№ 8040
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА
СТАВРУ
при участието на секретаря ДОБРОМИРА СТ. ЗДРАВКОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
Гражданско дело № 20211110141196 по описа за 2021 година
Ищецът „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. София, ул. Ястребец № 23Б, е предявил искове за признаване за установено, че
ответниците М. В. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет.
8, ап. 22, и Т. ИВ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет.
8, ап. 22, дължат солидарно следните суми: 1186,36 лв., цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 1.5.2017 г. до 30.4.2019 г. ведно със законна лихва от
10.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 273,46 лв. за периода
от 15.9.2018 г. до 24.2.2021 г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 14095/21 г. на СРС. Поддържа, че ответниците са потребители
на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот – апартамент № 22 в
гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет. 8. Твърди да е налице облигационно отношение,
възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ, обвързват потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия /ТЕ/, чиято цена не е платена от тях.
Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
стойността на ТЕ в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет
страницата на продавача, а забавата настъпва в 45-дневен срок от публикуването на общата
фактура на страницата. Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия с фирма „ПМУ Инженеринг“ ООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
1
дялово разпределение. Сочи, че подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, но длъжниците възразили срещу издадената заповед, което обуславя
интереса от търсената с иска защита. Моли да се установят вземанията му за главница и
лихва. Претендира разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, в който оспорват исковете.
Оспорват да са клиенти на ТЕ, тъй като не са собственици на имота. Оспорват доставката на
ТЕ в претендираните количества и стойност, тъй като имотът не е бил топлоснабден.
Оспорват дължимостта на лихвата за забава. Релевират възражение за давност. Молят за
отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца „ПМУ София“ ООД изразява становище, че не е
извършвало дяловото разпределение в имота през процесния период.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и
чл. 86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича
от установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150, ал. 1 и ал. 2 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата
на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия,
без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е взето решение на
Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа,
за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая от събраните по делото доказателства се установява, че за процесния период
страните са се намирали в облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия
относно топлоснабдения имот, тъй като ищецът е доставял топлинна енергия в сградата, в
която ответниците са били съсобственици на апартамент - № 22 в гр. София, ж.к. Илинден,
бл. 132, вх. А, ет. 8. В тази насока са приложените по делото нотариален акт за продажба на
имота от 23.12.2020 г., с който Т.И. и М.И. продават собствения си недвижим имот,
2
придобит по време на брака им и представляващ съпружеска имуществена общност, писмо
от Столична община, район Илинден, от което е видно, че имотът е закупен на 20.3.1985 г.
Следователно през процесния период 05.2017 г.-04.2019 г. ответниците са били собственици
на имота в режим на СИО. В това си качество те са били страна по правоотношението с
ищеца по продажба на топлинна енергия за процесния период и е следвало да заплащат
цената на доставената ТЕ. Не се установяват предпоставките за приложение на
презумпцията по чл. 32, ал.2 СК, тъй като няма данни по делото имотът да се е ползвал като
семейно жилище и задълженията във връзка с него да са били за нужди на семейството. В
този смисъл ответниците отговарят за задълженията по равно.
За установяване на доставената топлинна енергия в имота са приети изравнителни сметки,
формуляри за отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, както и заключение
на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвено. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че през
процесния период в сградата, в която се намира имотът на ответниците, е доставяна и
начислена топлоенергия, като при отчитането и разпределението й са спазени разпоредбите
на ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. В сградата е въведена система за дялово
разпределение на топлинна енергия и избрано дружество по реда на чл. 139б ЗЕ, което да
извършва дяловото разпределение. Според заключението на СТЕ, реален отчет е извършен
от фирма „ПМУ Инженеринг“ ООД, като са издадени изравнителни сметки. В имота има 4
отоплителни тела и са монтирани 4 топлоразпределителя. Ползва се топла вода, разходът за
която се отчита по показанията на водомер за топла вода. За процесния период фирмата за
ДР е отчитала уредите в имота с изключение на уред № 9777 за периода 2017-2018 г., когато
уредът е със счупен корпус и не може да се отчете. За периода 2017-2018 г. е изчислен
служебен разход на максимална мощност за това отоплително тяло /съгласно чл. 61 от
наредбата/. За останалите отоплителни тела и за следващия отчетен период отчетите са
коректно попълнени и отразени в изравнителните сметки. За имота е начислена и
топлоенергия отдадена от сградната инсталация. Топлинната енергия за сградната
инсталация в СЕС е разпределена между всички потребители пропорционално на
отопляемия им обем по проект, съгласно ЗЕ и Наредба № 16-334. Не се твърди и доказа от
ответниците да са заявили рекламации до продавача или срещу извършеното дялово
разпределение в установените срокове /към ФДР/. Следователно, през процесния период, в
имота е била ползвана топлинна енергия, като съгласно заключението на вещото лице по
СТЕ, стойността й възлиза на 1186.36 лв.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца за топлинна енергия, което е частично основателно. Задълженията за
плащане на месечните вноски за топлинна енергия имат самостоятелен характер и не
зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са периодични и за тях се прилага
тригодишната давност, т.е. те се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от
настъпване на изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г.
Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-
3
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Т.е. тогава настъпва
изискуемостта им и започва да тече давността за събирането им. След като заявлението по
чл. 410 ГПК е подадено на 10.3.2021 г. /от когато се считат предявени и исковете/, всички
вземания, чиято изискуемост е настъпила до 15.2.2018 г., са погасени по давност и не могат
да бъдат удовлетворени по принудителен ред, тъй като не са упражнени в тригодишния
давностен срок. Ето защо като погасен по давност следва да се отхвърли иска за топлинна
енергия доставена до 31.12.2017 г. Дължима остава цената на ТЕ доставена в периода
1.1.2018 г.-30.4.2019 г., на стойност 367.04 лв., от която всеки ответник дължи по 183.52 лв.
Относно иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на този иск предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи условия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а лихва за забава се начислява върху сумата по общата фактура
след изтичане на 45-дневен срок от периода, за който се отнася. С оглед установената
дължимост на главното задължение и настъпилия съобразно определения в общите условия
падеж на задължението за заплащане на цената на потребената топлинна енергия за
съответния отчетен период, ответниците са изпаднали в забава и без да е необходима
покана. В полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за забава, което върху
дължимата е непогасена по давност главница и за периода от 15.9.2018 г. до 24.3.2021 г.
възлиза на 84.60 лв., от които всеки ответник дължи по ½.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от
исковете и от направени разноски за държавна такса 29.20 лв., 250 лв. депозит в.л. и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, дължими са 117.32 лв. За заповедното производство
следва да се присъдят общо 24.50 лв. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, право на разноски има
ответницата Т.И., съразмерно с отхвърлената част от исковете срещу нея, тъй като само за
нея са представени своевременно /преди приключване на устните състезания/ доказателства
за извършването на такива, а именно за платено адвокатско възнаграждение, като от 250 лв.,
дължими са 211.33 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът М. В. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет.
8, ап. 22, дължи сумата от 183.52 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
4
периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 42.30 лв. мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 24.2.2021
г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
14095/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимостта на сумите за
топлинна енергия за разликата над 183.52 лв. до 1186.36 лв. и за периода 1.5.2017 г.
-31.12.2017 г. и за лихва за забава над 42.30 лв. до 273.46 лв. при условията на солидарност с
другия ответник.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че
ответникът Т. ИВ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет.
8, ап. 22, дължи сумата от 183.52 лв. цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 1.1.2018 г. до 30.4.2019 г., ведно със законна лихва от 10.3.2021 г. до изплащане
на вземането, и сумата от 42.30 лв. мораторна лихва за периода от 15.9.2018 г. до 24.2.2021
г., присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
14095/21 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване дължимостта на сумите за
топлинна енергия за разликата над 183.52 лв. до 1186.36 лв. и за периода 1.5.2017 г.
-31.12.2017 г. и за лихва за забава над 42.30 лв. до 273.46 лв. при условията на солидарност с
другия ответник.
ОСЪЖДА М. В. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А,
ет. 8, ап. 22, да заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 58.66 лв. разноски в исковото производство и сумата от 12.25 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА Т. ИВ. ИЛ., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А,
ет. 8, ап. 22, да заплати в полза на „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
от 58.66 лв. разноски в исковото производство и сумата от 12.25 лв. разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Ястребец № 23Б, да заплати в полза на Т. ИВ. ИЛ., ЕГН
**********, с адрес гр. София, ж.к. Илинден, бл. 132, вх. А, ет. 8, ап. 22, на основание чл.
78, ал.3 ГПК, сумата от 211.33 лв. разноски по делото.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „ПМУ
София“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6