№ 49
гр. Разлог, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Александър Трионджиев
при участието на секретаря Я. Г. Й.,
разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Гр. дело №
20211240100761 по описа за 2021 година
Производството е инициирано въз основа на искова молба, подадена от ЧСИ - В.Й.Т., с
район на действие ОС-Бл., с адрес: г.Б., у.“Т.А.”№41, е.3, против Х.М.В., ЕГН*, с адрес:
с.К., о.Б., у.“И.р.”№86.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е бил длъжник по изп. дело №461 по описа за
2013 г. на ЧСИ - В.Т. и че по посоченото изп. дело Х.В. не е заплатил дължимите такси по т.
т.3, 4, 5, 12 и 31 от ТТРЗЧСИ, възлизащи общо на 223,75 лева.
На следващо място се сочи, че ищцата е предявила вземането си против Х.В. по реда на
заповедното производство и въз основа на депозирано заявление е образувано ч. гр. д. №82
по описа за 2021 г. на Рг.РС. Според ищеца заявлението е уважено и против длъжника е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 т ГПК, като заповедта е
връчена при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано в
едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на
вземането си.
С тези обстоятелства ищцата мотивира правния си интерес от предявяването на иск за
установяване на вземането си против Х.В. за сумата по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №500299 от 19.01.2021 г., издадена по ч. гр. дело №82 по
описа за 2021 г. на РС-Рг, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
заявлението /18.01.2021 г./ до окончателното изплащане на дълга.
Иска се да бъдат установено, че длъжникът дължи на ищцата посочените в заповедта за
изпълнение суми, а също и да бъдат присъдени сторените разноски по заповедното и по
исково производство.
Исковата молба е връчена на ответника, като в указания му срок не е подаден писмен
отговор.
В проведеното открито съдебно заседание, за което страните са били редовно уведомени,
същите не се явяват и не изпращат свои представители.
Депозираната искова молба е допустима – изхожда от лице, което има правен интерес от
нея, като са налице положителните процесуални предпоставки за иницииране на
производството и в същото време отсъстват отрицателни такива.
За да се произнесе по съществото на спора, съдът намира следното:
С депозираната искова молба от страна на ищеца е предявен установителен иск с правно
основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, във вр.
1
чл.79 от ЗЧСИ.
Съгласно разпоредбите на чл.79, ал.1 и ал.2 от ГПК, разноските по изп. дела са за сметка те
същите се събиран от задълженото лице.
В текста на чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е посочено, че за събиране на таксите по изпълнението се
изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от
които се връчва на задълженото лице. В следващата ал.2 на чл.79 от ЗЧСИ е разписано, че в
сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материален
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителни разноски,
размерът на получената предплата и последиците при неплащане.
Според нормата на чл.79, ал.3 от ЗЧСИ, за дължимите неплатени такси и разноски ЧСИ
може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от
техния размер.
Към настоящото гр. дело е приобщено ч.гр.д. №82 от 2021 г. по описа на Рг.РС, по което е
била издадена в полза на заявителя ЧСИ - В.Й.Т. заповед за изпълнение, която е станала
повод за иницииране и на исковото производство, тъй като същата е била връчена на
длъжника Х.М.В. чрез залепяне на уведомление.
От приложените по ч.гр.д. №82 от 2021 г. писмени доказателства /уведомление от ЧСИ
В.Й.Т. до Х.М.В., съобщение от ЧСИ В.Й.Т. до Х.М.В., фактура №* от 15.02.2017 г. и сметка
№* от 15.02.2017 г./ се установява, че пред ЧСИ - В.Й.Т. е било инициирано изп.д. №461 от
2013 г., длъжник по което е бил Х.М.В..
От съдържанието на сметка №* от 15.02.2017 г., а така също и от съдържанието на фактура
№* от 15.02.2017 г., става ясно, че в хода на изпълнителното производство са били
начислени следните такси: такса по т.3 от ТТРЗЧСИ в размер на 5.00 лева без ДДС, такси по
т.4 от ТТРЗЧСИ в размер на 30.00 лева без ДДС, такси по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на
120.00 лева без ДДС, такси по т.12 от ТТРЗЧСИ в размер на 30.00 лева без ДДС, разноски
по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер на 1.75 лева, като сборът на посочените вземания с начислен
ДДС върху таксите е 223.75 лева. В сметката е посочено, че за дължимите и неплатени такси
и разноски може да се издаде изп. лист по чл.79, ал.3 от ЗЧСИ и чл.410 от ГПК.
От представеното по заповедното производство уведомление до Х.М.В. е видно, че
длъжникът е търсен с цел връчване на посочената по-горе фактура, но тъй като не е било
открит на адреса му, уведомлението е връчено при условията на чл.47 от ГПК.
Изложеното дотук налага извод, че в хода на настоящото гр. дело се доказа, че ответникът
Х.М.В. е имал качеството на длъжник по изп. дело №461 по описа за 2013 г. на ЧСИ - В.Т., а
така също и че в хода на изпълнителния процес са сторени такси и разноски в общ размер на
223,75 лева, които не са били заплатени от задълженото лице и за които са били издадени
нарочни фактура и сметка.
Предвид горното, установителната искова претенция се явява основателна и същата
подлежи на уважаване.
Тъй като депозираният иск е основателен, ищецът има право на сторените от него съдебни
разноски в заповедното и в исковото дело. Това означава, че ответникът трябва да бъде
осъден да заплати на ищеца следните суми: 175.00 лева - сторени от ищеца съдебни
разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по ч.гр.д. №82 от 2021 г. по описа на
Рг.РС /от които 25.00 лева са внесена държавна такса и 150.00 лева са заплатен адвокатски
хонорар/ и 25.00 лева - сторени съдебни разноски за заплащане на държавна такса по
настоящото исково дело.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, във
вр. чл.79 от ЗЧСИ, че Х.М.В., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.“И.р.”№86, дължи на ЧСИ - В.Й.Т.,
рег. №795, с район на действие Бл.ОС, с адрес: г.Б., у.“Т.А.”№41, е.3, следната сума: 223.75
2
лева, представляваща сбор на начислени такси и разноски съгласно изготвена сметка от
15.02.2017 г. по чл.79 от ЗЧСИ по изп.д. №461 от 2013 г. по описа на ЧСИ В.Т., ведно със
законната лихва върху посочената по-горе сума от датата на подаване на заявлението в съд
/18.01.2021 г./ до окончателното изплащане на вземането, за които сума и законна лихва е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №82 от 2021 г. по описа на
Рг.РС.
ОСЪЖДА Х.М.В., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.“И.р.”№86, да заплати на ЧСИ - В.Й.Т., с
район на действие Бл.ОС, с адрес: г.Б., у.“Т.А.”№41, е.3, сумата от 175.00 лева - сторени от
ищеца съдебни разноски за държавна такса и адвокатски хонорар по ч.гр.д. №82 от 2021 г.
по описа на Рг.РС /от които 25.00 лева внесена държавна такса и 150.00 лева заплатен
адвокатски хонорар/.
ОСЪЖДА Х.М.В., ЕГН*, с адрес: с.К., о.Б., у.“И.р.”№86, да заплати на ЧСИ - В.Й.Т., с
район на действие Бл.ОС, с адрес: г.Б., у.“Т.А.”№41, е.3, сумата от 25.00 лева внесена
държавна такса по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Бл.ОС, чрез Рг.РС, в двуседмичен срок от връчване
на препис от него на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
3