РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Карлово, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. Иванов
при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело №
20245320100573 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание
чл.422 ГПК, във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД, предявени от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган
Цанков“ № 37, представляван от Н. Х. Б. – *****************, С. А. П. -
******, Ч. Г. З. – ******, Р. И. Б. – ******, чрез юрк. Е. Г. против Н. В. Й., ЕГН
**********, с настоящ адрес: град ***, обл. ***, ул. „***“ № ***.
В исковата молба се твърди, че на основание Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 008CC-R-001013/25.06.2012 г.
/наричан по-долу „Договора за кредит“/, сключен между „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, като кредитор и
кредитополучателя Н. В. Й., банката е предоставила на кредитополучателя
банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на
2500.00 (две хиляди и петстотин) лева. Предоставеният банков кредит е
усвояван по банкова сметка с IBAN: *********************, открита на
името на кредитополучателя в банката.
Твърди се, че изцяло усвоеният банков кредит, е усвояван многократно
по посочената банкова сметка в периода 05.07.2012 – 09.10.2018 г.
1
Считано от 19.10.2020 г., кредитът бил в просрочие, т. е. общо 1628 дни
към 14.09.2023 г., включително. Поради неплащане в срок на задълженията по
Договора за кредит, на основание Раздел XIII, т. 13.1., във връзка с т. 13.1.1. от
Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД за предоставяне на
банков кредит-овърдрафт по разплащателна картова сметка, приложими към
Договора за кредит („Общите условия“), банката връчила чрез *** С. Г. per. №
825 с район на действие - ОС гр. П., покана от 28.03.2023 г. „Първа
инвестиционна банка“ АД уведомила и поканила ответницата в 7 (седем)
дневен срок от получаването й доброволно да погаси всички просрочени
задължения в пълен размер. Поканата била връчена на адресата на 10.05.2023
г. Срокът изтекъл, но до настоящия момент задълженията не били погасени.
Банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от
04.09.2023 г.
Към 14.09.2023 г., включително, дългът на кредитополучателя бил в общ
размер на 4733.12 лева (четири хиляди седемстотин и тридесет и три лева и 12
стотинки). Кредитополучателят не обслужвал кредита, не изпълнявал своите
задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга.
Предвид изложеното и с оглед бездействието на ответницата, банката
подала заявление по реда на чл. 417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение срещу длъжника. В полза на „Първа инвестиционна
банка“ АД била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 1695/2023 г. по описа на PC К., а срещу
кредитополучателя Н. Й. било образувано изпълнително дело №
20238250400809 по описа на ***С. Г..
Срещу заповедта в срок постъпило възражение от длъжника, което
обуславяло правния интерес на кредитора да предяви настоящия
установителен иск за вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи следните суми, за които по ч. гр. д.
№1695/2023 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, а именно:
- сумата от 2500.00 лв., представляваща непогасена главница по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №
008СС-R-001013/ 25.06.2012 г.;
- сумата от 1881.67 лв., представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание т.8 от Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до
03.09.2023г., включително;
- сумата от 277.78 лв., представляваща просрочена наказателна лихва,
2
дължима на основание т.9 от Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до
03.09.2023г., включително;
- сумата от 13.67 лв., представляваща законна лихва, начислена от датата
на предсрочна изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до
14.09.2023г., включително;
- сумата от 60.00 лв., представляваща разноски за връчване на покана за
предсрочна изискуемост на кредита;
- ВЕДНО със законната лихва, считано от 15.09.2023г. до окончателното
плащане на вземането.
Претендират се направените разноски по делото, включително и тези в
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответницата, представлявана от адв. П. П.,
оспорва иска.
Твърди, че представените с исковата молба Договор за кредит и Общи
условия на „Първа инвестиционна банка“ АД са нищожни, неавтентични и
неверни. Н. В. Й. не била сключвала гореописания Договор за кредит, както и
Общите условия на „Първа инвестиционна банка“ АД. Представените от
ищеца документи били неавтентични – подправени, материализираното в тях
изявление, че Н. В. Й. е сключила гореописания Договор за кредит не било
направено от лицето, посочено като получател на кредита. Оспорва
автентичността на подписа и ръкописното изписване на имената на
получателя на кредит. Категорично заявява, че подписът върху приложените
по делото Договор за кредит и Общи условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД не е на Н. В. Й.. Тя не била лицето, което е посочено като автор на
подписите, не била лицето, което в действителност е положило подписите под
двата документа. Оспорва автентичността и верността на представените от
ищеца Договор за кредит и Общи условия на „Първа инвестиционна банка“
АД.
С оглед липсата на сключен между ищеца и ответника в настоящото
производство договор за кредит, съответно – липсата на усвояване на кредита
от ответника, то за Н. В. Й. не били възниквали каквито и да било задължения
към „Първа инвестиционна банка“ АД, а оттук – не било налице и твърдяното
неизпълнение от страна на ответника.
С оглед гореизложеното, моли съда да отхвърли иска и да приеме че
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит/овърдрафт/ по разплащателна сметка №
008CC-R-001013/25.06.2012 г. и Общите условия на „Първа инвестиционна
банка“ АД са нищожни, поради липса на съгласие от страна на ответницата да
ги сключи. Претендира разноски.
3
От събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
От приложеното по делото ч. гр. д. № 1695/2023 г. на РС Карлово е
видно, че по заявление на „Първа инвестиционна банка“ АД от 15.09.2023 г.,
срещу Н. В. Й. е била издадена Заповед № 908/21.09.2023 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 ГПК, за следните
суми: 2500.00 лв. – непогасена главница по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № 008СС-R-001013/ 25.06.2012
г.; 1881.67 лв. –непогасена договорна лихва, дължима на основание т.8 от
Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до 03.09.2023г., включително;
277.78 лв. – просрочена наказателна лихва, дължима на основание т.9 от
Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до 03.09.2023г., включително;
13.67 лв. – законна лихва, начислена от датата на предсрочна изискуемост на
кредита за периода от 04.09.2023 г. до 14.09.2023г., включително; 60.00 лв. –
разноски за връчване на покана за предсрочна изискуемост на кредита, ведно
със законната лихва, считано от 15.09.2023 г. до окончателното плащане на
вземането, както и направените в заповедното производство разноски, от
които 94.66 лв. – заплатена държавна такса и 50. лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
В заповедта е посочено, че вземането произтича извлечение от
счетоводните книги на банката по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 008СС-R-001013/ 25.06.2012 г.
Срещу връчената заповед ответницата (тогава длъжник) е подала
възражение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, поради което съдът на осн. чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК е дал указания на ищцовото дружество (тогава заявител) да
представи доказателства за предявен в едномесечен срок от съобщението иск
срещу нея. Искът е предявен в срока по чл.415, ал.4 ГПК и е допустим.
С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на
вземането. В това исково производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който от своя страна следва да
докаже, че е погасил задълженията си към ищеца или не ги дължи на друго
основание. С оглед релевираните в подкрепа на иска твърдения и направените
от ответника възражения, спорният по делото въпрос касае валидността на
сключения между страните договор за издаване на кредитна карта, чрез
използването на която картодържателят усвоява отпуснатия от банката кредит
в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен,
4
възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на
волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и
задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при
сключването на договора.
По искане на ответницата е открито производство по чл.193 от ГПК по
оспорване истинността на процесния Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 008СС-R-001013/ 25.06.2012 г., Общи
условия на Банката /неразделна част от Договора/ и Искане за кредитна карта
от 08.06.2012 г. Оспорва се автентичността на ръкописният почерк и
положените подписи в посочените документи, като се твърди, че не са
изпълнени от Н. В. Й.. От изготвената съдебно-почеркова експертиза на
вещото лице М. С. се установява, че в договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредит лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка № 008CC-R- 001013/25.06.2012 г., Общи
условия на Банката и Искане за кредитна карта от 08.06.2012 г. няма
ръкописен текст, който да е изпълнен от ответницата Н. В. Й.. Подписите от
името на Н. Й., положени за „Титуляр“ са изпълнени от нея. Сравнителен
материал от ответницата не е бил снет за нуждите на експертното изследване,
тъй като същата не се е намирала в страната. За сравнителен материал при
изготвяне на експертизата вещото лице е посочило, че е използвало образци
от подписа на Н. В. Й. в заявления за издаване на БДС. В проведеното открито
съдебно заседание пълномощникът на ответницата – адв. П., оспорва
експертизата и навежда твърдение, че подписите в документите са положени
от сестрата на Н. Й.. На поставен в тази връзка въпрос вещото лице С. е
отговорило, че при родствена връзка между две лица – в случая сестри,
хипотетично е възможно да е налице сходство в подписите им.
По искане на ответната страна съдът е допуснал допълнителна съдебно-
почеркова експертиза, която да изпълни същата задача, но като се ползва и
допълнителен сравнителен материал – експериментални образци от подписа и
почерка на Н. В. Й., снети в съдебно заседание от 05.12.2024 г.; пълномощно
от Н. В. Й. в полза на адвокат П. Й. П.; Заявления за издаване на документи за
самоличност на български граждани с № 605-4972/25.04.2012г. и 601-
13239/06.07.2017г., подадени от Н. В. Й.; Заявления за издаване на документи
за самоличност на ******с № 605-2589/03.06.2015г., 605-1353/30.03.2016 и
31386/22.11.2021г., подадени от А. В. Й.. От заключението на вещото лице Д.
К. се установява, че подписите, положени от името на Н. В. Й. в Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на Кредитна карта по разплащателна, сметка № 008CC-R-001013/25.06.2012г.
и в Искане за издаване на кредитна карта от 08.06.2012г., не са изпълнени от
5
нея. Подписът, положени в графа „За Титуляря“ в Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитна
карта по разплащателна сметка № 008CC-R-001013/25.06.2012г., над имената
„Н. В. Й.“, е изпълнен от А. В. Й.. Ръкописният текст в Искане за издаване на
кредитна карта от 08.06.2012г., не е изпълнен от Н. В. Й..
Съдът, изцяло кредитира заключението на допълнителната съдебно-
почеркова експертиза, тъй като същото е обективно, компетентно изготвено,
обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност. Заключението на
първоначалната експертиза, макар и да е достигнало до различни изводи, не се
конкурира със заключението на допълнителната експертиза, тъй като самото
вещо лице С. посочва при изслушването му, че поради липса на
експериментални образци от подписа и почерка на Н. В. Й., има вероятност
подписите в оспорените документи да са изпълнени от друго лице. Тази
вероятност след изготвяне на обективното и пълно заключение на
допълнителната експертиза е преодоляна, като е осигурен необходимият
сравнителен материал.
При така установеното от допълнителната експертиза, съдът признава
оспорването за доказано и следва да изключи от доказателствата по делото
процесния Договор, Общи условия на Банката и Искане за кредитна карта от
08.06.2012 г.
Съобразно разпредЕ.та доказателствена тежест, за уважаването на
предявения иск ищецът е следвало да установи при условията на пълно и
главно доказване наличие на валидно облигационно отношение с ответницата.
По делото се доказа по категоричен начин, че Н. В. Й. не е страна по
процесния Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на Кредитен лимит от 25.06.2012 г., което обосновава
извод, че в полза на банката не е възникнало вземане срещу нея за връщане на
дължимите суми на това договорно основание.
С оглед изложеното, искът се явява неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на осн. чл.78, ал.3 на ответницата следва да се
присъдят разноските по делото. Срещу адвокатския хонорар от 1800 лева на
адв. П. е направено възражение за прекомерност. Съдът намира възражението
за неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно трайната практика на ВКС, заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат се определя дали е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, като съдът, при
направено възражение от насрещната страна в срок, може да присъди по-
нисък размер на разноските в тази част, но не по-малко от минимално
6
определения размер съгласно чл. 36 от ЗАдв. Вземайки предвид предмета на
спора, обема на доказателствата, осъществената защита на ответницата и
извършените процесуални действия, продължителността на производството и
броя проведени съдебни заседания, настоящият съдебен състав не споделя
доводите на ищцовата страна за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Фактическата и правна сложност на делото е относително
висока, а възнаграждението на адв. П. П. съответства на законовите
изисквания за справедливост и обоснованост.
Общо дължимите от ищеца в полза на ответника разноски са в размер на
2450 лева, от които 1800 лева за адвокатско възнаграждение и 650 лева за
вещите лица по изготвените съдебно-почеркови експертизи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков“ № 37, представляван
от Н. Х. Б. – *******, С. А. П. - ****, Ч. Г. З. – *****, Р. И. Б.– ******, против
Н. В. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес: град ***, обл. ***, ул. „***“ №
*** иск за признаване на установено, че Н. В. Й., ЕГН ********** дължи на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК ********* следните суми,
за които по ч. гр. д. №1695/2023 г. по описа на РС Карлово е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК,
а именно:
- сумата от 2500.00 лв., представляваща непогасена главница по Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №
008СС-R-001013/ 25.06.2012 г.;
- сумата от 1881.67 лв., представляваща непогасена договорна лихва,
дължима на основание т.8 от Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до
03.09.2023г., включително;
- сумата от 277.78 лв., представляваща просрочена наказателна лихва,
дължима на основание т.9 от Договора за кредит, за периода от 19.10.2020 г. до
03.09.2023г., включително;
- сумата от 13.67 лв., представляваща законна лихва, начислена от датата
на предсрочна изискуемост на кредита за периода от 04.09.2023 г. до
14.09.2023г., включително;
- сумата от 60.00 лв., представляваща разноски за връчване на покана за
7
предсрочна изискуемост на кредита;
- ВЕДНО със законната лихва, считано от 15.09.2023г. до окончателното
плащане на вземането.
ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Драган Цанков“ № 37,
представляван от Н. Х. Б. – ***********, С. А. П. - ******, Ч. Г. З. – ******,
Р. И. Б.– ********, да заплати на Н. В. Й., ЕГН **********, с настоящ адрес:
град ***, обл. ***, ул. „***“ № ***разноските по делото в размер на общо
2450 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
ЦЧ
8