Гр. Сливен, 16.10.2023
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТО Х.
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА-ГАНЕВА
при участието на прокурора Иван Иванов и при
секретаря Ваня Фърчанова, като разгледа докладваното
от съдия Детелина Бозукова КАНД № 102 по описа за 2023 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е
образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 281/2023 г. по описа на
РС-Сливен и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 238 от 22.06.2023
г.,
постановено по АНД № 281/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен е потвърдено
изцяло Наказателно постановление № 22-0804-005723 от 16.01.2023 г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР - Сливен, с което на П.Г.Г. е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 1000, 00 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки, като Г. е осъден да заплати на ОДМВР Сливен разноски в размер на 80
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Недоволен от така
постановеното решение е останал касационният жалбоподател П.Г., който го
обжалва в срок, като с жалбата се иска съдът да постанови решение, с което да
отмени решението на Сливенския районен съд и измени наказателното
постановление, поради неправилно приложение на закона, в наказание по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Посочва
се, че му е наложено наказание на основание показанията на техническото
средство - 0, 82 на хиляда по чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Съгласно чл. 774 от Наредба за
средствата за измерване които подлежат на метрологичен контрол издадена на основание чл. 28 от Закона за
измерванията приета с ПМС № 239/2003 г. (ДВ бр. 98/07.11.2003 г.),
анализаторите за а. в д. имат максимално допустима грешка. По - благоприятният
резултат за касатора при изчисляване на тази грешка в
минус, се получава резултат 0, 78 на хиляда. Изискването на ЗДвП по чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
наказание да бъде наложено на водач при показание от 0, 51 хиляда до 0, 80 на
хиляда глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за
срок от 6 месеца. В случая след изчисляване на максимално допустимата грешка, П.Г.
не би следвало да бъде наказван по т. 2, а по т. 1 на чл. 174, ал. 1 от ЗДвП. При
определяне на наказанието АНО не се е съобразил с правната норма на нормативния
акт. Наредбата за средствата
за измерване, които подлежат на метрологичен контрол била приета с Постановление на
Министерски съвет на основание Закона за измерванията. В нея била посочена грешката на
анализаторите на а. в д.. Наредбата за условията и реда за използване на
автоматизираните техническите средства за контрол на правилата за движение е
издадена от Министъра на вътрешните работи и препраща към цитираната по горе
наредба, т. е. наредбата издадена от Министерски съвет била приложима за всички
технически средства, без изрично да има допълнителна наредба от отделен
министър, която да препраща към друга правна норма.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.
Х. Х. - АК С., редовно упълномощен.
Ответникът по касацията-
ОДМВР Сливен, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По
делото е постъпило становище от пълномощник – гл.юрисконсулт К. Б., която
оспорва жалбата. Моли съда да я остави без уважение. Претендира разноски.
Представителят на
Окръжна прокуратура Сливен изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и предлага на съда да остави в сила първоинстанционното
решение.
Административният съд, в
качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и
гласни доказателства, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законния срок, допустима е, но по същество е неоснователна.
В жалбата са наведени
оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. За да се отговори
на същите, касационната инстанция следва да обсъди събраните по делото
доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:
На 24.12.2022 г. бил
съставен АУАН, с бл. № GA791227 против жалбоподателя за
това, че на 24.12.2022 г. около 16, 50 часа в гр. Сливен, на кв. "Клуцохор" до бл. 3 до сладкарница „Чар“ управлява личния си лек автомобил "Ситроен
Берлинго" с peг. № **********,
като при извършена проверка, с Дрегер - Алкотест 7510, с фабричен номер ARDM-0203 било установено, че управлява МПС с к. на а. 0, 82 промила. В акта
било отразено, че проверката е извършена в 17:13: 11 часа и бил издаден талон
за медицинско изследване № 117987. В акта било посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Актът бил връчен лично на жалбоподателя на 24.12.2022 г.
Въз основа на акта било
издадено процесното НП № 22-0804-005723 от 16.01.2023
г., издадено от Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, с което
на жалбоподателя било наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 1000, 00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца на
основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки. В НП било отразено, че водачът не е дал к. п. за анализ, както и на
основание чл. 189з от ЗДвП за нарушенията по ЗДвП не се
прилагат чл. 28 и чл. 58 г от ЗАНН. НП било връчено лично на
жалбоподателя на 06.02.2023 г.
Към преписката са
представени и приобщени към доказателствата по делото пред първата съдебна
инстанция.
За да потвърди
Наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При постановяване на
своя акт Районният съд е приел, че е безспорно установено от събраните по
делото доказателства, че жалбоподателят е извършил описаното в акта нарушение,
което от своя страна води до ангажиране на административнонаказателната
му отговорност. От показанията на актосъставителя и
свидетеля по акта било видно, че на датата, посочена в него касаторът
е управлявал лек автомобил като при извършената проверка с Дрегер
- Алкотест 7510 било установено, че лицето управлява
с к. на а. 0, 82 промила. Тези обстоятелства не се оспорват в хода на производството.
С оглед на което съдът намира за безспорно и несъмнено, че жалбоподателят е
извършил нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП,
поради което същият следва да понесе предвидената в ЗДвП административнонаказателна
отговорност.
Доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя, че наказанието за извършеното нарушение следвало да бъде
наложено на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП след
приспадане на максимално допустимата грешка е възприето от РС Сливен за неоснователно,
защото съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1/19.07.2017 г. за установяване к. на а. в к. и/или у. на н. в. или техни а., к. на а. в к.
и/или у. на н. в. или техни а. се установява въз основа на показанията на
техническото средство за установяване к. на а. в к. или на теста за
установяване у. на н. в. или техни а. в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на проби за изследване. РС приел, че съгласно
изискването на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
посочената наредба е бил издаден талон за медицинско изследване на 24.12.2022 г., но същият
не е дал к. п. за анализ. Формирал извод, че правилно и в съответствие на чл.
6, ал. 9 от Наредбата административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана по чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП въз основа на показанията на техническото средство за установяване к. на а.
в к.. РС приел, че за разлика от разпоредбата на чл. 16, ал. 5 от Наредба №
8121 з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
в която законодателят изрично е предвидил, че при съставяне на АУАН за
превишена скорост, издаване на НП или издаване на електронен фиш за установено
нарушение на превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада
максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, такова изискване за приспадане
на допустимата грешка по чл. 774 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол не е предвидено в разпоредбите
на Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване к. на а. в к. и/или употреба на н.
в. или техни а.. При тези мотиви доводът на процесуалния представител на
жалбоподателя за такова приспадане било прието за неоснователно.
СлРС приел, че при
съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са
спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити, поради което
потвърдил изцяло НП.
Решението на СлРС е
валидно, допустимо и правилно.
Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд, при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни
на доказателствата правни изводи.
В касационната жалба са
наведени доводи за неправилно приложение на материалния закон, които не се
споделят от настоящата съдебна инстанция.
Касационният състав преценява
като неоснователни доводите на касатора за допуснато
нарушение при определяне стойността на к. на а. в и. от П.Г. в.. Видно от
представената административнонаказателна преписка, от
съдържащите се в същата разпечатка на данните от "Дрегер
Алкотест 7510" с фабричен номер ARDM-0203 било установено, че лицето управлява с к. на а. 0,
82 промила. Стойността на а. в и. от Г. в. е 0, 82 промила. В съответствие с чл. 3, ал. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. на касатора бил издаден талон за медицинско
изследване, но водачът не е дал к. п. за изследване. В талона за изследване
касационният жалбоподател е отразил, че приема изцяло показанията на
техническото средство Дрегер. Ето защо обоснован от
гледна точка на доказателствата е изводът на РС Сливен, че административно наказателното
обвинение и съответно допуснатото от П.Г. нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, е
доказано по безспорен и несъмнен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., за реда за установяване на к. на а. в к. и/или употреба на н.
в. или техни а., к. на а. в к. се установява въз основа на показанията на техническото
средство за установяване к. на а. в к. в случаите на отказ на лицето да подпише
или да получи талона за изследване, при неявяване в определения срок на
посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен
анализатор и/или за даване на п. за изследване. При тази нормативна
регламентация ангажирането на отговорността по чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП на водача Г., управлявал пътно превозно средство с к. на а. в к. и който
не е дал к. за медицинско изследване, е следвало да се извърши именно въз
основа на резултата от направения на водача тест с техническо средство "Алкотест 7510 Дрегер" № ARDM-0203. По аргумент от чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., административно наказващият орган няма задължение да приложи по
съображения "за по-благоприятния за дееца закон минус 5 %" от
измерената с техническото средство стойност на к. на а. в к., каквато е
максимално допустимата грешка при отчитането, съгласно чл. 774 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Нито при извършената от
контролните органи проверка, нито в хода на административнонаказателното
производство, водачът на МПС е оспорил отчетения с техническото средство
резултат за к. на а. в к. и при изричната правна регламентация по чл. 6, ал. 9 от Наредба №
1 от 19.07.2017 г., обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че безспорно е
установено каква е била действителната к. на а., с която санкционираното лице е
управлявало МПС.
Ето защо касационната
инстанция приема, че обжалваното решение
е обосновано и съответно като изводи на всички събрани по делото доказателства.
При определяне на санкционната норма наказващият орган не е допуснал нарушение,
което да е предпоставка за отмяна, поради незаконосъобразност. Обжалваното
решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано.
Районният съд е обсъдил в достатъчна степен всички наведени от Г. възражения и
правилно е приел същите за неоснователни. Наведените в касационната жалба
оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод за това, че както от субективна, така и от обективна страна, касаторът е осъществил състава на административното
нарушение, за което е привлечен към административнонаказателна
отговорност, поради което и постановеното от Районния съд решение е
законосъобразно, вкл. в частта за разноските.
В атакуваното решение
Районен съд – Сливен е направил обоснован извод за законосъобразност на
Наказателно постановление № НП № 22-0804-005723 от 16.01.2023 г., издадено от
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР - Сливен, с което на касатора П.Г. било наложено административно наказание
"Глоба" в размер на 1 000, 00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца на основание чл. 174,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на
основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 10 контролни
точки.
По изложените
съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и законосъобразно
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора съдът намира за основателно искането на
процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл.
63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на ОДМВР Сливен следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева,
определено при условията на чл.
37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, които разноски следва да се възложат в тежест на касатора П.Г..
Водим от горното и на
основание чл. 63в от ЗАНН във вр.
с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 22.06.2023
г.,
постановено по АНД № 281/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.
ОСЪЖДА П.Г.Г. *** да заплати на ОДМВР разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: