Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2098 от 29.11.2019 г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас,
втори състав, на
двадесет и девети октомври две
хиляди и деветнадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Станимир
Христов
при секретаря Вяра Стоянова
и в присъствието на прокурор
Дарин Христов като разгледа докладваното от съдия
Христов административно дело
номер 1577 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба от Д.Г.Д. с ЕГН ********** с
постоянен адрес *** и съдебен адрес ***6, офис 2 чрез адвокат С.К. *** против
Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Бургас с ЕИК ***, ***. Формулирано е искане да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на
отменено Наказателно постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 год., издадено
от Началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 03.05.2019 год. до окончателното изплащане. В съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния си
представител - адвокат С.К. поддържа
исковата претенция, не ангажира допълнителни писмени доказателства и претендира
присъждане на разноски.
Ответникът по иска – ОД на МВР Бургас, редовно призован
не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от юрисконсулт
Ана Димчева – процесуален представител на Директора на ОДМВР Бургас в което се
оспорва исковата молба по основание и размер, като е формулирано искане за
отхвърлянето й като неоснователна и присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява
становище за основателност на исковата молба, като формулира искане за
присъждане на исковата претенция в пълен размер, който е към минимума,
предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.
След като прецени твърденията на страните
и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа
страна следното:
С оглед предпоставките за процесуална допустимост на
исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че
исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което
твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически
акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така
подадената искова молба за процесуално
допустима.
Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:
С Наказателно постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 г., издадено от Началник група
към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ е ангажирана административно наказателната отговорност на Д.Г.Д. *** за
това, че на 21.04.2018 год. около 22.30 часа в ***като водач на автомобил
„Мазда 6“ с рег. № А2421ММ, собственост на „Катрин-Васи“ ЕООД извършва маневра
на заден ход и на кръстовище с ул. „Левски“ допуска ПТП с пресичащата от ляво
на дясно пешеходка Чонка Стоянова с ЕГН **********, след което не уведомява
служителите на МВР и напуска в неизвества посока. От ПТП в УМБАЛ с линейка е
отведена Стоянова, прегледана и освободена за домашно лечение. Така
констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, както и
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП, поради което, на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20
лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец.
Недоволен от така наложените му административни наказания,
Д.Д., чрез процесуалния си представител – адв. С.К. е оспорил Наказателно
постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 г. на Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ пред Районен
съд - Бургас, където е било образувано НАХД № 3436/2018 г. по описа на съда. С
Решение № 99/25.01.2019 г., постановено по НАХД № 3436/2018 г., състав на
Районен съд - Бургас е потвърдил оспореното наказателно постановление.
Решението на Районен съд Бургас е било оспорено пред Административен съд
Бургас, където е образувано КНАХД № 524/2019 год. по описа на съда. С Решение №
869/03.05.2019 год., постановено по КНАХД № 524/2019 год. състав на
Административен съд Бургас е отменил Решение № 99/25.01.2019 год. по НАХД №
3436/2018 год. на Районен съд Бургас в частта в която е потвърдено Наказателно
постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 г. на Началник група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ относно
наложеното на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП административно наказание
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДвП и вместо това е постановил
отмяна на наказателното постановление в тази му част. С решението си,
Административен съд Бургас е оставил в сила решението на Районен съд Бургас в
останалата му част.
След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 3436/2018
г. на БРС, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна
защита и съдействие на основание Закона за адвокатурата (л. 33), сключен на 02.08.2018
г., по силата на който Д.Д. е възложил на адв. С.К. оказване на защита по НАХД
№ 3436/2018 год. на БРС срещу НП на КАТ. От така приложения договор се
установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой.
Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се
претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева,
ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на съдебния акт –
03.05.2019 год. до окончателното изплащане на задължението.
При
така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Производството
по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и
общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да
предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица.
Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или
бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
По своята същност, дейността по
административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е
правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с
другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на
подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или
административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като
част от държавната власт, съобразно принципа на
разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не
борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно
изискване в нея е вредите да са резултат (при или по
повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо
обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не
дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено
поради правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа
и Втора колегия на Върховния административен съд, в
мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г.
на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от
условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред.
Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че
наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, определящо
за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се
издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че
поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща
административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност.
В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт
е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен
състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди,
претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 г. на Началник група към
ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна.
По отношение на доказването на елементите от фактическия
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се
приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на
административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и
настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен
извод са следните:
Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 869/03.05.2019
г. по НАХД № 524/2019 г. по описа на Административен съд Бургас, с което частично
е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 18-0769-002010/28.05.2018 г. на Началник група към
ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“ следва да се приеме като безспорно
доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган. В тази връзка, настоящия състав не споделя развититата от процесуалните
представители на ответника теза за неоснователност на исковата претенция. Както
вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е
наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо
изследване на причините за тази незаконосъобразност.
В случая следва да се отчете и обстоятелството, че
оспореното наказателно постановление е било частично отменено, т.е. за част от
вменените административни нарушения ищеца е признат за виновен с влязъл в сила
съдебен акт. В случая наказателното постановление е частично отменено като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, т.е. незаконосъобразността
на част от акта е установена по надлежния ред. С Тълкувателно решение №
77/29.11.1984г. по н.д. № 68/1984г. на ВС, ОСНК е прието задължително тълкуване
на закона в смисъл, че „съгласно изричната разпоредба на чл. 18 ЗАНН, когато
едно лице извърши няколко отделни нарушения, се налагат отделни наказания за
всяко едно от тях.“ Посочено е в тълкувателното решение и това, че в
административнонаказателния процес „..не се прилагат разпоредбите на чл. 23-26
от НК и затова, ако са извършени две или повече деяния, за всяко едно от тях ще
се наложи отделно административно наказание и няма да се определя общо
наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се
издаде едно наказателно постановление.“ Именно такъв е настоящия случай – с
обжалваното пред съда наказателно постановление са били установени и наказани
две самостоятелни административни нарушения, които са били обследвани от съда
отделно едно от друго и е налице различен резултат от обжалването им, макар
търсещото защита лице да е заплатило за това на адвоката общо възнаграждение.
Ето защо, съдът намира за доказана първата група от предпоставки за уважаване
исковата претенция по чл. 1 ал. 1 ЗОДОВ – отменен, макар и частично, като
незаконосъобразен административен акт, респ. наказателно постановление.
Направените разходи за адвокат за защита по соченото АНД се квалифицират от
съда като имуществени вреди, настъпили от незаконосъобразен акт, издаден при
упражняване на административна дейност, доколкото ако наказателното
постановление в отменената му част не бе издадено, вредите нямаше да настъпят.
Необходимостта от заплащане на адвокатски хонорар е възникнала именно поради
нуждата на ищеца да се защити от санкциониращият го незаконосъобразен акт.
Предвид изложеното съдът прие, че в полза на ищеца е възникнало право да търси
обезщетение за причинени имуществени вреди от ответника.
Независимо от горното, настоящият съдебен състав счита,
че исковата претенция следва да бъде
уважена частично, поради частичната отмяна на наказателното постановление.
Претенцията на ищеца е за заплащане на обезщетение в размер 300лв., т.е. в пълния
размер на платеното адвокатско възнаграждение, което не е съобразено с
обстоятелствата по случая. Доколкото основателността на иска произтича от
резултата от оспорването на наказателното постановление, то размера на
обезщетението също стои в зависимост от този факт. Иначе казано обезщетение се
дължи дотолкова, доколкото оспорената пред съда административна дейност се е
оказала незаконосъобразна. Присъденото обезщетение следва да е съответно на
размера на възнаграждението, заплатено на адвоката не общо за защита по делото,
а за защита в тази му част, касаеща отменената част на наказателното
постановление. След като страните по договора за правна помощ не са определили
отделно възнаграждение за всяко от нарушенията по наказателното постановление,
съдът на основание чл. 162 ГПК определя по своя преценка дължимо обезщетение за
отменената част от постановлението в размер 150лв. До този размер следва да се
уважи иска, а в останалата му част до 300лв. – да се отхвърли.
По делото е направено искане за присъждане на направените
от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При
прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото,
следва да бъде уважено искането на Д.Д. за присъждане на сумата от 150 лева,
представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената
част от иска.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и
сл. от АПК, Административен
съд - Бургас, втори състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД
на МВР Бургас да заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и
съдебен адрес ***6, офис 2 чрез адвокат С.К. *** сума в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ОД на МВР Бургас да
заплати на Д.Г.Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** и съдебен адрес ***6,
офис 2 чрез адвокат С.К. *** сума в размер на 150 (сто и
петдесет) лева, разноски по делото.
Решението може да се обжалва по касационен ред в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен
съд.
СЪДИЯ: