Р Е Ш Е Н
И Е №................
град Свиленград,07.02.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на шести
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Добринка Кирева
при секретаря Татяна Терзиева , като разгледа докладваното от Председателя Административно -
наказателно дело №798 по описа за 2019
година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №2984/2019
от 01.10.2019 година на и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска” към Агенция Митници, с което на М.А. /M.A./, роден на ***г., живущ в Германия,
за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с
чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 000,00 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни
накити подробно описани с общо нетно тегло от 399,65грама с проба 916 на обща стойност
29 991,90лева и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е
постановено задържане на сумата в размер на 1000лева за обезпечаване на глобата
по пункт 2-ри от НП от задържаната
сума от М.А. /M.A./ в
размер на 515евро с разписка №0157646/31.07.2019г.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателят М.А. /M.A./, поради чрез пълномощника си
адв.Г.А. обжалва същото в законнопредвидения срок. Твърди се в жалбата,че
обжалваното наказателно постановление било необосновано и неправилно,доколкото
златните накити не били на жалбоподателят,а на неговата съпруга и дъщерите
му,поради което моли съда да постанови решение,с което да отмени атакуваното НП като незаконносъобразно и
неправилно.
В съдебната фаза
жалбоподателят редовно призован не се явява,за него се явява адв.А.,който поддържа жалбата по изложените в
нея доводи.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна
Морска” към Агенция Митници изпраща представител, който оспорва жалбата , счита
издаденото НП за законносъобразно ,както
и че липсват допуснати процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да
бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите
писмени доказателства по делото, както и от свидетелските показания на св. Н.С.Ч.
и Б.Й.Б. се установява,че на 31.07.2019г.около
16.00 часа на МП "Капитан Андреево"
на трасе "Входящи леки автомобили и автобуси" на линията на
митническа проверка пристигнал лек автомобил,марка Фолксваген на път от
Р.Турция за Германия ,управляван от жалбоподателя ,като автомобила пътували и неговото семейство.
Преди започване
на митническата проверка , митническият
служител св. Н.С.Ч. в присъствието на колегата
му св. Б.Й.Б. поканил устно
жалбподателя и другите лица от лекият автомобил да декларират стоките, които
внасят в България в това число и валутни ценостти, но същите не декларирали
нищо.
На основание
чл.16,ал.1,т.1 от ЗМ митническите служител св. Н.С.Ч. и св. Б.Й.Б. извършили
митническа проверка на лекият автомобил
и багажа на пътниците при която открили в чекемдже зад шофьорската седалка на автомобила,
изделия от жълт метал,които митническите служители възприели че са собственост
на жалбоподателя.
На основание чл.16, ал.1. т.5 от ЗМ били поискани писмени
обяснения от жалбоподателя ,като същият в писмените си обяснения /надлежно преведени от турски на
български език/посочил,
че тези злата му били сватбен подарък.
Златните
накити били иззети от жалбоподателя за което действие били съставена разписка
№0157644 от 31.07.2019г. за задържаната стока от жълт метал и с приемо
предавателен протокол от 31.07.2019г. били предадени на отговорно лице в ТД
Южна Морска , а като обезпечение на евентуални вземания била задържана от
жалбоподателя сумата в размер на 515евро .
Направена била
експертиза на изделията открити и посочени като собствени в лекият автомобил на
жалбоподателя от
М.Г.Я.–
вещо лице, от която се установило, че изделията са от злато,
проба 916 с общо нетно
тегло 399,65грама
на обща стойност 29 991,90
лв. при 76,00лв.
за 1 грам злато и респективно 74лева за грам за монетите без накрайници.
За извършената проверка бил съставен Протокол за извършена митническа
проверка №032807/31.07.2019г., който бил подписан от св. Н.С.Ч. и от жалбоподателя,като последният не е вписал
възражения по проверката на колата.
На основание чл.18,ал.10 от ВЗ бил съставен съставен в присъствието на жалбоподателя и връчен лично
Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) №2021 от 31.07.2019г.,надлежно
преведен от български на турски език от преводача св.Милена Стамболиева,за
което същата е положила подпис.В АУАН
жалбоподателят не е вписал възражения
по него.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок
не е подадено писменно възражение от страна на жалбоподателя .
Издадено
е обжалваното НП №2984/2019 от
01.10.2019 година на и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и
разследване Южна Морска” към Агенция Митници, с което на М.А. /M.A./, роден на ***г., живущ в
Германия, за нарушение на чл.18,ал.1 във
вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 000,00 лв. и са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни
накити подробно описани с общо нетно тегло от 399,65грама с проба 916 на обща стойност
29 991,90лева и на основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е
постановено задържане на сумата в размер на 1000лева за обезпечаване на глобата
по пункт 2-ри от НП от задържаната
сума от М.А. /M.A./ в размер
на 515евро с разписка №0157646/31.07.2019г.
Издаденото
НП е изпратено за надлежен превод на турски език на лицензиран превода .
Същото
,ведно с превода към него е изпратено за връчване на адреса на жалбоподателят в
Германия,като е редовно връчено на 15.11.2019година
на жалбоподателя, видно от приложеното по настоящото дело писмо от Български пощи до АНО на адреса на жалбоподателя в Германия/л.23 от
делото/.
Видно
от приетото като доказателство по делото Заповед №ЗМФ – 110 от 04.02.2019 година на Министъра
на финансите,
оправомощава митническите органи при осъществяване на граничен контрол да
съставят Актове за установените от тях нарушения по чл.18, ал.1 и ал.5 от ВЗ, а
директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на териториалните
дирекции към Агенция Митници
да издават НП въз основа на съставените от митническите органи Актове
за валутни нарушения.
Приложена е и Заповед №7382/02.08.2019г. на Директора на
Агенция Митници,видно от която Иван Добрев Пасков е назначен на длъжността и.д. началник на отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към Агенция Митници,считано
от 05.08.2019г. до 31.12.2019г.
Както в Акта, така и в
НП е прието за установено, че жалбоподателя
е извършил нарушение по чл.14а, ал.1 от ВЗ,
тъй като не е декларирал пренасяните
от него
изделия от злато пред
митническите органи. За това нарушение на основание чл.18, ал.1 от ВЗ на
нарушителя
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 000,00 лв. и на основание
чл.20, ал.1 от ВЗ е отнета в полза на Държавата недекларираната стока и е
задържана сумата в размер на 1000 лева /като част от задържаната сума в размер
на 515евро/за обезпечаване на административното наказание глоба.
В съдебно
заседание от страна на жалбоподателят се ангажират доказателства относно
обстоятелството,че през процесният ден с него са пътували съпругата му и децата
им,както и че същият бил дал на немски език обяснения,които не били приложени
по АНПр,ведно с надлежен превод на български език.
Така изложената
фактическа обстановка, която съдът прие за
установена се изведе въз основа на съвкупен анализ на доказателствения
материал събран в хода на настоящото производство, като същата изцяло
кореспондира с изложената в акта и
възприетата от АНО в НП. Както писмените, така и гласните доказателства /касателно
показанията на разпитаните митнически служители/не разкриват съществени
противоречия помежду, което дава основание на съда да ги кредитира за
достоверните, след съпоставка помежду им и със закона. Същите са относими към
релевантните по делото факти и по своя доказателствен ефект – преки
доказателства, първични, а не производни, формирани са, респ. съставени
непосредствено, въз основа на лични възприятия, като относно писмените
източници не констатираха и техни недостатъци от външна страна, в качеството им
на документ. Свидетелските показания на разпитаните по делото митнически
служители-св. Н.С.Ч. и Б.Й.Б. са напълно
безпротиворечиви, с еднопосочна насоченост и взаимно допълващи се – във взаимна
корелация и надграждане, изцяло кореспондират и се подкрепят от съдържанието на
писмените доказателствени средства, находящи се в преписката и приобщени по
надлежния процесуален ред в хода на съдебното дирене /чл.283 НПК,вр.чл.84 ЗАНН/. Те са логични, последователни и изчерпателни с ясна конкретика за
фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Поради това съдът възприема
изцяло за обективно верни показанията на св. Н.С.Ч. и Б.Й.Б. и ги кредитира с доверие,
считайки ги и добросъвестно дадени и непредубени.
С правна преценка
за достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, които
не се оспориха, от която и да е от страните в процеса.Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Личните обяснения на жалбоподателя, изготвени
в писмена форма, като документ с чуждо езично съдържание имат необходимия
превод на български език, поради което годността им на доказателствено
средство, по този признак, не подлежи на съмнение тъй като отговарят на
процесуалното изискване на чл.134
от НПК.
Тези представени
в съдебно заседание/писмени обяснения на немски език,ведно с превод на
български език/,с наведеното твърдение,че същите не са приложени по АНПр,съдът
не кредитира с доверие,тъй като не може да се установи по безспорен и
категоричен начин дали действително ,същите са написани през процесният ден и
дали са били представени на митническите органи,доколкото липсва входящ номер
на тях,поради което съдът не ги кредитира с доверие и не изгражда правни изводи
въз основа на тях.
Що се отнася до
представените копия от паспортите на семейството на жалбоподателят,следва да се
посочи,че и в самото НП е отбелязано изрично,че жалбоподателят е пътувал със
семайството си ,поради което същите се кредитират от съда.
С доверие се
възприе и заключението по извършената оценителна – ювелирна експертиза,
назначена във фазата развила се пред АНО. Въз основа на последната, се установяват вида и качеството на стоките
предмет на нарушението - изделия от благороден метал: злато, с установен
титър-проба, както и тяхната парична
равностойност – в общ размер 29 991,90лева.
Същата е приобщена към доказателствения материал, в хода на съдебното
производство, по съответния процесуален ред – чл.282 НПК, вр.чл.84 ЗАНН.
Експертизата е извършена от експерт
- специалист с необходимата
квалификация, обективира необходимите данни ползвани за оценката и фактически
констатации, липсват индиции за предубеденост, като същата и не се оспорва от
страните. Поради това и липсата на обратни доказателства, съдът я счита за
обоснована и правилна, независимо от резервите си по отношение на външната й
форма и реквизитите, начина на подреждане на изложението и изводите.
Материалната
компетентност на издателя на НП – и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване
и разследване Южна Морска” към Агенция Митници, не се
оспорва по делото, последната и се доказва от приетата по делото Заповед №ЗМФ – 110 от
04.02.2019 година на Министъра на финансите, с
която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е
делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ВЗ, в кръга от които изрично
визирана е и тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност –
обслужваната територия.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в
срока за обжалване и от легитимирано лице.
Преценена по
същество, същата е частично основателна.
Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. Следва да се отбележи, че актовете за установяване
на административно нарушение нямат обвързваща доказателствена сила, т. е.
посоченото в акта не се счита за доказано. Това произтича и от разпоредбата на
чл. 84 ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл. 14, ал. 2 НПК, обвиняемият
(в случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Това
означава, че в тежест на административно наказващия орган (по аргумент от чл.
84 ЗАНН, във връзка с чл. 83, ал. 1 НПК), тъй като именно той е субектът на
административно-наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (така и ППВС №
10/1973 г.). Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на
акта и издаването на наказателното постановление, както и сроковете за
реализиране на административно-наказателното преследване. В тази насока,
настоящият състав намира за необходимо да очертае разликата между
"неправилно" и "незаконосъобразно" НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл. 63 ЗАНН).
Съгласно чл. 18
ал. 10 от ВЗ , актовете за нарушения по чл. 18, ал. 1 - 6 ВЗ се съставят от
длъжностни лица, оправомощени от Министъра на финансите, а НП се издават от
Министъра на финансите или оправомощени от него длъжностни лица. В изпълнение
на това законово правомощие е издадената от МФ и приложена като доказателство
Заповед на министъра на финансите, с която именно митническите органи са
оправомощени да съставят актове за установени от тях определени валутни
нарушения - само такива по чл. 18, ал. 1 и ал. 5 ВЗ,
директорите,зам.директорите,началниците и т.н. на териториалните дирекции и
отдели към Агенция Митници да издават НП по посочените текстове. В настоящият
случай жалбоподателят е санкициониран за извършено нарушение по чл. 14а, ал. 1
от ВЗ , което се санкционира по реда на чл. 18, ал. 1 и ал.10 и чл.20
от ВЗ, т. е. именно митническите органи имат право да съставят акт за
констатиране на такова нарушение ,в тази връзка
съдът приема ,че Акта и НП са издадени от компетентни органи съгласно
чл.37, ал.1 от ЗАНН и чл.47, ал.1, б.”а”, вр.ал.2 от ЗАНН, във вр. чл.18,ал.10 от ВЗ.
При издаването на
Акта и Наказателното постановление са спазени предвидените от разпоредбите на
ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Настоящата
инстанция счита, че при издаване на наказателното постановление не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила. От описанието на нарушението в обстоятелствената
част на НП може да се направи извод, че е описано нарушение: внос на изделия от
благородни метали, без да са декларирани по съответния ред.
Така
описаното нарушение е съставомерно по чл.
14а, ал. 1 от ВЗ, поради което съдът счита, че наказателното
постановление съдържа задължителните по чл. 57 от ЗАНН реквизити и правото на
защита на наказаното лице да разбере за какво нарушение се наказва не е
ограничен.Посочено е ,че е нарушен състава на чл.14а ,ал.1 от ВЗ във вр.с чл.5,ал.1
и чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № № Н-1/ 01. 02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали,скъпоцени камъни и
изделия със тях и водене но митнически
регистри по чл.10а от ВЗ.
Описанието се
съдържа в цялата обстоятелствена част на наказателното постановление, където е
посочено, че наказаното лице при влизане от Турция в Р. България не е декларирало внасяните от него изделия от
злато по предвидения ред и е нарушило
чл.14а,ал.1 от ВЗ и от това описание на нарушението може да се направи извод,
че е описано нарушение - внос на изделия от благородни метали, без да са
декларирани по съответния ред.
От така
възприетата фактическа обстановка и съобразно събраните доказателства
коментирани по горе се установи по безспорен и категоричен начин ,че на 31.07.2019г
. на МП "Капитан Андреево" турският гражданин М.А. /M.A./, като не е декларирал златни
изделия при внос от Р.Турция е нарушил разпоредбите на чл.14а, ал.1 ВЗ във връзка с чл.5, ал.1 и
чл.9,ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-1/01.02.2012г., за пренасянето през границата
на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митнически регистри по чл.10а от Валутния закон,
с което е осъществила състава на нарушението по чл.18, ал.1
от Валутния закон,в подкрепа на който извод на съда са събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
Съгласно нормата
на чл. 14а, ал. 1 от Валутния закон - Пренасянето на благородни метали и
скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на страната за или от
трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи в случаите, по
реда и начина, определени с наредбата по чл. 14г./от
същия нормативен акт/.Декларирането е задължително в случаите на пренасяне на
такива стоки над законоустановения размер на безмитен внос, посочен в чл. 4 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г.При всички случаи при нарушение на чл. 14а, ал. 1 от
Валутния закон се носи административно-наказателна отговорност, на основание
чл. 18, ал. 1 от ВЗ, като санкцията е глоба в размер от 1 000 до 3 000 лева, а
ако нарушителят е юридическо лице или едноличен търговец, се налага имуществена
санкция в размер от 2 000 до 6 000 лева.
Безспорно се доказа,че златните накити са били
скрити в лекият автомобил управляван от жалбоподателя, в размер който безспорно надвишава допустимите по
закон прагове за пренасянето на които законодателят е предвидил да не се декларират,а именно за злато 60грама
/чл.4,т.2 от Наредбата-бижута и аксесоари от сплави на златото или платината
общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или платината /.Също така
безспорно се установи от свидетелските показания , че жалбодателя въпреки ,че е
бил поканен да декларира внасяните от него стоки и цености ,не е декларирал
внасяното от него количество златни накити,което впоследствие е било открито
при извършването на щателна митническа проверка.
Конкретното
правно предписание, респ. правило за поведение, дефинирано в диспозицията на
чл.5,ал.1 от Наредбата, е следното - „ пренасянето през границата на страната
на благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях над размерите
посочени в чл.4, както и…., за и от трета страна се декларира по реда на чл.9”.
Аналогично е изискването на чл.14а,ал.1 ВЗ, съгласно който пренасянето на
благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях през границата на
страната за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи
в случаите, по реда и начина, определени с наредбата. По аргумент за обратното от чл.14б от ВЗ,
трета страна е всяка Държава, която не е член на ЕС. Т.е. налице е правнорегламентирано задължение
за попълване и представяне пред митническите органи на писмена декларация –
валутна, митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на
страната изделия от благородни метали, в частност злато над 60 грама, от трета
страна. Неизпълнението на задължението
за деклариране на носени валутни ценности – във форма на изделия от благородни
метали,вкл.и бижута в наличност, над указаните размери - освободени от митнически
контрол, съставлява административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато
правилна правна квалификация е дал и АНО. За съставомерността на деянието
достатъчно е неизпълнението на задължението за деклариране, в надлежната форма
–писмена, с декларация по утвърдения образец- валутна митническа декларация.
В тази връзка
следва да се посочи ,че съгласно ал.2 на чл.14а от ВЗ задължението за деклариране по ал. 1 се
смята за неизпълнено при отказ за деклариране или ако декларираната информация
е невярна или непълна.Такъв отказ съгласно предложение първо на ал.2 на
посочения текст е налице ,когато декларатора заяви ,че няма стоки за
деклариране ,което жалбоподателя
безспорно е извършил с факта на потвърждаване пред проверяващия митнически
служител,че не внася в страната стоки ,
валути и цености над законнопредвидените и респективно няма какво да декларира.
Свободно, без писмено деклариране, местните и чуждестранните лица могат
да изнасят и внасят епизодично за лично и семейно ползване благородни метали и
скъпоценни камъни в необработен, полуобработен и обработен вид, както и изделия
със и от благородни метали и скъпоценни камъни, но до следните размери отнасящи
се до извършеното нарушение визирано в чл.4,т.2 от горецитираната Наредба: бижута и аксесоари от сплави на
златото или платината общо до 60 грама без оглед на съдържанието на златото или
платината. При
износа и вноса на благородни метали и скъпоценни камъни писмено деклариране се
изисква само когато се надвишават определените за свободно пренасяне и посочени
по-горе размери. Писмено деклариране се изисква и при пренасянето на
благородните метали и скъпоценните камъни във вид на прах или друг вид,
различен от допустимия за свободно пренасяне, т.е. под формата на изделия, в
необработен или полуобработен вид или монети. Митническата декларация по
наредбата е по образец, утвърден от министъра на финансите, и следва да се
попълни и подаде в три екземпляра - един за декларатора и два за митническите
органи.
Осъществяването
от обективна страна на деянието се установява, както вече се посочи от преките
гласни доказателства и писмените такива, които съдът цени по изложените по горе
доводи,които по безспорен и категоричен начин установяват релевантни по делото
факти, а именно: относно авторството ,както и обективния факт на откриването
златните накити в лекият автомобил управляван от
жалбоподателя М.А. /M.A./.
В контекста на изложеното, вмененото
деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е извършено
виновно, при пряк умисъл. При съзнаване на задължениеята си във връзка с
митническия режим, включително и задължението за писмено деклариране му е било
известно, като част от действащия в Общността и допустимите норми за пренос на
стоки, или ако не са му били известни, следвало е да ги знае, в който случай
незнанието не изключва виновността. Следователно жалбоподателя е съзнавал и противоправния
характер на деянието си, като от волева страна е целял настъпването на
общественоопасните последици-укриване, непредоставяне на вярна информация, с
оглед неизбежността от настъпването на този резултат.
Стойност на стоката правилно е
определена от вещото лице, същата и не е оспорена от страна на жалбоподателя,
по съответния процесуален ред, и приетата от АНО стойност в размер на 29
991,90лева за общото количество стока, следва да се приеме за законосъобразно
определена и доказана.
Наложеното
на жалбоподателят наказание - глоба в размер на 1000.00лв, е определена
правилно при съответно приложение на санкционна разпоредба-чл.18 ал.1, във вр.
с чл.14А ал.1 от ВЗ, административно-наказателния състав на която е осъществен
в случая. Същата, АНО е индивидуализирал в минималния установен размер,
отчитайки всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства и липсва
правна възможност за неговото намаляване. Поради което и съдът счита НП, за
законосъобразно, правилно и обосновано в санкционната му част .
Съдът намира, че определеното спрямо
жалбоподателя наказание е в съответствие с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и
отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН, като не са налице основания за
прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение. При тълкуване на посочената норма /чл. 28/ следва да
се съобразят същността и целите на административнонаказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административно наказателният процес е строго регламентирана дейност, при която
за извършено нарушение се налага съответно наказание, като прилагането на
санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В
случая с НП е наложено административно наказание глоба за неизпълнение на
задължение към държавата, регламентирано в ВЗ. Поначало
обществената опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като
висока, тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на контрол
на граничния трафик на стоки в това число и финансовата
й дейност.В чл.93,
т.9 от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, е
дадено определение на понятието „маловажен случай”. Такъв е налице, когато, с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Предвид
характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, настоящата
инстанция също счита, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Няма доказателства, които да обосноват по-ниска обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя в
сравнение с общия случай на административно наказуемо деяние. Недекларираните
златни изделия, пренасяни от същият, надвишава допустимото за пренасяне без
деклариране количество от 60грама за злато , което опровергава твърдението за
маловажност на случая. Не може да го обоснове и липсата на вреди от
нарушението, тъй като всички нарушения от този вид не зависят от вредоносния
резултат. За конкретния случай, не се установяват фактически обстоятелства
с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото - първо ред нарушение, който да
обуславят значително по-ниска степен на обществена опасност, от типичната за
този род административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално - настъпването на вреди не е съставомерен елемент, а с оглед мястото
на извършването му и др. фактически обстоятелства - на МП на държавната граница
с Държава трета за ЕС, вкл. и натовареността на трафика на преминаването й,
следва да се отчитат и като отегчаващо обстоятелство, т.е. завишаващи тежестта
на деянието и съотв. обществената му опасност. Действително в случая са налице
и смекчаващи обстоятелства, за каквито могат да бъдат цени – първо по ред
нарушение , но същите дори и в съвкупна преценка нито изключват
съставомерността на нарушението, по смисъла на ВЗ, нито компенсират тежестта на
отегчаващото обстоятелството, така че мислимо в случая е съотношение на паритет
помежду им. Ето защо, указаните облекчаващи за отговорността /т.е.смекчаващи/,
не обосновават преценка за занижена обществена опасност на конкретното деяние,
спрямо типичната за този род нарушения. .Допълнителен аргумент се извежда и от
характера на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка -административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните интереси.
Същите са строго регламентирани, цели се създаване на стриктен контрол за движението
на паричните потоци и валутни ценности в и извън Общността, част от която е
Р.България, като всяко нарушение съществено накърнява целите и принципите на
ВЗ, респ. европейското законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не
би могло да се приеме, че нарушението е с незначителна обществена опасност и
случаят да се квалифицира като маловажен, именно предвид конкретните оохранени
от правото интереси. Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в
минимума, АНО е отчел всички смекчаващи обстоятелства, които обаче не са
достатъчни да обосноват квалификацията "маловажен случай". Ето защо
преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН
е законосъобразна. С оглед на изложеното настоящият състав приема, че не
са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си
последици представлява освобождаване на нарушителя от
административнонаказателна отговорност.В
този смисъл не са налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото
следва да бъде потвърдено.
В
този ред на мисли правилно и законосъобразно е обжалваното НП в частта, касаеща
обезпечаването на наложеното административно наказание, извършено на основание
чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на актосъставителя – митнически орган по
смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на действия, свързани с
обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, е уредено в
специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в Част VІІІ „Административнонаказателни
разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно посочения законов текст митническият
орган има правомощието да изземва и задържа суми за обезпечаването на
евентуални вземания по съставения АУАН, без да спазва формалната процедура по
НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая митническият орган оправдано и
законосъобразно е иззел и задържал сумата от 515 евро, тъй като размерът на
предвидената „Глоба” е от 1 000 лв. до 3 000 лв.
Съдът намира НП
за незаконосъобразно в частта на постановената репресивна мярка- “отнемане в полза на държавата” на предмета
на нарушението, а именно недекларираните златни накити подробно описани с общо
нетно тегло от 399,65грама с проба 916 на
обща стойност 29 991,90лева,
визирани в пункт І-ви.по следните съображения.
Действително това
разпореждане е изрично предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите
на осъществено нарушение по чл.18 от с.закон.
Съдът вземайки впредвид Определение
№1086412 от 12 юли 2018г.на Съдът на Европейския Съюз по Дело С-707/17,както
и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14,
EU:C:2015:475 и ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав) от
3 октомври 2019 година по дело С-652/18г. приема следното:
Както се посочи по горе към датата на извършване на настоящото нарушение
ВЗ предвижда административно наказание
глоба от 1000 до 3000лева ,като в разпоредбата на чл.20 от с.н.а. е предвидено че „предмета на
нарушението при пренасяне през границата на страната на парични средства,
благородни метали и скъпоценни камъни, както и на изделия със и от тях, се
отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде
установен.”.
Нормата на чл.20, ал.1 от ВЗ влиза в пряко
противоречие разпоредбите на член 42,
параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета от 09 октомври 2013 година за създаване на
Митнически кодекс на Съюза както
и с член 49, § 3 и член 17, § 1 от Хартата на основните права на ЕС . Съгласно
Член 42 от Регламент (ЕС) № 952/2013г.
:1. Всяка държава членка предвижда санкции за неспазване на
митническото законодателство на Съюза. Тези санкции трябва да бъдат ефективни,
пропорционални и възпиращи.2. Когато се прилагат
административни санкции, те могат да бъдат в една от следните две форми или в
двете:а) имуществена санкция или глоба от митническите органи, включително,
където е уместно, прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за
извършено престъпление;б) отмяната, спирането или изменението на разрешение,
чийто титуляр е съответното лице.3. Държавите членки съобщават
на Комисията в срок от 180 дни от датата на прилагане на настоящия член, в
съответствие с член 288, параграф 2, действащите национални разпоредби според
предвиденото в параграф 1 от настоящия член и незабавно я уведомяват за всяко
тяхно последващо изменение. Със същия този регламент – член 286, параграф 2, се
отменя Регламент
(ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на
Митнически кодекс на Общността, като в параграф 3 е предвидено, че позоваването
на отменените регламенти се счита за позоваване на настоящия регламент и се
тълкува съгласно таблиците за съответствие в приложението.На
първо място разпоредбата на чл.20, ал.1 от ВЗ противоречи на член 42, параграф
2 от регламента. Предвиденото в националната правна норма, че „предметът на
нарушението….се отнема в полза на държавата…” не съответства на нито една от
двете форми на административно наказване съгласно Регламента. С посочения регламент (ЕС) се създава за пръв път
Митнически кодекс на Съюза, за разлика от отменения Регламент (ЕО) 2913/1992г.,
с който бе създаден Митнически кодекс на
Общността. Разликата между Европейския съюз и предхождащата го Европейската
общност е качествена и съществена, поради което е такава и разликата между
двата регламента. В качеството си на Митнически кодекс на Съюза, регламентът НЕ
ДОПУСКА национална правна уредба, свързана с прилагане на митническото
законодателство в държавите-членки, която да му противоречи, в това число и в
областта на санкциите, които държавите членки предвиждат за неспазване на митническото
законодателство на съюза. Възможността всяка държава членка да предвиди такива
се съдържа в член 42, параграф 1 от Регламента, като единственото принципно
изискване е санкциите да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Когато
обаче се прилагат административни санкции, те могат да бъдат само в някоя от
двете форми, посочени в член 42, параграф 2 или и в двете едновременно. Тези
форми са изчерпателно изброени и като санкционни /наказателни/ разпоредби не
подлежат на разширително тълкуване, което си е общ принцип в правото. Първата
форма включва: имуществена санкция или глоба от митническите органи, или
прилагане на споразумение вместо налагане на наказание за извършено
престъпление. Втората форма включва отмяната, спирането или изменението на
разрешение, чийто титуляр е съответното лице. Отнемането в полза на държавата
на предмета на нарушението по чл.20, ал.1 от ВЗ за извършено административно
нарушение по Валутния закон не попада в нито една от двете форми на наказване
по член 42, параграф 2 от Регламента, която норма е специална по отношение на
член 42, параграф 1 и се отнася с п е ц и а л н о за административните нарушения. Това не
означава, че Правото на Европейския съюз не допуска въобще възможността за
отнемане в полза на държавата на предмета на нарушението/престъплението, но в
случаите на административно наказване за извършено митническо нарушение такова
отнемане е недопустимо. Поради това и в българския Валутен закон е недопустимо
съществуването на нормата на член 20, алинея 1. Идентична разпоредба може да
съществува (и съществува,но с последните изменение е отменен чл.251,ал.2 от НК,що се отнася до паричните средства) единствено в Наказателния кодекс в
случаите на квалифицирана митническа контрабанда, но не и във Валутния закон
или в Закона за митниците.На второ място разпоредбата на чл.20, ал.1 от ВЗ
противоречи на член 42, параграф 1 от регламента и по-специално на изискването
за пропорционалност на санкциите спрямо нарушението. Самото отнемане в полза на
държавата не се квалифицира като вид наказание, тъй като не е предвидено като
такова в чл.13 от ЗАНН, поради което не може да бъде приложено самостоятелно, а
когато се прилага, то винаги се кумулира с определен вид наказание. Правната
природа на отнемането, за разлика от конфискацията, е неясна, но въпреки това е
ясно, че представлява вид санкция. Предвид изискването за пропорционалност
/съразмерност/ на санкциите, заложено не само в чл.42, пар.1 от Регламента, но
и изведено като основополагащ принцип в чл.49, пар. 3 от Хартата на основните
права на ЕС, едновременното налагане на наказание – в конкретния случай „глоба”
по чл.18, ал.1 ВЗ и отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението
по чл.20, ал.1 ВЗ – в случая недекларираните златни изделия, поради простото
неизпълнение на задължението за деклариране по чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1,
води до понасяне на прекомерна тежест от страна на нарушителя, което не е от
обществен интерес и представлява непропорционална санкция.Аргументите в тази
връзка, СА ИДЕНТИЧНИ със съображенията, които Съдът на ЕС вече е имал
възможността да изложи както по допустимостта на национална правна уредба като
тази по чл.20, ал.1 от ВЗ във връзка с тълкуването на чл.9, пар.1 от Регламент
(ЕО) 1889/2005г. (Определение
на Съда (осми състав) от 03.10.2019 по дело С-652/18г. образувано по
преюдициални въпроси на Хасковски административен съд по КАНД № 539/18г) , така
и по тълкуването на същата съюзна норма във връзка с идентичната разпоредба на
чл.251, ал.2 от НК. (Определение на Съда (oсми състав) от 30 януари 2019 година
по съединени дела C‑335/18 иC‑336/18 (България срещу AK (C 335/18)
и EP (C-336/18; Определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, C‑707/17,
EU:C:2018:574, т. 28 и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 23.).
Това е така, тъй като при
произнасянето си с актовете по горепосочените дела Съдът неизменно застъпва
становището, че при липса на хармонизация на законодателството на Съюза в
областта на санкциите, приложими при неспазване на условията, предвидени от
установен в това законодателство режим, държавите членки са компетентни да
изберат санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на неговите
общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на пропорционалността.
По-специално административните или санкционните мерки, предвидени в
дадено национално законодателство, не трябва да надхвърлят границите на
необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство
цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ
ефект, като същевременно съблюдават основния принцип на пропорционалност.Това
общо разбиране на Съда на Европейския съюз не се отнася само и единствено до
тълкуването на чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕО) 1889/2005г., а визира
основополагащия принцип на Правото на ЕС в областта на наказателната политика
на Съюза за съразмерност на наказанието спрямо нарушението. В случая
нарушенията по чл.11а и по чл.14а от Валутния закон, респективно по чл.2, ал.1
и по чл.5, ал.1 от Наредба № Н-1 от 1.02.2012г., са идентични. И двете
нарушения са свързани с неизпълнението на формалното задължение за деклариране.
Разликата между тях е единствено в предмета на нарушението. Поради това и във
връзка с общия принцип за пропорционалност, становището на Съда на ЕС по
тълкуването на чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г, че не е допустима
национална правна уредба като тази по чл.20, ал.1 ВЗ, която като санкция за
неизпълнение на задължението за деклариране, освен налагане на административно
наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в полза на
държавата, е меродавно и при пренасянето през границата на страната на
благородни метали, скъпоценни камъни и на изделия със и от тях, когато същите
нямат търговски характер,каквито насрещни твърдения липсват в обжалваното НП.
Изхождайки от
практиката на СЕС по недопустимостта на национална правна уредба като тази по
чл.20, ал.1 от Валутния закон и по чл.251, ал.2 от НК за отнемане в полза на
държавата на недекларираните пари в брой при пренасянето им през външна граница
на Съюза (Определение на Съда на ЕС (осми състав) от 03.10.2019 по дело
С-652/18г.;Определение на Съда (oсми състав) от 30 януари 2019 година по
съединени дела C‑335/18 иC‑336/18 (България срещу AK (C 335/18) и
EP (C-336/18; Определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu, C‑707/17,
EU:C:2018:574, т. 28 и Решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski, C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 23.),
следва да се счита относима и по отношение на благородните метали,
скъпоценните камъни и изделията със и от тях, когато същите нямат търговски
характер, както е и в настоящия случай. Следователно понастоящем утвърдената
практика на СЕС по тълкуването на чл.9, пар.1 от Регламент 1889/2005г е валидна
и при действието на Регламент 2018/1672, но вече следва да се прилага не само
при пренасяне на пари в брой, а и на високоликвидните средства за съхраняване
на стойност – златни монети и кюлчета, и предплатените карти съгл. приложение I, на които
посочения регламент изрично придава значението на парични средства, въпреки че
те не са пари в брой.
Няма никакво
основание да се приеме, че след като съобразно постановените определения на СЕС
трябва да се връщат на притежателите задържаните
недекларирани пари в брой (след налагане на съответно наказание), по отношение на останалите обекти на
нарушение, които попадат под същата уредба на Валутния закон и на Наредба № Н-1
от 01.02.2012г., това не важи. Още по-малко има такова основание след като
Регламент 2018/1672 приравнява златото и предплатените карти към парите в брой,
под общото название „парични средства”. Най-малко пък има основание да се
приеме, че което е валидно за златните кюлчета и монети, не следва да е валидно
за изделията със и от тях, когато тези изделия не са с търговски характер.
Именно по тези
съображения съдът намира,че в тази част обжалваното НП следва да бъде отменено
като противоречащо на правото на ЕС.
Относно разноските в настоящото производство :
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Доколкото
в нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК, няма установено правило за определяне и
присъждане на възнаграждение за осъществена юрисконсулска защита, ще следва във
връзка с чл. 144 от АПК, да се приложи правилото на 78, ал. 8 от ГПК, като във
връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, дължимите разноски следва да бъдат определени в
размер на 100,00лв.
Мотивиран така и
на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №2984/2019 от 01.10.2019 година на
и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към
Агенция Митници, в частта в която на
М.А. /M.A./, роден на ***г., живущ в
Германия, за нарушение на чл.18,ал.1 във
вр с чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.18,ал.1 и ал.10 вр. с чл.14а,ал.1 вр с
чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е
наложено административно наказание “ГЛОБА”
в размер на 1 000,00 лв. и на
основание чл.229,ал.1 от Закона за Митниците е постановено задържане на сумата
в размер на 1000лева за обезпечаване на глобата по пункт 2-ри от НП от задържаната сума от М.А. /M.A./ в
размер на 515евро с разписка №0157646/31.07.2019г.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №2984/2019 от 01.10.2019 година на
и.д. началник на отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” към
Агенция Митници, в частта в която на
М.А. /M.A./, роден на ***г., живущ в Германия,
за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с
чл.14а,ал.1 от Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.5,ал.1 и чл.9,ал.1 и ал.2 от
Наредба № Н-1/01.02.2012г. за пренасяне през границата на страната на парични
средства,благородни метали,скъпоцени камъни и изделия със тях и водене на митнически регистри по чл.10а от
ВЗ на основание чл.20,ал.1 от ВЗ са ОТНЕТИ
В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА златни накити подробно описани с общо нетно тегло от
399,65грама с проба 916 на обща
стойност 29 991,90лева.
ОСЪЖДА жалбоподателят М.А.
/M.A./, роден на ***г., живущ в
Германия ,гр.Хойа
Гишенкамп №122 ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ
„МИТНИЦИ” -отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна Морска” сумата
в размер на 100,00лв. (сто лева),
представляващи извършени разноски по осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните
за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
:...................................