№ 46558
гр. София, 09.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20251110118139 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по
реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:
Д. Г. Г. е предявил срещу „Изи Асет Мениджмънт“ АД частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на 1
лев, представляващ част от вземане в общ размер от 15,24 лева, недължимо
платена сума – въз основа на недействителен договор за паричен заем №
3995360/03.12.2020 г., под формата на договорна (възнаградителна) лихва,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба– 28.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на заемател и ответника
„Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството му на заемодател, е сключен
договор за паричен заем № 3995360 от 03.12.2020 г. за сумата от 300 лева, със
задължение за връщането му чрез седмични вноски, без конкретно посочен
размер на месечния лихвен процент. Поддържа, че съгласно клаузата на чл. 4
от договора и за обезпечаване изпълнението на задълженията му по договора
за заем, между него, ответното дружество и третото за процеса лице
„Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който дружеството поело задължение да обезпечи пред
кредитора и заемодател „Изи Асет Мениджмънт“ АД изпълнението на
договора за паричен заем от заемополучателя чрез налични парични средства
и готовност за изплащане на задълженията. Сочи, че по силата на този договор
се задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата от 92,76 лева,
чието плащане било разсрочено чрез включването й в месечната вноска по
договора за паричен заем, платима фактически на дружеството – заемодател,
което от своя страна следвало да я предостави на „Файненшъл България“
ЕООД по силата на овластяване за това. Излага, че по договора за заем е
1
заплатил и 15,24 лева, начислена договорна лихва. Ищецът твърди, че с влязло
в сила решение по гр.д. № 16254/2023 по описа на СРС, 167 състав, е признато
за установено, че договорът за поръчителство е недействителен. Поддържа, че
настоящия договор за кредит е нищожен, тъй като в него не е включено като
разход начисленото възнаграждение за поръчителството, дължимо по
договора за предоставяне на поръчителство, сключен в изпълнение на
процесния договор за заем. Посочва, че при включване на горното
възнаграждение ГПР ще надвиши допустимия. С тези съображения ищецът
отправя искане за заплащане на сумата от 1 лев, представляваща част от
недължимо платена сума в общ размер от 15,24 лева, договорна
(възнаградителна) лихва, по недействителен договор, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба – 28.03.2025
г. до окончателното изплащане на вземането.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД оспорва иска като
неоснователен. Посочва се, че сумата от 15,24 лева е получена от ответника на
валидно правно основание – във връзка с погасяване на задълженията на
ищеца по договор за паричен заем № 3995360. Намира този договор за
действителен, оспорвайки да страда от пороците, посочени в исковата молба.
Поддържа се, че клаузите на договора за паричен заем са били в съответствие с
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и излага доводи в тази насока. Сочи и
че не е имал основание да включва възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство при изчисляването на ГПР, тъй като
то не било част от общия разход по кредита за потребителя. Не оспорва
погасените задължения по договора за паричен заем.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, За основателността на иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта
на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е
налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.
С оглед конкретните твърдения, изложени от всяка от страните, на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът отделя като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между ищеца Д. Г. Г., в
качеството му на заемател, и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в
качеството му на заемодател, е сключен договор за паричен заем № 3995360 от
03.12.2012 г. за предоставяне в полза на ищеца на паричен заем в размер на
сумата от 300 лева със задължение за заемателя за представяне на обезпечение
от вида и при условията на клаузата на чл. 4 от договора, като ищецът е
погасил изцяло главницата от 300 лева, както и уговорената договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 15,24 лева.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които
са допустими, относими и необходими за правилното решаване на
2
повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Искането на ищеца за допускане изслушването на
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде
отхвърлено, доколкото обстоятелствата, които ищецът иска да бъдат
изяснявани с експертиза в едната си част са неотносими към предмета на
делото, а в другата си част са обявени за безспорни между страните и
ненуждаещи се от доказване. Искането за снабдяване с информация от
Българската народна банка също следва да бъде отхвърлено като неотносимо
към предмета на настоящото дело.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.12.2025 г. от 10:40 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за допускане изслушването на
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза и за снабдяване с
информация от Българската народна банка.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените
указания и проекта на доклада най–късно в първото по делото заседание.
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез
медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за
разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд
действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от
един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на
което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.
2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени;
съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
3
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото
задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният
посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в
регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по
делото и се смятат за редовно връчени.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца
да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4