Присъда по НОХД №389/2025 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 16
Дата: 13 ноември 2025 г. (в сила от 29 ноември 2025 г.)
Съдия: Гергана Желязкова Кондова
Дело: 20252300200389
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 октомври 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 16
гр. Ямбол, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Кондова
СъдебниГ. Н. Я.

заседатели:Д. И. П.
при участието на секретаря М. П. М.
и прокурора Р. Т. Л.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно дело от общ
характер № 20252300200389 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Р. Г. - роден на **.**.**** г. в гр. ****,
живущ в с. ****, общ. ****, обл. ****, ул. ***** № **, ******, *****
гражданин, с **** образование със степен *****, студент в „****** ******"
гр. Стара Загора, към момента обучаващ се за степен *****, управител на „Т.
Г." ЕООД, *****, *****, ЕГН: **********
ЗА ВИНОВЕН в това, че на **.**.****г., около 22.50ч. в с. ******,
обл. ****, на ул. **** *****, в близост до изхода от с. ******, обл. **** към с.
****, обл. ****, преди табелата за край на населеното място - с. ******, при
управление на МПС - л.а. "**** ***" с рег. № ** **** **, собственост на Р. Т.
Г. от с. ****, обл. ****, с превишена скорост - около 95 км/ч, е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
1
смъртта на Я. Д. М., на ** год., от гр. *****, поради което и на основание
чл.343, ал.1, б."в" вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК /ред. ДВ
бр.67/2023г./ вр. чл.58а, ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано
от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК вр. чл.2 ал.2 от НК /ред.
ДВ бр.75/2006г./ ЛИШАВА подсъдимия Г. от право да управлява МПС за срок
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. ЗА НЕВИНОВЕН в това да е извършил
горното престъпление чрез нарушаване на правилата за движение по чл.5 ал.2
т.1 и чл.116 от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 от НПК ГО
ОПРАВДАВА по така повдигнатото му обвинение.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. да заплати направените по делото разноски в
размер на 8467,16 лева в приход на Републиканския бюджет по сметка на ОД
на МВР – Ямбол.
Веществени доказателства: 1 бр. банкнота с номинал 5 лева, 1 бр.
банкнота с номинал 10 лева и 1 бр. банкнота с номинал 20 лева след влизане
на присъдата в сила, следва да се върнат на наследниците на пострадалия Я. Д.
М. от гр. *****.
Вещественото доказателство - 1 бр. дактилоскопен отпечатък от
показалец на дясна ръка да се остави приложено по делото.
Присъдата ПОДЛЕЖИ на обжалване и протестиране в 15-дневен срок
от днес пред Апелативен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите



М О Т И В И по Присъда № 16 от 13.11.2025 г., постановена по
НОХД № 389/2025 г. по описа на ОС-Ямбол:



Окръжна прокуратура-Ямбол е предявила обвинение против
подсъдимия Т. Р. Г. с ЕГН ********** за престъпление по чл.343, ал.1, буква
„В” вр.чл.342 ал.1 от НК, за това, че на **.**.**** г. около 22.50ч. в с.****,
обл.****, на ул.**** ******, в близост до изхода от с.****, обл.**** към
с.****, обл.****, преди табелата за край на населеното място - с.****, при
управление на МПС - л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **, собственост на Р. Т. Г.
от с.****, обл.****, с превишена скорост - около 95 км/ч., е нарушил
правилата за движение, визирани в разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1, чл.21, ал.1
и чл.116 от ЗДП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост
причинил смъртта на Я. Д. М. на ** год. от гр.****.
По искане на подсъдимия Т. Р. Г. и на неговия защитник – адвокат от
АК-****, съдът постанови определение, с което на осн.чл.370 ал.1 НПК взе
решение за предварително изслушване на страните. На основание чл.372, ал.4
във вр.чл.371, т.2 от НПК съдът обяви, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на подс.Г., без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Наследниците на пострадалия Я. Д. М. и пострадалия Р. Т. Г. не
предявиха претенция за конституирането им в качеството на граждански ищци
и частни обвинители в наказателното производство.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура- Ямбол
поддържа обвинението така както е предявено като счита, че същото е
доказано от обективна и от субективна страна. Счита, че направеното от
подс.Г. самопризнание по реда на т.2 на чл.371 от НПК се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, от които
безспорно се установява фактическата обстановка, изложена в обвинителния
акт, поради което подсъдимият следва да бъде признат за виновен по така
предявеното му обвинение. Прави искане на подс.Г. да му бъде наложено
наказание лишаване от свобода при условията на чл.58а от НК предвид
процедурата, по реда на която наказателното производство се разглежда от
съда и с приложение на института на условното осъждане по чл.66, ал.1 от
НК. Държавният обвинител претендира на основание чл.343г от НК подс.Г. да
бъде лишен и от право да управлява МПС, без да посочва конкретен срок за
това.
Подсъдимият участва в съдебно заседание лично и с упълномощен от
него защитник - адвокат от АК-****. По реда на чл.371, т.2 от НПК,
подсъдимият заяви пред съда, че признава изцяло фактите, изложени в
1
обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти. Становището на подс.Г. се подкрепи и от
защитника му. Подсъдимият изразява съжаление за извършеното. Защитникът
пледира в посока признаване вината на подзащитния му, като при определяне
на размера на наказанието моли да бъдат взети предвид наличните според
него смекчаващи отговорността на Г. обстоятелства - чистото съдебно минало,
добрите характеристични данни, трудовата му ангажираност, липсата на
системни нарушения на правилата за движение по пътищата, съдействието,
което подсъдимият е оказал на разследващите органи непосредствено след
ПТП за разкриване на обективната истина, това, че е съобщил сам чрез
телефонно обаждане до Националната система за спешни повиквания с
единен европейски номер 112 за настъпилото ПТП, че е със стремеж за
саморазвитие като е завършил образователно-квалификационна степен
„******“ и понастоящем е студент, обучаващ се за придобиване на
образователно-квалификационна степен „*****“ и не на последно място -
наличието на съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния
резултат. Моли, с оглед посочените изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от
свобода с приложението на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, като счита, че
превенцията може да бъде осъществена чрез прилагане на института на
условното осъждане. Във връзка с изложеното в пледоарията, защитникът
моли съда да наложи на подсъдимия наказание по чл.343г от НК в минимален
размер, предвид обстоятелството, че същият се занимава със земеделие и
управлението на МПС е част от осъществяване на трудовата му функция.
В лична защита и при дадената му от съда последна дума
подсъдимият Г. изразява искрено съжаление за стореното и отправя молба за
условно осъждане, т.к. учи и работи.
Съдът, за да постанови присъдата си приема за установена
фактическата обстановка изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият Т. Р. Г. е правоспособен водач с категории "В М" и
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство №
******** от **.**.****г. Налагани са му наказания по административен ред за
нарушения на правилата за движение, визирани в ЗДП, като за периода от
**.**.**** г. до датата на извършване на престъплението – **.**.**** г.
/периодът е определен като релевантен съгласно указаното в ТП №
1/27.02.2015 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС/, има общо
осем на брой констатирани административни нарушения по ЗДвП - съответно
по чл.100, ал.1, т.1, чл.147 ал.1, чл.6, т.1 и чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП, за които е
наказван с фиш като са му наложени четири глоби от 10 лв., три от 20 лв. и
една от 50 лв.
От приложената по делото Справка за съдимост от **.**.**** г. на БС
при РС-Ямбол се установява, че подс.Т. Г. е с чисто съдебно минало.
2
На **.**.**** г. след 22.30 ч. подс.Т. Г. пътувал от гр.**** към дома
си в с.****, обл.****, управлявайки л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **,
собственост на баща му - свид.Р. Г.. Навлязъл в с.****, обл.**** и около 22.50
ч. вече се движел по ул.**** ****** към изхода за с.****, обл.****, преди
табелата за край на населеното място, в участъка, в който платното за
движение двустранно било ограничено с мантинели. Движението се
осъществявало при нощна тъмнина, по неосветен равнинен и праволинеен
пътен участък без ограничение на обзорната видимост, с включени къси
светлини на автомобила, по суха асфалтова настилка по двупосочно платно за
движение с по една лента за движение във всяка посока, в дясната лента по
посока на движението и със скорост около 95км/ч при нормативно допустима
за движение в населено място - 50км/ч. Лентите за движение в различните
посоки били разделени със слабо изразена надлъжна пътна маркировка МЗ -
"Единична прекъсната линия". В това време в същия участък, но в
противоположна посока - срещу автомобила и в насрещната за автомобила
пътна лента, около средата на пътното платно, се движил пешеходецът Я. Д.
М., облечен в тъмни връхни дрехи. Подсъдимият Г. възприел движещият се
пешеходец в зоната на осветеност от фаровете на автомобила и реагирал на
появилата се опасност посредством аварийно спиране, но независимо от това,
поради високата скорост на автомобила последвал удар - челен, обособен в
крайните леви състави за автомобила и фронтален за тялото на пешеходеца.
След първия контакт на Я. М. с ниските челно-леви състави на автомобила,
тялото му било повдигнато до края на предния капак и челното стъкло и след
известно "носене", отхвърлено напред и наляво спрямо посоката на движение
на автомобила, като паднало по гръб в лявата лента върху пътното платно.
Към момента на удара пешеходецът бил навлязъл на около 20-30 см. в
насрещната лента - тази на автомобила, а левите гуми на автомобила - на
около 15-20 см. в насрещната лента - тази на пешеходеца. Веднага след
преустановяване движението на автомобила подс.Т. Г. се обадил на тел.112. На
мястото на инцидента пристигнали органите на МВР и ЦСМП-Ямбол и била
констатирана смъртта на Я. М..
Автомобилът получил значителни имуществени вреди. Извършен
бил оглед на местопроизшествието.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза на труп № **/**** г., при процесното произшествие Я. Д. М. е
получил автомобилна травма - травма вследствие блъскане на пострадалия
като пешеходец от движещ се лек автомобил със значителна скорост, при което
пострадалият е получил тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
тилната кост и основата на черепа в областта на дясната половина на задната
черепно-мозъчна ямка, като фрактурната ивица продължава нагоре и обхваща
и дясната тилнослепоочна област на главата. Установени са добре изразени
субарахноидални кръвоизливи, обхващащи дифузно цялата повърхност на
двете мозъчни хемисфери, но най-добре изразени в десните тилнослепоочни
области на главата. Установени са добре изразени контузионни огнища,
3
обхващащи предимно коровите слоеве на двете големи мозъчни хемисфери,
най-добре изразени отново в десните тилнослепоочни области на главата. В
ликворните пътища е установено наличието на кървениста ликворна течност.
Установена е тежка гръдна травма с множествени счупвания двустранно на
ребрата, счупване на лявата ключица и повърхностни контузионни
увреждания на белите дробове. Установена е контузия на сърцето с разкъсване
на стената на аортата в сърдечната торбичка, като същата е намерена
изпълнена с кръв. Установена е тежка коремна травма с разкъсване на
слезката и черния дроб и наличие на кръв в коремната кухина. Установени са
тежки увреждания на долните крайници със счупвания на двете подбедрици
„бампер фрактури" и счупване с разместване на получените костни фрагменти
на горния край на лявата раменна кост. Установен е оток на белите дробове и
мозъка с вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.
Причината за настъпване на смъртта е тежката съчетана травма с обхващане
на крайниците, главата и главния мозък със счупвания на тилните части на
главата и контузионни увреждания на мозъка; тежката гръдна травма със
засягане на белите дробове и сърцето и тежката коремна травма. Вещото лице
е категорично, че описаните увреждания са получени вследствие действието
на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и са получени по механизма на
удряне на травмираните области на тялото с такива предмети, притискане на
тези области на тялото между такива предмети и удряне на травмираните
области на тялото по такива предмети. Смъртта се дължи на получените
тежки увреждания на мозъка, гръдните и коремните органи и крайниците.
Установените увреждания са били несъвместими с живота. Смъртта на
пострадалия е пряка и непосредствена последица на получените травматични
увреждания при възникналото ПТП. Смъртта на пострадалия е настъпила за
съвсем кратко време, но не е била мигновена предвид анемизирането на
кожата, лигавиците и вътрешните органи, за настъпването на което е
необходимо известно време. Видът и характерът на уврежданията, както и
тяхната локализация сочат, че при първоначалното съприкосновение на тялото
на пострадалия с лекия автомобил, който се е движил срещу пострадалия,
ударът е бил с левите предни части на автомобила в областта на долните
крайници отпред на пострадалия. Това е първата фаза на катастрофата. Във
втората фаза пострадалият е политнал назад по посока на движението на
автомобила и получил тежки травматични увреждания при приземяването му
на повърхността на терена на местопроизшествието. Всички установени
увреждания са били причинени при възникналото ПТП.
От заключенията по назначените по делото тройна автотехническа
експертиза и допълнителна такава се установява, че инцидентният автомобил
се е движил със скорост около 95 км/ч към момента на произшествието.
Опасната зона на процесния автомобил при движението му с тази скорост е
около 107,3м. при „зона на осветеност" на фаровете на къси светлини до около
68м. и „зона на видимост" около 60м. /разстоянието между автомобила и
пешеходеца, при което обективно пешеходецът е могъл да бъде възприет от
4
водача/. Опасната зона за спиране на автомобила при движение с нормативно
разрешената скорост от 50 км/ч в населено място е около 41,4м., а
автомобилът се е намирал на 55,2м. от мястото на сблъсъка в момента, в който
водачът е реагирал с аварийно спиране. При тези параметри, вещите лица
заключават, че ако към момента на реакция за аварийно спиране подс.Т. Г. е
управлявал със скорост от 50км/ч, то той е имал обективната възможност да
избегне удара, като спре автомобила преди мястото на сблъсък.
Според заключението на назначената по делото оценителна
автотехническа експертиза в резултат от произшествието са настъпили
значителни имуществени вреди на процесния л.а."**** ***" с рег.№ ** ****
**, собственост на свид.Р. Г. - на стойност 1 418 лв., при пазарна стойност на
автомобила 2 800 лв.
Видно от протокол № ***/**.**.****г. на НТЛ при ОД на МВР –
Ямбол, взетият при огледа на местопроизшествието дактилоскопен отпечатък
от показалеца на дясната ръка на пострадалия съвпада с дактилоскопен
отпечатък от показалец на дясна ръка на лицето Я. Д. М. с ЕГН: **********.
От заключението по назначената по делото физикохимична
експертиза Протокол № ***/**.**.**** г. и от Протокол № **/**.**.**** г. на
НТЛ при ОД на МВР - Ямбол се установява, че в кръвта на пешеходеца Я. М.
не се съдържал етилов алкохол към момента на произшествието.
От приложените по делото разпечатки от техническо средство
„Акотест Дрегер 7510", инв.№ **** **** и от техническо средство „Дрегер
Drug test - 5000", инв.№ **** **** се установява, че в кръвта на Т. Г. не са се
съдържали етилов алкохол и наркотични вещества към момента на
произшествието.
От приложеното в досъдебното производство писмено доказателство
– заверено копие от студентска книжка /л.28-29 от том 4/, се установява, че
подс.Г. е завършил първа степен на висше образование и е с образователно-
квалификационна степен „******“. Понастоящем е записан за студент в 1-
годишен редовен курс за висше образование на образователно-
квалификационна степен „*****“ по специалност „Организация и управление
на транспорта“ в ***** университет – Стара Загора, факултет „Техника и
технологии“-Ямбол.
Производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК. За да приеме за
установени изложените фактически обстоятелства съдът в съответствие с
разпоредбата на ал.3 на чл.373 от НПК взе предвид направените от
подсъдимият самопризнания и събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, които потвърждават тези самопризнания, при изразено от
подсъдимия съгласие да не се събират доказателства относно фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. По-конкретно,
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които
подкрепят самопризнанията на подсъдимия са следните: обясненията на
подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели М. Г. М., С. Х. Х., Р. Т. Г.,
5
И. Д. М., П. Н. Г., М. М. И., А. Н. В., Д. Н. Г., Я. Н. Г., Г. Н. Г., А. М. М., К. М.
М., Л. М. С., Т. К. С., К. И. Б., Д. А. В., П. И. Б., А. И. Б., А. И. Б., И. Н. Х., Н.
М. Х., П. Д. Д., Я. Д. Д., М. Т. М., К. Н. Х. и В. М. М., заключенията по
назначените по делото съдебно-медицинска експертиза на труп, първоначална
тройна и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, оценителна,
дактилоскопна и физикохимическа експертизи; приложените по делото и
приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им на
осн.чл.283 от НПК писмени доказателства: Протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него; справка за съдимост; писмо рег. №
******-****/**.**.**** г. на Началник „Районен център 112" - Бургас със СD,
удостоверение за наследници, справка за нарушител/водач, справка за
собственост на МПС - л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **, разпечатка от
техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510" - 50, разпечатка от техническо
средство „Дрегер Drug test - 5000", съобщение за смърт, справка за
собственост на МПС, експертна справка № 32 – л.64-65 от том 1, приемо-
предавателен протокол от **.**.**** г. - л.66, писмо изх.№ ***/**.**.**** г. от
директора на МБАЛ"** *****" - АД, гр.Ямбол, 2бр. разпечатки от мобилен
оператор -л.26-27 от т.4 и копие от студентска книжка - л.28-29 от том 4, както
и веществените доказателства – 1бр. банкнота с номинал 5лв., 1бр. банкнота с
номинал 10лв. и 1бр. банкнота с номинал 20лв. - приложени в плик в т.1, л.35,
както и 1бр. дактилоскопен отпечатък от показалец на дясна ръка - приложен в
плик в т.1, л.77.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия и показанията на
разпитаните свидетели М. Г. М. и С. Х. Х., дадени от тях в хода на
досъдебното производство, т.к. същите са логични, последователни и
непротиворечиви както вътрешно, така и с останалите събрани по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Съдът
кредитира показанията и на свидетелите Р. Т. Г., И. Д. М., П. Н. Г., М. М. И., А.
Н. В., Д. Н. Г., Я. Н. Г., Г. Н. Г., А. М. М., К. М. М., Л. М. С., Т. К. С., К. И. Б.,
Д. А. В., П. И. Б., А. И. Б., А. И. Б., И. Н. Х., Н. М. Х., П. Д. Д., Я. Д. Д., М. Т.
М., К. Н. Х. и В. М. М., които макар да са в близки родствени отношения –
първият от тях е баща на подс.Г., а останалите – близки роднини на
пострадалия Я. М., свидетелстват обективно, като техните показания са
логични и не противоречат на останалите събрани по делото писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира заключенията по назначените по делото
физикохимическа, съдебномедицинска, оценителна автотехническа,
първоначална тройна и допълнителна автотехническа и дактилоскопна
експертизи като обективни, ясни и обосновани, а и изготвени в съответствие с
изискванията за това.
Съдът кредитира и горепосочените писмени доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, т.к. същите са изготвени по съответния ред
и не противоречат на останалия събран по делото и кредитиран от съда
доказателствен материал.
6
Съдът констатира, че депозираните от подсъдимия самопризнания и
направеното от него изявление за приемане на фактите и обстоятелствата в
обстоятелствената част на обвинителния акт, с всички свързани с тях законови
последици, са съответни и се подкрепят от всички визирани по-горе
доказателства по делото, събрани по предвидения в НПК процесуален ред.
В допълнение, от представеното пред съда от защитата по делото
писмено доказателство – Характеристика на Т. Р. Г. от кмета на с.****,
обл.****, се установява, че подс.Г. живее с родителите си в с. ****, общ. ****
обл. ****. В селото го познават като умно, възпитано и дружелюбно момче,
готово да помогне на всеки в нужда. Като управител на „Т. Г." ЕООД,
подсъдимият се занимава с производство на селскостопанска продукция и
обработване на земеделска земя. Заедно с баща си извършват всички дейности
свързани със земеделието - обработка на земята, сеитба, грижа за посевите,
прибиране и съхранение на реколтата, като това изисква постоянен труд,
добра организация и сериозна отговорност, които Т. Г. ежедневно проявява.
Въпреки физическата натовареност и трудностите на земеделския труд, той е
всеотдаен, дисциплиниран и упорит. В обществения и личен живот Т. Р. Г. е
познат като възпитан, интелигентен и уравновесен млад човек. Участва в
различни младежки инициативи за облагородяване на селото. Не употребява
алкохол, наркотици и няма противообществени прояви. Семейството му е
стабилно и го подкрепя в личностното и професионалното му развитие.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен
начин се установява, че подсъдимият Т. Г. е осъществил както от обективна,
така и от субективна страна състава на престъплението по чл.343, ал.1 буква
„В” вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на **.**.**** г. около 22.50 ч. в с.****,
обл.****, на ул.**** ******, в близост до изхода от с.****, обл.**** към
с.****, обл.****, преди табелата за край на населеното място - с.****, при
управление на МПС - л.а."**** ***" с рег.№ ** **** **, собственост на Р. Т. Г.
от с.****, обл.****, с превишена скорост - около 95 км/ч., е нарушил
правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл.21, ал.1 от
ЗДП, в резултат на което е предизвикал ПТП и по непредпазливост причинил
смъртта на Я. Д. М. на ** год. от гр.*****.
Извършено е съставомерно деяние по посочения текст от
материалния наказателен закон на РБ. Авторството на престъпното деяние се
установява безспорно както от признанията на подсъдимия, дадени по реда на
т.2 на чл.371 от НПК, така и от обясненията на подсъдимия, от показанията на
разпитаните по делото свидетели –М. Г. М., С. Х. Х., Р. Т. Г., И. Д. М., П. Н. Г.,
М. М. И., А. Н. В., Д. Н. Г., Я. Н. Г., Г. Н. Г., А. М. М., К. М. М., Л. М. С., Т. К.
С., К. И. Б., Д. А. В., П. И. Б., А. И. Б., А. И. Б., И. Н. Х., Н. М. Х., П. Д. Д., Я.
Д. Д., М. Т. М., К. Н. Х. и В. М. М., от заключенията по назначените по делото
съдебно-медицинска експертиза на труп, първоначална тройна и
7
допълнителна автотехническа експертиза, оценителна, дактилоскопна и
физикохимическа експертизи, от приложените по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им на осн.чл.283 от НПК
писмени доказателства, както и от веществените доказателства по делото,
преценени в тяхната цялост и взаимовръзка, които доказателства подкрепят
признанията.
Деянието е осъществено от подсъдимия от обективна страна, тъй като
е безспорно установено по съображенията изложени по-горе, че на
инкриминираната дата е управлявал лек автомобил „**** ***“, нарушил е
посочената по-горе разпоредба по чл.21, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е
предизвикал ПТП с пешеходеца Я. Д. М.. В следствие на този сблъсък,
пешеходецът М. е получил травми, несъвместими с живота и е починал на
**.**.**** г.
Нарушението на правилото за движение по пътищата от подсъдимия
Т. Г., визирано в чл.21, ал.1 от ЗДвП, е в пряка причинна връзка с настъпилото
ПТП и смъртта на пострадалия, тъй като същият в качеството си на водач на
МПС е бил длъжен и на същият му е било обективно възможно да изпълни
задължението си при избиране скоростта на движение на лекия автомобил в
населено място да не превишава нормативно разрешената скорост от 50 км/ч.
Именно в резултат на неизпълнение на задължението си по чл.21, ал.1 от
ЗДвП, подсъдимият е предприел управление на л.а. „**** ***“ с peг. № **
**** ** със скорост от около 95 км/ч, вследствие на което последвал сблъсък
между лекият автомобил и пешеходеца. При сблъсъка на автомобила с
пешеходеца М., последният получил тежки травми несъвместими с живота,
след което починал. Настъпилият резултат е в причинно-следствена връзка с
избраната от подсъдимия скорост на управление на автомобила. В смисъла на
изложеното е заключението на вещите лица по назначените по делото
първоначална тройна и допълнителна автотехническа експертизи, според
които подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати
произшествието в случай, че е управлявал автомобила с разрешената скорост
на движене в населено място от 50 км/ч., която би му позволила да спре
движението преди мястото на удара.
Съдът намира за безспорно това, че пострадалият пешеходец е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в чл.108, ал.1 от
ЗДвП, което също е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно
посочената разпоредба, пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или
банкета на пътното платно, като в конкретния случай не е било налице
изключението от това правило, визирано в т.1 на ал.2 на чл.108 от ЗДвП, т.к.
банкет на пътното платно е бил наличен и е било възможно той да бъде
ползван от пострадалия. Като не се е съобразил с посоченото правило за
движение по пътищата и се е движил по пътното платно вместо по банкета,
пострадалият е допринесъл за настъпване на противоправния резултат -
настъпилото ПТП и своята смърт.
8
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия по
непредпазливост в първата й форма по чл.11 ал.3 от НК - небрежност, тъй като
не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди.
Съдът призна подс.Т. Г. за невиновен в това да е нарушил
разпоредбите на чл.5, ал.2, т.1 и чл.116 от ЗДвП, поради което и на основание
чл.304 НПК го оправда по така повдигнатото му обвинение, т.к. посочените
нарушения са неотносими към настъпилото произшествие. Тези норми от
специалния закон регламентират общи и широки задължения на водачите на
ППС, без да им предписват конкретно поведение - действие или бездействие,
поради което нямат отношение към конкретно създалата се пътна обстановка.
В този смисъл не се констатира причинна връзка между тях и настъпилия
съставомерен резултат, поради което съдът прецени, че следва да отпаднат от
обвинението срещу подсъдимия. Изцяло в този смисъл е практиката на ВКС
на РБ, изразена в редица решения, включително и в Решение № 278 от
9.07.2015 г. на ВКС по н. д. № 638/2015 г., НК, II н. о.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че подсъдимият
действително е осъществил както от обективна, така и от субективна страна
състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”В”, вр.чл.342, ал.1 от НК,
поради което същият следва да носи наказателна отговорност по този текст от
Особената част на НК.
При определяне вида и размера на наложените наказания на
подсъдимия съдът взе предвид следното:
Извършеното от подсъдимия деяние е с висока степен на обществена
опасност, предвид динамиката на този вид престъпления и необходимостта
същите да бъдат санкционирани по-строго. От друга страна, съдът отчете като
смекчаващи вината обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия;
оказаното от Г. съдействие още в хода на досъдебното производство за
разкриване на обективната истина; действията на последния след настъпилото
ПТП – обадил се на телефон за Спешни повиквания 112; това, че
осъщественото деяние е в резултат на нарушаване на само едно правило за
движение по пътищата; наличието на съществено съпричиняване от страна на
пострадалия за настъпването на противоправния резултат; трудовата и
образователна ангажираност на подсъдимия - същият е с придобито висше
образование с образователно-квалификационна степен „******“ и
понастоящем е студент в 1-годишен редовен курс за висше образование на
образователно-квалификационна степен „*****“ по специалност
„Организация и управление на транспорта“ в ***** университет – Стара
Загора, факултет „Техника и технологии“-Ямбол. Освен това, подс.Г. е с
отлични характеристични данни, не е управлявал автомобила след употреба и
под въздействието на алкохол или наркотични вещества и липсват данни за
допуснати от негова страна системни и груби нарушения на правилата за
движение по пътищата. Смекчаващо вината обстоятелство е и критичното му
9
отношение към престъпния резултат, изразеното искрено съжаление към това,
че е лишил от живот човек. От изложеното съдът счита, че личността на
подсъдимия е с ниска степен на обществена опасност. По тези съображения
съдът прави извод, че са налице основания за определяне на наказанието при
условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, тъй като изложените смекчаващи вината
обстоятелства са многобройни, така че и най-лекото, предвидено в закона
наказание се оказва несъразмерно тежко с извършеното. Съдът съобрази
правната квалификация и наказателната тежест на извършеното от подс.Г.
престъпно деяние и новите изменения в НК на РБ обнародвани в ДВ.бр.61 от
2025 г., влизащи в сила на 29.07.2025 г. и на осн. разпоредбата на чл.2, ал.2 от
НК приложи редакцията на закона обн.в ДВ.бр.67 от 2023 г., действащ към
момента на извършване на деянието. В резултат, съдът определи наказание
лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Съдът намери, че е
налице предпоставката по чл.58а, ал.4 от НК за определяне на наказанието по
реда на чл.55 от НК, т.к. в конкуренция с нормата на чл.58а, ал.1 от НК,
нормата на чл.55 от НК се явява по-благоприятна за дееца.
Предвид установената ниска степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия съдът счита, че за постигане в пълна степен на
целите на наказанието по отношение на подс.Г. не е наложително същият да
изтърпи наказанието ефективно. Налице са и формалните предпоставки на
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, предвид обстоятелството, че подс.Г. не е
осъждан и наложеното му наказание лишаване от свобода е такова в размер на
една година и шест месеца. При формиране на вътрешното си убеждение по
чл.14, ал.1 от НПК за вземане на решението да приложи чл.66 от НК съдът
отчете обстоятелството, че воденото наказателно производство срещу
подсъдимия само по себе си е започнало да оказва върху него поправящо и
превъзпитаващо въздействие, което от своя страна не налага ефективно
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Съответните положителни
промени в съзнанието на подсъдимия и превъзпитанието му към спазването на
законите не изискват отделянето му от настоящата социална среда и
изолирането му от обществото. Поради това съдът прие, че постигането на
целите на чл.36 от НК са обезпечени с отлагането на изтърпяването на
определеното наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца за изпитателен срок от 3 /три/ години.
С оглед високата степен на обществена опасност на извършеното
престъпно деяние, съдът прецени, че не следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.55, ал.3 от НК като не се наложи по-лекото наказание
лишаване на подсъдимия от право да управлява МПС, което законът
предвижда наред с наказанието лишаване от свобода. Съдът приложи
разпоредбата на чл.343г от НК като лиши подсъдимия от право да управлява
МПС за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, считано от влизане на
присъдата в сила, който срок счита за достатъчен и необходим за реализиране
на целите на наказанието. При определянето на това наказание съдът отчете
изложените по-горе смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и
10
новите изменения в НК на РБ обнародвани в ДВ.бр.61 от 2025 г., влизащи в
сила на 29.07.2025 г. и на осн. разпоредбата на чл.2, ал.2 от НК приложи
редакцията на закона обн.в ДВ.бр.75 от 2006 г., действаща към момента на
извършване на деянието.
При горния изход на делото и предвид разпоредбата на чл.189, ал.3 от
НПК съдът осъди подсъдимия да заплати направените по делото разноски в
размер на 8467,16 лева, в полза на Републиканския бюджет, по сметка на ОД
на МВР - Ямбол.
Съдът се занима и с веществените доказателства по делото, като
постанови веществените доказателства - 1 бр. банкнота с номинал 5 лева, 1 бр.
банкнота с номинал 10 лева и 1 бр. банкнота с номинал 20 лева, след влизане
на присъдата в сила, да се върнат на наследниците на пострадалия Я. Д. М. от
гр. ****, а вещественото доказателство - 1 бр. дактилоскопен отпечатък от
показалец на дясна ръка - да се остави приложено по делото.
Причините за осъществяване на деянието са неспазване на основно
правило за движение по пътищата от подсъдимия.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СЪД.СЪСТАВ:



11
Съобщи за изтекли лични данни