№ 13177
гр. София, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20231110108505 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 272713/08.12.2022 г.,
с която от името на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *************** против
Р. Е. Р., ЕГН: **********, са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 169987/15.08.2022 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. Е. Р., ЕГН: ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 769,68 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 256,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
1
енергия; 3/ сумата от 33,15 лева, представляваща главница за цена на извършена
услуга дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.07.2019 г. до
30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София,
ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 6,33 лева, представляваща мораторна лихва за период от
31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия. На 25.08.2022 г. е издадена заповед по чл. 410
ГПК. Препис от заповедта за изпълнение е връчен на Р. Е. Р., ЕГН: ********** на
06.12.2022 г., като в законоустановения срок от името на ответника е депозирано
възражение срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК. В тази връзка, ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за
сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение, претендирани от Р. Е. Р.,
ЕГН: **********, на 17.01.2023 г. Исковата молба е подадена на 17.02.2023 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент
на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по
отношение на последното.
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не била заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за
2
установено в производството, че Р. Е. Р., ЕГН: ********** дължи в полза на т,
ЕИК *************** суми, както следва: 1/ сумата от 1 769,68 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент №
54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен №
239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 256,97 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за
цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 33,15 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент №
54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен №
239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.08.2022 г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 6,33 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г., върху главницата за
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми на
25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав. Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се
прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК /а и след неговото изтичане
до настоящия момент/ от името на ответника не е депозиран отговор на исковата
молба.
В производството по ч.гр.д.№ 44100/2022 г. на СРС, 160 състав ответникът
е депозирал възражение по чл. 414 ГПК срещу издадената на 25.08.2022 г. заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д.
№ 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав. Излагат се съображения, че
ответникът не дължи сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК. Посочва, че в жилището не се ползва
топлинна енергия за отопление и в него не живее никой. Поддържа, че не е
извършено реално отчитане на показанията, за да може ищеца да изисква
заплащане на процесните суми от ответника.
От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД е изразено становище за основателност на предявените
искове. Моли се за тяхното уважаване.
3
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл.,
чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД –
положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена
топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
4
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
5
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
6
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53, том III, рег. №
4840, дело № 279/2004 г. на нотариус Ваня Кайтазка, № 066 в НК с район на
действие – СРС, се установява в производството, че на 05.11.2004 г. ответникът Р.
Е. Р. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ апартамент
№ 54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1.
Не е спорно в производството и се установява от събрания доказателствен
материал, че имотът е придобит по време на брака на Р. Е. Р. с Лиляна Николова
Николова.
От представения и приобщен към доказателствения материал протокол от
открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2011 г. в производството по гр.д.
№ 9878/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 15 състав, се установява в производството,
че по гр.д. № 9878/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 15 състав е одобрена постигната
между Р. Е. Р. с Лиляна Николова Николова относно предмет на производството
по гр.д. № 9878/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 15 състав, като Лиляна Николова
Николова изрично е признала, че придобитият по време на брака й с Р. Е. Р.
недвижим имот, представляващ апартамент № 54, находящ се в гр. София, ж.к.
Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, е закупен от Р. Е. Р. със средства, които са били
изключителна негова собственост.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ответникът Р. Е. Р. е следвало да отговаря за
заплащане на доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, в
качеството си на собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 54,
находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
7
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството
съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което
съдът приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда -
етажна собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г.,
както и от действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно
Закон за енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2019 г. – м. 04.2021 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния период
сградата етажна собственост, в която се е намирал посочения в исковата молба
недвижим имот, не се е отоплявала, като е ползвана само топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период
в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, определяна при норма за разход на потребление
на гореща вода от 140 литра на обитател за едно денонощие /за 1 бр.
лице/потребител/, поради липса на осигурен достъп за извършване на реален
отчет. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия битово горещо
водоснабдяване на стойност от 1688,34 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна енергия
8
отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
доплащане в размер на 81,30 лева, която следва да бъде прибавена към общия
размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 1769,64 лева, за заплащането на която сума, следва да
отговаря ответникът Р. Е. Р.. Искът следва да се отхвърли за разликата над
уважения размер от 1769,64 лева до пълния предявен размер от 1769,68 лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.08.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 256,97 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2022 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
9
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1769,64 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2019 г. до 02.08.2022 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2020 г. –
02.08.2022 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското
производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава
именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер
на 337,73 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен
калкулатор на НАП/.
Доколкото от ответника се претендира сума в по-малък размер и при
спазване принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, предвиден в
разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът намира, че претенцията с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 256,97 лева, представляваща обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2022 г.,
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява доказана за
пълните заявени с исковата молба период и размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2020 г. – 02.08.2022 г. и за пълния предявен размер от
256,97 лева, респективно, следва да бъде уважен.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 33,15 лева за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
10
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 33,15 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-0-67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т и
Техем сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис
на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Р. Е. Р. дължи на ищеца сума,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за процесния
топлоснабден имот, се явява основателен и доказан до размера от 33,15 лева и за
периода 01.07.2019 г. – 30.04.2021 г. и следва да бъде уважен.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /15.08.2022 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
6,33 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
11
дялово разпределение за периода 31.08.2019 г. – 02.08.2022 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат,
както ищеца, така и ответника.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 89,75 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 44100/2022 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 41,32 лева; 3/ за заплатен депозит за
вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в производството съдебно-
техническа експертиза в размер на 300 лева; 4/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № 44100/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева. От ищеца се претендират и разноски
за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Р. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: ****************, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца т, ЕИК ***************, със седалище и адрес на
управление: ************, сумата от 140,88 лева, представляваща разноски за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по
гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената
част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
12
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р. Е. Р., ЕГН:
**********, с адрес: ****************, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца т, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
************, сумата от 488,24 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 8505/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
настоящото производство и не се представят доказателства за извършването на
такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
исковото производство по гр.д. № 8505/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав и не се представят доказателства за извършването на такива, поради което
и в негова полза не следва да се присъждат разноски в заповедното производство
по ч.гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото производство, а
и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: *********** против Р. Е.
Р., ЕГН: **********, с адрес: ****************, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Р. Е. Р., ЕГН: **********, дължи в
полза на т, ЕИК ***************, сумата от 1 769,64 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., в имот, представляващ апартамент № 54, находящ
се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен № 239644, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.08.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 25.08.2022 г. по гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС,
160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
13
1769,64 лева до пълния предявен размер от 1769,68 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: *********** против Р. Е.
Р., ЕГН: **********, с адрес: ****************, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Р. Е. Р., ЕГН:
********** дължи в полза на т, ЕИК *************** сумата от 256,97 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 02.08.2022 г.,
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, за която сума е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по гр.д. №
44100/2022 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т, ЕИК
***************, със седалище и адрес на управление: *********** против Р. Е.
Р., ЕГН: **********, с адрес: ****************, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Р. Е. Р., ЕГН: **********, дължи в
полза на т, ЕИК ***************, сумата от 33,15 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия
за период от 01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., за имот, представляващ апартамент №
54, находящ се в гр. София, ж.к. Света Троица, бл. 368, вх. В, ет. 1, абонатен №
239644, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от
15.08.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.08.2022 г. по гр.д. № 44100/2022 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т, ЕИК ***************, със
седалище и адрес на управление: *********** против Р. Е. Р., ЕГН: **********, с
адрес: ****************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Е. Р.,
ЕГН: ********** дължи в полза на т, ЕИК *************** сумата от 6,33 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 31.08.2019 г. до 02.08.2022 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия,
за която сума на 25.08.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 44100/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
ОСЪЖДА Р. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: **************** да заплати
в полза на т, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
14
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 140,88 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр.д. № 44100/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Е. Р., ЕГН: **********, с адрес: **************** да заплати
в полза на т, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление:
************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 488,24 лева,
представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 8505/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15