№ 1659
гр. Варна, 29.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100501674 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 5620/08.03.2022 г., подадена от Р. С. Б., чрез адв. С.Т.,
с искане за изменение в частта за разноските на Определение № 4331/04.12.2021 г.,
евентуално на Решение № 1589/26.10.2021 г., двете постановени по настоящото дело. Иска
се ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на молителката сторени разноски,
изразени в плащане на възнаграждение за особен представител, в размер на 755 лв. Разходът
тя е направила в изпълнение на Определение № 4331/04.12.2021 г., т. е. по делото. Моли
съда да допълни, в условията на евентуалност един от двата акта, като присъди посочената
сума.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 7181/24.03.2022 г. от В.
Н. М., чрез адв. П.Г., с който се изразява становище за недопустимост, евентуално -
неоснователност на молбата.
Настоящият състав на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е приключило с Решение № 1589/26.10.2021 г., с което ВОС е
потвърдил Решение № 261469/27.04.2021 г. по гр. д. №5928 по описа на ВРС за 2020 г. , a
въззивната страна В. Н. М. e осъден да заплати на Р. С. Б. разноски, сторени по делото.
В срока за обжалване на решението е депозирана молба от В. Н. М., чрез адв. П.Г., с
която е направено искане да се определи възнаграждение за особения представител на
въззивника и да му се изплати съответното такова. С отговор вх. № 23692/18.11.2021 г.,
депозиран от Р. С. Б., чрез адв. С.Т., е отправено насрещно искане да се допълни решението
по делото, като се присъдят евентуално определените в неин дълг разноски за
възнаграждение на особен представител на насрещната страна. С Определение № 4331 от
04.12.2021 г. съда е постановил, че се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 755
лева, че то е вносимо от ищеца и едновременно с това го осъжда да го плати.
1
Общите предпоставки за допустимост на молбата за изменение по чл. 248, ал. 1 от
ГПК са: да изхожда от страна по делото, да е насочена срещу акт по смисъла на чл. 81 от
ГПК, да е подадена в срока за обжалване на съответния акт или ако не подлежи на
обжалване – в едномесечен срок от постановяването му, да е депозиран в срок списък по чл.
80 от ГПК от молителя.
По същество, с настоящата молба се цели да се присъдят в полза на молителката 755
лв., представляващи разноски за платено възнаграждение за назначен особен представител,
реализирани в изпълнение на осъдителния диспозитив на Определение № 4331/04.12.2021 г.
Както искането на особения представител за издаване на разходен ордер за
възнаграждение, когато не му е определено такова и не е внесен депозит за него, така и
репарирането на разноските представляващи реализация на такова плащане от осъдената
страна, сторени след решението по делото, не са основание за изменение/допълване на
последното, по реда на чл. 248 ГПК. Такова производство би било допустимо когато
искането касае такива възникнали, респективно определени, но неизплатени преди крайния
акт на съда. В настоящият случай се иска възстановяване на разноски, които са възникнали
и направени след решението на ВОС във връзка с определение по чл. 77 от ГПК, което
обуславя недопустимост на молбата за изменение на решението. Отделно от това молбата е
подадена извън срока по чл. 248 от ГПК, който е преклузивен и съставлява отрицателна
предпоставка за допустимост.
Допустимо и основателно е, обаче искането за изменение на определението по чл. 77
от ГПК в частта за разноските.
С Определение № 4331/04.12.2021 г. съдът е пропуснал да се произнесе по
разноските на въззиваемата страна, поради което последната има право да отправи молба за
изменение му. Казаното се обосновава от обстоятелството, че те са възникнали и
реализирани след постановяване на решението и във връзка с определението по чл. 77 от
ГПК. С производство по чл. 248 от ГПК се поправя пропуска на съда в съответния акт да се
произнесе относно разноски.
Настоящият състав намира, че сторените от молителката разноски са в извънредна
ситуация, предизвикана не по нейна вина или пропуск, доколкото определението, с което тя
бива задължена е постановено след крайния акт по делото. Въззиваемата е положила
необходимата процесуална грижа и е предявила искането си в първия възможен момент.
Същата доказва, че е реализирала плащане с представена разписка на л. 45 от делото. С
отговора на исковата молба страната е заявила възстановяване на разноски, представила е
списък на л. 25 от делото, а изходът от спора е в нейна полза. Ето защо не може да бъде
отказано правото те да бъдат репарирани, щом са налице предпоставките по чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Поради изложеното, молбата е основателна в частта, с която се иска изменение на
Определение № 4331/04.12.2021 г. и то трябва да бъде изменено в частта за разноските, като
се осъди В. Н. М. да заплати на молителката 755 лв. В останалата част искането по чл. 248
от ГПК за изменение на Решение № 1589/26.10.2021 г. е недопустимо и молбата трябва да
бъде оставена без разглеждане.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Определение № 4331/04.12.2021 г.,
постановено по в. гр. дело № 1674/2021 г. по описа на ВОС, като:
2
ОСЪЖДА В. Н. М. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ж.к. *****, ДА
ЗАПЛАТИ на Р. С. Б. с ЕГН **********, с адрес в гр. Варна, ул. „****, допълнително сума
в размер на 755 /седемстотин петдесет и пет/ лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за особен представител в производството по в. гр. дело № 1674/2021 г. по
описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 5620/08.03.2022 г., подадена от Р. С.
Б., чрез адв. С.Т., в частта, с която е отправено искане за изменение в частта за разноските на
Решение № 1589/26.10.2021 г. постановено по в. гр. дело № 1674/2021 г. по описа на ВОС.
Определението в частта, в която молбата е оставена без разглеждане, може да се
обжалва с частна жалба пред Варненския апелативен съд, в едноседмичен срок от
връчването на съобщението до страните, в останалата си част определението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3