Решение по дело №319/2019 на Административен съд - Стара Загора

 Р   Е   Ш   Е   Н   И  Е   

 

                № 41        21.02.2020г.      град Стара Загора

 

              В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

            Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА

     

при секретар  Пенка Маринова                                                                             

и с участието на прокурор                                                             като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 319 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

Образувано е по жалба на „РЕКОТУБ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „23-ти пехотен шипченски полк“, бл. 108, вх. Б, ет. 2, ап. 12, представлявано от управителя Г. Г. Й., против Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001/ 10.01.2019г., издаден от Т.В.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 210 от 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите, с който ревизионен акт, на „РЕКОТУБ“ ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 78 841.88 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците към 10.01.2019г. в размер на 34 148.96 лв. в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. януари, м. май, м. юли, м. август и м. октомври 2014г. по фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, и е извършено преобразуване на годишния счетоводния финансов резултат чрез корекция на декларираната по ЗКПО данъчна загуба за 2015г. и за 2016г., съответно с 34 818.50лв. и 10 067.24лв.

            В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, по съображения за неговата необоснованост и за издаването му в противоречие и при неправилно приложение на материалния и на процесуалния закон и на решения на Съда на Европейския съюз. Жалбоподателят оспорва като неправилни, незаконосъобразни, необосновани и противоречащи на събраните в хода на ревизионното производство доказателства съображенията на органите по приходите, мотивирали направения извод, че за дружеството не е налице право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, за данъчни периоди м. януари, м. май, м. юли, м. август и м. октомври 2014г. Оспорва се и извършеното намаляване на декларираната данъчна загуба за 2015г. съгласно ЗКПО вследствие непризнаване на амортизации в размер на 759.91лв. и непризнаване на разходи за лихви поради твърдяно извършено регулиране на слаба капитализация в размер на 27 239.53, както и извършеното намаляване на декларираната данъчна загуба за 2016г. съгласно ЗКПО вследствие непризнаване на амортизации в размер на 4 567.24лв.

            По отношение на доставките на СМР от „МЕВИДА“ ООД, се твърди, че същите са действително и в пълнота извършени, видно от събраните в хода на ревизията доказателства. Жалбоподателят счита, че реализирането на процесните доставки се потвърждава и от документираните текущи и последващи проверки за тяхното изпълнение от органи на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката и туризма, както и от доклада на независимия одитор. Поддържа, че отказът за признаване правото на данъчен кредит на „РЕКОТУБ“ ЕООД не може да се основава единствено на твърдения за недостатъчен деклариран персонал от доставчика „МЕВИДА“ ООД и за неустановена материална, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението на доставките, след като са налице доказателства, че доставките са изпълнени и техният предмет е получен от ревизираното лице и при положение, че от страна на органите по приходите нито се твърди, нито е доказано извършването на данъчна измама. Позовава се на решение по дело С-324/11 на СЕС, в което е прието, че ако данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, то това не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с ДДС. Жалбоподателят твърди, че в случая са изпълнени всички процесуалноправни изисквания и материалноправни предпоставки за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит, като финансирането, изпълнението и отчитането на всяка от процесните доставки на СМР /по количество и качество/, са били контролирани от ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката. По съображения, основани на приетото от СЕС становище, изразено в решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, както и по дело С-642/11, счита, че данъчната администрация не може да налага на данъчно задълженото лице да извършва комплексни и задълбочени проверки по отношение на своя доставчик. Излага доводи, че в ревизионния доклад и в издадения въз основа на него ревизионен акт са посочени предимно формални недостатъци на част от процесните фактури, като твърди, че това е преодоляно от представените и служебно събрани в хода на ревизията допълнителни документи, от които се установявала нужната информация и в тази връзка счита, че позоваването от страна на органите по приходите на решение 271/12 на СЕС, е необосновано. Счита, че от представените множество констативни протоколи и приемо-предавателни протоколи, в които подробно се описват, отчитат от доставчика и приемат от получателя СМР, се изяснява най-детайлно предмета на всяка една доставка и в този смисъл издадените фактури са редовни, доколкото съгласно чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството критериите за документална обоснованост са изцяло изпълнени и на подобно формално основание не може да се отказва правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. Жалбоподателят подробно обосновава реалността на фактурираните доставки на СМР, включително по съображения, че доказателствата, представени от използваните от „МЕВИДА“ ООД подизпълнители, за доставките и за техническия капацитет да ги извършат, не са опровергани от органите по приходите. Оспорва се като неотносимо към правото на „РЕКОТУБ“ ЕООД за приспадане на ДДС обстоятелството, че на „МЕВИДА“ ООД е бил издаден РА по ЗДДС за периода 01.01.2014г. – 21.01.2017г., както и че дружеството е било дерегистрирано по ЗДДС на 12.01.2017г. - години след процесните доставки, като счита, че от събрания доказателствен материал еднозначно и безспорно се установява както надлежното и законосъобразно изпълнение на процесните доставки, така и добросъвестността на задълженото лице при упражняване правото му на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури от „МЕВИДА“ ООД.

            По отношение на констатациите по ЗКПО, в частта, с която не са признати разходите за амортизации за 2015г. и 2016г., се сочи, че същите са обосновани единствено с твърденията за нереалност на извършените през 2014г. доставки от „МЕВИДА“ ООД, за които с ревизионния акт в частта по ЗДДС е отказан данъчен кредит. В тази връзка жалбоподателят поддържа, че доколкото изграждането на активите и наличието им в имуществото на ревизираното лице като краен резултат е безспорно доказано, независимо от оспореното от органите по приходите право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС, амортизациите за изградените активи с процесните СМР, следва да бъдат признати. Оспорва се и данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат с разходите за лихви единствено в частта за 2015г. (стр. 23 от жалбата), с което са регулирани лихви на стойност 27 239.53 лева по банковия инвестиционен кредит от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД. Жалбоподателят поддържа, че извършеното по този начин увеличение на финансовия резултат с разходи за лихви от прилагане на режима на слабата капитализация, на основание чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, е незаконосъобразно. Счита, че за да бъде преценено дали конкретен банков кредит носи регулируеми лихви по смисъла на посочената разпоредба, е задължително да се изследва дали и доколко същият е гарантиран или обезпечен/нареден от свързано лице. Твърди, че в случая се касае за банков кредит, който е обезпечен с активи на дружеството, поради което дадената от управителя гаранция във формата на особен залог върху постъпления по банковата му сметка от минимум 9600 лева е в нищожен размер и не може да се счита, че кредитът е обезпечен от свързано лице по смисъла на чл.43, ал.3, т. 1 от ЗКПО (в приложимата редакция).

            По подробно изложени в жалбата и в представеното по делото писмено становище съображения, е направено искане потвърденият с Решение № 210/ 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив ревизионен акт, да бъде отменен в обжалваната част, като незаконосъобразен.

 

            Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният ревизионен акт е правилен и законосъобразен, по изложените в решението съображения.

 

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002756-020-001/ 14.05.2018г., издадена от Т.В.П. на длъжност Началник сектор, на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД гр. Казанлък, с обхват: задължения за данък върху добавената стойност, за следните периоди: от 01.01.2014 до 31.01.2014г.; от 01.05.2014г. до 31.05.2014г.; от 01.07.2014г. до 31.08.2014г. и от 01.10.2014г. до 31.10.2014г. и за задължения за корпоративен данък за периода от 01.01.2015г. до 31.12.2016г. (л.1741 по делото). Извършването на ревизията е възложено на екип в състав: Е.К.С. - главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.И.Б. - главен инспектор по приходите. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 28.05.2018 г. по електронен път /л.1739/. Срокът за извършване на ревизията е удължен със Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418002756-020-002 от 27.08.2018г. и Заповед за изменение на ЗВР № Р-16002418002756-020-003 от 26.09.2018г., издадени и подписани от Т.В.П., Началник сектор, като с последната заповед за изменение на ЗВР срокът за приключване на ревизията е определен като такъв до 28.10.2018г. Заповедта за възлагане на ревизия и заповедите за изменение на ЗВР, са издадени в електронен вид и подписани с валиден към датата на полагането им квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество.

            В хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчно задълженото лице и от трети лица; съставени са протоколи за извършени насрещни проверки; протокол за присъединяване на документи, вкл.  от архив – РД и РА за извършена ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД.

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип - Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Т.И.Б. на длъжност главен инспектор по приходите е съставен и подписан Ревизионен доклад № Р-16002418002756-092-001/ 12.11.2018 г., с който по отношение на ревизираното лице „РЕКОТУБ“ ЕООД гр. Казанлък се предлага установяване на задължения за ДДС и прилежащи лихви в общ размер 111 698.60 лв. (л.48-115 по делото).

            Направени са констатации въз основа на които е прието, че се следва отказ на упражнено от ревизираното дружество право на данъчен кредит по конкретно посочени доставки в ревизирания период с доставчик „МЕВИДА“ ООД, по които регистрираното лице „РЕКОТУБ“ ЕООД е получател, като съответно на тези изводи са направени корекции относно декларираните задължения за съответните данъчни периоди, в които правото на данъчен кредит по тези доставки, е било упражнено.

            Прието е, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 78 841.88лв. за доставките по 8 бр. фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, с получател „РЕКОТУБ“ ЕООД /л.476 и сл. по делото/, както следва:

Фактура № **********/18.1.2014г., с данъчна основа 39423,19 лева и ДДС 7884,64 лева, с предмет - авансово плащане по договор от 19.12.2013г.

Фактура № **********/14.5.2014 г., с данъчна основа 32742,81 лв. и ДДС 6548,56 лева, с

предмет на доставка                                                    количество            ед. цена

направа вътрешна вароциментова мазилка по стени      300 кв. м.       13,55

транспорт бетон                                                                           15 куб. м.        24,60

доставка и монтаж арматура за пояси                                   1830 кг.             2,25

направа кофраж за пояси                                                         195 кв. м.        19,35

направа тухлена зидария                                                          55 куб. м.      176,50

извозване строителни отпадъци                                             17 куб. м.        23,20

почистване площадка от строителни отпадъци                  17 куб. м.        22,30

разбиване стара бетонна настилка с къртач                                   860 кв. м.        15,55

събаряне на стар тухлен зид                                                    13 кв. м.          15,55

авансово плащане                                                                                                      -3638,09

Фактура № **********/15.7.2014г. с данъчна основа 120009.60 лв. и ДДС 24001.92 лв., с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

бетон за пояси                                                                              15 куб. м.      188

направа изравнителна замазка покрив                                 1280 кв. м.      16,45

направа хидроизолация един пласт                                      1280 кв. м.        9,25

доставка и монтаж дървена покривна конструкция                       1280 кв. м.      33,55

летви под керемиди                                                                    5000 л. м.          0,875

покриване с керемиди                                                               1280 кв. м.      24,25

доставка и монтаж челна дъска                                               150 л. м.            9,55

направа външна варо циментова мазилка по стени         300 кв. м.        13,55

изкърпване /обръщане/ около врати и прозорци                550 л. м.            7,25

пълнеж под с баластра                                                               230 куб. м.      19,35

тръби за вътрешно отводняване                                             150 л. м.          23,55

доставка и монтаж подови сифони                                        8 бр.                 88,25

монтаж и демонтаж тръбно фасадно скеле                          300 кв. м.          3,65

авансово плащане                                                                                                    -13334,40

Фактура № **********/20.8.2014г. с данъчна основа 50131.80 лв. и ДДС 10026.36 лева, с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

направа цокъл /облицовка с камък/                                        120 кв. м.      33,55

арматурна мрежа                                                                         1850 кг.           2,25

направа изравнителна замазка под                                       1080 кв. м.    16,45

направа вътрешно тръбно скеле                                             2500 кв. м.      3,65

изкърпване мазилка тавани                                                     380 кв. м.      16,25

боядисване стени и таван с латекс                                        1530 кв. м.      5,75

доставка и монтаж метални врати                                                     2 бр.   2825

приспаднат аванс                                                                                          -5570.20

Фактура № **********/7.10.2014г. с данъчна основа 13158.00 лв. и ДДС 2631.60 лева, с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

доставка и монтаж дограма                                                                  85 кв. м.        172

приспаднат аванс                                                                                                      -1462

Фактура № **********/15.10.2014г. с данъчна основа 29862.00 лв. и ДДС 5972.40 лева, с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

осветителна инсталация                                                                                  1          141904

слънчева система за гореща вода                                                      1            18990

приспаднат аванс                                                                                                  -3318

Фактура № **********/16.10.2014г. с данъчна основа 54891.00 лева и ДДС 10978.20 лева, с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

доставка и монтаж на вентилационна система                              1          60990.00

приспаднат аванс                                                                                               -6090.00

Фактура № **********/17.10.2014г. с данъчна основа 53991.00 лева и ДДС 10798.20 лева, с

предмет на доставка                                                                количество ед. цена

електрическа инсталация и трафопост                                             1          59990.00

приспаднат аванс                                                                                             -10798.20

            При ревизията е установено, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ревизираното дружество по дебита на сметка 602 – разходи за външни услуги, която е приключена със сметка 618 – разходи по програми, финансирани от ЕС. Последната е приключена на 31.10.2014 г. и на 31.12.2014 г. със сметка 203 - сгради. Плащанията по фактурите са извършени по банков път.

            Приетото от ревизиращите органи, че се следва да бъде отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер 78 841.88лв. за доставките по посочените фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, с получател „РЕКОТУБ“ ЕООД, се основава на следните доказателства:

            С Протокол № 1469936/ 17.08.2018г. на основание чл.37, ал.1 от ДОПК, са присъединени доказателства, събрани в хода на извършена предходна ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД, приключила с РА № Р-16002417008694-091-001/14.06.2018г. /л.284 и сл./, вкл. Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01/19.12.2013г., сключен с „МЕВИДА“ ООД; допълнителни споразумения към него; количествено – стойностна сметка за обект в с. Шейново, стопански двор, местност „Чобан Чаир“; 7 бр. приемо - предавателни протоколи за СМР с дати, съвпадащи с датите на издадените фактури, както следва № 1/14.05.2014 г., № 2/15.07.2014 г., № 3/20.08.2014 г., № 4/07.10.2014 г., № 5/15.10.2014 г., № 6/16.10.2014 г. и № 7/17.10.2014; 7 бр. протоколи за приемане на изпълнени СМР с номера и дати, съвпадащи с номерата и датите на процесните фактури, както следва № **********/14.05.2014г., № **********/15.07.2014 г., № **********/20.08.2014 г., № **********/07.10.2014 г., № **********/15.10.2014 г., № **********/16.10.2014 г. и № 10000000118/17.10.2014 г; протокол за проведена 72 часова проба при експлоатационни условия на строежа през периода от 8 ч. на 12.10.2014г. до 8 ч. на 14.10.2014 г.; писмени обяснения и др.

            Съгласно Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г., сключен между „РЕКОТУБ“ ЕООД, като възложител и „МЕВИДА“ ООД, като изпълнител, /л.1304 и сл. по делото/, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“: събаряне на стар тухлен зид 13 куб. м., разбиване стара бетонна настилка с къртач 860 кв. м., почистване площадка от строителни отпадъци 17 куб. м., извозване строителни отпадъци 17 куб. м., направа тухлена зидария 55 куб. м., направа кофраж за пояси 195 кв. м., доставка и монтаж арматура за пояси 1 830 кг., бетон за пояси 15 куб. м., транспорт бетон 15 куб. м., направа изравнителна замазка покрив 1 280 кв. м., направа хидроизолация едни пласт 1 280 кв. м., доставка и монтаж дървена покривна конструкция 1 280 кв. м., летви под керемиди 5 000 л. м., покриване с керемиди 1 280 кв. м., доставка и монтаж челна дъска 150 л. м., Монтаж и демонтаж на тръбно фасадно скеле 300 кв. м., направа външна вароциментова мазилка по стени 300 кв. м., направа цокъл /облицовка с камък/ 120 кв. м., направа вътрешна вароциментова мазилка по стени 300 кв. м., изкърпване /обръщане/ около врати и прозорци 500 л. м., пълнеж под с баластра 230 куб. м., арматурна мрежа 1 850 кг., направа изравнителна замазка под 1 080 кв. м., тръби за вътрешно отводняване 150 л. м., доставка и монтаж подови сифони 8 бр., направа вътрешно тръбно скеле 2 500 кв. м., изкърпване мазилка тавани 380 кв. м., боядисване стени и таван с латекс 1 530 кв. м., доставка и монтаж метални врати 2 бр., доставка и монтаж дограма 85 кв. м., доставка и монтаж вентилационна система 1 бр., осветителна инсталация 1 бр., слънчева система за гореща вода 1 бр., електрическа инсталация и трафопост 1 бр. Общата стойност на договора е 394 231,90 лв. В цената са включени всички разходи, свързани с набавяне и доставка на материали и труд по изпълнение на СМР. С допълнително споразумение № BG161РО003-1.1.03-0097-С001/W-01-А-1 от 17.06.2014 г. /подписано на 28.06.2014 г./ срокът на действие на договора е удължен от 7 на 10 месеца, а с допълнително споразумение № BG161РО003-1.1.03-0097-С001/W-01-А-2/17.08.2014г. е променен начина на плащане по договора.

            Като доказателства са присъединени и представените при предходната ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД от ревизираното лице референции, издадени на „МЕВИДА“ ООД от Община Павел баня, от хотел „Палас“ гр. Казанлък и от „Химсервиз“ ООД, гр. Русе, както и междинни технически отчети от 10.02.2014г., от 10.06.2014г. и от 12.01.2015г. и финален технически отчет от 28.10.2015г. във връзка с изпълнение на проект BG161PO003-1.1.03-0037-C001; съпроводителна документация от 28.10.2014г., издадена от „ПС електрик” ЕООД на клиент „МЕВИДА” ООД за продукт „бетонна комплектна трансформаторна подстанция” за обект инсталация за рециклиране, с. Шейново; преписката във връзка с одобряването на Подробен устройствен план – план за застрояване за имот с идентификатор 83106.502.754, находящ се в землището на с. Шейново, местност Чобан чаир, Община Казанлък, с начин на трайно ползване „за друг вид производствен, складов терен”, цех за рециклиране на пластмасови опаковки; формуляри за извършено посещение на място от 14.02.2014г. и от 19.03.2015г. на служители на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“; оферта на „МЕВИДА“ ООД относно начина на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи материали, труд, техника и др.

            Представен е също така констативен протокол от 01.06.2015г. във връзка с изпълнение на Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01/19.12.2013 г., сключен между „РЕКОТУБ” ЕООД, в качеството му на възложител и „МЕВИДА“ ООД, в качеството му на изпълнител, за извършване на строително – монтажни работи на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност Чобан чаир, имот с идентификатор 83106.502.754. Констативният протокол е съставен между „МЕВИДА” ООД и „Строителство и монтажи” ООД, като е констатирано, че към 01.06.2015г. „МЕВИДА” ООД е изпълнило всички строително – монтажни дейности по договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01/19.12.2013г., сключен с ревизираното лице. Представени са и Акт за приемане на конструкцията обр. 14 от 12.06.2015г. за строеж „Реконструкция на съществуваща сграда, изграждане на Инсталация за рециклиране на употребявани пластмасови опаковки, съдържащи отпадъци от масла и др.“ със застроена площ 1027 кв. м. и трафопост със застроена площ 10.92кв.м в поземлен имот с идентификатор 83106.502.754, с. Шейново, общ. Казанлък, строеж 1-ва категория, с възложител „РЕКОТУБ” ЕООД, строителен надзор „Геодет” ЕООД, строител „Строителство и монтажи” ООД, както и Разрешение за ползване № СТ-05-1524/14.09.2015г., издадено от РДНСК. Съгласно пояснение от Г.Й. – управител на „РЕКОТУБ” ЕООД от 01.12.2015г. във връзка с т. 10 от Искане за пояснения и допълнителни документи № СПП-02-17-22/23.11.2015г. на Главна дирекция „Европейски фондове и конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката, нито към момента на подготовка на проектно предложение по процедура BG161РО003-1.1.03 „Развитие на стартиращи иновативни предприятия чрез подкрепа за внедряване на иновативни продукти, процеси и услуги”, нито към момента на провеждане на процедура за избор на изпълнител на СМР, за бенефициентът „РЕКОТУБ” ЕООД е било налице изискването за издаване на Акт 16 на сградата, тъй като проектът предвиждал реконструкция на съществуваща сграда с удостоверение за търпимост. Поради тази причина нито към момента на кандидатстване по процедурата и съответно включване на определените строително – монтажни работи, нито към момента на избор на изпълнител на СМР, бенефициентът е предвиждал допълнителни дейности, които са необходими за издаване на Акт 16, като това е и причината при избора на изпълнител да не се поставят ограничителни условия за кандидатстване само на фирми, имащи компетенция за извеждане на строежи до Акт 16. Впоследствие в течение на изпълнение на Договора за безвъзмездна финансова помощ /ДБФП/ се установява необходимост от цялостно приемане и издаване на разрешение за ползване след съответното разрешение РИОСВ, тъй като обектът е бил определен като първа категория строеж поради преработката на замърсени опасни отпадъци. Допълнителните /непредвидени/ дейности бенефициентът е извършил за собствена сметка, като доколкото избраният изпълнител за строително – монтажните работи, описани в ДБФП - „МЕВИДА” ООД, не разполагал с необходимия статут за довеждане до изготвяне на Акт 16 и разрешение за ползване, бенефициентът бил принуден да осигури фирма с необходимата категория и специалисти, която да извърши допълнителни дейности до издаване на Акт 16 –  „Строителство и монтаж” ООД. По тези причини в Акт 16 фигурирало дружеството „Строителство и монтаж” ООД вместо изпълнителят на строително – монтажните работи, представляващи обект на ДБФП – „МЕВИДА” ООД.

            Въз основа на извършената в хода на предходната ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД насрещна проверка на „МЕВИДА“ ООД, обективирана в Протокол № П-16002418046930-141-001/28.03.2018г., присъединен като доказателствено средство за целите на настоящото ревизионно производство с Протокол №1469936/ 18.08.2018г., е установено, че във връзка с връчено на електронния адрес ИПДПОЗЛ, документи и писмени обяснения не са представени от страна на доставчика. Това искане е било изпратено и на адреса за кореспонденция на „МЕВИДА“ ООД по пощата с известие за доставяне, но било върнато с отбелязване „сменен адрес“. Констатирано е, че „МЕВИДА“ ООД е дерегистрирано на 12.01.2017г. по инициатива на орган на НАП поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС – системно не изпълнява задълженията си по ЗДДС, като не внася дължимия данък по СД по ЗДДС. При проверка в информационните системи на НАП е било установено, че процесните фактури са включени в дневниците за продажби и СД по ЗДДС за съответните данъчни периоди и ДДС е разчетен с бюджета. В хода на същата проверка било установено че през периода, през който са издадени фактурите, в дружеството са били назначени три лица на длъжност „продавач-консултант“; през периода м.07. - м.10.2014 г. е назначено още едно лице на тази длъжност, а през м.10.2014 г. е назначено и лице на длъжност „ръководител търговска експлоатация“. Констатирано било също, че на „МЕВИДА“ ООД е била извършена ревизия с обхват ДДС за периода 01.01.2014 – 21.01.2017г. и корпоративен данък за периода 01.01.2014 – 31.12.2016 г., като са били издадени РД № Р-16002417002252-092-001/08.09.2017 г. и РА № Р-16002417002252-091-001/11.10.2017 г. В хода на тази ревизия на ЗЛ е връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани всички първични документи и счетоводни регистри за ревизираните периоди, като същите не са били представени.

            В хода на настоящата ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД, във връзка с ИПДПОЗЛ с изх. № 70-00-6026/23.05.2018г., от „РЕКОТУБ“ ЕООД са били представени: 1.Спецификации на канализационна инсталация, осветителна инсталация, слънчева система за БГВ; 2. Формуляр за извършено посещение на място от 25.10.2017 г. на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“, в който са описани доставено оборудване, финансирано със средства по ОПК, предоставени услуги и извършени СМР, като било установено е, че всички закупени активи са налични при извършената проверка на място. По повод представени от ревизираното дружество писмени обяснения, съгласно които длъжностното лице, което предава/ приема извършената работа от страна на „МЕВИДА“ ООД и което подписва съответните документи, е Т. В.Г., е извършена насрещна проверка на това лице, обективирана в Протокол № П-16002418111666-141-001/27.07.2018г. При проверката било извършено връчване на искането за представяне на документи и писмени обяснения по реда на чл.32 от ДОПК, тъй като при посещения на адреса за кореспонденция на Т. В.Г. лицето не било открито.

            В представените писмени обяснения ревизираното дружество е посочило и  че за някои от дейностите „МЕВИДА“ ООД е използвало подизпълнители – „Диел П.“ с ЕИК *********, ЕТ „Р.Р.“ с ЕИК *********, „Тина 2“ ООД с ЕИК ********* и „ПС електрик“ ООД с ЕИК *********, като в тази връзка органите по приходите са изпратили искания за представяне на документи и писмени обяснения, респ. са инициирали насрещни проверки.

            От „Диел П.” ООД с вх. № 70-00-9200/27.08.2018г. са представени следните документи: 1. Фактура № 7156/24.10.2014г., издадена на „МЕВИДА“ ООД за авансово плащане с данъчна основа 4 166.67 лева и ДДС в размер на 833.33 лева, платена в брой от Т.В.; Ф-ра № **********/07.11.2014г. за ел. материали и монтаж, с данъчна основа след приспадане на аванс по ф-ра № 7156 в размер на 4 224.47 лева и ДДС в размер на 844.90 лева. 2. Декларация на изпълнителя /от И.С.П. - технически ръководител в „Диел П.“ ООД/, че е изпълнил монтажа на ел. инсталацията – част Осветление на обекта в с. Шейново; Протоколи за разход на гориво /пътен лист/ за месеците октомври и ноември 2014г., в които на 27.10.2014г., на 03.11.2014г. и на 07.11.2014г. е записан маршрут Казанлък – Рекотуб - Шейново и описание „електромонтаж“. 3. Плащане по ф-ра № **********/07.11.2014г. на стойност 5 039.37 лева – платена по банков път на 25.11.2014г. – 1 000.00 лева и на 22.12.2014 г. – 4 069.37 лева. 4. Извлечение от счетоводни сметки – дневник на сметка 411 – клиенти за „МЕВИДА“ ООД за осчетоводяване на ф-ра № **********/07.11.2014г. 5. Фактури от предходни доставчици за покупка на ел. материали. В представените писмени обяснения е посочено, че издадените фактури към „МЕВИДА“ ООД са за изграждане на електроинсталация в цех за рециклиране на пластмаси в с. Шейново, общ. Казанлък, обл. Стара Загора на фирма „Рекотуб“ ЕООД в периода 24.10.2014г. до 07.11.2014г. Стоките са доставени в склада на магазин „Диел“ и с товарен автомобил Форд Транзит СТ2267АК, собственост на фирмата, са транспортирани до с. Шейново и монтирани от служители на дружеството, като са представени съответните трудови договори и допълнителни споразумения.

            От Р.Н.К., в качеството му на ЕТ „Р.-Р.– Р.К.“, с вх. № 70-00-9201/29.08.2018 г. са представени следните документи: 1. ф-ра № 122/31.10.2014г., издадена на „МЕВИДА“ ООД с предмет на доставката материали и труд, съгласно опис, на стойност 12 097.69 лева и ДДС в размер на 2419.54 лева, опис към фактурата и фискален бон за плащане по фактурата; 2. Хронологичен опис за осчетоводяване на фактурата; 3. Фактури на предходни доставчици.

            От „Тина 2” ООД с вх. № 70-00-9202/27.08.2018 . са представени следните документи: 1. Копия на издадените фактури на „МЕВИДА” ООД за периода от 08.02.2014г. до 01.11.2014г., като към всяка от фактурите е приложено копие на фактура от предходен доставчик. Към фактурите с предмет на доставка бетон, фибри, варов разтвор, пясък, транспорт и превоз са приложени експедиционни бележки и пътни листи. За фактурите, платени по банков път са приложени банкови извлечения; 2. Дневник на сметка 411 - клиенти с начин на плащане в брой и с начин на плащане по банков път; 3. Копия на трудови договори на лицата извършвали превоза на готовата продукция. Представени са и писмени обяснения, в които е посочено, че продажбата на стоките за строителство са извършвани в обект - склад за продажби на „Тина 2” ООД, находящ се в гр. Казанлък, ул. „Козлодуй“ 62. Стоките са предавани на МОЛ на „МЕВИДА“ ООД - Т.В.. Относно продажбите на бетонови смеси, циментово - пясъчен разтвор и варов разтвор, доставките се извършвали със специализиран транспорт от „Тина 2” ООД до обекта на клиента „МЕВИДА“ ООД. Управлението на специализираните автомобили се извършва от шофьори на товарни автомобили, назначени по безсрочен трудов договор в „Тина 2” ООД, при приложени копия на трудовите договори на лицата, извършили превоза. Предаването на готовата продукция се извършвало на обекта в момента на полагането на бетоните в присъствието на представител на „МЕВИДА” ООД. Приложени са копия от експедиционни листи, съдържащи данни за извършените доставки и копия на пътни листи на автомобила.

            На „ПС електрик” ООД с Протокол № П-03002718144418-141-001/23.08.2018г. е извършена насрещна проверка, при която е установено, че предмет на дейност на дружеството e производство на апарати за управление и разпределение на електрическа енергия. Сделката между „ПС електрик“ ООД и „МЕВИДА“ ООД във връзка с изграждане на бетонен комплектен трансформаторен пост /БКТП/ на обект Инсталация за рециклиране, с. Шейново, е осъществена чрез изпратена оферта към клиента, която той приема, след което е издадена проформа фактура за авансово плащане № П0470/2014 от 23.07.2014г., приложени по ревизионната преписка. От „ПС електрик“ ООД са представени издадените фактури с получател по доставките „МЕВИДА“ ООД: - № **********/25.07.2014г. – 20 % аванс за 1 бр. БКТП на стойност 5 540.00 лева и ДДС в размер на 1 108.00 лева; - № **********/21.10.2014г. – 80 % аванс за 1 бр. БКТП на стойност 22 160.00 лева и ДДС в размер на 4 432.00 лева; - № **********/28.10.2014 г. – окончателна фактура за 1 бр. БКТП на стойност 27 700.00 лева, приспаднат е аванс по ф-ри № ********** и № **********. Плащанията са извършени изцяло по банков път, за което са представени копия на банкови извлечения. Представени са и копия на фактури, стокови разписки и товарителници във връзка със закупуването и доставката на материалите за производството на горепосочените изделия. Експедицията на произведените в производствената база на „ПС електрик“ ООД изделия е осъществена на 28.10.2014г., като при предаването на изделията на обекта са съставени приемо – предавателни протоколи, подписани за получателя „МЕВИДА“ ООД от Т.В.. Транспортът на изделията е извършен чрез външна услуга от „Електроконсултстрой“ ЕООД с товарен автомобил собственост на транспортната фирма, като за извършената услуга е издадена фактура № 577/04.12.2014г., товарителница № 294/28.10.2014г. и протокол за извършен транспорт от 04.12.2014г., при извършено разплащане по банков път на посочената фактура.

            От ревизиращият екип е изискана информация и документи и от „ГЕОДЕТ“ ЕООД – дружеството, упражнявало строителен надзор и от „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖ“ ООД. От „ГЕОДЕТ“ ЕООД са били предоставени документи и информация, според която строителството е започнато на 02.06.2015г. и е завършено на 07.07.2015г. по договор за строителство с фирма „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖИ“ ООД, гр. Раднево, при подписани и съставени актове по време на строителството. Посочено е, че строителството е изпълнено от „МЕВИДА“ ООД, гр. Казанлък. Представени са Договор за упражняване на строителен надзор от 01.06.2015г., сключен с „РЕКОТУБ“ ЕООД, разрешение за строеж № 78/22.04.2015г., издадено от Община Казанлък, Заповед № 57/24.07.2015 г. на Община Казанлък за промяна в разрешението за строеж за етапи на строителство, протокол 2 от 02.06.2015 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, заповедна книга № 37/02.06.2017г., констативен акт 15 от 07.07.2015г. за установяване годността за приемане на строежа, акт за приемане на конструкция /обр. 14/ от 12.06.2015г., протокол 16 от 03.09.2015г. за установяване годността за ползване на строежа, разрешение за ползване № СТ-05-1524/14.09.2015г. От „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖИ“ ООД са представени писмени обяснения, според които СМР на обекта са извършени от „МЕВИДА“ ООД, представлявано от Т. В.Г.. Строителството е започнато на 01.06.2015 г. и е завършено на 07.07.2015 г. с подписване на акт 15.

            Въз основа на събраните доказателства органите по приходите са приели, че поради непредставяне от страна на доставчика /“МЕВИДА“ ООД/ на изисканите в хода на проверката доказателства, следва извода, че фактурираните СМР с: Фактура № **********/18.1.2014г., с данъчна основа 39423.19 лева и ДДС 7884.64 лева; Фактура № **********/14.5.2014г., с данъчна основа 32742.81 лв. и ДДС 6548.56 лева; Фактура № **********/15.7.2014г. с данъчна основа 120009.60 лв. и ДДС 24001.92 лв.; Фактура № **********/20.8.2014г. с данъчна основа 50131.80 лв. и ДДС 10026.36 лева; Фактура № **********/7.10.2014г. с данъчна основа 13158.00 лв. и ДДС 2631.60 лева; Фактура № **********/15.10.2014г. с данъчна основа 29862.00 лв. и ДДС 5972.40 лева; Фактура № **********/16.10.2014г. с данъчна основа 54891.00 лева и ДДС 10978.20 лева и Фактура № **********/17.10.2014г. с данъчна основа 53991.00 лева и ДДС 10798.20 лева, не са предоставени от доставчика „МЕВИДА“ ООД, каквито са изискванията на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС и респ. че посоченият доставчик е издал фактури без да са извършени съответните доставки, като неправомерно е начислен ДДС, поради което следва да бъде отказано право на данъчен кредит на получателя по тези фактури. Сочи се в РД, че при проверката на „МЕВИДА“ ООД не са представени никакви документи и писмени обяснения, доказващи обезпеченост за извършване на доставките, вкл. не са представени документи за собствени или наети активи – техника, както и фактури за получени услуги с механизация. При извършената в хода на ревизията проверка в информационните системи на НАП, е било установено, че от „МЕВИДА“ ООД са декларирани като изплатени през 2014г. доходи по извънтрудови отношения на 2 лица /Т.З. и П.Г./ по 400,00лв. за първо тримесечие на 2014г., но не са представени договорите, сключени с лицата, посочени в подадената от „МЕВИДА“ ООД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ, нито са представени документи за възлагане на определена работа, съотв. документи за приемане на извършена работа, като не са представени и документи въз основа на които да се установят конкретните работници, престирали труда си на обекта. Това и предвид обстоятелството, че доставчикът на ревизираното дружество не представя доказателства, че разполага с необходимия материален и трудов ресурс за реално осъществяване на фактурираните доставки на СМР, е  възприето като основание за направения извод, че реални доставки на стоки и услуги не са извършени. Сочи се, че според сключения договор за СМР от 19.12.2013г., всички разходи, свързани с набавяне и доставка на материали, са включени в договорената цена и изпълнителят е задължен да извърши договорените дейности със свои материали, което в случая не било доказано от събраните в хода на ревизията документи, в т.ч. и в резултат на извършените насрещни проверки и събраната информация от сочените за подизпълнители фирми. Излагат се доводи, че в представените документи - договор, количествено-стойностна сметка, приемо-предавателни протоколи, протоколи обр. 19, не се съдържат конкретни данни за формиране на стойността на договореното: стойност на материалите, единична цена и брой отработени часове, което прави издадените фактури не достатъчно точни и пълни. Сочи се и че от извършените насрещни проверки на посочените по-горе подизпълнители, са установени несъответствия между издадените от „МЕВИДА“ ООД към ревизираното лице фактури и съответните документи, които са издадени от подизпълнителите към „МЕВИДА“ ООД. Констатирано било несъответствие между фактурираните от „ДИЕЛ П.“ ООД и от ЕТ „Р.Р.“ материали и описаните в представените в хода на ревизията спецификации като количества и видове материали и монтажни дейности. При „ПС ЕЛЕКТРИК“ ООД предмет на доставка е електрическа инсталация и трафопост, като не можело да се установи стойността на всяко едно поотделно; включен ли е труд за монтажа или не; как са разтоварени на обекта, тъй като според кранът, който е необходим за разтоварването, е бил ангажимент на „МЕВИДА“ ООД, за което не били представени доказателства. Също така представената товарителница била от дата, следваща датата на издадена от „МЕВИДА“ ООД фактура. За подизпълнителя „ТИНА 2“ ООД се сочи, че от представените фактури за доставка на материали и услуги с дати на издаване през м.02.2014., м.04.2014 г. -  м.11.2014г., вкл. и от дати, след последната издадена на „РЕКОТУБ“ ЕООД фактура, не можело да се установи количеството, което е било необходимо за извършването на фактурираните от „МЕВИДА“ ООД СМР и стойността на труда за тези дейности.

            По тези съображения е формиран и формулиран извод, че е налице формално издаване на фактури от „МЕВИДА“ ООД на „РЕКОТУБ“ ЕООД, без да има реално прехвърляне на собственост върху стоки или извършване на услуги и съотв. че тези фактури не обективират реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. Прието е, че доколкото доставките не са извършени от соченото като доставчик „МЕВИДА“ ООД и изпълнението на СМР, какъвто е предмета на процесните фактури, е осигурено от различно лице, това изпълнение не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество.

            В ревизионния доклад са направени констатации и по Закона за корпоративното подоходно облагане, въз основа на които е прието, че следва да бъде извършена корекция в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно със 759.91лв. и 4 567.24лв., поради непризнати годишни данъчни амортизации. Ревизиращите органи са приели, че доколкото „РЕКОТУБ“ ЕООД не е получател на описаните в издадените документи от „МЕВИДА“ ООД доставки на СМР, неправилно същите са заведени в дружествените активи по счетоводна сметка 203 – сгради. Констатирано е, че сградата е заведена по дебита на сметка 203, в счетоводния амортизационен план с отчетна стойност/счетоводна амортизируема стойност 504 479.52 лв., в т.ч. стойността на фактурите, издадени от „МЕВИДА“ ООД - в размер на 394 022.80 лв. и че в данъчния амортизационен план /ДАП/ сградата е заведена с данъчна амортизируема стойност в размер на 231 736.09 лв., в т.ч. стойността на фактурите, издадени от „МЕВИДА“ ООД - в размер на 118 206.84 лв. Съгласно ДАП, сградата е въведена в експлоатация на 14.09.2015г., като за 2015г. са начислени данъчни амортизации за месеците октомври, ноември и декември общо в размер на 1 489,76 лв., с които е намален счетоводния финансов резултат при неговото преобразуване на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, в т.ч. процесните 759.91 лв., а за 2016 г. - 8 953.80 лева, в т.ч. процесните 4 567.24 лв. В РД е посочено, че за целите на ЗКПО доказването на реалността на сделките е от съществено значение, като недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за ДЗЛ, както по отношение на косвените, така и по отношение на преките данъци. Прието е, че в случая от страна на „РЕКОТУБ“ ЕООД не са представени доказателства относно реалност на стопанските операции, т.е. стойността на въпросния актив не е документално обоснована.  

            На следващо място, в частта по ЗКПО, касаеща непризнати за данъчни цели разходи за лихви и извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 34 058.59 лв. и на 5 500лв., в РД е извършена съпоставка на привлечения капитал и собствения капитал и е направен е извод, че в случая привлеченият капитал е по-голям от собствения и следва да се приложи разпоредбата на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО. Ревизиращите органи са установили, че през ревизирания период по договори за заем в сметка 621 – разходи за лихви, от дружеството са осчетоводени суми, както следва: 502.38лв. - по договор от 27.11.2014г. с „ВИКТОРИЯ Г КОМЕРС“ ЕООД; 1 795.07лв. - по договор от 01.06.2015г. с „А1 КОМЮНИКЕЙШЪНС“ ЕООД; 3 021.92 лв. - по договор от 25.08.2015г. с „ФАЙЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; 1 500лв. - по договор от 16.10.2015г. с „МЕТАЛ СТИЛ“ ЕООД; 27 239.53лв. - по договор от 08.07.2014г. с „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, общо за 2015г. в размер на 34 058,90 лв.; 1 500лв. по договор от 25.08.2015 г. с „ФАЙЕР ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; 4 000лв. по договор от 16.10.2015г. с „МЕТАЛ СТИЛ“ ЕООД, общо за 2016г. в размер на 5 500,00лв. По отношение на представения от „РЕКОТУБ“ ЕООД Договор за банков инвестиционен кредит № 0045/ 496/ 08072014/ 08.07.2014г., сключен с Уникредит Булбанк АД, органите по приходите са уточнили, че съгласно чл.43, ал.3 от ЗКПО, разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал и не включват разходите за лихви по банков кредит, освен когато кредитът е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице. В тази връзка е констатирано, че управителят на „РЕКОТУБ“ ЕООД Г.Г.Й.е залогодател по договора. Между Уникредит Булбанк АД /заложен кредитор/ и Г.Г.Й./залогодател/ е сключен Договор за залог върху вземания, произтичащи от наличности по сметки от 08.07.2014г., като договорът се сключва за обезпечаване вземанията на залогоприемателя от предоставен на „РЕКОТУБ“ ЕООД банков кредит в размер на 350 000.00 лева. Със заложените вземания залогодателят обезпечава вземанията на залогоприемателя заедно с всички дължими лихви, разноски, такси и комисиони във връзка с предоставения кредит. За обезпечаване на вземанията на залогоприемателя, залогодателят учредява в полза на залогоприемателя първи по рода си залог върху всичките си настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от наличности по своя сметка в минимален размер 9 600.00 лева.

            Ревизионният доклад е връчен по електронен път на ревизираното лице на 16.11.2018г. съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път (л. 249 от делото). Срокът за подаване на възражение и представяне на доказателства е бил удължен по молба на ревизираното лице до 28.12.2018г., видно от уведомление № Р-16002418002756-РУС-001/30.11.2018г. „РЕКОТУБ“ ЕООД е подало  писмено възражение с вх.№ 70-00-14725/27.12.2018г., с което се оспорват обективираните в съставения ревизионен доклад констатации и направените правни изводи.

Въз основа на съставения Ревизионен доклад № Р-16002418002756-092-001/ 12.11.2018г. и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от Т.В.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, е издаден Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001/10.01.2019г., с който на „РЕКОТУБ“ ЕООД са установени задължения в общ размер на 112 990.84 лева, в това число задължения за ДДС вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 78 841.88 лева по фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД и прилежащи лихви за просрочие към главниците към 10.01.2019г. в размер на 34 148.96 лв., като е извършена корекция на декларираната данъчна загуба за 2015г. и 2016г., съответно с 34 818.50лв. и с 10 067.24 лв. В РА е посочено, че мотивите за издаването му са събраните в хода на ревизията доказателства, направените констатации и изводи, фактическа и правна обосновка, подробно описани в РД № Р-16002418002756-092-001/ 12.11.2018г., неразделна част от ревизионния акт. Прието е, че доколкото от страна на доставчика „МЕВИДА“ ООД не са представени изисканите: оборотна ведомост; документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставките – складова, производствена, търговска база /обекти/ за извършване на дейността и дълготрайни активи, участващи в дейността; нито обяснения за извършените доставки - къде са съхранявани материалите, къде са извършени услугите, къде е станало предаването им; нито доказателства за наличие на материална обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги, вкл. за произхода на материалите – кога и от кого са закупени, предходни доставчици, сертификати за качество, декларации за съответствие, счетоводното им отразяване като стоково – материална ценност; нито са представени документи за транспортиране на материалите при тяхното придобиване или такива, че тези материали са били налични в дружеството; нито счетоводни регистри, с които да се докаже отразяването на направените разходи във връзка с доставките в счетоводството на „МЕВИДА“ ООД; нито са представени договори, сключени с лицата, посочени в подадената от „МЕВИДА" ООД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и документи за възлагане на определена работа, както и документи за приемане на извършена работа и т.н, обуславя извод, че дружеството само е издало фактури, без да е изпълнило вписаните в тях сделки. Субект на изпълнението следвало да бъде доставчикът и осигуряването на изпълнение от различно лице не можело да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит за ревизираното дружество, което право било обусловено от това дали лицето, вписано като доставчик, е извършило доставките на стоки и услуги, посочени в издадените от него фактури. Прието е, че сделките са оформяни само документално, без да е налице фактическо приемане - предаване и реално осъществяване на доставки на стоки и услуги. Доколкото при ревизията не е могло да се установи количеството на съответните материали, необходими за направа на фактурираните от „МЕВИДА" ООД СМР, не можело да се установи и стойността на труда за направа на фактурираните СМР. Отделно от това в издадените от „МЕВИДА“ ООД фактури липсвало пълно описание на предмета на стопанската операция, как е формирана стойността на съответните материали, как е формирана стойността на услугата, каква е единичната цена и броят на отработените часове от персонала на доставчика и не можело да се установи каква част от стойността на доставката е за материали и каква част е за труд, поради което е направен извод, че фактурите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС – в описанието не се съдържа информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Предвид приетата липса на реални доставки по смисъла на чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС и с оглед липсата на основанията на чл. 25 от закона за данъчно събитие, извършеното начисляване на данъка от страна на прекият доставчик било неправомерно. Направен и извод, че на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, не е налице право на приспадане на данъчен кредит за „РЕКОТУБ" ЕООД по фактурираните доставки с доставчик „МЕВИДА“ ООД. С ревизионния акт се възприемат и посочените в РД основания за намаляване на декларираната данъчна загуба за 2015г. съгласно ЗКПО с общо 34 818.50лв. вследствие непризнаване на амортизации в размер на 759.91лв. и непризнаване на разходи за лихви поради извършено регулиране на слаба капитализация в размер на 34 058.59лв., както за намаляване на декларираната данъчна загуба за 2016г. съгласно ЗКПО с общо 10 067.24 лв. вследствие непризнаване на амортизации в размер на 4 567.24лв. Ревизионният акт е издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни подписи от Т. П.ва и Е.С., като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на оптичен носител. Ревизионният акт е връчен на „РЕКОТУБ“ ЕООД на 10.01.2019г. по електронен път съгласно удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.

            В срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, „РЕКОТУБ“ ЕООД е обжалвало издадения ревизионен акт по административен ред с подадена до Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. Пловдив на 24.01.2019г. жалба, регистрирана в ТД на НАП – Пловдив с вх.№ 70-00-1334/ 25.01.2019г.

С Решение № 210/ 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на „РЕКОТУБ“ ЕООД, е потвърден РА № Р-16002418002756-091-001/10.01.2019г., в обжалваната част – за установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнат данъчен кредит на обща стойност 78 841.88 лева, ведно с начислените лихви в размер на 34 148.96лв.  и с който не са установени допълнителни задължения по корпоративния данък, а е извършена корекция на декларираната данъчна загуба за 2015г. и 2016г., съответно с 34 818,50 лв. и с 10 067,24 лв. С решението на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив са потвърдени констатациите относно наличието на основание да бъде отказано на „РЕКОТУБ“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, посочени в констативната част на съставения ревизионен доклад. Решаващия орган е приел, че установените в хода на ревизията факти и обстоятелства, подкрепени със съответните доказателства, обосновават заключението, че издадените от „МЕВИДА" ООД фактури, не документират реално осъществени /изпълнени/ доставки на стоки и услуги /СМР/  по см. на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС от доставчика „МЕВИДА“ ООД, а отразеният в тях косвен данък се явява начислен неправомерно по см. на чл.70, ал.5 от ЗДДС. Направен е извод, че доколкото извършването на доставка е една от предпоставките за признаване на получателя на правото на приспадане на платения за доставката данък, недоказаността на реалното осъществяване на облагаеми доставки обуславяло и отказа да бъде признато на „РЕКОТУБ“ ЕООД право на приспадане на данъчен кредит за тези доставки. С решението са потвърдени и констатациите по Закона за корпоративното подоходно облагане, въз основа на които е прието, че следва да бъде извършена корекция в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно със 759.91лв. и 4 567.24лв., поради непризнати годишни данъчни амортизации, както и съображенията, на които се основават непризнатите за данъчни цели разходи за лихви и извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 34 058.59 лв. и на 5 500лв.

 

Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ е връчено „РЕКОТУБ“ ЕООД по електронен път на 04.04.2019г. /л.172/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт, включително документи, присъединени като доказателства, събрани в хода на предходно ревизионно производство, приключило с РА № Р-16002417008694-091-001/ 14.06.2018г.; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; доказателства за валидността на електронните подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, ЗВР и ЗИЗВР, на оптичен носител, на който се съдържат и електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис. Като доказателства са приети и документите, съдържащи се в преписката във връзка със сключен между Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката и „РЕКОТУБ“ ЕООД, в качеството му на бенефициент, Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г. по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, за проект „Изграждане на инсталация за иновативно, безотпадно рециклиране на употребявани, съдържащи остатъци от течни масала, пластмасови опаковки от фирма „Рекотуб“ ЕООД“, вкл. документи, касаещи сключването на Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01/19.12.2013г., с който на „МЕВИДА“ ООД е възложено извършването на СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“ и документи за извършени проверки във връзка с изпълнението на договора, признатите за допустими разходи и направените плащания.

            Допусната, назначена и изпълнена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която /л.3606 и сл./, неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. Според заключението на ССчЕ, счетоводната документация на „РЕКОТУБ“ ЕООД за целия ревизиран период е заведена коректно, при спазване на принципите на счетоводното законодателство – предприятието има разработена счетоводна политика, осчетоводяването на стопанските операции се извършва при спазване на Закона за счетоводството и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия /НСФОМСП/. Вещото лице посочва, че установеното изцяло съответства на констатациите на извършения и приложен по делото одиторски доклад от „Николова Консулт“ ЕООД, според който „заведеното счетоводство е в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и НСФОМСП. Съставен е индивидуален сметкоплан на дружеството. Въведената аналитичност в него, позволява да се следи за изпълнението на всяка част от проекта“. Вещото лице е извършило проверка в счетоводството на „МЕВИДА“ ООД на 24.09.2019г., при която е установило, че същото има счетоводна отчетност съобразена с действащото счетоводно законодателство за 2014г. Според заключението доставчикът „МЕВИДА“ ЕООД е включил процесните фактури в подадените от него дневници за продажби и справки декларации по ЗДДС и ДДС е разчетен, но не може да установи към настоящия момент дали резултатите за съответните периоди са били ефективно внесени, тъй като впоследствие на дружеството има издаден Ревизионен акт № Р-16002417002252-091-001/11.10.2017г. с установени задължения по ЗДДС за същите периоди. За всяка една от процесните фактури /Фактура № **********/18.1.2014г., с данъчна основа 39423.19 лева и ДДС 7884.64 лева; Фактура № **********/14.5.2014г., с данъчна основа 32742.81 лв. и ДДС 6548.56 лева; Фактура № **********/15.7.2014г. с данъчна основа 120009.60 лв. и ДДС 24001.92 лв.; Фактура № **********/20.8.2014г. с данъчна основа 50131.80 лв. и ДДС 10026.36 лева; Фактура № **********/7.10.2014г. с данъчна основа 13158.00 лв. и ДДС 2631.60 лева; Фактура № **********/15.10.2014г. с данъчна основа 29862.00 лв. и ДДС 5972.40 лева; Фактура № **********/16.10.2014г. с данъчна основа 54891.00 лева и ДДС 10978.20 лева и Фактура № **********/17.10.2014г. с данъчна основа 53991.00 лева и ДДС 10798.20 лева/, вещото лице е установило, че е коректно заведена в счетоводството на „РЕКОТУБ“ ЕООД и по всяка фактура е извършено разплащане към „МЕВИДА“ ООД, което било видно от представените платежни нареждания, банкови извлечения и „Хронологичен регистър на „РЕКОТУБ“ ЕООД за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. Сочи се, че разходите описани в процесните фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, са отнесени като направени разходи по проект „Изграждане на инсталация за иновативно, безотпадно рециклиране на употребявани, съдържащи остатъци от течни масла, пластмасови опаковки от фирма „Рекотуб“ ЕООД“. Според заключението на вещото лице и съгласно дадените при неговото изслушване в съдебно заседание пояснения, резултатът по ЗДДС за жалбоподателя за всеки от процесните периоди, в случай, че отреченото с оспорения РА право на данъчен кредит бъде признато, би бил такъв какъвто е деклариран с подадените от „РЕКОТУБ“ ЕООД справки-декларации по ЗДДС - ДДС за възстановяване в посочения размер. Вещото лице е констатирало и че сграда, находяща се в землището на с. Шейново, местност Чобан баир, община Казанлък, е отчетена като придобит дълготраен материален актив в счетоводството на „РЕКОТУБ“ ЕООД, съгласно Разрешение за ползване №СТ-05-1524/14.09.2015г., издадено от РДНСК. Сградата е заведена в счетоводния амортизационен план с дата на въвеждане в експлоатация -14.09.2015г. и отчетна стойност в размер на 504 479.52 лв. (т.8, л.3773, 3774). На 14.09.2015г. сградата е заведена в данъчния амортизационен план със стойност в размер на 231 736.09 лв., която представлява отчетната стойност на сградата в размер на 504 479.52 лв. намалена с финансирането съгласно чл.57, ал.2, т.2 от ЗКПО в размер на 272 743.43 лв.(л.3775). Съгласно заключението с предходно издадения на „РЕКОТУБ“ ЕООД РА № Р-16002417008694-091-001/ 14.06.2018г. не са извършени корекции на заприходените счетоводни фактури за СМР, издадени от „МЕВИДА“ ЕООД за 2014г., като също така не е извършена корекция на данъчната амортизируема стойност на придобитата сграда с РА № Р-16002417008694-091- 001/14.06.2018г. От вещото лице е приложен данъчен амортизационен план за периода от 14.09.2015г. до 30.04.2051г. на „РЕКОТУБ“ ЕООД (л.3775). На въпросите: каква част от получените от „РЕКОТУБ“ ЕООД заемни средства са обезпечени с активи на дружеството и каква част - с активи или средства на свързани лица и в каква степен предоставените от „РЕКОТУБ“ ЕООД активи обезпечават сумите по получените заеми - частично, изцяло или обезпеченията превишават сумите по заемите и с колко, вещото лице, съобразявайки отпуснатия банков инвестиционен кредит от „Уникредит Булбанк“ АД и всички представени по него обезпечения е установило, че банковият заем в размер на 350000 лева е обезпечен с активи на дружеството в размер на 456.26%, а със средства на свързани лица в размер на 2.74%. Посочено е че обезпечението, предоставено от дружеството, превишава сумите по заема със 1 246 900 лева.

            По делото е допусната, назначена и изпълнена и съдебно-техническа експертиза,  заключението по която съдът възприема като компетентно, обективно и обосновано. От заключение се установява следното: Вещите лица, след извършено проучване на място на обект „Реконструкция на съществуваща сграда и изграждане на инсталация за рециклиране на употребявани пластмасови опаковки съдържащи остатъци от масла и др.“ и трафопост в ПИ с идентификатор № 83106.502.754 по КК на с. Шейново, община Казанлък, са установили, че изпълненото на обекта (преустройство и ремонт на сградата) е в съответствие с одобрения проект, с издаденото разрешение за строеж, както и със строителните книжа, които са изготвени за въвеждане в експлоатация на този обект и той е въведен в експлоатация по надлежния ред. В заключението подробно са описани всички извършени СМР на обекта, при посочване на техния вид, количество и начин на изпълнение. Сочи се, че оформянето на крайните документи, касаещи въвеждането на обекта в експлоатация (акт 15, акт 16, надзорен доклад), е с подписите на строителна фирма „Строителство и монтаж“ ООД гр. Раднево, поради липса на необходимата категория на изпълнителя на СМР „МЕВИДА“ ООД гр. Казанлък за въвеждането на обекта. Обекта е въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № 1524 /14.09.2015 г. на РДНСК - Стара Загора. Вещите лица, след обстойно проучване на представените по делото документи, оглед и измервания на място, на одобрените проекти и представените строителни книжа, са установили, че всички видове СМР, описани в процесните фактури, са реално изпълнени в обекта от доставчика „Мевида“ ООД. Посочено е, че по отношение на отделни СМР е констатирана разлика между стойността на фактурираните СМР и определената от експертизата стойност на извършените СМР, като в съдебно заседание, при изслушване на експертизата е уточнено, че тази разлика е поради използване на средни пазарни цени от справочника на „Стройексперт СЕК“, като няма пречка страните да договарят различни цени. За изпълнението на възложените СМР, „МЕВИДА“ ООД е използвало  подизпълнители - фирма „Тина 2" ООД гр. Казанлък - за доставка на бетони и разтвори; фирма „Павел и синове електрик“ ООД /“ПС Електрик“ ООД/ гр. Шумен - за доставка и монтаж на трафопоста; фирма „Диел - Папазов“ ООД гр. Казанлък - за доставка и монтаж на ел. инсталации на обекта; фирма ЕТ „Р.Р. - Р.К.“ гр. Казанлък - за доставка и монтаж на слънчевите системи на обекта. Изпълнените на обекта СМР /като вид, количество, единична и обща стойност/ са онагледени в табличен вид в приложения към заключението, като е конкретизирано и кой подизпълнител по коя от процесните фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД е взел участие.

            По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетели на лицата П.Г.Г. и Т.Н.З..

            Свидетелят П.Г. *** и е работил на стопанския обект в с. Шейново, който представлява стопански двор в местността „Чобан чаир. За работата го е наел Т.В., с който се познават от друг обект на който са работили, а управителят на „Рекотуб“ познава, защото е работил на неговия обект. Свидетелят заявява, че са работили основно двама души и са извършили 80 процента от работата на този обект - зидали са, правили са покрива, бани, битовки, заливали са пода, обръщали са прозорци и т.н. Работата продължила около една година и е била на прекъсване, тъй като парите идвали на траншове. За работата им е плащал Т.В., който според свидетеля ги е назначил на трудов договор към неговата фирма „Мевида“. Т. В.им е доставял материалите за работа. Свидетелят Т.Н.З. *** и е работил на обекта, който се намира в селото – от табелата на 500 м. Т. В.го е наел и от там познава и собственика на обекта – управителя на „Рекотуб“ ЕООД. Според свидетеля, с Т. В.е сключил договор за един месец, но е работил много време, почти година – с прекъсване. На обекта са работили заедно със свидетеля П.Г. - двамата. Когато е имало нужда двамата са наемали общ работник, на когото те са плащали. Посочва, че на този обект са правили покрива, битовка с офис, подложния бетон те са заливали, измазване отвън, лепили са камъни, цокъл са правили. Материалите за обекта им ги е доставял Т.В., по тяхна заявка. Предаването на извършената работа на обекта е ставало на отделни части, след извършването на работата, а приемането е извършвано от Т.В., който им е плащал. Според свидетеля, Т. В.е имал и други работници, които са монтирали стъклени панели.

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001/ 10.01.2019г. в обжалваната му част, на основание чл. 160, ал.2 от ДОПК и чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното:

            Оспорването на РА № Р-16002418002756-091-001/10.01.2019г., потвърден с Решение № 210/ 02.04.2019г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК /съгласно удостовереното изпращане на жалбата чрез пощенски оператор на 18.04.2019г./, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество жалбата е основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-1/ 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали /л.127-л.129/. В случая Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002756-020-001 от 14.05.2018г., е издадена от Т.В.П. на длъжност Началник сектор в отдел „Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-1/03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002756-020-001 от 14.05.2018г. и Заповеди за изменение на ЗВР № Р-16002418002756-020-002 от 27.08.2018г. и № Р-16002418002756-020-003 от 26.09.2018г.,  са издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пловдив – Т.В.П..

            Възложената ревизия на „РЕКОТУБ“ ЕООД е извършена от определените със ЗВР № Р-16002418002756-020-001 от 14.05.2018г. органи по приходите – Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Таня Илиева Бонева - главен инспектор по приходите, които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за  ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето на Ревизионен доклад № Р-16002418002756-092-001/ 12.11.2018г. /чл.117, ал.1 от ДОПК/.

            Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001  от 10.01.2019г. е издаден от Т. П.ва на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на „РЕКОТУБ“ ЕООД и от Е.С. на длъжност главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със заповедта за възлагане на ревизия.

            Както Заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418002756-020-001 от 14.05.2018г., така и заповедите за изменението на ЗВР – Заповед № Р-16002418002756-020-002 от 27.08.2018г. и Заповед № Р-16002418002756-020-003 от 26.09.2018г, и издадения въз основа на ревизията РА № Р-16002418002756-091-001 от 10.01.2019г., са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронни подписи. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. Ревизионен доклад № Р-16002418002756-092-001/ 12.11.2018г. е съставен в обикновена писмена форма и подписан от длъжностните лица, посочени като негови съставители. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съотв. не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във вр. с чл.3, ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният Ревизионен доклад, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Съответно спазен е и срока по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с материалния закон:

            В частта по ЗДДС с обжалвания РА № Р-16002418002756-091-001 от 10.01.2019г., са установени задължения на „РЕКОТУБ“ ЕООД за данък върху добавената стойност, произтичащи от непризнат данъчен кредит на обща стойност 78841.88лв., по 8 бр. фактури, издадени от доставчика „МЕВИДА“ ООД в м.01.2014 г., м.05.2014 г., м.07.2014 г., м.08.2014 г. и м.10.2014 г. На основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с ал. 2, във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС, е отказано право на приспадане на данъчен кредит за доставки по фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, с получател „РЕКОТУБ“ ЕООД, както следва: Фактура № **********/18.1.2014г., с данъчна основа 39423.19 лева и ДДС 7884.64 лева; Фактура № **********/14.5.2014г., с данъчна основа 32742.81 лв. и ДДС 6548.56 лева; Фактура № **********/15.7.2014г. с данъчна основа 120009.60 лв. и ДДС 24001.92 лв.; Фактура № **********/20.8.2014г. с данъчна основа 50131.80 лв. и ДДС 10026.36 лева; Фактура № **********/7.10.2014г. с данъчна основа 13158.00 лв. и ДДС 2631.60 лева; Фактура № **********/15.10.2014г. с данъчна основа 29862.00 лв. и ДДС 5972.40 лева; Фактура № **********/16.10.2014г. с данъчна основа 54891.00 лева и ДДС 10978.20 лева и Фактура № **********/17.10.2014г. с данъчна основа 53991.00 лева и ДДС 10798.20 лева. Отказът е обоснован със съображения, че не е доказано реалното извършване на фактурираните доставки от доставчика „МЕВИДА“ ООД, съответно че не е доказано възникнало данъчно събитие и право на приспадане на данъчен кредит съгласно чл.68, ал.2 от ЗДДС за ревизираното лице „РЕКОТУБ“ ЕООД.

            Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Легална дефиниция за „доставка на стока“ по см. на ЗДДС се съдържа чл.6, ал.1 от ЗДДС, съгласно която норма доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, съотв. услуга по см. на ЗДДС е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство /чл.8 от ЗДДС/, а „доставка на услуга“ е извършване на услуга /чл.9, ал.1 от ЗДДС/. Според чл. 12, ал.1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.  Данъчно събитие по см. на ЗДДС съгл. чл. 25, ал. 1 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16, което данъчно събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена (чл. 25, ал. 2 ЗДДС). В разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС е предвидено, че когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

Нормите на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, регламентиращи, наред с чл.71 от ЗДДС, предпоставките, при наличието на които следва да се признае правото на приспадане на данък върху добавената стойност, транспонират разпоредбата на чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, според която доколкото стоките и услугите се използват за целите на облагаемите сделки на данъчнозадължено лице, същото има правото, в държава-членка, в която извършва тези сделки да приспадне от дължимия данък върху добавената стойност, който то е задължено да плати, дължимия или платен ДДС в тази държава-членка по отношение на доставката за него на стоки или услуги, извършена или която предстои да бъде извършена от друго данъчнозадължено лице. Отделно от това следва да не е налице и някое от изключенията, визирани в разпоредбата на чл. 70 ЗДДС

От така посочената регламентация следва извода, че наличието на действително осъществена доставка с предмет прехвърляне собствеността върху стока, респ. с предмет извършване на услуга, е условие /предпоставка/ за възникване на правото на данъчен кредит, като изпълнението на тази предпоставка следва да бъде проверено за извършването на преценка дали ревизираният субект има право да приспадане данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. При липса на реално осъществена доставка на стока не е налице една от предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал.1, т.1 във вр. с чл. 69, ал.1, т.1 във вр. с чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС респ. по чл.168 б. „а“ от Директива 2006/112/ЕС, съответно такова право не възниква по доставка, която съществува само документално, но не е реална. Основание за този извод следва и от практиката на СЕС, според която за да се признае правото на приспадане, е необходимо съдът в съответствие с правилата на доказване, установени в националното законодателство, да провери дали доставките на стоки /услуги/ са реално осъществени и дали тези стоки са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми сделки/ т.31 и т.32 от Решение от 06.12.2012г. на СЕС по дело С-285/11/.

Спорният в случая въпрос от гл. т. наличието на възникнало за „РЕКОТУБ“ ЕООД право на данъчен кредит за доставките по процесните, посочени по-горе фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, с получател  „РЕКОТУБ“ ЕООД, се свежда именно до това, дали от соченото като доставчик дружество /„МЕВИДА“ ОООД/, реално са осъществени доставките т.е дали стоките и услугите – предмет на фактурираните доставки, действително са доставени на ревизираното дружество „РЕКОТУБ“ ЕООД, от „МЕВИДА“ ООД. По делото няма спор относно наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, регламентирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

От доказателствата по делото се установява, че ревизираното дружество – „РЕКОТУБ“ ЕООД, е бенефициент по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г. по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, за изпълнението на проект „Изграждане на инсталация за иновативно, безотпадно рециклиране на употребявани, съдържащи остатъци от течни масала, пластмасови опаковки от фирма „Рекотуб“ ЕООД“, сключен с Управляващия и Договарящ орган по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“- Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ към Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Видно от представената по делото от Министерство на икономиката документация /л.1975 и сл./, във връзка с изпълнение на проектна дейност 5 „Извършване на строително-монтажни работи“, след проведена процедура за определяне на изпълнител „чрез публична покана“ с предмет „Извършване на СМР на производствена база на „РЕКОТУБ“ ЕООД по ДБФП № BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г. и одобрен от Договарящия орган протокол от проведена процедура „избор с публична покана“ на изпълнител, между „РЕКОТУБ“ ЕООД, като възложител и „МЕВИДА“ ООД, като изпълнител, е сключен Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г. /л.1304 и сл. по делото/. Съгласно чл.1 - Предмет на договора, възложителят възлага, а изпълнителят приема да извърши СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“: събаряне на стар тухлен зид 13 куб. м., разбиване стара бетонна настилка с къртач 860 кв. м., почистване площадка от строителни отпадъци 17 куб. м., извозване строителни отпадъци 17 куб. м., направа тухлена зидария 55 куб. м., направа кофраж за пояси 195 кв. м., доставка и монтаж арматура за пояси 1 830 кг., бетон за пояси 15 куб. м., транспорт бетон 15 куб. м., направа изравнителна замазка покрив 1 280 кв. м., направа хидроизолация едни пласт 1 280 кв. м., доставка и монтаж дървена покривна конструкция 1 280 кв. м., летви под керемиди 5 000 л. м., покриване с керемиди 1 280 кв. м., доставка и монтаж челна дъска 150 л. м., Монтаж и демонтаж на тръбно фасадно скеле 300 кв. м., направа външна вароциментова мазилка по стени 300 кв. м., направа цокъл /облицовка с камък/ 120 кв. м., направа вътрешна вароциментова мазилка по стени 300 кв. м., изкърпване /обръщане/ около врати и прозорци 500 л. м., пълнеж под с баластра 230 куб. м., арматурна мрежа 1 850 кг., направа изравнителна замазка под 1 080 кв. м., тръби за вътрешно отводняване 150 л. м., доставка и монтаж подови сифони 8 бр., направа вътрешно тръбно скеле 2 500 кв. м., изкърпване мазилка тавани 380 кв. м., боядисване стени и таван с латекс 1 530 кв. м., доставка и монтаж метални врати 2 бр., доставка и монтаж дограма 85 кв. м., доставка и монтаж вентилационна система 1 бр., осветителна инсталация 1 бр., слънчева система за гореща вода 1 бр., електрическа инсталация и трафопост 1 бр. Общата стойност на договора е 394 231,90 лв., като в цената са включени всички разходи, свързани с набавяне и доставка на материали и труд по изпълнение на СМР, като изпълнителят се е задължил да извърши възложената му работа със свои работници и материали. В приложение № 1/оферта/ към договора /л.1335-л.1338/ в табличен вид са посочени всички СМР, тяхното количество и цената без ДДС. При съпоставката на възложените с Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01 от 19.12.2013г. за извършване СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“, строително – монтажни работи /по чл.1 от договора/ и предмета на доставките по процесните фактури /по Фактура № **********/14.5.2014г. - направа вътрешна вароциментова мазилка по стени; транспорт бетон; доставка и монтаж арматура за пояси; направа кофраж за пояси; направа тухлена зидария; извозване строителни отпадъци; почистване площадка от строителни отпадъци; разбиване стара бетонна настилка с къртач и събаряне на стар тухлен зид; по Фактура № **********/15.7.2014г. - бетон за пояси; направа изравнителна замазка покрив; направа хидроизолация; доставка и монтаж дървена покривна конструкция; летви под керемиди; покриване с керемиди; доставка и монтаж челна дъска; направа външна варо циментова мазилка по стени; изкърпване /обръщане/ около врати и прозорци; пълнеж под с баластра; тръби за вътрешно отводняване; доставка и монтаж подови сифони; монтаж и демонтаж тръбно фасадно скеле; по Фактура № **********/20.8.2014г. - направа цокъл /облицовка с камък/; арматурна мрежа; направа изравнителна замазка под; направа вътрешно тръбно скеле; изкърпване мазилка тавани; боядисване стени и таван с латекс и доставка и монтаж метални врати; по Фактура № **********/7.10.2014г. - доставка и монтаж дограма; по Фактура № **********/15.10.2014г. - осветителна инсталация            и слънчева система за гореща вода; по Фактура № **********/16.10.2014г. - доставка и монтаж на вентилационна система и по Фактура № **********/17.10.2014г. - електрическа инсталация и трафопост/, еднозначно и несъмнено се установява, че фактурираните доставки имат за предмет възложените с посочения по-горе договор СМР и материалите във връзка с тяхното извършване и изпълнението на договора, включени в цената на договореното възнаграждение. Единствено фактура № **********/18.01.2014г. е с предмет авансово плащане по договор от 19.12.2013г., като извършеното авансово плащане съобразно чл.3, ал.1 от договора, е било приспадано от стойността на доставките по посочените по-горе фактури, съответно е била намалена данъчната основа. Изпълнението на предмета на Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г. за извършване СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“, съответно предаването и приемането на всяка от извършените СМР – предмет на фактурираните доставки, е документирано с подписани от представител на дружеството – доставчик /„МЕВИДА“ ООД/ и дружеството – получател /„РЕКОТУБ“ ЕООД/ приемо-предавателни протоколи от датата на съответната фактура, които приемо-предавателни протоколи за СМР съдържат посочване на вида и количеството на извършените СМР и тяхното съответствие с техническата спецификация, като са съставени и подписани и протоколи обр. 19 към всяка фактура и от датата на съответната фактура, съдържащи количеството, вида и стойността, вкл. единична цена на извършените СМР /л.1311 - л.1319 по делото/. Изпълнението на извършените от „МЕВИДА” ООД дейности по вид и количество, са констатирани и в протокол от 01.06.2015г. съставен между „МЕВИДА“ ООД и „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖИ“ ООД и подписан от тях, както и от „РЕКОТУБ“ ЕООД. Процесните протоколи, макар и частни свидетелстващи документи, доколкото не са оспорени от органите на приходната администрация, могат да се приемат като доказателство за реалното извършване на посочените като предмет на Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г.  и съотв. като предмет на доставките по посочените по-горе фактури строително-монтажни работи, вкл. за вида и количеството на изпълнените СМР на обекта на ревизираното лице. Още повече че съставените и подписани приемо-предавателни протоколи за СМР и протоколи образец 19 са именно документите, установяващи и удостоверяващи извършването на СМР /по вид и количество/ съгласно сключения договор, респ. тяхното предаване от изпълнителя и приемането им от възложителя. Че всички видове СМР, описани в процесните фактури, са реално изпълнени /по вид и количество/, категорично се потвърждава и от заключението на изпълнената по делото СТЕ. Като  доказателство за реалното извършване на СМР – предмет на доставките по Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г., е и обстоятелството, че след извършени проверки /вкл. на място/, съставени контролни листи по междинните и финалния технически и финансови отчети, от страна на Управляващия и Договарящ орган по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, изцяло са верифицирани разходите и е извършено плащане на фактурираните дейности /СМР/ съгласно условията на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г. /л.2134 и сл. по делото/.

 

Съображенията на ревизиращите органи, мотивирали направения извод, че доставките по Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г. /л.476 и сл. по делото/, не обективират реално прехвърляне на собственост върху стоки и извършване на услуги и съотв. че не са налице доставки по см. на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, се основават следните доводи:

1. Дружеството – доставчик – „МЕВИДА” ООД, не е представило изисканите по реда на ДОПК документи, доказващи материалната, техническата и кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните доставки;

   2. Констатирани са несъответствия в представените от предходни доставчици /подизпълнители/ на „МЕВИДА“ ООД документи и доставките, обективирани в процесните фактури;

3. При ревизията не може да се установи количеството на съответните материали, необходими за направата на фактурираните от „МЕВИДА“ ООД строително-монтажни работи, нито стойността на труда за направа на фактурираните СМР;

4. Издадените от „МЕВИДА“ ООД фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС – в описанието не се съдържа информация, необходима за индивидуализирането на престацията и

5. Фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени.

Първото и основно съображение на органите по приходите, на което се основава направения извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, е че доставчикът „МЕВИДА” ООД, не е представил изисканите по реда на ДОПК документи, доказващи материалната, техническата и кадровата обезпеченост за извършването на фактурираните доставки. Сочи се в РД и е възпроизведено в обжалвания РА, че „след връчване на ИПДПОЗЛ от „МЕВИДА“ ООД не са представени изисканите: оборотна ведомост; документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставките – складова, производствена, търговска база /обекти/ за извършване на дейността и дълготрайни активи, участващи в дейността; обяснения за извършените доставки - къде са съхранявани материалите, къде са извършени услугите, къде е станало предаването им; доказателства за наличие на материална обезпеченост на доставчика за извършване на фактурираните услуги, вкл. за собствени или наети активи – техника, с която са извършени услугите, за произхода на материалите – кога и от кого са закупени, предходни доставчици, сертификати за качество, декларации за съответствие, счетоводното им отразяване като стоково – материална ценност; документи за транспортиране на материалите при тяхното придобиване или такива, че тези материали са били налични в дружеството; счетоводни регистри, с които да се докаже отразяването на направените разходи във връзка с доставките в счетоводството на „МЕВИДА“ ООД; договори, сключени с лицата, посочени в подадената от „МЕВИДА" ООД справка по чл. 73 от ЗДДФЛ и документи за възлагане на определена работа, както и документи за приемане на извършена работа” и т.н. 

На първо място, противно на соченото в РД, в издадения въз основа на него РА и в потвърждаващото РА решение на Директора на Дирекция „ОДОП” – Пловдив, при проведеното ревизионно производство, приключило с обжалвания Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001/ 10.01.2019г., на доставчика „МЕВИДА” ООД нито е било изпращано, нито е връчвано твърдяното „ИПДПОЗЛ”; не е изпращано, нито връчвано Искане за предоставяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица; нито по отношение на доставчика е била извършена насрещна проверка. След като от страна на органите на приходната администрация в хода на ревизията не са били изискани по реда на ДОПК от „МЕВИДА” ООД каквито и да е било документи, сведения, обяснения и т.н, очевидно непредставянето им се свързва с процесуалното бездействие на ревизиращите органи – неизпълнение на задълженията им по чл.47, ал.1; чл.45; чл.57 и др. от ДОПК, съответно непредставянето на неизискани в хода на ревизията документи, не може да обуслови да се презюмират като недоказани фактите и обстоятелствата, които тези документи биха установили. Всички изводи на органите по приходите са изградени въз основа на проверката, обективирана в Протокол № П-16002418046930-141-001 от 28.03.2018 г., извършена в хода на предходно ревизионно производство на „РЕКОТУБ” ЕООД, приключило с РА № Р-16002417008694-091-001/14.06.2018г. Предходната ревизия на „РЕКОТУБ” ЕООД е обхващала задължения по ЗДДС за различни от процесните периоди, респ. упражнено право на данъчен кредит по различни от процесните доставки. Непредставянето на документи от „МЕВИДА” ООД при извършена на дружеството насрещна проверка в рамките на друго ревизионно производство, е ирелевантно за доказването на материалната, техническата и кадровата обезпеченост за извършването на процесните доставки  – абсолютно недопустимо и процесуално незаконосъобразно е правните последици от непредставянето на документи в едно ревизионно производство, да се прилагат при формиране на правните изводи в друго ревизионно производство, без органите по приходите да са положили нужните усилия за установяване на релевантните за случая факти и обстоятелства – в хода на ревизията не е направен никакъв опит доставчикът да бъде намерен, нито да се осигури достъп до неговото счетоводство, въпреки, че данни за това са достъпни от публични регистри. Всъщност именно по данни от Търговския регистър изпълнилото ССчЕ вещо лице е установило кое е лицето водило счетоводството на доставчика и е извършило проверка на място.

На следващо място само по себе си обстоятелството, че липсват доказателства за материалната, техническа и кадрова обезпеченост на доставчика, не може нито да обуслови извод за нереалност на доставките, нито е достатъчно основание да се откаже данъчно предимство на получателя по облагаемите доставки. Изложените от ревизиращите органи съображения за такава обусловеност, не съответстват на трайната съдебна практика на ВАС и противоречат на практиката на СЕС, в чиито решения многократно е подчертавано, че не е допустима национална практика, с която се отказва претендираното данъчно предимство само въз основа на нередности при доставчика. Това разбиране е застъпено в Решение по дело С-18/13, в което СЕС подчертава, че "само по себе си, за да се откаже признаване на правото на приспадане, не е достатъчно да липсва материална и персонална обезпеченост на доставчика или негов подизпълнител, нито разходите за услугата в счетоводната им документация да са неоправдавани или в някои документи да липсват подписи на посочените като доставчици лица." От тази практика следва извод, че не може получателят да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си. Не може да бъде вменена във вина на ревизираното лице липсата на първични документи, касаещи доставчика, доколкото той няма задължение да ги съхранява. Задължение на получателя по доставката е да установи реалното изпълнение на същата, като негова е доказателствената тежест да я докаже с всички допустими по ДОПК доказателства и доказателствени средства. За реалното извършване и приемане на СМР услуги, в т.ч. извършването на СМР и свързаните с тях услуги, с оглед характера на доставките, е достатъчно наличието на надлежни строителни книжа, както и последващото приемане от страна на възложителя на извършената работа. В случая за целта са ангажирани двустранно подписани документи, удостоверяващи извършването на доставки на фактурираните услуги.

    Вярно е, че съгласно чл.10 от сключения между „РЕКОТУБ“ ЕООД и „МЕВИДА“ ООД Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г., изпълнителят „МЕВИДА” ООД следва да извърши възложената му работа със собствени материали. Но липсата на сочените от ревизиращите органи документи за използваните от изпълнителя по договора материали за доставките на СМР по процесните фактури /документи за произхода на материалите – кога и от кого са закупени, предходни доставчици, сертификати за качество, декларации за съответствие, счетоводното им отразяване като стоково – материална ценност; документи за транспортиране на материалите при тяхното придобиване или такива, че тези материали са били налични в дружеството; счетоводни регистри, с които да се докаже отразяването на направените разходи във връзка с доставките в счетоводството на „МЕВИДА“ ООД и др./, не може да бъде основание за да се откаже признаване на правото на приспадане на данъчен кредит. На първо място както беше посочено, в хода на проведеното ревизионно производство документи, доказващи материалната обезпеченост на доставчика за изпълнение на фактурираните СМР, не са били изисквани от „МЕВИДА“ ООД. От друга страна липсата на документи, доказващи обезпеченост за извършване на доставките, включително документи за собствени или наети активи – техника, както и фактури за получени услуги с механизация, не може да обоснове автоматичен извод за липсата на технологична и материална обезпеченост на доставчика. А и технически и документални пропуски при доставчика на услугите не могат да рефлектират неблагоприятно по отношение на възникването и упражняването на правото на данъчен кредит от получателя по облагаемите доставки. Нещо повече – в случая от ревизираното лице са представени данни за предходни доставчици /подизпълнители/, които лица при извършените им проверки в хода на ревизията са представили доказателства – фактури и приемо-предавателни протоколи; документи за транспорт; доказателства за кадрова обезпеченост; за закупени от тях и доставени на изпълнителя материали за извършване на фактурираните СМР.

Безспорно за изпълнението на СМР, съотв. за извършването на фактурираните доставки на услуги за СМР, се изисква определена кадрова обезпеченост на изпълнителя. Принципно съдът възприема подробно изложените в РД и в РА съображения относно правната същност на трудовия договор, на договора за изработка и на договора за поръчка, както и обстойно направения анализ на действащата нормативна регламентация в областта на здравословните и безопасни условия на труд. Но с какви работници е работил доставчикът и дали е спазил трудовото и осигурителното законодателство не може да се вменява като отговорност на получателя на доставка за СМР, още по-малко би могло да рефлектира върху съществуването на правото на данъчен кредит. ЗДДС не обуславя правото на данъчен кредит за получателя на доставката от наличието или не на конкретно ангажирани от изпълнителя работници. В тази връзка следва да се съобрази и Решение по дело С-324/11 (Gabor Toth) на СЕС, в което изрично се сочи, че Директива 2006/112/ЕО не допуска да се откаже правото на данъчен кредит поради това, че доставчикът за строителни услуги не е декларирал наетите от него работници, както и поради неизвършена от получателя по фактурата проверка дали между наетите на строежа работници и доставчика е съществувало правоотношение, без приходният орган да доказва, въз основа на обективни данни, че задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която се обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. В случая твърдения за наличие на данъчна измама по процесните доставки приходните органи не са въвели нито в ревизионния акт, нито в потвърждаващото РА Решение на Директора на Дирекция „ОДОП“ – Пловдив. А и от събраните по делото гласни доказателства се установява, че „МЕВИДА“ ООД е разполагало с нает персонал, достатъчен за изпълнението на строителните услуги. Съдът кредитира с доверие показанията на разпитаните в качеството на свидетели лица, като логични, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Дали и доколко е било налице формално правоотношение между свидетелите и „МЕВИДА“ ООД /по трудов или по граждански договор/ за целия срок на изпълнение на договора за СМР, също не е въпрос, който следва да бъде в тежест на доставчика да установява. Не са налице доказателства, от които да се приеме, че за изпълнение на фактурираните СМР се е изисквало ползването на допълнителни ресурси, включително допълнителни строителни работници. Дейностите, извършвани по спорните СМР и осъществени от разпитаните по делото свидетели, не са квалифицирани, от което следва извода, че не е необходима професионална подготовка при престирането на труда или специални знания и умения за извършването на възложената им дейност. В случая и двамата разпитани свидетели еднозначно сочат, че те са работили на обекта на „РЕКОТУБ“ ЕООД и са извършили почти цялата работа на този обект - зидали са, правили са покрива, бани, битовки, заливали са подложния бетон, обръщали са прозорци и т.н. Работата продължила около една година и е била на прекъсване, тъй като парите идвали на траншове. Материалите за обекта им ги е доставял Т. В./управителят на „МЕВИДА“ ООД/, по тяхна заявка. Предаването на извършената работа на обекта е ставало на отделни части, след извършването на работата, а приемането е извършвано от Т.В., който е плащал на работещите на обекта лица.

Второто съображение на органите по приходите, на което се основава направения извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, се свързва с констатирани несъответствия в представените от предходни доставчици /подизпълнители/ на „МЕВИДА“ ООД документи и доставките, обективирани в процесните фактури, от гл. т предмета на извършените от подизпълнителите доставки (вид на материалите/дейностите, тяхното количество и съответствие с техническата спецификация); на датите на издаване на фактурите за тези доставки и пътни листи за транспортирането на материалите и др. Тези несъответствия обаче не са достатъчно основание да се приеме, че доставките по Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г., не обективират реално извършване на услуги по СМР.  Освен това, дали отразеното във фактурата съответства на това в техническата спецификация, е въпрос, който изисква специални знания. Поради което и с оглед заключението на СТЕ /че всички СМР, описани в процесните фактури, са реално изпълнени в обекта от доставчика „Мевида“ ООД или чрез негови подизпълнители и в съответствие с одобрения проект, с издаденото разрешение за строеж, със строителните книжа, в т.ч техническата спецификация/, становището на органите по приходите, се явява необосновано. Отделно от това с Решение на СЕС от 21 юни 2012 година по съединени дела С-80/11 и C-142/11 (Mahagйben kft срещу Nemzeti Adуйs Vбmhivatal Dйl-dunбntъli Regionбlis Adу Foigazgatуsбga (C-80/11), и Pйter Dбvid срещу Nemzeti Adуйs Vбmhivatal Йszak-alfцldi Regionбlis Adу Foigazgatуsбga (C-142/11)), по повод преюдициални запитвания отнасящи се до тълкуването на Шеста Директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (ОВ L 145, стр. 1), изменена с Директива 2001/115/ЕО на Съвета от 20 декември 2001 година, и на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, е постановено: "... 1) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а), член 220, точка 1 и член 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от данъка върху добавената стойност, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, въз основа на обективни данни, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от посочения издател на фактурата или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки; 2) Член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това, че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това, че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател.....”. На  данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само на основание съдебната практика, изведена от точки 56-61 от Решение по дело Kittel и Recolta Recycling, съгласно която въз основа на обективни данни трябва да се установи, че данъчнозадълженото лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че въпросната сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект нагоре по веригата /т. 45 от Решение на Съда от 21 юни 2012 година по съединени дела C-80/11 и C-142/11/. В т. 47 - 49 на същото Решение на СЕС е посочено, че режимът на правото на приспадане, предвиден в Директивата, не допуска данъчнозадължено лице което не е знаело и не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че друга сделка по веригата преди или след тази на данъчнозадълженото лице е свързана с измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане (в този смисъл Решение по дело Optigen и др., точки 52 и 55 и дело Kittel и Recolta Recycling, точки 45, 46 и 60). Доколкото отказът да се признае право на данъчен кредит е изключение от основния принцип, какъвто се явява правото на приспадане, данъчният орган трябва надлежно да установи обективните обстоятелства, въз основа на които може да се заключи, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки. Според Решение от 13.02.2014г на СЕС по дело С-18/13 („Макс Пен“ ЕООД), Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато, въпреки че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две условия - посочените обстоятелства да сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. В случая обаче ревизиращите органи не са формулирали твърдение за наличие на „данъчна измама“ или за „злоупотреба с право на приспадане“, нито сочат обективни данни, от които да се установи, че данъчнозадълженото лице /„РЕКОТУБ“ ЕООД/ е знаело, или е трябвало да знае, че сделките, с които обосновава правото на данъчен кредит, са част от данъчна измама. Това, както и обстоятелството, че съгласно трайната съдебна практика получателят не може да бъде задължен да доказва, респ. да е отговорен за действия и/или бездействия на доставчика си или на негово предходни доставчици /подизпълнители/, следва извода, че дори и при наличие на пропуски и нарушения в документалното оформяне и счетоводното отразяване на доставките от ЕТ „Р.Р. – Р.К.“, „ПС електрик“ ООД, „Тина 2“ ООД и „Диел П.“ ООД – подизпълнители на прекия доставчик и издател на процесните фактури -  „МЕВИДА“ ООД, не може да бъде отказано правото на приспадане на получателя на услугите – „РЕКОТУБ” ЕООД. При доказано изпълнение на резултат от СМР на конкретния обект, посочен в договора и в протоколите обр. 19, неизпълнението от „МЕВИДА“ ООД да осигури материалите за възложената работа и осигуряването им от страна на доставчици-подизпълнители, е ирелевантно за признаването на правото на данъчен кредит. В практиката си ВАС приема, че при безспорни доказателства за извършване на услугите, само факта за липса на доказателства от кого са предоставени материалите не може да влияе негативно относно получателя на услугата и правото му на приспадане на данъчен кредит. А в случая са и налице достатъчно доказателства, че материалите са закупени и предоставени от страна на доставчици-подизпълнители на „МЕВИДА“ ООД.

Третото съображение на органите по приходите, на което се основава направения извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, е „че при ревизията не може да се установи количеството на съответните материали, необходими за направата на фактурираните от „МЕВИДА“ ООД строително-монтажни дейности, нито стойността на труда за направа на фактурираните СМР“. Очевидно органите по приходите не притежават необходимите специални знания за установяването на посочените обстоятелства. Но при представена от ревизираното лице количествено-стойностна сметка за изпълнените на обекта СМР, е можело в хода на ревизионното производство да бъде възложена експертиза, която да даде заключение за изпълнението на фактурираните СМР /по количество и стойност/. От заключението на изпълнената по делото СТЕ, съдът приема, че всички видове СМР, описани във фактурите, са реално извършени. Този извод не се променя от обстоятелството, че  вещите лица са установили отделни разлики в стойността на някои видове СМР – съгласно  пояснението, направено от експертите в съдебно заседание, възприетите от тях цени за СМР, са взети от справочника на „Стройексперт СЕК“ ООД, като абсолютно възможно и допустимо е те да се различават от действително договорената и платена пазарна цена за съответния вид СМР. Следва да бъде отбелязано и че законът не задължава получателя на услуга по СМР, какъвто е жалбоподателят, да съхранява количествено-стойностни сметки и разходни норми за стоки, материали, труд, транспорт, извършени от доставчика, доколкото резултатите от тези данни са обективирани в окончателните актове по строителството, чиято валидност не е оспорена от ответника. А и по какъв начин са калкулирани цените /стойността/ на услугите, е ирелевантно за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит.

    Четвъртото съображение за приетото от органите по приходите недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, се основава на това, че издадените от „МЕВИДА“ ООД фактури не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС – в описанието не се съдържала информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Така приетото е обосновано със съображения, че в издадените от „МЕВИДА“ ООД фактури липсвало пълно описание на предмета на стопанската операция, как е формирана стойността на съответните материали, как е формирана стойността на услугата, каква е единичната цена и броят на отработените часове от персонала на доставчика и не можело да се установи каква част от стойността на доставката е за материали и каква част е за труд и т.н. Противно на приетото от ревизиращите органи, както от Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01 от 19.12.2013г. /чл.1 и чл.2/ и Приложение № 1 към договора, така и от количествено-стойностната сметка, съставените приемо-предавателни протоколи от датата на съответната фактура /съдържащи посочване на вида и количеството на извършените СМР и тяхното съответствие с техническата спецификация/ и подписаните към всяка от фактурите протоколи обр. 19 /съдържащи количеството, вида и стойността, вкл. единична цена на извършените СМР/, еднозначно се установява както предмета и стойността на договорените СМР, така и изпълнените СМР /по вид, количество и стойност/ и съответствието им /по вид, количество и стойност/ с фактурираните доставки на СМР. Бланкетното посочване че „фактурите не са достатъчно точни и пълни“, като по този начин „се възпрепятствало контрола за правилното събиране на ДДС” и при условие, че начина на формиране на цената е посочен в Приложение №1 към Договора от 19.12.2013г. и е конкретизиран в подписаните от страните протоколи обр. 19 и при наличието на други двустранно подписани документи за количеството и естеството на доставените услуги, абсолютно немотивирано е прието и несъответствие на фактурите с изискването на чл. 226, т.6 от Директива 2006/112/ЕО и на чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС – в случая престацията по процесните фактури е индивидуализирана в необходимата и достатъчна степен.

 Последното съображение на органите по приходите, на което се основава направения извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури, се свързва с твърдението за „фиктивно фактуриране и документално оформяне на стопански операции, които не са реално извършени”. Така направеният извод „за издадени от „МЕВИДА“ ООД фактури, без да е изпълнило вписаните в тях сделки“, е фактически и доказателствено необоснован. Събраните по делото доказателства - договори, приемо-предавателни протоколи, протоколи за извършени СМР, банкови плащания и прочие, които не са оспорени по отношение на тяхното авторство, както и заключенията на вещите лица по съдебно-техническата и съдебно-икономическата експертизи, обуславят еднозначен извод, че процесните доставки на услуги с предмет СМР по Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г., действително са извършени. Не намира каквото и да е нормативно основание приетото от органите по приходите, че осигуряването от доставчика на изпълнението на доставката от друго, различно от него лице, не може да има за последица възникването на право на приспадане на данъчен кредит за получателя по доставката.  Съобразно т. 46 - 53 от Решение на СЕС по дело С-342/11, в хипотезите, при които доставката не е извършена между посочените във фактурите страни, проверката дали самият издател на фактурата е осъществил въпросната сделка е предпоставена от наличието на конкретни улики за наличието на измама, предоставени от данъчния орган /т. 53/. В случаите, когато се твърди относителна симулация данъчният орган е този, който следва да установи по безспорен начин кой е действителният доставчик на стоките, съответно изпълнител на услугите. В случая това не е сторено.

Следва да се отбележи и че неправилно ревизиращите органи приемат, че доколкото някои от процесните фактури включват доставка на материали, се следва отделно доказване на реалността на доставка на стока по см. на чл.6, ал.1 от ЗДДС – т. е доказване прехвърлянето на правото на собственост върху материалите. Съгласно Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001//W-01 от 19.12.2013г. доставката на материалите за извършване на възложените СМР е задължение на изпълнителя по договора, като според чл.2, ал.4 договорената цена включва и всички разходи, необходими за снабдяването и доставката на материалите, нужни за изпълнение на договорените СМР. Доколкото са налице данни за предаване на изпълнените СМР, включващи както строителна услуга, така и материали, то следва се приеме, че по този начин е прехвърлена и собствеността на материалите. Чрез предаването на изпълнените СМР са прехвърлени и материалите, вложени при тяхното извършване, като по отношение на тях също е налице реална доставка, а направеното от приходния орган разделяне на услугата и материалите, е изкуствено. В този смисъл е и практиката на ВАС.

            И на последно място – не води до извод за недоказано осъществяване на реални доставки по процесните фактури обстоятелството, че в Акт 16 като изпълнител фигурира дружеството „Строителство и монтажи” ООД вместо изпълнителят на строително – монтажните работи „МЕВИДА” ООД. Както от дадените обяснения от управителя на „РЕКОТУБ“ ЕООД, така и от заключението на СТЕ, еднозначно се установява, че причината за това е възникналата след възлагането и изпълнението на СМР необходимост от документално оформяне на въвеждането на обекта в експлоатация (акт 15, акт 16, надзорен доклад), като доколкото изпълнителят на СМР „МЕВИДА“ ООД не е разполагало с изискуемата се категория за това, е било възложено извършването на допълнителни дейности за издаване на Акт 16 на „Строителство и монтажи” ООД, което дружество и фигурирало в Акт 16 като изпълнител. В този смисъл са и дадените в хода на ревизията обяснения от „ГЕОДЕТ“ ЕООД и „Строителство и монтажи” ООД.

С оглед на събраните в хода на административното и на съдебното производство доказателства, съдът намира, че констатациите на ревизиращите органи се основават на неправилен анализ на установените при ревизията факти, както и на обстоятелството, че ревизиращият екип не е извършил съвкупна преценка на представените от ревизиращото лице документи за възлагането, реализирането и приемането на СМР – предмет на фактурираните доставки, като направените изводи в голямата си част са обусловени от липсата на документи и обяснения от доставчика, които дори не са били изискани по реда на ДОПК за представяне от „МЕВИДА“ ООД. Органите по приходите не са изпълнили задължението си да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на ревизираното дружество, включително като извършат проверка в счетоводството на доставчика, направят анализ на строителните книжа, на документите, предхождащи възлагането и изпълнението на СМР  /проведена процедура за избор на изпълнител чрез публична покана/, на документацията във връзка с изпълнението на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г. по Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“, за изпълнението на проект „Изграждане на инсталация за иновативно, безотпадно рециклиране на употребявани, съдържащи остатъци от течни масала, пластмасови опаковки от фирма „Рекотуб“ ЕООД“, във връзка с който договор между „РЕКОТУБ“ ЕООД, като възложител и „МЕВИДА“ ООД, като изпълнител, е сключен Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г. и т.н. Действително основна част от представените документи, съставени в стокооборота между „МЕВИДА“ ООД и „РЕКОТУБ“ ЕООД, са частни диспозитивни или свидетелстващи документи, но според разпоредбата на чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните книги могат да служат като доказателство на лицето или организацията, която ги води /в този см. е и разпоредбата на чл. 55 ал. 1 ТЗ за доказателствената стойност на редовно водените счетоводни книги и вписванията в тях - между търговци за установяване на търговските сделки/. На практика на ревизираното лице е вменена отговорност за пропуски или нередности при неговия доставчик т.е ДЗЛ е санкционирано с отказ на право на данъчен кредит поради действия/ бездействия на доставчика, на които то не е можело по никакъв начин да влияе, което е недопустимо /арг. от Решение на СЕО от 6 юли 2006 г. по съединени дела С-439/04 и С-440/04, Axel Kittel и Recolta Recycling SPRL и др./.

Въз основа на посочената по-горе съвкупност от непротиворечиви доказателства /Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г. за извършване СМР на производствена сграда на „РЕКОТУБ“ ЕООД, находяща се в с. Шейново, местност „Чобан Чаир“; документирането на предаването и приемането на всяка от извършените СМР – предмет на фактурираните доставки, с подписани от представител на дружеството – доставчик /„МЕВИДА“ ООД/ и дружеството – получател /„РЕКОТУБ“ ЕООД/ приемо-предавателни протоколи от датата на съответната фактура, които приемо-предавателни протоколи за СМР съдържат посочване на вида и количеството на извършените СМР и тяхното съответствие с техническата спецификация; съставените и подписани и протоколи обр. 19 към всяка фактура и от датата на съответната фактура, съдържащи количеството, вида и стойността, вкл. единична цена на извършените СМР /л.1304 и сл. по делото/; Протокол от 01.06.2015г. за изпълнението на извършените от „МЕВИДА” ООД дейности по вид и количество, съставен между „МЕВИДА“ ООД и „СТРОИТЕЛСТВО И МОНТАЖИ“ ООД и подписан от тях, както и от „РЕКОТУБ“ ЕООД; заключението на изпълнената по делото СТЕ, категорично потвърждаващо че всички видове СМР, описани в процесните фактури, са реално изпълнени /по вид и количество/, в съответствие с одобрения проект, с издаденото разрешение за строеж и със строителните книжа; съставени контролни листи по междинните и финалния технически и финансови отчети и изцяло верифицирани разходи и извършени плащания от страна на Управляващия и Договарящ орган по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013“ на фактурираните дейности /СМР/ съгласно условията на Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG161PO003-1.1.03-0037-C001 от 21.05.2013г.; доказателства /вкл. заключението на ССчЕ/ за надлежно фактуриране на доставките и начисляване на ДДС, при редовно водено от дружеството – получател счетоводство, за коректното счетоводно отразяване на разходите за СМР, за  заплащането по банков път на стойността /цената/ на фактурираните доставки и т.н, обуславят еднозначния извод за реалното извършване на посочените като предмет на Договор № BG161РО003-1.1.03/0037-С001/W-01 от 19.12.2013г.  и съотв. като предмет на доставките по Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г. строително-монтажни работи, вкл. от гл. т. на вида и количеството на изпълнените СМР на обекта на ревизираното лице. С оглед на изложеното не могат да бъдат споделени и доводите на данъчната администрация, че фактура № **********/18.01.2014г. /с предмет авансово плащане по договор от 19.12.2013г., впоследствие приспадано от стойността на доставките по посочените по-горе фактури/, не е свързана с извършването на реална доставка по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗДДС.

Ето защо и при липса на ангажирани от органите по приходите доказателства, въз основа на които може да се направи извод за наличието на данъчна измама, извършена от доставчика, още по-малко на доказателства, че са налице обстоятелства, според които да може да се изключи възможността жалбоподателят да не е знаел за тази данъчна измама, необосновано, в нарушение и при неправилно приложение на чл.68, ал.1 във вр. с чл.69, ал.1, т.1 във вр. с чл.9 ал.1 от ЗДДС, на „РЕКОТУБ“ ЕООД са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 78 841.88 лева по горепосочените фактури, издадени от „МЕВИДА“ ООД, поради което обжалваният ревизионен акт в тази му част следва да бъде отменен, като незаконосъобразен.

 

В частта по ЗКПО с РА е извършена корекция на финансовия резултат – на декларираната данъчна загуба за 2015г. и за 2016г., съответно с 34 818,50 лв. и с 10 067,24 лв. Тази корекция е в два аспекта.

На първо място, не са признати годишни данъчни амортизации и е извършената корекция в декларираното намаление на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016г. на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКПО, съответно със 759.91 лв. и с 4 567.24 лв. Тази корекция е обоснована с обстоятелството, че процесните СМР, представляващи част от стойността на сградата, впоследствие заведена като ДМА, не са реално извършени, т.е. със същите неоснователно е завишена стойността на данъчния амортизируем ДМА (сграда) и неправдоподобно е оценен същият при записването му.

Съдът, с оглед приетото за установено и доказано реално извършване на доставките по посочените по-горе фактури, счита, че незаконосъобразно с издадения РА е извършено увеличение на финансовия резултат за 2015г. в размер на 759.91 лв. и за 2016 г. в размер на 4 567.24 лв. на основание чл. 54, ал.1 от ЗКПО.

На второ място, с РА не са признати за данъчни цели разходи за лихви и е извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015г. и за 2016 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗКПО, съответно в размер на 34 058.59 лв. и на 5 500.00 лв., като с жалбата се оспорва единствено данъчното преобразуване на счетоводния финансов резултат с разходите за лихви само в частта за 2015г. (стр. 23 от жалбата), с което са регулирани лихви на стойност 27 239.53 лева по банковия инвестиционен кредит от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

Относно така оспореното преобразуване на отрицателния счетоводен финансов резултат за 2015г. съгласно чл. 43, ал. 1 ЗКПО в размер на 27 239.53 лв., настоящият състав намира, че изводите на органите по приходите са направени в несъответствие с материалния закон. От представените по делото доказателства, включително и от заключението на вещото лице по изпълнената ССчЕ, безспорно се установява, че процесният банков заем в размер на 350 000 лева, отпуснат от „Уникредит Булбанк“ АД, е обезпечен изцяло с активи на дружеството - в размер на 456.26%, а със средства на свързани лица в размер на 2.74%.

Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗКПО разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал, като в разходите за лихви не се включват разходите за лихви по финансов лизинг и банков кредит, освен когато страните по сделката са свързани лица или лизингът, съответно кредитът, е гарантиран или обезпечен от или е отпуснат по нареждане на свързано лице. При тази редакция на цитираната разпоредба, съдът приема, че волята на законодателя е била, че подлежат на регулация разходите за лихви, тогава когато целият размер на кредита е обезпечен или гарантиран или отпуснат по нареждане на свързано лице. Неоснователни са доводите на органите по приходите, че в цитираната законова разпоредба не е упоменато, че кредитът трябва да е изцяло гарантиран от свързано лице и че е без значение обстоятелството дали предоставеното обезпечение гарантира изцяло или частично размера на кредита. В тази връзка, съдът възприема становището на ВАС изразено в редица решения, че подобно разширително тълкуване на данъчна норма, свързана с данъчна регулация на разходи, е недопустимо, тъй като е във вреда на данъчнозадълженото лице. Допълнително представени обезпечения и гаранции, както е в настоящия случай, съотнесено към установените по делото факти, не могат да обосноват извод, че кредитът е гарантиран или отпуснат по нареждане на свързано лице. (В този смисъл са Решение № 4801 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1513/2015 г., VIII о., решение № 10179/12 г. по адм. дело № 5309/2012 г. на ВАС, VIII отделение.)

 

            С оглед на гореизложеното  обжалвания РА се явява незаконосъобразен и за извършеното увеличение на финансовия резултат по ЗКПО в оспорената му част, поради което ревизионният акт следва да бъде отменен и в тази му част.

 

Предвид изхода на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на направените разноски следва да бъде уважено, като на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП следва да бъде осъдена да заплати на „РЕКОТУБ“ ЕООД сумата от 9 383 лева, включваща 50.00 лв. внесена държавна такса, 773 лева -  внесено възнаграждение за изпълнената ССчЕ, 2560 лв. - за СТЕ и 6 000 лв. /с ДДС/ - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на договореното и заплатено от жалбоподателя „РЕКОТУБ“ ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лева /с ДДС/, доколкото това възнаграждение е близко до минималния размер на възнаграждението по чл.8, ал.1, т.5 от Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е и искането на ответника за прилагане на чл.161, ал.3 от ДОПК и за осъждането на жалбоподателя „РЕКОТУБ“ ЕООД да заплати изцяло разноските по делото независимо от неговия изход. Съдебната преценка за незаконосъобразност на оспорения РА се основава на събраните в хода на ревизионното производство доказателства /фактури, приемо - предавателни протоколи, счетоводни документи и др./, като назначаването на съдебно-счетоводна експертиза и на съдебно-техническа експертиза и събирането на гласни доказателства е било с цел проверка на формираните от органите по приходите изводи. Представената преписка от Министерство на икономиката не съдържа по съществото си нови доказателства, още повече, че част от тях са били представени от жалбоподателя още в хода на ревизията.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Старозагорският административен съд 

 

   Р     Е     Ш     И     :

ОТМЕНЯ по жалба на „РЕКОТУБ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „23-ти пехотен шипченски полк“, бл. 108, вх. Б, ет. 2, ап. 12, представлявано от Г. Г. Й., Ревизионен акт № Р-16002418002756-091-001/ 10.01.2019г., издаден от Т.В.П. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Е.К.С. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 210 от 02.04.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на Национална агенция за приходите, в частта му, с която на „РЕКОТУБ“ ЕООД са установените задължения за данък върху добавената стойност в размер на 78 841.88 лева и прилежащи лихви за просрочие към главниците към 10.01.2019г. в размер на 34 148.96 лв. в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. януари, м. май, м. юли, м. август и м. октомври 2014г.  по Фактура № **********/18.1.2014г., Фактура № **********/14.5.2014г., Фактура № **********/15.7.2014г., Фактура № **********/20.8.2014г., Фактура № **********/7.10.2014г., Фактура № **********/15.10.2014г., Фактура № **********/16.10.2014г. и Фактура № **********/17.10.2014г., издадени от „МЕВИДА“ ООД и в частта, с която е увеличен счетоводния финансов резултат за 2015г. с 27 999.44 лева  чрез извършено намаление по реда на ЗКПО на декларираната данъчна загуба за 2015г. вследствие непризнаване на амортизации в размер на 759.91 лв. и непризнаване на разходи за лихви в размер на 27 239.53 лв. и в частта, с която е увеличен счетоводния финансовия резултат за 2016г. с 4 567.24 лева чрез намаляване по реда на ЗКПО на декларираната данъчна загуба за 2016г. вследствие непризнаване на амортизации в размер на 4 567.24 лв., като незаконосъобразен.

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на Националната агенция за приходите, да заплати на „РЕКОТУБ“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Казанлък, бул. „23-ти пехотен шипченски полк“, бл. 108, вх. Б, ет. 2, ап. 12, ЕИК *********, сумата от 9 383лв. /девет хиляди триста осемдесет и три лева/, представляваща направените от жалбоподателя по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                         СЪДИЯ: