Р Е Ш Е Н И Е
№ 614 / 19.2.2018г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на 19.01.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при секретаря АТАНАСКА И., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 10293 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от „Ф.И.“ЕАД, ЕИК***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор А***, чрез пълномощника му юрк. Г*** срещу П.И.Н. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 1462.40 лева (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), формирана, както следва: сумата от 915.99 лева (деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит с номер № ***от 11.11.2010 г., вземането по който е прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***с договор за цесия от 04.12.2015г., сумата от 485.07 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2011 г. до 10.11.2015 г., сумата от 61.34 лева (шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 05.12.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9378/2016г. по описа на ВРС, 35-ти състав:
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: В исковата молба се твърди, че на 11.11.2010г. между ответницата и„Обединена Българска Банка" АД, ЕИК***, е сключен договор за потребителски кредит № ***. Съгласно чл. 1 във вр. с чл. 3 от същия, банката се задължава да отпусне на кредитополучателя сумата в размер на 1049,00лв., която сума е преведена по посочената банкова сметка ***, от което следва, че кредиторът е изпълнил своите договорни задължения.
Кредитополучателят от своя страна се задължава да върне отпуснатата сума, ведно с договорна възнаградителна лихва, която по своята същност представлява печалбата на банката. Погасяването на посочените суми става на 60 месечни анюитетни вноски на съответен падеж, съгласно изисквания на чл. 10 от договора. В отклонение от договорните си задължения, ответникът преустановява плащанията, като падежът на първата непогасена вноска настъпва на 10.09.2011г. вследствие на което и считано от следващия ден изпада в забава. Крайният срок на погасяване на цялото задължение, ведно със следващите го вторични такива настъпва на 10.11.2015г., с което става изискуем непогасеният остатък.
На 04.12.2015г., „Обединена Българска Банка" АД, ЕИК*** с договор за прехвърляне на вземания прехвърля в полза на ищеца „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *** вземанията си по процесния договор.
Съгласно горепосоченото правоотношение, цесионерът придобива всички права, произтичащи от договора за кредит срещу длъжника. В изпълнение на задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД цедентът упълномощава цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия, вследствие на което е изпратено писмено уведомление до ответника чрез „Български пощи" ЕАД, но пратката се връща в цялост. С оглед на което в настоящото производство предстои да бъде направено с приложеното към исковата молба уведомление (така Решение № 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г.,Н т.о.,ТК).
Поради липсата на доброволно изпълнение на дължимите суми, и на основание чл.79 от ЗЗД ищецът има право да иска изпълнение на горните задължения, ведно със законната лихва от датата на цесията до подаване на заявлението, също и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до пълно изплащане на вземането. Поради което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като съдът е уважил същото и е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.9378/2016г. по опис на PC Варна.
В срока по чл.414, ал.1 от ГПК длъжникът възразил срещу дължимостта на сумите по заповедта, поради което за ищеца се породил правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.
В о.с.з., ответникът в писмен вид оспорва исковете като недопустими, евентуално неоснователни и недоказани.
Намира за нищожна сумата по лихвата поради
прекомерност и в нарушение на добрите нрави, защото надвишава в пъти сумата по
главницата за един малък период от предполагаемия й падеж до завеждането на
исковата молба. Евентуално, ако съдът намери размера на претендираната
лихва за съобразен с морала, моли да се отхвърли тази претенция като погасена
по давност с изтичането на три годишния срок по чл.111,
б. «в» от ЗЗД.
Счита иска за неоснователен и преждевременно
предявен, тъй като не е спазено изискването на чл. 99, ал.4 от Закона за
задълженията и договорите, понеже предишният кредитор - „ОББ" АД не е уведомил ответницата за процесното прехвърляне на вземане, и поради това същото не
е породило действие спрямо нея. В тази връзка е и
Тълкувателно решение №142-7 от 11.XI. 1954
г., ОСГК: „Прехвърлянето на вземане (цесия) има
действие спрямо длъжника от деня, когато предишният кредитор му съобщи за
станалото прехвърляне. Съобщението, направено от приемателя (цесионера) на длъжника, не оказва такова действие."
Договорът за цесия, според ответницата е
нищожен поради неясен предмет, който в случая се приравнява на липса на
предмет. Представеното с исковата молба Приложение №1
към договора за цесия, в който е следвало да бъде конкретизиран предмета на
цесията, не е подписан под текста, а на отделна страница, която счита, че е
допълнително прикрепена, видно и от различния шрифт на текста с изброени длъжници и на текста със страните, положили подписите.
Следователно не се установява по безспорен начин, че вземането към нея като
ответник по делото, е предмет на цесията, като приложението и листа с посочени
страни и подписи са според ответницата допълнително съставени за целта на
настоящото производство.
При гореизложените оспорвания и твърдения
ответницата моли да се отхвърлят исковете и да й се присъдят съдебните
разноски, в случай че стори такива.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, и в случаи че бъдат уважени исковете, моли да се намали неговия размер.
Ищецът, в писмено становище поддържа исковата молба.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №9378/2016г. по описа на ВРС се установява, че на основание чл.410 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът П.И.Н., ЕГН ********** да заплати на кредитора „Ф.И.” ЕАД, ЕИК *** сумата от 1462.40 лева (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), формирана, както следва: сумата от 915.99 лева (деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит с номер № *** от 11.11.2010 г., вземането по който е прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***с договор за цесия от 04.12.2015г., сумата от 485.07 лева (четиристотин осемдесет и пет лева и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2011 г. до 10.11.2015 г., сумата от 61.34 лева (шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 05.12.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410, т. 1 ГПК, както и за направените съдебно – деловодни разноски в общ размер на 329.25лв.(триста двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от които: сумата от 29.25лв. (двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), представляваща заплатена държавна такса и сумата от 300.00лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК, своевременно е направено възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок. Видно от известие за доставяне от куриер на л.24 от делото, исковата молба е подадена на 21.07.2017г., а уведомяването на кредитора за възможността да предяви настоящия иск по чл.422 ГПК е сторено на 22.06.2017г./л.48 от заповедното производство/.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит с номер № *** от 11.11.2010г., се установява, че на 11.11.2010г. между „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***и П.И.Н., ЕГН **********, е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1049,00лв., като общата сума, която ответника се задължил да върне, изчислена към момента на сключване на договора е в размер на 1 337,17лв., на 60 месечни анюитетни погасителни вноски – по 21.25лв., считано от 10.12.2010г. на 10-то число на месеца, които вноски включват главница, лихва и съответната част от годишната такса за управление и обслужване. Договорен е ГЛП 7,5%. Съгласно чл.10, ал.2 от договора общия размер на месечната погасителна вноска по кредита и на месечната застрахователна премия е 22,29лв. Съгласно т.6.(1) Кредитополучателят дължи следните видове такси и комисиони по настоящия договор: 1. такса за разглеждане на молба за отпускане на кредит в размер на 30 лева; 2.еднократна такса за усвояване на кредита в размер, посочен в настоящия договор; 3.такса за предоговаряне на условията в размер на 35 лева; 4.годишна такса за покриване на разходите по управлението и обслужването на кредита в размер на 0.5% върху остатъка на главницата.Таксата се събира ежемесечно след усвояване на кредита. В ал.2 на същия текст е посочено, че Банката има право едностранно да увеличава размера на лихвения процент, посочен в чл. 4, както и размера на таксите и комисионите по настоящия договор, в зависимост от инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което уведомява писмено Кредитополучателя преди датата на промяната на посочения при сключването на Договора настоящ адрес и изнася информация за промяната в банковите салони и на електронната си страница. В такива случаи не е необходимо подписване на Анекс към настоящия договор. Според ал.3 Банката има право едностранно да намалява размера на лихвения процент, посочен в чл. 4, както и размера на таксите и комисионите по настоящия договор, в зависимост от инфлацията, основния лихвен процент на БНБ и пазарните условия, за което не е необходимо подписване на Анекс към този договор, като промяната влиза в сила автоматично на датата, определена с решението на компетентния орган на Банката. Информация за това се изнася в банковите салони н на електронната страница на Банката. Съгласно ал.4, при несъгласие с новите лихвени условия, променени съгласно клаузата на ал.2 от настоящия член, Кредитополучателят има право с писмено изявление до Банката, в рамките на двуседмичен срок от датата на промяната, да прекрати договора за кредит, като издължи всички суми, съгласно условията на сключения договор. Съглосно ал.5, промяна на вида или добавяне на нови такси и комисиони, събирани от Банката, както и други изменения и допълнения на настоящия договор се извършват с подписване на допълнително споразумение между страните.
В чл.7/1/ е договорено следното: При забава на плащането на главницата по кредита от страна на Кредитополучателя, включително при предсрочна изискуемост на целия дълг, Банката олихвява просрочените суми с наказателна лихва, включваща договорения по реда на чл. 4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 /пет/ пункта. Към момента на сключване на настоящия договор, лихвеният процент, който се прилага при забава на плащане по главницата и при предсрочна изискуемост е в размер на 12,5 %.
Съглосно ал.2, при друго неизпълнение на клаузите от настоящия договор от страна на кредитополучателя, Банката има право да начислява неустойка в размер на договорения по реда на чл.4 лихвен процент за редовна главница и наказателна надбавка в размер на 5 (пет) пункта. Съглосно чл.8, при разрешаване на кредита Банката начислява еднократна такса в размер на 0 % върху размера на разрешения кредит за покриване разходите по управлението и усвояването му, която се изплаща преди усвояване на кредита, като при предсрочното му погасяване Банката не дължи връщане на цялата или част от таксата.
Съобразно договора, с подписа си ответникът е удостоверил получаването на сумата 1 337,17лв., еднократно на 15.11.2010г. по посочена банкова сметка.
***.11 от договора, е че крайният срок за издължаване на дълга е 10.11.2015г.
Автентичността на подписите на кредитополучателя, положени в цитираните документи не е оспорена надлежно.
Приет по делото е договор за прехвърляния на вземания от 04.12.2015г. /л.10/, сключен между „Обединена Българска Банка“ с ЕИК ***, като цедент и ищеца, като цесионер. В §2 са посочени вземанията, които са предмет на договора, индивидуализирани в Приложение 1 към него. Представено е Приложение 1 към приемо-предавателен протокол от 24.07.2014г., в което фигурира договорът, сключен с ответницата.
С пълномощно, находящо се на л.20 от делото, „Обединена Българска Банка“ с ЕИК ***, е упълномощила ищеца по настоящото дело, да уведоми всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала с Договор за цесия, сключен на 04.12.2015г.
От заключението на вещото лице М.В.П., по допуснатата по делото и приета като всестранно обективно и компетентно извършена СТЕ се установява, че от представено движение по банкова сметка ***, че на 15.11.2010г. по сметката с титуляр ответницата по делото е постъпила сумата от 1 049лв., с посочено основание „усвояване на кредит“. При проверка в счетоводството на „Ф.И.” ЕАД, ЕИК ***, според вещото лице е представена информация, че след покумката на това вземане, от страна на ответницата не са извършвани плащания. От представено движение по банковата сметка на ответницата в ОББ, са установени следните плащания: вноски в общ размер на 183лв., отнесени за погасяване на задължения по кредита съгл.таблица 2-1. С постъпилите суми и с текущи наличности по сметката, в това число и остатък от усвоения кредит, са погасени следните задължения в общ размер 201,46лв., посочени по видове в табл.2-2 на констативно съобразителната част на ССчЕ. С извършените погашения изцяло според вещото лице са погасени 9бр. месечни вноски по 22,29лв. всяка една, с падежи в периода 10.12.2010г.-10.08.2011г., както и част от лихвата по вноската с падеж 10.09.2011г. Падежиралите след тази дата вноски не са погасявани.
Общият размер на остатъчното задължение според вещото лице, към датата на договора за цесия е 1 401,06лв., в това число 915,99лв. главница и 485,07лв. лихви.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Производството е допустимо, доколкото в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, длъжникът и ответник в настоящето производство е възразил срещу дължимостта на вземанията по заповедта в срока по чл.414, ал.2 ГПК и исковата молба е подадена в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя за постъпилото възражение.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит с номер № *** от 11.11.2010г., се установява, че на 11.11.2010г. между „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***и П.И.Н., ЕГН **********, е сключен договор, по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1049,00лв.
Според заключението на вещото лице М.В.П., по допуснатата по делото и приета като всестранно обективно и компетентно извършена СТЕ се установява, че от представено движение по банкова сметка, ***.11.2010г. по сметката с титуляр ответницата по делото е постъпила сумата от 1 049лв., с посочено основание „усвояване на кредит“.
Предоставянето на тази сума съставлява изпълнение на задължението на кредитора /ищеца/, да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора погасителните вноски. Уточнено е, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по заема ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора/чл.5 и 6 от Договора/.
Така безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***и ответника П.И.Н., ЕГН **********, и неговото съдържание.
Въз основа на договор за продажба на вземания /цесия/ от 04.12.2015г., „Обединена Българска Банка“ с ЕИК ***, е прехвърлило определени свои вземания, съгласно Приложение №1 към договора, в полза на „Ф.И.” ЕАД.
Съобразно разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 ЗЗД, цесията е способ за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение, като вземането преминава в патримониума на цесионера в обема, в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. Със сключването на договора от 04.12.2015г., „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***е продала на ищеца и вземането, което е имала към П.И.Н., по сключения договор за кредит. Същото фигурира в приложението към договора. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор, съгласно чл.99, ал. 4 ЗЗД, като съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД задължението за съобщаването се носи от предишния кредитор. Видно от приложеното пълномощно по делото ищецът е бил изрично и писмено овластен от цедента да извърши следващите се действия по уведомяването на длъжниците, за което липсва законова пречка. Дори и уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД да не е било връчено преди завеждане на спора, изявлението на първоначалния кредитор е достигнало до длъжника най-късно с връчване на преписа от исковата молба. Доколкото липсва законово предвидена форма за уведомлението по чл.99, ал.3 ЗЗД, следва да се приеме, че към този момент цесията е породила действието си и по отношение на длъжника. Ефектът от уведомяването следва да се зачете като новонастъпил пред съда факт, стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално право /в този смисъл, решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/.
С оглед горното, ищецът „Ф.И.” ЕАД, е легитимиран да предяви настоящия иск.
Според чл.21 на договора, изрично и писмено приет от ответника, при пълно или частично неплащане на две погасителни вноски, кредитът става автоматично предсрочно изискуем, без да е необходимо кредитополучателят да бъда уведомяван. Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост би настъпила в случая на 10.10.2011г., когато не са погасени изцяло месечна вноска с падеж 10.09.2011г. и месечната вноска с падеж 10.10.2011г., установено посредством ССчЕ. Вземането по договор за потребителски кредит следва да е изискуемо към момента на подаване на заявлението в съда вкл. и вземанията предмет на заявление по чл.410 ГПК /Решение № 123/09.11.2015г. по т.д. № 2561/2014г. на ВКС на РБ, ТК, постановено по реда на чл.290 ГПК/.
В случая към датата на подаване на заявлението, е настъпил крайният падеж на договора /10.11.2015г., съгл.чл.11 от договора за кредит на л.6 от делото/.
Според приетата по делото ССчЕ, от записванията по счетоводните сметки на банката е установено, че на 20.12.2013г., че на 20.12.2013г. цялата непогасена част от кредита, в т.ч. главница и лихви по месечни вноски, е отнесена като изискуема и е записана задбалансово. След тази дата банката начислява законна лихва върху цялата изискуема главница. Общият размер на погасената главница, възлиза на 133,01лв., в т.ч. 103,03лв. редовна главница и 29.98лв. проскрочена главница – по вноските падежи в периода 10.12.2010г. – 10.08.2011г. Непогасената главница е в размер на 915,99лв./1049-133.01/ и включва задълженията за главница по вноските с падежи в периода 10.09.2011г.-10.11.2015г. Това е и размерът на главницата, прехвърлена от банката към „Ф.И.” ЕАД, с договора за цесия от 04.12.2015г. Към тази дата всички месечни вноски за главница и лихви са падежирали-
Според вещото лице по приетата ССчЕ, общият размер на погасените договорни лихви е 59,49лв., в това число 50.81лв. редовна лихва по месечни вноски и 8,68лв. просрочени лихви. Непогасената договорна лихва по падежирали месечни вноски към 20.12.2013г. е 39.18лв. и включва задължения за лихви по вноските с падежи в периода 10.09.2011г.- 10.12.2013г., както и за периода 10-20.12.2013г.
Според експерта, в записванията по банковите регистри се установява водено вземане за наказателна лихва, начислена към 20.12.2013г., в размер 214,09лв., върху просрочената главница по вноски с падежи в периода 10.09.2011г.-10.12.2013г., както и за периода 10-20.12.2013г. Сумата е формирана като сбор от начислена наказателна лихва/131.54+0.30/ и наказателна надбавка/82.07+0.18/.
За периода 20.12.2013-30.11.2015г./до цесията/, банката е начислявала законна лихва върху непогасената главница 915.99лв., която възлиза на 231,80лв.
Според вещото лице общият размер на задълженията за лихви/договорни, наказателни и законови/ към датата на цесията възлиза на 485,07лв./39.18+214.09+231.80/.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че вземанията на кредитора по издадената по ч.гр.д. № 9378 по описа на ВРС за 2016г. заповед за изпълнение на парично задължение №4595/09.08.2016г. са установени по основание и в претендирания размер.
На 15.01.2018г., дни преди първо съдебно заседание/19.01.2018г./, ответницата е направила възражения за нищожност на вземането за лихва, поради прекомерност и нарушение на добрите нрави, за нищожност на договора за цесия, поради липса на предмет, както ивъзражение за погасяване вземанията по давност. Тези възражения, съдът намира, че не следва да бъдат разглеждани, доколкото са несвоевременно направени. Правопогасяващите възражения ответникът следва да направи най-късно в отговора по исковата молба. Този срок е преклузивен както за процесуалноправните, така и за материалноправните възражения. С пропускането му, ответникът губи правото да се позове на погасяване на правото на ищеца поради изтекла давност. Ответницата, редовно уведомена, не е депозирала отговор по исковата молба. Затова и възраженията й, вкл. за давност, не следва да бъдат разгледани.
По разноските :
Съобразно изхода
на делото в полза на ищеца
се следват реализираните разноски в заповедното производство по делото на
основание чл.78,ал.1 ГПК, както
следва:
в общ размер на 329.25лв.(триста
двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки), от които: сумата от
29.25лв. (двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща заплатена държавна такса и сумата от 300.00лв. (триста
лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото производство по
чл.422 ГПК, следва да се присъдят следните суми за разноски: за заплатена д.т.
в производството по иска по
чл.422 ГПК/120,75лв., за юрисконсултско възнаграждение/200.00лв./, за депозит за
ССчЕ/190.00лв./.
С оглед горното, съдът :
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на „Ф.И.“ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния директор А***, че П.И.Н. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение № 4595/09.08.2016г., издадена по ч.гр.д. №9378/2016г. по описа на ВРС, 35с. следните суми : сумата от 1462.40 лева (хиляда четиристотин шестдесет и два лева и четиридесет стотинки), формирана като сбор от следните суми, както следва: сумата от 915.99лева(деветстотин и петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит с номер № *** от 11.11.2010 г., вземането по който е прехвърлено от „Обединена Българска Банка“ с ЕИК***с договор за цесия от 04.12.2015г., сумата от 485.07лева(четиристотин осемдесет и пет лева и седем стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 10.09.2011 г. до 10.11.2015 г., сумата от 61.34лева(шестдесет и един лева и тридесет и четири стотинки), представляваща законна лихва за забава за периода от 05.12.2015г. до 31.07.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението - 05.08.2016г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9378/2016г. по описа на ВРС, 35-ти състав:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК П.И.Н. ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА „Ф.И.”ЕАД, ЕИК ***, със съдебен адрес
***, представлявано от изпълнителния директор А***, сумата от 329.25лв./триста двадесет и девет лева и
двадесет и пет стотинки/,
от които: сумата от 29.25лв. (двадесет и девет лева и двадесет и пет стотинки),
представляваща сбор от заплатена държавна такса и сумата от 300.00лв. (триста
лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал. 8 ГПК – разноски, сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 9378/2016г. по описа на ВРС,
35-ти състав, както и сумата от 510,75лв./петстотин и десет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща сбор от заплатена д.т. в производството по иска по чл.422 ГПК/120,75лв., за юрисконсултско възнаграждение/200.00лв./, за депозит за
ССчЕ/190.00лв./ - разноски, сторени в исковото
производство по чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра
на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение
да се връчи
на страните, заедно със съобщението
за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: