка и доколкото показанията
им се основават на заявеното от страна на самия пострадал те са напълно
противоречиви, а това допълнително поставя съдът в невъзможност да
установи категорично, авторството и механизма на деянието.
В показанията си св. С. заявява,че частният тъжител/който свидетелят
заварил през цеха стопанисван от подс. Г.Г./ му е обяснил, че „хората вътре
му нанесли побой“,. Същият свидетел обаче заявява,че след разговор с
установените в цеха лица, /без да може да конкретизира с кои точно както и
какъв е бил техния брой и дали това са подсъдимите или не/ е разбрал,че не те
са му нанесли побой, а напротив последният е „нападнал тях“, а те са го
извели навън.
Показанията на св. А., също не съдържат достатъчно данни относно
случилото се както и относно точните лица, които са участвували в
инцидента. Този свидетел е категоричен,че в разговор с намиращите се в
цеха/ около десет/ лица, те са му заявили, че са били свидетели на нападение
от страна на пострадалия Д. върху зет му– подс. С.Г., като те са се намесили в
защита на последния. Същият свидетел, в последствие е провел разговор и с
пострадалия, като пред него последният е заявил,че “ зет му и неговия баща
са му нанесли удари“.
В същото време, видно от показанията на св. П. С. пред него частният
тъжител Д. се е държал арогантно и нападателно спрямо подсъдимите, като
последните са заявили, че ги е нападнал той. Св. Сл.,обаче не може да
посочи,какво обяснение за случилото се е получил от страна на тъжителя и в
тази връзка показанията му също не допринасят съществено за установяване
на авторството на деянието. В тази насока липсват данни и в показанията на
св. Б.,доколкото същият заявява ,че и пред него частният тъжител е заявил,
че е бил ударен,но не е разбрал от кого и не помни конкретика в тази връзка.

Съдът кредитира и показанията на св.А., доколкото същите
3
кореспондират с останалите показания на полицейските служители, но и въз
основа на тях не може да обоснове извод, кои лица са нанесли побой на
пострадалия. Този свидетел твърди, че лично от последния е разбрал,че
побоят му е бил нанесен не от двамата подсъдими в настоящото
производство, а от трите лица, които са били подсъдими при първоначалното
разглеждане на делото,т.е и от лицето П.Г., спрямо който към настоящия
момент е налице влязла в сила оправдателна присъда.
Данни във връзка с авторството на деянието липсват и в показанията на
последния разпитан полицейски служител, а именно св. Б.,чиито показания
съдът кредитира,но последните също не допринасят за установяването на
авторството на деянието.
Съдът кредитира частично показанията на св. Х.Х., като отчете и
приятелските му отношения с частния тъжител. Кредитира показанията му
в основната им главна част като, въз основа на тях приема, че лицето е било
на мястото на инцидента както и,че е установило множество нанесени на
тъжителя телесни наранявания. Тези му възприятия се подкрепят от приетото
по делото съдебно-медицинско удостоверение, изготвено при прегледа на
частния тъжител на 07.11.2018 год., подкрепят се и от показанията на
свидетелите С., А., А., Б. и Т.Д., които също са видели част от нараняванията
на частния тъжител.
Съдът не кредитира показанията на св. Х., в частта в която твърди, че
при пристигането му полицейските служители все още ги е нямало и че е
видял частният тъжител на земята, наобиколен от подсъдимите, които са го
заплашвали. Тези му твърдения съдът изключи от доказателствения материал,
тъй като несъответстват на показанията на полицейските служители С. и А.,
които заявяват, че св. Х. е пристигнал след тяхното пристигане, като сочат че
пред тях словесна и физическа саморазправа не е осъществявана. В тази
връзка и мотивиран от горното, съдът не кредитира показанията на св. Х. и в
частта, в която заявява,че е видял тримата подсъдими/ доколкото
предходното производство се е водило и спрямо лицето П.Г./ близо до
частния тъжител както и, че са му се заканвали със саморазправа.
На последно място, съдът кредитира показанията на св. Т.Д., отчитайки
роднинските връзки между него и частния тъжител, относно това, че
свидетелят Д. го е посетил след инцидента и същият е възприел телесни
наранявания по лицето на тъжителя Д..Този свидетел е лицето, което също
като св. Х. го е видял и е разговарял с него непосредствено след случилото се,
но и пред него пострадалият е заявил различна от предходните версия, а
именно че побоят му е нанесен от три лица, като е посочил,че това са
подс.Г.Г., подс. С.Г. и трето лице, което е определил като „техен приятел“.
Съдът дава вяра на приложеното по делото СМУ № 652/07.11.2018 год.,
като въз основа на него прие за безспорно,че тъжителя Д. е получил
описаните телесни увреждания. Съдът кредитира медицинското заключение
относно причинените телесни наранявания на частния тъжител.
4
Медицинското удостоверението е издадено по надлежния ред,от медицинско
лице, в чиято компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се
съмнява, а отразеното в цитирания документ се подкрепя и от събраните
гласни доказателства/показанията на свидетелите С., А., А., М. и Б. и Т.Д..Въз
основа на него приема ,че на Д. е причинено „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, т.е разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК.
Съдът дава вяра и на представеното по делото медицинско
удостоверение № 653/08.11.2018 година, относно освидетелстването на подс.
С.Г., като въз основа на него приема, че са му причинени описаните телесни
увреждания, които са довели до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота, т.е разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК.
Описаната фактическа обстановка, се подкрепя и от събрания в хода
на делото писмен доказателствен материал, който съдът кредитира, като
подкрепен от събраните гласни доказателства и взаимнодопълващ се, а
именно свидетелство за съдимост на подсъдимите, материалите по
прокурорска преписка вх. № 3968/2018 год. по описа на РП Сл., справки от
РУ Сл. с № УРИ 167000-4214/18.07.2019 год., с № УРИ 167000-
4840/21.08.2019 год. и с № УРИ 167000-6020/22.10.2019 год., писмо от
Дирекция „Национална система 112“ с рег. № 105840-477/05.12.2019 год.
Въз основа на горезложената фактическа обстановка, съдът
направи следните правни изводи:
Съдът счита,че по делото се установи по безспорен и категоричен
начин единствено,че както на частния тъжител Д., така и на подс. С.Г. са
причинени телесни увреждания,които осъществяват медико–биологичния
признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Категорично е установено и това, че на инкриминираната дата
06.11.2018 год., сутринта, тъжителят и подсъдимите лица са се срещнали в
района на стопанисвания от подс. Г.Г. обект както и това, че там е възникнал
конфликт, при който тъжителя Д. и подс. С.Г. са получили гореописаните
телесни увреждания.
Съдът обаче намира, че по делото не е доказано по категоричен и
безспорен начин участието на всеки един от двамата подсъдимите в
причиняването на телесните увреждания на тъжителя Д.. Не се събраха
достатъчно доказателства, въз основа на които съдът да стигне до извод за
начина и средствата, с които са причинени телесните увреждания, като този
извод касае както установените телесни увреждания на тъжителя Д., така и
тия на подс. С.Г.. Единствено свидетеля Т.Д. заявява,че лично пострадалият
му е съобщил,че му е нанесен побой от подс. Г.Г. и от подсъдимия С.Г., но
освен тях пострадалия е посочил и още едно лице, което е индивидуализирал
като „техен приятел“. Това косвено доказателство, обаче, съдът не може да
5
приеме за достатъчно, за да обоснове осъдителна присъда спрямо двамата
подсъдими, тъй като липсват доказателства както относно за механизма на
причиняване на телесните увреждания на пострадалия, така и относно
авторството на деянието.
Всички разпитани по делото свидетели са служители на РУ на МВР Сл.
и като такива съдът ги счита за безпристрастни,но показанията им не
допринасят съществено за установяване на извършителя/те на деянието.
Останалите двама свидетили, а именно св. Т.Д. и св. Х.Х.,макар в приятелски
отношения с пострадалия също не излагат достатъчно безпротиворечи факти
във връзка с авторството на деяняието и механизма на извършването му. Св.
Т.Д., който е племенник на пострадалия и е лицето, което е разговаряло един
час след инцидента с пострадалия. Той обаче,макар да дава точни показания
относно нараняванията му не може да даде такива, във връзка с механизма на
причиняване на тези наранявания и автора им, което поставя съдът в
невъзможност да установи, кои точно лица са взели участие в причиняването
на нараняванията на пострадалия/ за които са налице медицински документи
и съдът няма основание да се съмнява ,че при прегледа са били налични/. По
делото са налице неоспорими писмени документи /медицинско
удостоверение № 652/18г. издадено от управител на СМДЛ „Медексперт д-р
Ч. „ ЕООД гр. Сл.,находящо се на л. 6 от НЧХД № 729/19г. по описа на РС
Сл./,от който е видно,че при извършения преглед на пострадалото лице са
установени множество телесни увреждания. Видно от същия документ, при
описване на обстоятелствата във връзка с нанесените му увреждания самия
пострадал съобщава на съдебния лекар следното: „ му направили капан, като
сватанакът му / подс. Г.Г./ извикал някои негови приятели и биячи и
освидетелствания като отишъл там, ненадейно е бил нападнат и е бил удрян с
юмруци в областта на двете половини на лицето, главата,гърдите и гърба“.
Така посочените сведения макар да доказват нанесения на пострадалия побой
не допринасят за установяване на извършителите, още по малко доказват, че
побоя е нанесен от подсъдимия Г. и сина му. Напротив самия пострадал
заявява /в същите сведения/,че подсъдимия Г. е извикал „някои негови
приятели и биячи“ , но никъде не сочи,че е бил бит от подсъдимия Г. или от
сина му подс. С.Г. както и от лицето П.Г.,спрямо когото е била подадена
първоначалната тъжба предмет на настоящото производство.
Ето защо, съдът приема, че макар и да има извършено деяние и на
частния тъжител да е била причинена „лека телесна повреда“ по смисъла на
чл. 130, ал.1 от НК, изразяваща се във „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, няма безспорни и категорични доказателства относно
авторството на деянието. От събрания доказателствен материал, не се
установи по безспорен начин,че двамата подсъдими заедно или поотделно са
му причинили установените телесни увреждания или това е станало в
резултат на действията на трети лица. Единствените доказателства и то
косвени относно авторството на деянието, се съдържат в показанията на част
от свидетелите във връзка със споделеното им от самия пострадал. Неговите
6
твърдения, обаче, пресъздадени чрез разпита на свидетелите са напълно
противоречиви помежду си и като такива са недостатъчни за да обосноват
осъдителна присъда .
Воден от горното,съдът прие,че на тези косвени доказателства не може
да изгради извода си относно извършителството на процесното деяние,
доколкото те в своята съвкупност не водят до еднозначен и единствено
възможен извод относно това кой е причинил телесната повреда на частния
тъжител Д. .
Ръководен от горното и като съобрази разпоредбата на чл. 303, ал.1
от НПК, указваща, че присъдата не може да почива на предположения, съдът
призна подсъдимите за невиновни и ги оправда по повдигнатото им
обвинение.
В този смисъл съдът постанови своя съдебен акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :

7
Съобщи за изтекли лични данни