РЕШЕНИЕ
№ 4143
гр. София, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20211110166135 по описа за 2021 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Й. Т. К., ЕГН
**********, с която молба са предявени субективно съединени искове по чл.
33, ал.2 ЗС срещу ответниците К. Г. Т., ЕГН **********, Б. Г. Д., ЕГН
**********, Л. Г. Д., ЕГН **********, Я. М. Д., ЕГН **********, Т. Т. П.,
ЕГН ********** и Ц. А. М., ЕГН **********.
В исковата молба са налице твърдения, че съгласно Заповед № РСТ21-
РА50-74/26.05.2021г. ищцата Й. Т. К. и първите трима ответници К. Г. Т., Б. Г.
Д. и Л. Г. Д. са съсобственици на Поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4028 /шест осем едно три четири точка едно шест нула седем точка
четири нула две осем/, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-38/10.07.2012г., последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 17.05.2013г., с адрес:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, с площ по скица
2912 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване , предишен идентификатор: няма,
номер по предходен план: 4028, квартал: 16, парцел: IV, при съседи по скица:
68134.1607.7046, 68134.1607.4247, 68134.1607.7196, 68134.1607.7113. В тази
връзка посочените ответници се явяват съсобственици при квоти от 1/30
идеална част за всеки един от тях, придобити по наследство от техния общ
наследодател Г. Борисов Д., починал на 15.07.2021г., посочен като
съсобственик на описания недвижим имот. Общата съсобственост на тримата
1
ответници от процесния недвижим имот се равнява на 1/10 идеална част, като
според общата данъчна оценка стойността на притежаваните идеални части е
в размер на 9 197, 20лв.
Налице е твърдение, според което на 20.09.2021г. с два поредни
нотариални акта първите трима ответници прехвърлят всички свои
съсобствени идеални части от гореописания имот на четвъртия ответник Я. М.
Д., който към момента на прехвърлянето не е бил съсобственик в недвижимия
имот. С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том III, рег. №
9090, дело 493 от 20.09.2021г. на нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на
действие CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 67870
акт № 134, том CLXXVI, дело № 52656 от 20.09.2021г., К. Г. Т. е дарила на Я.
М. Д. 1/60 идеална част от процесния недвижим имот. С Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 166, том III, рег. № 9094, дело № 494
от 20.09.2021г. на нотариус Валентина Г., с peг. № 340, с район на действие
CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 67870 акт № 134,
том CLXXVI, дело № 52656 от 20.09.2021г., К. Г. Т. е продала на Я. М. Д.
останалата 1/60 идеална част от притежаваните от нея идеални части от имота.
Посредством същия нотариален акт Б. Г. Д. и Л. Г. Д. продават на Я. М. Д.
всички свои идеални части, равняващи се на 2/30 идеални части от имота. В
резултат на извършената покупко-продажба, Я. М. Д. е заплатил на тримата
ответници сума в общ размер на 50 000 лв., преведена по сметка К. Г. Т..
В тази връзка ищцата счита, че извършеното от К. Г. Т. на Я. М. Д.
дарение представлява привидна сделка, с която се цели прикриване на
действителната воля на страните, заради което на основание чл. 26, ал.2,
пред.5 ЗЗД, ищцата прави искане същото да бъде обявено за нищожно. В
подкрепа на твърдението си по отношение на реално желания правен резултат,
който първата ответница е целяла с описаните по-горе действия, ищцата се
позовава на проведени множество срещи между К. Г. Т., Б. Г. Д., Л. Г. Д. и
останалите съсобственици, на които срещи тримата ответници многократно са
заявявали желанието си да получат дължимото за притежаваните от тях
идеални части от процесния имот.
Ищцата предявява конститутивен иск по чл. 33, ал.2 ЗС, поради факта,
че К. Г. Т. е продала притежаваната от нея идеална част на Я. М. Д. без да я
предложи на останалите съсобственици, в нарушение на разпоредбата на чл.
33, ал.1 ЗС, в резултат на което ищцата счита, че има право да изкупи дяловете
на тримата ответници.
С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том IV, рег. №
9715, дело 532 от 11.10.2021г. на нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на
действие CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 73931 от
11.10.2021г., акт № 181, том CXCII, дело № 57529, ответникът Я. М. Д. е
дарил 1/40 идеална част от процесния имот на Т. Т. П.. В тази връзка е налице
иск на основание чл. 135 ЗЗД, предявен в условията на евентуалност, за
обявяване за относително недействителен спрямо ищцата договор,
2
инкорпориран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том IV, рег.
№ 9715, дело 532 от 11.10.2021г. на нотариус Валентина Г., с peг. № 340, с
район на действие CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№
73931 от 11.10.2021г., акт № 181, том CXCII, дело № 57529, с който Я. М. Д. е
дарил 1/40 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028
на Т. Т. П..
С Нотариален акт за учредяване на право на ползване на недвижим имот
№ 74, том IV, рег. № 10868, дело № 593 от 08.11.2021г., Я. М. Д. е учредил
право на ползване на Ц. А. М. върху 1/10 идеална част от спорния имот срещу
заплащане на продажна цена в размер на 9 197лв.
В условията на евентуалност е предявен иск по чл. 33, ал.2 ЗС за
изкупуване на учреденото в полза на Ц. А. М. право на ползване върху 1/10
идеална част от спорния имот срещу заплащане на продажна цена в размер на
9 197лв.
В исковата молба е направено искане за конституиране на Т. Т. П. и Ц. А.
М. като страни по иска по чл. 33, ал.2 ЗС, в условията на евентуалност
последните да бъдат конституирани като подпомагащи страни на ответника Я.
М. Д..
Налице е иск на основание чл. 135 ЗЗД, предявен в условията на
евентуалност, касаещ обявяване за относително недействителен спрямо
ищцата сключената сделка, обективирана в Нотариален акт за учредяване на
право на ползване на недвижим имот № 74, том IV, рег. № 10868, дело № 593
от 08.11.2021г., с който Я. М. Д. е учредил право на ползване на Ц. А. М. върху
1/10 идеална част от процесния имот и признаване на правото на ищцата да
изкупи посоченото учредено право на ползване в нейна полза.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответниците К. Г. Т., Б. Г. Д. и Л. Г. Д.. Последните считат предявените искове
за неоснователни, като правят искане за повторно оставяне без движение на
исковата молба и предоставяне на срок на ищцовата страна с оглед уточняване
на петитума, тъй като считат същия за неясно формулиран.
По отношение на предявен иск на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД за
обявяване на нищожност на договор, инкорпориран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 165, том III, рег. № 9090, дело 493 от
20.09.2021г. на нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на действие CPC, вписан в
Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 67870 акт № 134, том CLXXVI,
дело № 52656 от 20.09.2021г., с който К. Г. Т. е дарила на Я. М. Д. 1/60 идеална
част от процесния недвижим имот, ответниците считат договора за
действителен и реално желан от страните по сделката. Твърдят, че ищцата не е
изложила доказателства в подкрепа на обстоятелствата по отношение на
твърдяната от нея симулативност на извършеното дарение. Считат, че не е
налице основание за нищожност на сделката на база факта, че останалата част
от продажната цена е преведена от Я. М. Д. по сметка на К. Г. Т., тъй като
последната е била изрично овластена да я получи в съответствие с чл. 75, ал.1
3
ЗЗД.
Ответниците смятат, че с оглед оспорваната от тях основателност на
иска, предявен на основание чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД за обявяване на
нищожност на посочения договор за дарение, като привиден, кумулативно
предявеният иск с правно основание чл. 33, ал.2 от ЗС, също следва да се яви
неоснователен. Отбелязва се факта на вписването на исковата молба, настъпил
на 28.03.2022г., след извършване на дарение от страна на Я. М. Д. на Т. Т. П. на
1/40 идеална част от недвижимия имот, която е била негова собственост на
08.11.2021г. и съответно след учредяване право на ползване върху 1/10
идеална част на Ц. А. М. на 11.10.2021г. В този смисъл считат, че преди
вписването на исковата молба са били извършени сделки с трети
добросъвестни лица, чиито права не могат да бъдат накърнени.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск за
обявяване на недействителност спрямо ищцата на договор, инкорпориран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том IV, рег. № 9715, дело
532 от 11.10.2021г. на нотариус Валентина Г., с peг. № 340, с район на действие
CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 73931 от
11.10.2021г., акт № 181, том CXCII, дело № 57529, с който Я. М. Д. е дарил
1/40 идеална част от Поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028 на Т. Т.
П., ответниците заявяват, че Й. Т. К. не може да се ползва от правата на
увредения кредитор по чл. 135 ЗЗД, тъй като същата няма вземане спрямо Я.
М. Д., респективно не се явява негов кредитор.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск във
връзка с обявяване за нищожен договор, инкорпориран в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 8, том IV, рег. № 9715, дело № 532 от
11.10.2021г. на нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на действие CPC, вписан в
Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 73931 от 11.10.2021г., акт № 181,
том CXCII, дело № 57529, с който Я. М. Д. е дарил 1/40 идеална част от
процесния имот на Т. Т. П., ответниците считат, че в исковата молба са
изложени само предположения, на базата на които се твърди наличие
симулативна сделка, но липсват доказателства в тази насока.
По отношение на предявения в условията на евентуалност иск за
признаване правото на изкупуване в полза на ищцата на цена от 9 197лв. за
учреденото право на ползване върху 1/10 идеална част от имота, ответниците
намират същия за неоснователен, с оглед твърдяната от тях неоснователност
на иска за обявяване на нищожност на договор за дарение на основание чл. 26,
ал.2, пред.5 ЗЗД, както и факта на вписване на исковата молба в настоящото
производство, настъпил след сключване на сделката за учредяване право на
ползване на Ц. А. М. върху 1/10 идеална част от имота на 11.10.2021г.
Във връзка с предявения в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.135 ЗЗД, касаещ обявяване за относително недействителен
спрямо ищцата договор, инкорпориран в Нотариален акт за учредяване на
право на ползване на недвижим имот № 74, том IV, рег. № 10868, дело № 593
4
от 08.11.2021г., с който Я. М. Д. е учредил право на ползване на Ц. А. М. върху
1/10 идеална част от процесния имот и признаване на правото на ищцата да
изкупи посоченото учредено право на ползване в полза на ищцата,
ответниците считат същия за неоснователен, тъй като липсва вземане спрямо
Ц. А. М., като в този случай ищцата няма качеството на кредитор.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
От приетото по делото Решение № 8963/01.11.2005 г. на ОСЗГ „Овча
Купел“, влязло в сила на 22.12.2005 г., се установява, че на основание чл. 18ж,
ал. 1 и чл. 18з, ал. 1 ППЗСПЗЗ в полза на наследниците на М. Б. В. е
възстановено правото на собственост в съществуващи стари реални граници
на следния имот: ливада от 3,858 дка, находящ се в ЗРКП на гр. София, „М.
д.“, в землището на Драгалевци, в местността „Л.“, имот № 573 в кад. лист №
665 от помощния кадастрален план, изработен 2003 г., при граници: имот №
572, собственост на наследниците на И. М. В., имот № 577, собственост на
наследниците на Г. С. Т., имот № 576, собственост на наследниците на Л. С. Т.,
имот № 574, собственост на наследниците на Л. С. В., имот № 554,
собственост на наследниците на И. И. Ц.
Установява се от приетата по делото Заповед № РСТ21-РА50-
74/26.05.2021г., влязла в сила на 24.07.2021 г., издадена от П. Г. – кмет на СО –
район „С.“, че процесният имот се индивидуализира като УПИ IV-4028, кв.16,
м. „М.д. 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та част“, с площ от 2912 кв.м., при
съседи: от две страни улици, УПИ VII-4247, УПИ III-3441, който имот
представлява поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028, със съседи по
КККР: поземлени имоти с идентификатори 68134.1607.7046, 68134.1607.4247,
68134.1607.7196, 68134.1607.7113.
Установява се от приетото по делото удостоверение за наследници с изх.
№ РВТ21-УГ01-11151/20.08.2021 г., издадено от Столична община, район
„В.“, че М. Б. В. е починал на 13.02.1969 г. като е оставил за наследници по
закон децата си Д. М. Б., М. М. Б., Н. М. М., И. М. Б. и Е. М. И., всеки от които
е придобил 1/5 ид.ч. от процесния имот.
Видно от удостоверението Д. М. Б. е починал на 20.09.1992 г. като е
оставил за наследници по закон преживялата си съпруга В. Д. Б. (починала на
21.07.2009 г.) и децата си М. Д. В. и М. Д. М. (последният починал на
09.12.2009 г. и оставил за наследници по закон преживяла съпруга – И. Т. М.,
починала на 05.07.2021 г, и децата си Д. М. В. и В. М. П.), съответно частта от
собствеността на имота (1/5 ид.ч.) се разпределя както следва: за М. В. – 1/10
ид.ч., за Д. В. – 1/20 ид.ч. и за В. П. – 1/20 ид.ч.
Установява се, че второто дете на М. В. – М. Б. е починала на 05.08.2008
г. като е оставила за наследници по закон децата си П. Т. Н., Й. Т. К. и Ц.ка Т.
М.(последната починала на 27.02.2015 г. и оставила за наследници по закон
преживял съпруг С. К. М. – починал на 04.06.2017 г. и децата си К. С. К.-К. и
5
М. С. К.), съответно частта от собствеността на имота (1/5 ид.ч.) се разпределя
както следва: за П. Н.– 1/15 ид.ч., за Й. К. – 1/15 ид.ч., за К. К.-К. – 1/30 ид.ч. и
за М. К. – 1/30 ид.ч.
Установява се, че третото дете на М. В. – Н. М. е починала на 17.12.2012
г. като е оставила за наследници по закон дъщеря си П. Г. М. и по право на
заместване на сина си – внук Г. М. М. (последният починал на 24.08.2016 г. и
оставил за наследници майка си С. К. М.), съответно частта от собствеността
на имота (1/5 ид.ч.) се разпределя както следва: за П. М. – 1/10 ид.ч. и за С. М.
– 1/10 ид.ч.
Установява се, че четвъртото дете на М. В. – И. М. Б. е починал на
28.06.2014 г. като е оставил за наследник по закон дъщеря си С. И. М.,
съответно нейната част от собствеността на имота възлиза на 1/5 ид.ч.
Установява се, че петото дете на М.В. – Е. М. И. е починала на
26.08.1974 г. като е оставила за наследници по закон преживял съпруг Б. Д. И.
(починал на 27.09.1986 г.) и децата си И. Б. М. и Г. Б. Д. (последният починал
на 15.07.2021 г. и оставил за наследници по закон децата си Б. Г. Д., Л. Г. Д. и
К. Г. Т.), съответно частта от собствеността на имота (1/5 ид.ч.) се разпределя
както следва: за И. М. – 1/10 ид.ч., за Б. Д. – 1/30 ид.ч., за Л. Д. – 1/30 ид.ч. и за
К. Т. – 1/30 ид.ч.
От приетия по делото нотариален акт № 165, том III, рег. № 9090, дело
№ 493 от 2021 г., съставен от нотариус В. Г. с рег. № 340 на Нотариалната
камара се установява, че на 20.09.2021 г. К. Г. Т. е дарила на Я. М. Д., действащ
чрез пълномощника си Ц. А. М., собствените си 1/60 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1607.4028 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „С.“, ж.к. „М. д.“, с
площ от 2912 кв.м., при съседи: 68134.1607.7046, 68134.1607.4247,
68134.1607.7196, 68134.1607.7113.
Установява се от приетия по делото нотариален акт № 166, том III, рег.
№ 9094, дело № 494 от 2021 г., съставен от нотариус В. Г. с рег. № 340 на
Нотариалната камара, че на 20.09.2021 г. К. Г. Т. е продала на Я. М. Д.,
действащ чрез пълномощника си Ц. А. М., собствените си 1/60 ид.ч., а Б. Г. Д.
и Л. Г. Д. са продали на Я. М. Д., действащ чрез пълномощника си Ц. А. М.,
собствените си 2/30 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота:
гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, с площ от 2912 кв.м.,
при съседи: 68134.1607.7046, 68134.1607.4247, 68134.1607.7196,
68134.1607.7113 срещу продажна цена в размер на 50 000 лева, от която сума
9780 лева са заплатени на 07.05.2021 г. като задатък, а останалата сума в
размер на 40220 лева се заплаща в деня на сделката по банков път по сметка на
К. Г. Т.. Плащането на част от продажната цена се установява и от приетото по
делото преводно нареждане, с което В. А. М. е превел по банкова сметка на К.
6
Г. Т. сумата 9780 лева с основание „предварителен договор 68134.1607.4028 от
дата 04.05.2021 г.“.
Прието е по делото удостоверение за съпруг/а и родствени връзки с изх.
№ РВЕ24-УГ51-74, издадено от Столична община, район „В.“, от което се
установява, че лицето Ц. А. М. е неженен и е в родствена връзка с В. А. М. –
брат.
От приетия по делото нотариален акт № 8, том IV, рег. № 9715, дело №
532 от 2021 г., съставен от нотариус В. Г. с рег. № 340 на Нотариалната камара
се установява, че на 11.10.2021 г. Я. М. Д., действащ чрез пълномощника си Г.
Н. Н. е дарил на Т. Т. П. собствените си 1/40 ид.ч. от поземлен имот с
идентификатор 68134.1607.4028 по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район „С.“, ж.к. „М. д.“, с
площ от 2912 кв.м., при съседи: 68134.1607.7046, 68134.1607.4247,
68134.1607.7196, 68134.1607.7113.
Установява се от приетия по делото нотариален акт № 74, том IV, рег. №
10868, дело № 593 от 2021 г., съставен от нотариус В. Г. с рег. № 340 на
Нотариалната камара, че на 08.11.2021 г. Я. М. Д., действащ чрез
пълномощника си Ц. А. М., е учредил на Ц. А. М. възмездно право на
ползване върху собствените си 1/10 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4028 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на имота: гр. София, район „Студентски“, ж.к. „Малинова долина“, с
площ от 2912 кв.м., при съседи: 68134.1607.7046, 68134.1607.4247,
68134.1607.7196, 68134.1607.7113 за сумата от 9197 лева.
За установяване на твърдяната симулация по делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетел В. А. и свидетел И. К.
Установява се от показанията на свидетел В. А., че свидетелят е провел
няколко телефонни разговора и една среща през лятото на 2021 г. с К. Т. по
повод преговори за продажба на нейните идеални части от процесния имот.
Споделя, че два месеца по-късно отново провел телефонен разговор с К. Т.,
която му казала, че вече е продала собствените си идеални части от имота.
Отрича да му е споделено за извършено дарение, както и да е запознат кой е
купил идеалните части.
Установява се от показанията на свидетел И. К., представител на
инвеститор, че същият е водил преговори с К. Т. по повод евентуално
строителство в съсобствения имот в кв. „М. д.". Свидетелят излага, че през
лятото на 2021 г. организирал и провел среща с всички съсобственици, на
която присъствала К. Т. лично и като пълномощник на братята си, като
последната изразила намерение за продажба на идеалните си части от имота.
Споделя, че впоследствие Т. споделила, че приживе нейният наследодател е
сключил предварителен договор за продажба на идеалните си части, съответно
тя е решила да изпълни неговата воля и е прехвърлила собствените си идеални
7
части на трето лице.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
По иска по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД нищожни са всички привидни договори.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното
съглашение е само да се създадат привидни правни последици на обвързаност,
които те не желаят, симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да
бъдат обвързани по начин различен от посочения в сключеното съглашение,
симулацията е относителна. И в двата случая явната сделка е нищожна.
Прикритото съглашение, поражда действие само ако отговаря на изискванията
за неговата действителност.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно доказване по иска по чл. 26, ал.2, пред.5 ЗЗД с
годни доказателства обстоятелствата, на които основава своята претенция,
касаещи твърдяното наличие на симулация и факта на нищожността по
отношение на сключените сделки, а именно, че волята на ответниците е била
да сключат договор за покупко-продажба, вместо обективирания външно
договор за дарение на притежаваните от тях идеални части от процесния
недвижим имот на твърдяното правно основание, а ответникът следва да
проведе насрещно доказване, с оглед твърденията си в отговора на исковата
молба.
При така установената фактическа обстановка и събраните в хода на
съдебното дирене доказателства, съдът намира, че ищецът не успя да установи
при условията на пълно и главно доказване твърдяното наличие на симулация
и по-конкретно, че волята на ответниците е била да сключат договор за
покупко-продажба вместо външно обективирания договор за дарение. От
събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетел
В. А. и свидетел И. К. не би могъл да се направи категоричен и несъмнен
извод за наличието на относителна симулация, доколкото свидетелите са били
в контакт само с едната страна по атакуваната сделка (в случая с К. Т.) по
повод евентуални договорни отношения с нея, съответно нито са им били
известни намеренията на останалите ответници, нито са запознати каква е
била действителната воля на страните по сделката за договорно обвързване.
Действително, разпоредителните сделки между К. Т., Б. Д. и Л. Д., от една
страна и Я. Д., от друга страна, (дарение и покупко-продажба) са станали в
един и същи ден с два последователни нотариални акта, което обаче само по
себе си не би могло да докаже по несъмнен начин наличие на твърдяната от
ищеца симулация, а единствено би могло да бъде индиция в тази насока.
Извършеното плащане на част от продажната цена преди сключването на
договора за покупко-продажба също не би могло да обоснове категоричен и
8
несъмнен извод за действителната воля на страните по правоотношението. Без
правно значение за действителните отношения е и обстоятелството, че
надареният, респ. купувачът, е действал чрез пълномощник при сключване на
процесните сделки, както и това, че пълномощникът е в родствена връзка с
лицето, извършило плащане на част от продажната цена.
Както се посочи и по-горе тежестта да докаже твърдяната относителна
симулация е изцяло на ищеца, тъй като той би се ползвал при евентуално
успешно провеждане на иска от благоприятни последици за себе си. Ето защо
именно ищецът следва да представи такива доказателства, които по несъмнен
начин да установяват, че целената сделка всъщност е различна от тази, която е
официално удостоверена. За да бъде доказването пълно, необходимо е да бъде
проведено доказване по категоричен и несъмнен начин, че действителната
уговорка между страните е за договор, различен от обективирания в
нотариалния акт такъв. По правилата на гражданския процес, главно
доказване (онова, за което страната носи доказателствена тежест) трябва
винаги да бъде пълно, тоест да създаде абсолютна достоверност – сигурно
убеждение в съда за истинността или неистинността на конкретно фактическо
твърдение. Ако страната не изпълни изискванията за доказателствена тежест,
дори да съществува вероятност, но не и несъмненост (както е в настоящия
случай), то в резултат на последиците от разпределението на
доказателствената тежест в гражданския процес, за съда този факт или
обстоятелство не се е осъществило, ако трябва да се установи настъпването
му, съответно се е осъществило, ако трябва да се установи липсата му.
Предвид гореизложените съображения предявеният установителен иск
против К. Г. Т. и Я. М. Д. следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
Аналогично, поради недоказаност неоснователен се явява и предявеният
в условията на евентуалност установителен иск за обявяване на нищожност на
договор, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8,
том IV, рег. № 9715, дело 532 от 11.10.2021г. на нотариус Валентина Г., с peг.
№ 340, с район на действие CPC, вписан в Службата по вписванията гр. София
вх.рег.№ 73931 от 11.10.2021г., акт № 181, том CXCII, дело № 57529, с който
Я. М. Д. е дарил 1/40 идеална част от Поземлен имот с идентификатор
68134.1607.4028 на Т. Т. П..
По иска по чл. 135 ЗЗД:
Правото да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка
или действие, извършени от длъжника, е материално преобразуващо право,
което възниква ex lege, с осъществяването на определен фактически състав,
включващ в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане,
увреждащо удовлетворяването му действие или сделка на длъжника и от
субективна страна – знание на длъжника, а при възмездност – и на третото
лице съконтрахент – за увреждането. Всички елементи от фактическия състав
на това преобразуващо право се отнасят към вземането, а самото право
9
обслужва интереса на притежателя му от неговото удовлетворяване, без да е
функционално свързано с други елементи от съдържанието на
правоотношението между длъжник и кредитор.
В тежест на всяка от страните по иска по чл. 135 от ЗЗД е да докаже
положителните факти, от който черпи права, като ищеца следва да установи
качеството си на кредитор, както и че процесната сделка го уврежда и че
ответниците са в твърдяното правоотношение, а ответниците следва да
докажат фактите, от които извеждат възраженията си.
На първо място, правото на кредитора да иска обявяване за
недействителни спрямо него на увреждащите го актове на длъжника по реда
на чл.135 ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане. Това
вземане може да не е изискуемо или ликвидно, съответно не е необходимо и
предварително да бъде установено с влязло в сила решение. Ето защо, съдът
изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от
твърдените факти. В случая при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че не се установява ищцата да притежава
качеството на кредитор спрямо ответника Я. Д.. С оглед изхода по предявения
иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД се следва извод, че сключените
между К. Т., Б. Д. и Л. Д., от една страна и Я. Д., от друга страна, са
действителни и са породили целените с тях правни последици, съответно в
патримониума на ищцата Й. К. не се е породило правото за изкупуване по см.
на чл. 33, ал. 1 ЗС. Ето защо, последната не притежава качеството кредитор на
непарично вземане спрямо Я. Д. и не би могла да проведе успешно
отменителен иск.
Въз основа на гореизложените съображения предявените конститутивни
искове с правно основание чл. 135 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени изцяло
като неоснователни.
По исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС:
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да продаде своята част
от недвижимия имот на трето лице само ако преди това е предложил на
другите съсобственици да купят частта му при същите условия и никой от тях
не е приел предложението. Независимо от начина и причините за възникване
на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши сделка
на разпореждане със своята част. Задължението за предлагане на частта най-
напред на другите съсобственици възниква в случаите, когато се предлага част
от недвижим имот. Според закона задължението съществува само при договор
за продажба на идеалната част изцяло или частично от съсобствения имот,
към което следва да се причисли такова задължение и при продажбата на част
от правото на строеж. При повече от един съсобственик няма изискване от кой
измежду тях да бъде извършено изкупуването, след като то ще се осъществи
от лице, което не е извън съсобствеността. Едва в случай на отказ на
останалите съсобственици, делът може да бъде предложен за продажба на
трето за съсобствеността лице. При възмездната сделка за продавача е без
10
значение от кого ще получи стойността на продаваната вещ – от
съсобственика или от трето лице.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест по иска по чл. 33, ал. 2 от ЗС е, както следва: ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните
правопораждащи факти: наличието на съсобственост между него и
ответниците по отношение на процесния недвижим имот, че е спазил
предвидения в закона двумесечен срок за депозиране на иска, както и
индивидуализацията на имота по действащия кадастрален план и продажбата
на имота по силата на валиден договор, а ответника следва да докаже фактите,
от които произтичат възраженията му.
Не е спорно между страните, а и от събраните в хода на съдебното
дирене доказателства се установява, че ищцата Й. К. е собственик на 1/15
ид.ч. от процесния имот, а ответниците К. Т., Б. Д. и Л. Д. са собственици по
наследствено правоприемство всеки на по 1/30 ид.ч. от имота.
Установява се, че с договор за дарение от 20.09.2021 г. К. Т. е
прехвърлила собствените си 1/60 ид.ч. от имота на Я. Д., а в последствие с
договор за покупко-продажба от 20.09.2021 г. К. Т. е прехвърлила на Я. Д.
останалите си 1/60 ид.ч. от имота, а Б. Д. и Л. Д. са прехвърлили на Я. Д.
собствените си 2/30 ид.ч. от имота. В случая искът е предявен на 19.11.2021 г.,
т.е. преди изтичане на двумесечния срок от сключване на оспорените сделки,
съответно е процесуално допустим.
С оглед изхода по предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5
ЗЗД съдът намира, че ищцата Й. К. не разполага с право за изкупуване по см.
на чл. 33, ал. 1 ЗС. Изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху
продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за
съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да
продаде частта си на друг от съсобствениците – в отношенията между
съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В
случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за
съсобствеността лице е сключен договор за дарение (какъвто е процесният
случай), то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на
продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването
на чл. 33, ал. 1 ЗС.
Предвид изложеното, предявеният конститутивен иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен.
С оглед изхода от спора по главния иск по чл. 33, ал. 2 ЗС предявеният в
условията на евентуалност иск по чл. 33, ал. 2 ЗС за изкупуване на учреденото
в полза на Ц. А. М. право на ползване върху 1/10 идеална част от спорния
имот срещу заплащане на продажна цена в размер на 9 197 лева не следва да
се разглежда, тъй като не е настъпило вътрешното процесуално условие за
това.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците
11
имат право на разноски. Видно от представените договори за правна защита и
съдействие, всеки от ответниците Б. Г. Д., Л. Г. Д. и К. Г. Т. поотделно е
уговорил и заплатил адвокатско възнаграждение на адв. В. М. в размер на
3700 лева, а ответникът Я. М. Д. е уговорил и заплатил адвокатско
възнаграждение на адв. В. М. в размер на 5000 лева. Представен е и договор за
правна защита и съдействие, видно от който ответникът Ц. А. М. е уговорил и
заплатил адвокатско възнаграждение на адв. Х. П. в размер на 3500 лева.
Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно, с оглед
фактическата и правна сложност на делото, вида, броя и съотношението на
предявените искове спрямо всеки от ответниците, както и множеството
проведени по делото открити съдебни заседания. Предвид това в полза на
ответниците следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно
намалението както следва: за К. Т. (ответник по иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 и иск
по чл. 33, ал. 2 ЗС) – 2600 лева, за Б. Д. (ответник по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС) –
1300 лева, за Л. Д. (ответник по иск по чл. 33, ал. 2 ЗС) – 1300 лева, за Я. Д.
(ответник по иск по чл. 26, ал. 1, пр. 5, иск по чл. 135 ЗЗД и иск по чл. 33, ал. 2
ЗС) – 3900 лева, за Ц. М. (ответник по иск по чл. 135 ЗЗД и иск по чл. 33, ал. 2
ЗС) – 2600 лева.
Ответникът Т. Т. П. не е заявила искане за присъждане на разноски, нито
се е представлявала от процесуален представител, поради което разноски не се
присъждат.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявен
от Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“ № 16 против К.
Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“ № 14 и Я. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г. С. № 8, ет. 2, ап. 3 за обявяване на
нищожност на договор, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 165, том III, рег. № 9090, дело 493 от 20.09.2021г. на
нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на действие CPC, вписан в Службата по
вписванията гр. София вх.рег.№ 67870 акт № 134, том CLXXVI, дело № 52656
от 20.09.2021г., с който К. Г. Т. е дарила на Я. М. Д. 1/60 идеална част от
поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-38/10.07.2012 г. на
изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. С., район „С.“, ж.к.
„М. д.“, с площ от 2912 кв.м., при съседи: 68134.1607.7046, 68134.1607.4247,
68134.1607.7196, 68134.1607.7113.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, предявен
от Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г. № 16 против Я.
М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. С.“ № 8, ет. 2, ап. 3 и Т. Т. П.,
12
ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“ № 15, ет. 6, ап. 11 за обявяване на
нищожност на договор, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 8, том IV, рег. № 9715, дело 532 от 11.10.2021г. на нотариус
В. Г., с peг. № 340, с район на действие CPC, вписан в Службата по
вписванията гр. София вх.рег.№ 73931 от 11.10.2021г., акт № 181, том CXCII,
дело № 57529, с който Я. М. Д. е дарил 1/40 идеална част от Поземлен имот с
идентификатор 68134.1607.4028 на Т. Т. П..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Й. Т. К.,
ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“ № 16 против Я. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г. С.“ № 8, ет. 2, ап. 3 и Т. Т. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“ № 15, ет. 6, ап. 11 за обявяване за
относително недействителен спрямо ищцата договор, инкорпориран в
Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 8, том IV, рег. № 9715, дело
532 от 11.10.2021г. на нотариус В. Г., с peг. № 340, с район на действие CPC,
вписан в Службата по вписванията гр. София вх.рег.№ 73931 от 11.10.2021г.,
акт № 181, том CXCII, дело № 57529, с който Я. М. Д. е дарил 1/40 идеална
част от Поземлен имот с идентификатор 68134.1607.4028 на Т. Т. П..
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135 ЗЗД, предявен от Й. Т. К.,
ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“ № 16 против Я. М. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „Г. С.“ № 8, ет. 2, ап. 3 и Ц. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. „Е. Й.“ № 22, ет. 4 за обявяване за относително
недействителен спрямо ищцата договор, инкорпориран в Нотариален акт за
учредяване на право на ползване на недвижим имот № 74, том IV, рег. №
10868, дело № 593 от 08.11.2021г., с който Я. М. Д. е учредил право на
ползване на Ц. А. М. върху 1/10 идеална част от процесния имот.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, предявен от Й. Т.
К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“ № 16 против К. Г. Т.,
ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“ № 14, Б. Г. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“ № 14, Л. Г. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, кв. „Д.“, ул. „Г.“ № 14, Я. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.
В., ул. „Г. С.“ № 8, ет. 2, ап. 3, Т. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „А.“
№ 15, ет. 6, ап. 11 и Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Е. Й.“ № 22,
ет. 4 за изкупуване дяловете на ответниците К. Г. Т., ЕГН **********, Б. Г. Д.,
ЕГН ********** и Л. Г. Д., ЕГН ********** в съсобствения имот.
ОСЪЖДА Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“
№ 16 да заплати на К. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“
№ 14 сума в размер на 2600 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“
№ 16 да заплати на Б. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“
№ 14 сума в размер на 1300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“
13
№ 16 да заплати на Л. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Г.“
№ 14 сума в размер на 1300 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“
№ 16 да заплати на Я. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. С.“ № 8,
ет. 2, ап. 3 сума в размер на 3900 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Й. Т. К., ЕГН **********, е адрес: гр. С., кв. „Д.“, ул. „Л. г.“
№ 16 да заплати на Ц. А. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. „Е. Й.“ № 22,
ет. 4 сума в размер на 2600 лева, представляващи платено адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14