Решение по дело №242/2024 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 67
Дата: 30 юли 2024 г. (в сила от 30 юли 2024 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20243300200242
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юли 2024 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Разград, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на тридесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Д.а
Членове:Светлана К. Чолакова

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
в присъствието на прокурора Т. К. Т.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Частно наказателно дело
№ 20243300200242 по описа за 2024 година
Производство по чл. 32 във вр. с чл. 16, ал. 1 – 8 от Закона за признаване, изпълнение
и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции.
Образувано е по постъпило в Окръжен съд - Разград Удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на Решение рег. №
BHLL/923100091025/23 на несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Линц-
Ланд (Bezirkshauptmannschaft linz-land), постановено на 20.03.2024 г., влязло в сила на
19.04.2024 г., с което на българския гражданин И. Н. И., с последен известен адрес
гр.******, ул. ******, е наложена финансова санкция – глоба в размер на 350 евро и 5 евро
административни разходи за това, че на 04.07.2023г., 16,25 ч. в пункт за разпространение на
GO e поискан емисионния клас EURO за превозно средство. Съответно 28-дневния срок за
регистрация за доказване на емисионен клас EURO би изтекъл на 01.08.2023г. В качеството
си на отговорно лице за дружество „*******, което е титуляр на регистрацията на моторно
превозно средство над 3,5 тона, регистрационен номер: GR4NMK(A) не е представило на
ASFINAG изисканото доказателство за причисляване на превозното средство към
декларирания емисионен клас EURO в рамките на 28 дни, считано от датата, на която
емисионният клас е бил депозиран в търговския пункт на GO, което е довело до неправилно
1
заплащане на такса за използване на платени пътища на база изминато разстояние. След
изтичане срока за регистрация временното разпределение на въпросното моторно превозно
средство е било разпределено с обратна сила към тарифната група с най-висока тарифа (§9,
параграф 11 от BStMG) Поради това е налице разлика между платената и дължима пътна
такса. Правна квалификация на нарушението § Член 20, параграф 3 във връзка с §§6 и 9 (5),
трето изречение и 9 (11), второ и четвърто изречение BStMG - австрийски закон за
заплащане на пътни такси за федерални пътища 2002г.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура - Разград взема
становище за основателност на направеното искане за признаване и изпълнение на
решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице, чиято точна самоличност, ЕГН и адрес са установени след
направена в НБД справка – И. Н. И. роден на **** с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес гр.****, ул. ******* нередовно призован, не се явява. Изпратената до него
призовка на адреса, както и на адреса на седалището на представляваното от него
юридическо лице - ***** в гр.*****, ул. ********, се е завърнала в цялост с отбелязване на
връчителя, че лицето е извън страната.
Назначеният на засегнатото лице защитник изразява становище, че не е ясно дали е
спазен материалния закон, поради което искането да бъде оставено без уважение.
Съдът като се запозна с доказателствата по делото установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл. 30 и следващите от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС) Удостоверение по чл. 4 от Рамковото Решение
2005/214 на Съвета, издадено въз основа на Решение на несъдебен орган – Областна
администрация Линц-Ланд (Bezirkshauptmannschaft linz-land), постановено на 20.03.2024 г.,
влязло в сила на 19.04.2024г., въз основа на констатирано административно нарушение,
което съгласно фактическото му описание съставлява административно нарушение и по
българското законодателство.
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно
съставляващо поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна, видно е, че същото е
подписано и съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата
държава. Придружено е с изискуемия превод на български език и е издадено по образец,
съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона. Удостоверението е постъпило по пощата съставляващ един
от начините, предвиден в условията за надлежна кореспонденция по чл. 9, ал. 3 от Закона.
Удостоверението е законосъобразно и по същество, доколкото при извършената
проверка съдът не установи основания за прилагане на факултативно предвидените
предпоставки, при които съдът може да откаже признаване и изпълнение на Решението.
1. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
2
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размерът на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2. Съгласно изричното посочване от компетентния изпращащ орган на
обстоятелството, че в изпълняващата държава не е постановено решение срещу същото
лице за същото деяние и че няма такова решение, което е изпълнено в държава, различна
от решаващата или изпълняващата държава( б. ”з”, т. 1 б. ”б” от Удостоверението), не е
налице условието за отказ по чл. 35, т. 2 от Закона.
3. Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с
особеното качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението.
Видно от установените пълни данни за самоличността на И. Н. И., същият е пълнолетен и
съгласно българското законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед
социалния и обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува
законодателно предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на решението
недопустимо. Като в случая санкцията е наложена на лицето като представляващ
дружеството „*******. В този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и
изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 8 и т. 4 от ЗПИИРКОРНФС.
4. Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки
за действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл. 285, ал. 1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта и не се ОТНАСЯ за
деяние, подсъдно на български съд, както и не се отнася за деяние, което според българското
законодателство да се счита извършено изцяло или отчасти на територията на България,
нито се ОТНАСЯ за деяние, което да е било извършено извън територията на издаващата
държава и българското законодателство да не позволява предприемане на наказателно
производство по отношение на такива деяния. В този смисъл не са налице основанията за
отказ от признаване и изпълнение, предвидени в чл. 35, т. 3 и т. 5 от Закона.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 350 евро, което е над предвидената в чл. 35, т. 6 минимална санкция от
70 евро, поради което и не е налице и отрицателната предпоставка по чл. 35, т. 6 от Закона.
6. Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35, т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б. ”з”, т. 2, б.
”б” от представеното Удостоверение е видно, че производството е било писмено и в
съответствие със законодателството на издаващата държава, засегнатото лице е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава лично или чрез
упълномощен според националния закон представител, относно правото си да обжалва
решението както и за сроковете за обжалване. Решението е било връчено на лицето на
3
04.04.2024г. Съгласно Удостоверението, производството е било писмено и издаващата
държава е потвърдила реализираното право на засегнато лице, което надлежно уведомено, е
имало възможност да отнесе въпроса до съд по наказателни дела. В този смисъл гаранциите,
предвидени с разпоредбите на чл. 35, т. 10 и т. 11 са били спазени, респективно не са налице
основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези разпоредби.
С оглед горното актът следва да бъде признат и изпълнен. Тъй като финансовата
санкция е определена в евро, съгласно чл. 32, ал. 1 във връзка с чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, следва да се определи равностойността й в български левове по курса на
БНБ за деня на постановяване на Решението за финансова санкция. Равностойността на 355
евро е 694,32 лева, според фиксинга на БНБ 1 EUR = 1.95583 BGN.
По изложените съображения съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на Решението за налагане на финансови санкции,
предмет на настоящото производство, поради което и представеното Решение следва да бъде
признато и изпратено за изпълнение на компетентния за това орган, който в Република
България съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, е Националната агенция за приходите.
Ето защо и на основание чл. 6, ал. 1 и чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение за плащане на финансова санкция № BHLL/923100091025/23 на
несъдебен орган в Австрия – Областна администрация Линц-Ланд (Bezirkshauptmannschaft
linz-land) постановено на 20.03.2024г., влязло в сила на 19.04.2024 г., с което по отношение
на българския гражданин И. Н. И. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.*****,
ул. *******, седалище на представляваното от него юридическо лице – *****, гр.*****, ул.
*********, е наложена финансова санкция - глоба в размер на 350 евро и 5 евро
административни разходи, общ размер 355 евро с равностойност 694,32 лв. /шестотин
деветдесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ за това, че: на 04.07.2023г., 16,25 ч.
местоположение: Pucking A25 Str. Km 4.315, участък Weibkichen-KN A1/A25 Passau Wels,
посока на движение: KN A1/A25 Passau Wels, в пункт за разпространение на GO e поискан
емисионния клас EURO за въпросното превозно средство. Съответно 28-дневния срок за
регистрация за доказване на емисионен клас EURO би изтекъл на 01.08.2023г. В качеството
си на отговорно лице за дружество „*******, което е титуляр на регистрацията на моторно
превозно средство над 3,5 тона, регистрационен номер: GR4NMK(A) не е представило на
ASFINAG изисканото доказателство за причисляване на превозното средство към
декларирания емисионен клас EURO в рамките на 28 дни, считано от датата, на която
емисионният клас е бил депозиран в търговския пункт на GO, което е довело до неправилно
заплащане на такса за използване на платени пътища на база изминато разстояние. След
изтичане срока за регистрация временното разпределение на въпросното моторно превозно
средство е било разпределено с обратна сила към тарифната група с най-висока тарифа (§9,
параграф 11 от BStMG) Поради това е налице разлика между платената и дължима пътна
4
такса. Правна квалификация на нарушението § Член 20, параграф 3 във връзка с §§6 и 9(5),
трето изречение и 9(11), второ и четвърто изречение BStMG.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно на Национална агенция за
приходите за изпълнение по реда на Закона за Националната агенция за приходите и
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на решението НАП
своевременно следва да уведоми настоящия съд, както за предприетите действия по
изпълнение на решението на основание чл. 36 във вр. с чл. 22, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС,
така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда по чл. 38, ал. 1, т.
4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава.
Уведомителен формуляр да се изпрати незабавно и на Министерството на правосъдието на
Република България, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в седмодневен срок от днес
пред Апелативен съд – Варна, като обжалването съгласно чл. 20, ал. 1, изр. последно от
ЗПИИРКОРНФС не спира изпълнение на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5