Р Е
Ш Е Н
И Е
№
49
гр.
Перник, 05.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в публично съдебно заседание
на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЛОРА СТЕФАНОВА
С участието на секретаря АННА МАНЧЕВА, като разгледа
административно дело № 66/2021 г. по описа на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 – 161, във вр. с чл. 107, ал. 4, във вр. с чл. 144, ал. 1
от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ.
Образувано е по жалба на „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. С., район ****, представлявано от В.Г.Н.– управител
против изричен отказ на кмета на община Р. да уважи искането за освобождаване
от заплащане на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци, обективиран
в писмо изх. № АО-48-00-834/1/21.08.2020
г. по заявление с вх. № АО-48-00-834/30.07.2020 г.
В жалбата са наведени твърдения за незаконосъобразност на
оспорения акт. Посочено е, че с него е отказано приложението на чл. 10, ал. 2
от ЗМДТ, при наличие на предпоставките за това. Искането към съда е да отмени
оспореното писмо и да изпрати административната преписка за ново произнасяне на
компетентния орган.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуалния си
представител адвокат М.*** поддържа жалбата. Моли съда да отмени оспореното
писмо. Заявява претенция за присъждане на разноски. Прави възражение за
прекомерност на заплатения от ответника адвокатски хонорара.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител адвокат Ж.***, оспорва жалбата. Искането към съда е да я отхвърли
и да присъди направените съдебни разноски.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ приобщените по делото доказателства,
намери за установено от фактическа страна следното:
Административното производство е започнало с писмо изх. №
814/30.07.2020 г., подадено от „***“ ЕАД, с което е поискано от председателя на
Общински съвет – Р. и от кмета на община Р. дружеството да бъде освободено от
заплащане на данък върху недвижимите имоти и от такса за битови отпадъци за
2018 г., 2019 г. и 2020 г. по отношение на следните недвижими имоти: помпена станция
****, помпена станция ****, помпена станция ****, помпена станция ****, земя –
язовир ****, кантон – язовир ****, помпена станция „****“ – 1, земя язовир ****.
Изложено е, че недвижимите имоти са заети от водни обекти,
частна държавна собственост и поради това не подлежат на облагане с местен
данък. Посочено е също, че тъй като не се извършват услугите по чл. 62 от ЗМДТ,
не се дължи и такса битови отпадъци.
С писмо изх. № АО-48-00-834(1)/21.08.2020 г. кметът на
община Р. е отговорил на „***“ ЕАД, като е посочил, че визираните от тях
недвижими имоти са частна, а не държавна или общинска собственост, поради което
не е приложима разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ. Изложил е, че такса битови
отпадъци за услугите по чл. 62, т. 1 и за част от услугата по чл. 66, ал. 1, т.
2 от ЗМДТ не се заплаща за незастроени имоти или имоти, които не се ползват
през цялата година и затова е подадена декларация по образец. Указал е
възможността за деклариране на новонастъпили обстоятелства, от значение за
определянето на местния данък.
Писмото е връчено на жалбоподателя на 26.08.2020 г. и срещу
него е постъпила жалба с вх. № 2689/16.09.2020 г., подадена по пощата на
14.09.2020 г.
В хода на съдебното производство са приобщени писмени доказателства, от
които се установява, че „***“ ЕАД е подало декларации по чл.
17 от ЗМДТ/отменен/, с вх. № 14050000195/11.12.2002 г., вх. №
14050000197/11.12.2002 г., вх. № 14050000199/11.12.2002 г., вх. № 14050000201/11.12.2002
г., вх. № 14050000202/11.12.2002 г., вх. № 14050000203/11.12.2002 г., вх. №
14050000008/18.02.2004 г., вх. № **********/30.06.2010 г., вх. №
**********/30.06.2010 г., и по чл. 14 от ЗМДТ, с вх. № 14050000007/27.02.2013
г., с които пред община Р. е декларирало собствеността си върху: помпена
станция ****, помпена станция ****, помпена станция ****, помпена станция ****,
земя – язовир ****, кантон – язовир ****, помпена станция „****“ – 1, земя
язовир ****.
За всички, декларирани имоти са съставени актове за частна
държавна собственост, в които е отразено, че конкретният недвижим имот е
включен в капитала на търговско дружество „***“ ЕАД – клон Перник с решение №
809/03.06.1996 г. по търговско дело № 461/1996 г. по описа на Окръжен съд –
Перник.
От момента на декларирането, включително и за 2018 г., 2019
г. и 2020 г. местният данък за посочените имоти е определян по реда на чл. 19
от ЗМДТ и е начислявана такса за битови отпадъци по чл. 62 от ЗМДТ.
При така установеното от фактическа страна, Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 160, ал. 2 от ДОПК, във вр.
с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността и обосноваността на обжалвания акт, намери
следното:
Жалбата е подадена срещу отказ на кмета на община Р. да
уважи искането на жалбоподателя при определяне размера на задълженията му да
бъде приложена разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ и да бъде съобразен чл. 62
от ЗМДТ, което по съществото е оспорване на определените му за внасяне местен
данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2018 г., 2019 г. и
2020 г. Процесуалният ред за това съгласно препращането на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ
и чл. 9б от ЗМДТ е чл. 107, ал. 2 – ал.
4 от ДОПК.
Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Съдът
счита за неоснователно направеното за първи път в писмените бележки възражение
на ответника за нейната просроченост. От приложената разписка се установява, че
оспореният акт е връчен на 26.08.2020 г. на Стефанова – пълномощник. В същия не
е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, поради което
на основание чл. 140, ал. 1 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК,
срокът за обжалване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК се удължава на два месеца и в
настоящия случай изтича на 26.10.2020 г. Жалбата е подадена по пощата на
14.09.2020 г., поради което не е просрочена.
Същата изхожда от лице с правен интерес – адресат на
оспорения акт. Последният е издаден от кмета на община Р., който съгласно чл.
4, ал. 5 от ЗМДТ в производствата по установяване, обезпечаване и събиране на
местни данъци и такси упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 4
от ДОПК.
Предвид всичко изложено съдът приема, че жалбата, с която е
сезиран е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна. Съображенията за това
са следните:
Видно от обстоятелствената част на писмо изх. №
814/30.07.2020 г., с което е сезиран административния орган, жалбоподателят
оспорва определените му за внасяне данък върху недвижимите имоти и такса битови
отпадъци за 2018 г., 2019 г. и 2020 г. Твърди, че не дължи такива, тъй като декларираните
от него имоти подадат в приложението на разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ и
по отношение на тях не се извършват услугите по чл. 62, ал. 1 от ЗМДТ. Отправя
искане до кмета на община Р. да го освободи от заплащане на данък върху
недвижимите имоти и към общински съвет – Р. да го освободи от заплащане на
такса битови отпадъци.
Сочените в писмото фактически обстоятелства не представляват
основание за освобождаване от заплащане на местен данък и такса битови
отпадъци, а за тяхната недължимост. Противоречието в обстоятелствената част и
заявеното искане, води до нередовност на заявлението, с което е сезиран
административния орган. То препятства възможността да се установи, каква е
действителната воля на сезиращия. От него, обаче става ясно, че последният
оспорва дължимостта на определените му
местни данъци и такси. Процесуалният ред за това е предвиден в чл. 107,
ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ. Компетентният
административен орган в тези производства съгласно нормата на чл. 4, ал. 3 и
ал. 4 от ЗМДТ, във вр. с чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определеният със заповед на
кмета на община Р. служител на общинската администрация. В случая, вместо на
основание чл. 31, ал. 2 от АПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК,
сезираният административен орган – кмет на община Перник да препрати искането
на определеният с негова заповед служител на общинската администрация, той се е
произнесъл по него с оспореното писмо. Затова настоящият състав намира, че
същото е издадено от некомпетентен орган, поради което е нищожно.
Затова на основание чл. 160, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл.
173, ал. 2 от АПК оспореното писмо следва да бъде обявено за нищожно, а
административната преписка – изпратена на компетентния орган – служител на
администрацията на община Р., определен със заповед на кмета на община Р. по
реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ за ново произнасяне. Преди да разгледа спора по
същество, на основание чл. 30, ал. 2 от АПК, административният орган следва да
даде указания на жалбоподателя за конкретизация и уточняване на искането му, с
цел изясняване на същността му.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, във вр. с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 50 лв. – заплатена държавна такса и 500
лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. чл. 160, ал. 3 от ДОПК, във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН изричния отказ на кмета на община Р., обективиран
в писмо изх. № АО-48-00-834/1/21.08.2020
г., да уважи искането на „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ****, представлявано от В.Г.Н.– управител, направено
със заявление с вх. № АО-48-00-834/30.07.2020 г., за освобождаване от заплащане
на данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за недвижими имоти,
както следва: помпена станция ****, помпена станция ****, помпена станция ****,
помпена станция ****, земя – язовир ****, кантон – язовир ****, помпена станция
„****“ – 1, земя язовир ****.
ИЗПРАЩА административната преписка на компетентния
административен орган - служител на администрацията на община Р., определен със
заповед на кмета на община Р. по реда на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ за ново
произнасяне.
ОСЪЖДА Община Р. да заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. С., район ****, представлявано от В.Г.Н.– управител сумата от
общо 550 лв. /петстотин и петдесет лева/, представляваща направени съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/