Присъда по дело №539/2024 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 7
Дата: 28 януари 2025 г. (в сила от 30 юни 2025 г.)
Съдия: Константин Петров Косев
Дело: 20243330200539
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 17 септември 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 7
гр. Разград, 28.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН П. КОСЕВ
при участието на секретаря РАЛИЦА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Наказателно дело
частен характер № 20243330200539 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Е. М. М., роден на *****г. в гр.Разград, живущ в
с.Гороцвет, обл.Разград женен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН
в това, че на 30.06.2024 г. в с.Гороцвет, обл.Разград в съучастие като
съизвършител с Х. Е. М. от с.Гороцвет, е причинил лека телесна повреда на Н.
Х. Х. от с.Гороцвет, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите
на чл.128 и чл.129 НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20,
ал.2 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА
от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1300 лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия Х. Е. М., роден на ******г. в гр.Разград, живущ
в с.Гороцвет, обл.Разград, неженен, неосъждан, с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2024 г. в с.Гороцвет, обл.Разград в съучастие
като съизвършител с Е. М. М. от с.Гороцвет, е причинил лека телесна повреда
на Н. Х. Х. от с.Гороцвет, изразяваща се в разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 НК– престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с
чл.20, ал.2 НК, поради което и на основание чл.78а, ал.1 НК ГО
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА
административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1300 лева.
ОСЪЖДА подсъдимите Е. М. М. с ЕГН ********** и Х. Е. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на Н. Х. Х., ЕГН **********
сумата от 1600 лева, като обезщетение за причинените неимуществени вреди
в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от
01.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като Съдът ОТХВЪРЛЯ
гражданския иск в останалата му част до 6000 лева като неоснователен в тази
му част .
ОСЪЖДА подсъдимите Е. М. М. с ЕГН ********** и Х. Е. М. с ЕГН
1
********** ДА ЗАПЛАТЯТ на Н. Х. Х., ЕГН ********** сумата от 872,00
лева за деловодни разноски.
ОСЪЖДА подсъдимите Е. М. М. с ЕГН ********** и Х. Е. М. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ по сметка на Районен съд - Разград сумата от
64,00 лева като държавна такса върху уважения размер на граждански иск.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок
от днес пред Окръжен съд Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №7/28.01.2025г., постановена по НЧХД №539/2024г. по описа на
Рския районен съд .
Постъпила е тъжба от Н. Х. Х. от с.Г, обл. Р, с която е повдигнато обвинение
срещу Е. М. М. и Х. Е. М., двамата от с.Г, обл. Р за това, че на 30.06.2024г. в с.Г, в съучастие
като съизвършители са нанесли на тъжителя лека телесна повреда, изразяваща се в
причиняване на разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл.130,
ал.1 от НК /квалификацията посочена в тъжбата/.
Тъжителят е предявил и граждански иск срещу подсъдимите за солидарното им
осъждане да заплатят на тъжителя сумата от 6000 лв, ведно със законната лихва от датата на
деянието, като същата сума се претендира като обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението.
В заседанието пред РРС тъжителят лично и чрез повереника си поддържа
тъжбата и гражданския иск.
Двамата подсъдими дават обяснения, в които отричат виновността си – и
двамата твърдят, че не са удряли тъжителя. Лично и чрез защитниците си молят да бъдат
оправдани.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за установено следното:
Подсъдимият Е. М. М. е роден на *****г. в гр. Р. Същият е женен, неосъждан,
живее в с. Г.
Подсъдимият Х. Е. М. е роден на ******г. в гр. Р. Същият е неженен, неосъждан,
живее в с. Г.
Тъжителят Н. Х. живеел в с. Г, обл. Р. Негови съседи в с. Г били подсъдимите Е. М. и Х.
М.. Подсъдимият Е. М. е баща на подсъдимия Х. М.. На 30.06.2024г. около 18.00ч.
тъжителят се прибирал към къщата си с автомобил, който явно управлявал под въздействие
на алкохол, и при опит да паркира автомобила край къщата си /в близост до къщата на
подсъдимите/ предните две колела на автомобила попаднали в малък канал край улицата,
където автомобилът спрял. По това време на улицата бил подс. Е. М., който видял случилото
се и дошъл при тъжителя, който слязъл от автомобила. Двамата се скарали. Шумът от
автомобила на тъжителя, както и кавгата, били чути и от сина на Е. М. –подс. Х. М., който
бил в къщата, но излязъл навън, носейки две колчета с дължина от около 80 см. Той подал
едното колче на баща си и двамата започнали за нанасят удари на тъжителя с колчетата по
тялото, по ръцете /тъжителят опитал да се прикрие с ръце/, при което тъжителят паднал на
земята. Подсъдимите му нанесли още удари /тъжителят получил и удар в главата/. От
къщата на тъжителя излязла неговата внучка –св. Р Ш и видяла тъжителя паднал на земята,
а подсъдимите му нанасяли удари с колчетата. Подсъдимите накрая спрели да му нанасят
удари. Малко след това от къщата излязла и св. Р М.а, живееща с тъжителя на семейни
начала, която видяла тъжителят паднал на земята, а подсъдимите били около него с
колчетата – вече били спрели да му нанасят удари. Подсъдимите се отдръпнали в посока към
тяхната къща, а свидетелките успели да изправят тъжителя и с тяхна помощ той се прибрал в
къщата, в която живеел. Подсъдимите повикали полиция и на място дошли полицейските
служители Г. Г. и С. С., а малко по-късно дошъл и св. Й. Й.. Те възприели нараняванията на
тъжителя и го тествали за употреба на алкохол като пробата била положителна – уредът
отчел 1,06 промила. Подсъдимите, които били взели ключовете на автомобила на тъжителя,
ги предали на полицейските служители. Дошла и линейка /повикана от близките на
тъжителя/, която откарала тъжителя в болница.
От заключението на вещото лице по съдебномедицинската експертиза се
установява, че на пострадалия Н. Х. са причинени следните увреждания: разкъсно-контузна
рана в теменната област на главата, изместено към ляво от средната линия; хематом по
коремната стена с петнисти участъци и просветлявания с площ 23/15 см., под който друг
1
хомогенен хематом 10/7см; петнист хематом на дясната предмишница 14/14см, както и на
лявата 24/20см, най-изразен в мишнично лакътна област; кръвонасядане по гръбната страна
на лява мишница 5/4 см; кръвонасядане в горната половина на гърба от дясната страна
14/10см; изразен оток и силно ограничени движения за последните два пръста на двете ръце
с хематомчета под нокътната плочка на четвърти пръст и върховата част на тази фаланга на
лявата ръка с ограничени движения; счупване на далечната фаланга на средния пръст на
лява ръка; изразена спонтанна болезненост на дясна раменна става с ограничени движения;
оток на меки тъкани на последните два пръста на лявата ръка; клинични данни за
сътресение на мозъка без обективно установена отпадна невралогична симптоматика. При
своята медико-биологична характеристика установените увреждания обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия и търпят обратно развитие за
срок от около три седмици. Уврежданията са причинени по общия механизъм на удари
с/върху твърд/и тъп/и предмет/и и предвид морфологичния вид на тези, локализирани по
горните крайници ударите са причинени от продълговат предмет в удължена форма и малко
напречно сечение. Експертизата не може по категоричен начин да посочи механогенезата за
травмата на коремната стена, предвид събраните данни за настъпило ПТП същият ден. В
съдебното заседание вещото лице поддържа заключението си, като подчертава, че травмите
по ръцете и главата на пострадалия отговарят да са получени от удари с продълговат
предмет. Травмата във всяка засегната анатомична зона се дължи на самостоятелен удар,
като е възможно травмите по ръцете да са получени при опит на пострадалия да се предпази,
прикривайки се с ръце, при което получил удари по ръцете. Експертизата не може
категорично да определи единствено произхода на травмата на коремната стена – ако е от
удари, то би следвало да са нанесени множество удари на едно и също място, ако е получена
при ПТП, то тогава формата на травмата би следвало да е различна.
Съдът намира изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от
основно от показанията на свидетелките Р Ш и Р М.а, заключението на експертизата и
писмените доказателствени материали. Съдът отчита, че посочените две свидетелки са
близки на пострадалия, но въпреки това смята, че следва да приеме показанията им за
правдиви, защото същите се потвърждават и от други данни. Св. Р. Ш е очевидец на
нанесения побой – видяла е двамата подсъдими да нанасят удари с колчета на пострадалия, а
той лежал на земята. Св. Р. М.а дошла когато нанасянето на удари било приключило, но
видяла пострадалия на земята, с кръв по главата, а подсъдимите още били край него с
колчета в ръцете. Медицинската експертиза потвърждава, че пострадалият е получил удари
именно с предмети от такъв тип. При това, дори да се изключи травмата на коремната стена,
за която експертизата не може да определи конкретен произход, то пак остават немалко
увреждания, като експертизата посочва, че всяко от тези увреждания се дължи на
самостоятелен удар - т.е. на пострадалия са нанесени редица удари. С оглед на това
експертно заключение, което съдът кредитира, то и показанията на посочените по-горе
свидетелки явно следва да се кредитират. Разпитаните като свидетели полицейски
служители Г. Г., Ст. С. и Й. Й., не са очевидци на побоя, но възприели някои от
нараняванията на пострадалия. От техните показания се установява, че пострадалият
наистина е управлявал автомобил след употреба на алкохол – бил му съставен акт. И спрямо
полицейските служители тъжителят се държал с неуважение. Разпитана е и св. Г М.а,
съпруга на подсъдимия Е. М., която твърди, че е очевидец на случилото се и според
твърденията й никой не е удрял тъжителя, а той обиждал съпруга й и налитал да го бие с
бастун, а съпругът й най-много да е опитал да се защити, което свидетелката не
конкретизира. Самите подсъдими също отричат да са удряли тъжителя, като само Е. М.
допуска, че може евентуално да го е ударил за да се защити. Съдът намира, че обясненията
на двамата подсъдими следва да се разглеждат като защитна теза, която се опровергава от
данните по делото. Същото следва да се каже и за показанията на св. Г. М.а, които са явно
заинтересовани. Тъжителят очевидно е бит и явно не става дума за някой „евентуален“ удар
2
при самозащита, а за редица нанесени удари, явно с колчета, което намира подкрепа в
заключението на експертизата. Затова и съдът приема за правдиви показанията на
свидетелките Р. Ш и Р. М.а, тъй като същите са в синхрон с експертното заключение.
Данните по делото не дават основание да се направи категоричен извод кой кого е
провокирал при конфликта, но дори да се приеме тезата на подсъдимите, че тъжителят ги
провокирал, то това не оправдава тяхното агресивно поведение. Съдът не счита, че
подсъдимите са действали в състояние на афект. Действително пострадалият също е
извършил неправомерно действие - явно е управлявал автомобил след употреба на алкохол,
което ядосало подсъдимите и се стигнало до скарване. Но последвалите събития не могат да
се разглеждат като непосредствена реакция на подсъдимите, а вече се явяват целенасочена
разправа, в хода на кавга, като единият подсъдим дори излязъл от къщата с колчета и дал
едното на другия. Отделен е въпроса, че подсъдимите отричат да са удряли тъжителя, като
при тази защитна позиция няма и как да се изследва евентуален афект. Поради изложеното
съдът намира, че обвинението е доказано от фактическа страна.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи
следните правни изводи: С деянието си подс. Е. М. М. е осъществил състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 НК, тъй като на 30.06.2024 г. в с.Г,
обл.Р в съучастие като съизвършител с Х. Е. М. от с.Г, е причинил лека телесна повреда на
Н. Х. Х. от с.Г, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129
НК.
С деянието си подс. Х. Е. М. е осъществил състава на престъпление по чл.130,
ал.1 от НК във вр. с чл.20, ал.2 НК, тъй като на 30.06.2024 г. в с.Г, обл.Р в съучастие като
съизвършител с Е. М. М. от с.Г, е причинил лека телесна повреда на Н. Х. Х. от с.Г,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 НК.
Съдът формира този осъдителен диспозитив за всеки от подсъдимите,
съобразявайки задължението си да извърши точна квалификация на очертаното в тъжбата
деяние. Подсъдимите са нанесли немалко удари на пострадалия, при което са му причинили
уврежданията установени от експертизата. Тези увреждания обуславят временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия. Подсъдимите са действали
задружно, като съизвършители. От субективна страна и двамата подсъдими са действали с
пряк /общ/ умисъл –целенасочено.
Индивидуализирайки наказанията на подсъдимите съдът намира, че спрямо
двамата подсъдими са налице предпоставките за освобождаването им от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК с налагане на административно наказание, тъй като за
извършеното от всеки от тях умишлено престъпление се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години или глоба, подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от
наказателна отговорност по този ред, деянието не е свързано с причиняване на имуществени
вреди. Чл.78а от НК предвижда административно наказание глоба от 1000 до 5000 лв. Съдът
отчита като смекчаващи обстоятелства това, че и двамата подсъдими явно не са лица с
висока обществена опасност, проявата им е явно инцидентна, отчита се и че пострадалият
също е действал неправомерно. От друга страна подсъдимите са проявили твърде агресивно
поведение, поради което деянието им се явява с по-голяма тежест от обичайните подобни
случаи. Поради това съдът намира, че на всеки от двамата подсъдими следва да се наложи
наказание глоба в размер на 1300 лв. за всеки от тях, което е малко над минималния размер.
Този размер на санкциите в случая е адекватен и достатъчен за поправянето на
подсъдимите.
Частично основателен се явява предявеният от пострадалия граждански иск. От
неправомерното и виновно деяние на подсъдимите на пострадалия са причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените болки и страдания, неудобства в
съответен период, а и разбира се в претърпяно унижение. И тук се отчита, че и пострадалият
3
е действал неправомерно, което явно е провокирало ситуацията. При това съдът намира, че
подсъдимите следва да бъдат осъдени да му заплатят солидарно обезщетение в размер на
1600 лв, което съдът намира за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В
останалата му част /в частта му над 1600 лв до 6000 лв/ гражданският иск следва да бъде
отхвърлен като явно завишен и неоснователен в тази му част. Сумата от 1600 лв следва да
бъде присъдена на пострадалия ведно със законната лихва от 01.07.2024г. /деня следващ
деликта/, тъй като исковата претенцията е предявена така, до окончателното плащане.
С оглед изхода на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят на
пострадалия извършените от последния разноски, а също така следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РРС сумата 64 лв за държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Мотивиран така съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни