Р Е Ш Е Н И Е
№ 1007
гр. Хасково,12.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Хасково в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
При участието на секретаря
Гергана Мазгалова и прокурор Цвета Пазаитова от Окръжна прокуратура - Хасково,
постави за разглеждане докладваното от съдия П.Костова исково адм.д. №1166/2019 г.
по описа на Административен съд - Хасково и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, предявена от В.Н. ***, чрез адв. В.Ч. ***, срещу Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи – Хасково, за присъждане на
обезщетение в размер на 400 лева за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски – платен адвокатски
хонорар по АНД №649/2019 г. по описа на Районен съд - Хасково, с което е
отменено Наказателно постановление №18-1253-001909/25.09.2018г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково.
Ищеца твърди, че с Наказателно
постановление №18-1253-001909/25.09.2018г., издадено от Началник група в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, на основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП
му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на основание чл.183,
ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на
10 лв. С
Решение №263/08.08.2019 г., постановено по АНД №649/2019 г. по описа на Районен
съд - Хасково, което е влязло в законна сила на 11.09.2019 г., горепосоченото
НП било отменено. В производството пред РС - Хасково, ищеца бил защитаван от
адвокат, на когото заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400.00
лв., съгласно сключен договор за правна защита и съдействие. Счита, че са
налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника на основание
чл.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от него имуществени вреди в
размер на 400.00лв., представляващи платена сума за адвокатско възнаграждение
по воденото от него дело, касаещо незаконосъобразността на отмененото по
съответния ред НП. Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ОДМВР
Хасково, да заплати сумата от 400.00 лв., ведно със законната лихва , считано
от влизане в сила на съдебното решение – 11.09.2019г. до нейното окончателно
изплащане. В съдебно заседание ищеца се представлява от
процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба така както
е предявена и моли съда да уважи предявения с нея иск, като претендира за
присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът Областна дирекция на МВР –
Хасково, редовно призован за съдебно заседание, не изпраща представител. По
делото в депозирания отговор на исковата молба от процесуалния му представител
юрисконсулт С. се изразява становище за неоснователност и недоказаност на
исковата претенция по основание и размер. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение като във въззивното производство, така и в
настоящото производство. При отхвърляне на иска претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Заключението на прокурора е, че исковата
претенция е доказана по основание и размер, поради което предлага да бъде
уважена. По отношение размера на иска счита за основателно възражението на
ответника за прекомерност.
Административен съд Хасково,
като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №263 от 08.08.2019 г.,
постановено по АНД № 649/2019 г., по описа на Районен съд - Свиленград, влязло
в сила на 11.09.2019 г., е отменено Наказателно постановление
№18-1253-001909/25.09.2019г., издадено от Началник група в сектор „Пътна
полиция“ към ОДМВР – Хасково, с което на В.Н.Н., на основание чл.179, ал.2,
предл.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 10 лв.
РУ-Свиленград към ОДМВР – Хасково, с което
на А. Д. Г., на основание чл.180, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП е наложено наказание
„глоба“ в размер на 20 лева. Видно от АНД №649/2019
г. по описа на РС - Хасково, приложено като доказателство по делото, в
съдебното производство по обжалване на НП ищецът е бил представляван от адвокат
Ч.,***, упълномощен с пълномощно – л.14 от АНД №649/2019 г. по описа на РС –
Хасково, като представителството на адв. Ч. се е изразявало в подаване на жалба
и писмена молба по делото с направени доказателствени искания, както и
явяването му в открито съдебно заседание. За процесуалното представителство по
делото ищецът е платил договорен хонорар в размер на 400 лева, която сума е получена
от адвоката в брой на 22.05.2019г., видно от отразеното в Договора за правна
защита и съдействие – л.14 от въззивното дело.
При така установената фактическа
обстановка и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни
изводи:
На първо място следва да бъде съобразено
Тълкувателно постановление № 2/2014 от 19 май 2015 год. по тълкувателно дело №
2 по описа за 2014 г. на ВКС, Общото събрание на Гражданска колегия на ВКС и
Първа и Втора колегия на ВАС.
Според мотивите изложени в посоченото ТП,
дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна
дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор,
възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно
производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е
свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент
от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява
санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна
дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани
според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна
/изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически
метод, въз основа на законово предоставена административно наказателна
компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената
дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен
акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на
дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия
или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание
разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й
поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране
на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на
отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател.
Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на
иска за вреди по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от
административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда
наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна
дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени
задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово
предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Законодателят не предвижда ред за присъждане на разноски в производствата по
ЗАНН. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди,
настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или
бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за
обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на
разглеждане по същия ред.
При
това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления
съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при
преценка основателността на
предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно
основание чл. 1, ал.
1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК,
отмененото като незаконосъобразно НП следва да се преценява като отменен
незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или
длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Както е прието в
ТП, макар наказателното постановление, с което се налага административно
наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК,
определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е
обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява
властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.
На следващо място следва да бъде съобразено
и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на Върховен
административен съд, според което при предявени пред административните съдилища
искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в
производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и
непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон.
Изложеното до тук съотнесено към конкретиката
на настоящия казус налага да се приеме следното:
Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК
исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за
неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява,
че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
За да възникне правото на иск за
обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно
определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или
неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно
лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или
бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност;
пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието
или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е
административният акт да бъде отменен по съответния ред. В този смисъл
предявеният от ищеца иск се явява допустим, доколкото няма спор, че №18-1253-001909/25.09.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, е отменено по съответния ред.
От материалите по приложеното АНД №649 по
описа за 2019 г. на РС - Хасково и според констатациите на решаващия съд
изложени в отменителното решение, Наказателно постановление №18-1253-001909/25.09.2019г.
на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, е издадено при допуснато от наказващия орган нарушение на
процесуалните правила при издаването му, поради което същото се явява
незаконосъобразно. Решението на съда е влязло в сила на 11.09.2019 г.,
т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на
ответника, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.
Тук именно следва да се посочи, че според
чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на
обезщетяване, този закон не се прилага. Тази разпоредба обаче, е неприложима
към настоящия случай, тъй като не е налице специален закон, който да предвижда
обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита
в рамките на воденото административнонаказателно производство. С плащането на
уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която
е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП, тъй като същият е
упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в
административнонаказателния процес. Освен това нито ЗАНН / към момента на
постановяване на въззивното решение, както и към момента на депозиране на
исковата молба/, нито субсидиарно приложимият НПК, предвиждат ред, по който
направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена
адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че
издаденият срещу него акт (НП ) бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо
повече в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на
ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища
не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно,
тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на
административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг
правен способ да претендира същите, освен по исков ред. Като тук отново се
прави уточнението, че гореизложените мотиви са приложими за заварените случаи
преди изменението на разпоредбата на чл.63 от ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г. и създаването на три нови алинеи
уреждащи вече въпроса за разноските във въззивното производство.
Няма съмнение и спор, че от издаването на
обсъждания противоправен акт, за ищеца са настъпили имуществени вреди,
изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалване на процесното НП. В
случая ищецът, не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не
би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята
административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило закона при
издаване на НП. Налице е пряка и непосредствена
причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда,
поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените
му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.
По изложените съображения,
Административен съд – Хасково намира, че са доказани всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи
платените от него разноски за адвокат по делото, в което е отменено като
незаконосъобразно НП.
Относно размера на исковата претенция следва
да бъде посочено, че в производствата за обезщетения по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
тъй като са искови и се развиват по правилата на ГПК, в тях страните могат да представят всички относими доказателства в подкрепа на
твърденията си, да навеждат всякакви доводи и възражения в тяхна защита, респ.
да се защитават с всички допустими от закона средства. Институтът на
обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване. Съобразявайки своевременно направеното
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар - още с отговора на
исковата молба, както и спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността,
съдът определя размера на обезщетението на претърпените от ищеца имуществени
вреди от незаконосъобразното НП, с оглед критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Т.е. обезщетението на имуществените
вреди следва да е в "обоснован и справедлив" размер и да е съразмерен
на извършената правна защита и съдействие, съответно да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите, на
която и да е от страните в производството. Разноските, които не представляват
необходим и разумен разход за адвокатска защита, от която субектът се нуждае,
за да защити ефективно и пълно засегнатите от незаконна административна дейност
свои права и интереси, не могат да се характеризират като причинена имуществена
вреда по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ (в този смисъл е Решение № 5174 от 25.04.2017 година, постановено по адм.
дело № 3948/2016 година на Върховния административен съд, III отделение).
Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата размерът на възнаграждението се определя
в договор между адвоката и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован и не може да бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия
адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че за една инстанция за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по - малко от 300 лева. При така изложените съображения и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, следва, че минималното възнаграждение за оказаната
на ищеца адвокатска защита по а.н.д. № 649/2019 година по описа на Районен съд
Хасково следва да е в размер на 300 лева, тъй като наложеното административно
наказание с издаденото наказателно постановление е глоба в размер на общо 210
лева и делото не представлява фактическа и правна сложност. При тези
обстоятелства се налага извод, че са налице предвидените в чл. 78, ал. 5 от ГПК предпоставки за частично намаляване до минималния размер на претендираната
вреда, претърпяна от ищеца при първоинстанционното съдебно производство,
съобразено с Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В този смисъл заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева е прекомерно, поради което следва да бъде
намалено на 300 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Въз основа на изложеното настоящия съдебен
състав приема, че предявеният иск е частично основателен, като ответника следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 300 лева, представляваща
обезщетение на причинена имуществена вреда от незаконосъобразното НП №18-1253-001909/25.09.2019г.,
издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково, като за разликата до пълния претендиран размер от 400 лева бъде отхвърлен като неоснователен. При този
изход на спора основателна е и претенцията за заплащане на законната лихва
върху сумата от 300 лева, считано от 11.09.2019г. -
датата на влизане в сила на решението, с което е отменено процесното
наказателно постановление, до нейното окончателно изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ искането на ищеца за присъждане на направените съдебни разноски за настоящото
производство следва да се уважи в
поискания размер от 310 лева, включващи и платената държавна такса в размер на
10 лв., като в случая същите са в
предвидения в наредбата минимален размер и по отношение на тях не е налице
основание за намаляването им.
Неоснователно е искането на ответника, за
присъждане на разноски. В хода на това съдебно производство ответникът е
депозирал единствено отговор на исковата молба, подписан от юрисконсулт. В
проведеното единствено съдебно заседание ответникът не е бил представляван от юрисконсулт, поради което разноски за
юрисконсултско възнаграждение не са дължими.
Така мотивиран и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, вр. чл. 203, ал.1 от АПК и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, Административен съд Хасково
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Хасково, с адрес гр.Х., бул. “Б.” №… да заплати на В.Н.Н.,*** сумата от 300
/ триста / лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно Наказателно постановление
№18-1253-001909/25.09.2018г., издадено от Началник група в сектор „ПП“ към
ОДМВР – Хасково, отменено с влязло в сила решение
№263 от 08.08.2019 г. по АНД №649/2019 г., по описа на Районен съд - Хасково,
изразяващи се в заплатени съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в
съдебното производство по обжалване на наказателното постановление, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила
на решението на районния съд – 11.09.2019 г. до окончателното ѝ
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 300
(триста) лева до пълния предявен размер от 400 (четиристотин) лева, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Хасково, с
адрес гр. Х., бул. “Б.” №… да
заплати на В.Н.Н., ЕГН **********,***-.., деловодни разноски в размер на 310.00
лв. /триста и десет лева/, от които държавна такса – 10.00 лв. и адвокатско
възнаграждение – 300.00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14
- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане преписи от същото.
СЪДИЯ: