Решение по дело №38088/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 март 2025 г.
Съдия: Андрей Красимиров Георгиев
Дело: 20231110138088
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 4605
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело №
20231110138088 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена с молба от 24.08.2023 г., на
лист 14 от делото) на Ю. К. Я., К. Л. Г., С. Л. Г. и Б. Г. (чрез майка си – първата
ищца) срещу П. И. М., с която са предявени претенции за осъждане на
ответника да плати на всеки от ищците по 1250 щатски долара – припадащата
им се по наследство част от предоставен от наследодателя им Л. К. Г. през
ноември 2018 г. заем на ответника в размер на общо 5000 долара, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 07.07.2023 г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че Л. К. Г. предоставил на ответника сумата
от 5 000 щатски долара в заем през ноември 2018 г., като последният му издал
разписка, и се задължил да върне сумата. Твърди се, че на **.**.**** г. Л. К. Г.
починал, като оставил четиримата ответници – съпруга и три деца, като
наследници. При опити да бъде намерен, ответникът отказвал да плати заема,
поради което се води искът.
В законоустановения срок (започнал да тече на 07.04.2024 г.) не е
подаден отговор от ответника – П. И. М.. Подадено е становище на 03.06.2024
г., с който предявеният иск се оспорва, като се признава, че ответникът бил в
добри отношения с наследодателя на ищците, но се твърди, че бил върнал
заема, и че двамата не са си издавали разписки. Оспорва се автентичността на
разписката, като казва, че същата не носи данни за самоличност на
подписалия. Иска се отхвърляне на иска.
Съдът няма да взема предвид твърдението на ответника, че е платил, тъй
като е направено след преклузивния срок по чл. 133 ГПК за въвеждане на
1
възражения, които имат отделен предмет на доказване, в процеса.
В съдебното заседание ищците поддържат иска, а ответникът моли да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
С доклада по делото, обявен за окончателен в съдебното заседание на
23.10.2024 г. (протокол на лист 49 по делото), съдът е обявил за безспорен
между страните и ненуждаещ се от доказване факта, че ответникът е получил
от наследодателя на ищците 5000 долара, като твърди, че ги е върнал.
Съгласно представена на лист 5 от делото разписка от ноември 2018 г.
ответникът потвърждава, че е получил от наследодателя на ищците сумата от
5000 долара и се задължава да я върне, като документът е подписан и от
двамата.
Съгласно представено на лист 6 – 7 от делото удостоверение за
наследници Л. Г. К. е починал на **.**.**** г. и е оставил за свои наследници
по закон ищците – съпруга и три деца.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за осъждане на ответника да върне получена в заем сума
на наследниците на заемодателя по закон с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1
ЗН.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за заем
между ответника и наследодателя на ищците; че е предадена заетата сума,
както и че ищците са низходящи и съпруга на заемодателя.
От граматическия и логически анализ на представения по делото писмен
документ от месец ноември 2018 г., подписан и от двете страни –
наследодателят на ищците и ответника, следва да се направи извод, че се касае
за сключен между страните договор за заем за посочената в него сума – 5000
долара. Като срок в договора е посочено „както сме се уговорили“. По
договора за заем липсва уговорена дата на падежа и съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД
длъжникът следва да бъде поканен. Писмените волеизявления на страните в
документа установяват твърдяното от ищците, че задължението на ответника
произтича от договор за заем. За съдържанието и основанието на дължимата
престация е меродавна волята на страните, която се разкрива чрез тълкуване,
съобразно правилата, установено в чл. 20 ЗЗД.
Заемът за потребление е реален договор, който се счита сключен в
момента, когато въз основа на постигнато съгласие едната страна даде, а
другата - получи в заем пари. В конкретния случай е направено
волеизявление от ответника за получаване и за задължаване да върне
посочената в документа сума, дадена от наследодателя на ищците. Това
волеизявление, свързано с предаване и приемане на посочената парична сума,
2
разкрива недвусмислено волята на страните за сключване на договор за заем.
По делото не се доказа заетата сума да е върната на заемодателя или на
неговите наследници. В тази връзка исковата претенция се явява основателна
и следва да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ищците на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като същите са доказали разноски в размер на 360
лева – държавна такса (платежно нареждане на лист 2 по делото), и 1500 лева
– адвокатско възнаграждение (договор за правна помощ и съдействие на лист
9 по делото; платежно нареждане за сумата на лист 59 по делото) , които
следва да им се присъдят напълно. Поради това, и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищците сумата от 1860
лева, или по 465 лева на всеки от тях.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН П. И. М., с ЕГН: **********, и
адрес: с. П., ул. „П.. А. К.“ № **, ет. * да заплати на Ю. К. Я., с ЕГН:
**********, и адрес: Б., кв. „Ч. м.“, ул. „Д. № **, сумата от 1250 щатски
долара (хиляда двеста и петдесет долара) – припадащата се по наследство
част от предоставен от наследодателя Л. К. Г. през ноември 2018 г. заем,
ведно със законната лихва от 07.07.2023 г., до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК465 лева (четиристотин шестдесет и пет лева)
– разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН П. И. М., с ЕГН: **********, и
адрес: с. П., ул. „П.. А. К.“ № **, ет. * да заплати на К. Л. Г., с ЕГН:
**********, и адрес: С. о., с. П., ул. „С. П.“ № *, сумата от 1250 щатски
долара (хиляда двеста и петдесет долара) – припадащата му се по наследство
част от предоставен от наследодателя му Л. К. Г. през ноември 2018 г. заем,
ведно със законната лихва от 07.07.2023 г., до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК465 лева (четиристотин шестдесет и пет лева)
– разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН П. И. М., с ЕГН: **********, и
адрес: с. П., ул. „П.. А. К.“ № **, ет. * да заплати на С. Л. Г., с ЕГН:
**********, и адрес: С. о., с. П., ул. „С. П.“ № *, сумата от 1250 щатски
долара (хиляда двеста и петдесет долара) – припадащата му се по наследство
част от предоставен от наследодателя му Л. К. Г. през ноември 2018 г. заем,
ведно със законната лихва от 07.07.2023 г., до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК465 лева (четиристотин шестдесет и пет лева)
– разноски по делото.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл.
240, ал. 1 ЗЗД и чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН П. И. М., с ЕГН: **********, и
адрес: с. П., ул. „П.. А. К.“ № **, ет. * да заплати на Б. Г., с ЕГН: **********,
и адрес: Б., кв. „Ч. м.“, ул. „Д. № **, сумата от 1250 щатски долара (хиляда
двеста и петдесет долара) – припадащата се по наследство част от
предоставен от наследодателя Л. К. Г. през ноември 2018 г. заем, ведно със
законната лихва от 07.07.2023 г., до окончателното плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК465 лева (четиристотин шестдесет и пет лева) –
разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4