№ 123
гр. ******, 01.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Полина Ив. Петрова
при участието на секретаря Ж.Т.Б
като разгледа докладваното от Полина Ив. Петрова Гражданско дело №
20243130100533 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Т. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. ******, ул. „******“ № 42 срещу „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, с която са предявени обективно
съединени установителни искове за нищожност на договор за потребителски кредит №
******, като противоречащ на закона, на основА.е чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10
ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и като противоречащ на добрите нрави, на
основА.е чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, като заобикалящ закона, на основА.е чл. 22 ЗПК,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД, а при
условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на уговорените в договора
за потребителски кредит клаузи на раздел VI, уреждащи годишния процент на
разходите и възнагражденията за закупени допълнителни пакети услуги „Фаст“ и
„Флекси“, поради противоречие с добрите нрави, на основА.е чл. 26, ал. 1, предл. 3 от
ЗЗД, както и осъдителен иск за връщане на ищеца платената сума без основА.е сума в
размер на 1968,70 лева, изменен по размер по реда на чл. 214 от ГПК от
първоначалния предявения в размер от 100 лева, по договора, на основА.е чл. 55, ал.
1, пр. 1, вр. чл. 34 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между стрА.те е сключен договор за
потребителски кредит № ******, който ищецът намира за нищожен поради
противоречие с добрите нрави поради нееквивалентност на престациите и поради
протовoречие със закона, тъй като е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9
и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с последиците на чл. 23 от ЗПК – връщане само
на чистата стойност на паричния заем. Посочва се, че съгласно раздел VI от договора
ищецът в качеството си на кредитополучател е следвало да върне сумата по кредита в
размер на 4000 лв, при ГПР 49,14 %, ГЛП 41,00 % и лихвен процент на ден 0,11 при
срок на кредита от 36 месеца върху главницата от 4000 лв. Уговорено е и заплащане на
1
пакет от допълнителни услуги в размер на 4400 лева, с което общата сума за връщане
по договора възлизала в размер на 11 350,25 лева. Счита, че с договорения лихвен
процент се нарушават добрите нрави, поради което уговорката за възнаграждението в
размер на 7350,25 лева е нищожна. Обосновава становище, че поради накърняване на
добрите нрави се е достигнало до значителна нееквивалентност на насрещните
престации по договорното съглашение и злепоставяне на интересите на
кредитополучателя. Излага, че уговорената възнаградителната лихва в размер близо
300% по-висока от стойността на заема, предвид краткия срок на заема, не е
обосновано нито с разходите, които заемодателят прави, нито с риска, който носи,
нито с размера на очакваната от сделката печалба. Отделно от това, се счита, че е
налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал .4 от ЗПК, т.к. с уговорката да се
заплаща пакет от допълнителни услуги се нарушава изискването ГПР да не бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. За нищожни
като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл. 143, т.
19 от ЗПК определя клаузите на раздел VI от договора, в които ГПР е определен в
размер на 49,14%, различен от действителния, водещи до заблуждение у потребителя.
Сочи и че не е установен мехА.змът, по който е изчислен посоченият процент за ГПР
и какви други разходи, освен възнаградителната лихва са включени в него. Обосновава
тезата, че съгласно чл. 22 ЗПК при неспазване императивните изисквА.я към договора
за кредит, уредени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12, т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК,
договорът за потребителски кредит се явява изцяло недействителен. Моли се за
уважаване на иска.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба, с който
се изразява становище относно недопустимостта на предявения иск поради липса на
правен интерес, тъй като счита, че накърненото материално право на ищеца може да
бъде защитено с осъдителен иск, а предявяването на установителен иск е допустимо
само, ако лицето не може да защити правото си чрез осъдителен или конститутивен
иск. Счита, че ищецът би получил защита на своите права в най-пълен обем,
предявявайки осъдителен иск, тъй като към момента на депозиране на настоящата
искова молба всички задължения по Договор за кредит № ****** са погасени изцяло и
кредитът е приключен и ответното дружество в качеството си на кредитор по
процесния договор за кредит няма никакви претенции към ищеца. Предявяването на
установителен иск, след което на осъдителен иск за връщане на надплатените суми се
определя като злоупотреба с процесуално поведение и неоснователно обогатяване за
размера на разноските в полза на процесуалния представител на ищеца. Поради това,
се моли за прекратяване на производството като недопустимо. Излага становище и по
неоснователността на претенцията. На първо място, намира, че договорът, след като
представлява такъв за потребителски кредит, за него важат допълнителните изисквА.я
за действителност, предвидени в ЗПК. Сочи, че договорът отговаря от външна страна
на установените в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК изисквА.я за писмена форма, на
хартиен носител, както и на изисквА.ята за сключването му по ясен и разбираем начин
- всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт. В съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК в процесния договор, излага, че е
посочена общата дължима сума по кредита, сборувана от отделните стойности на
предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна
лихва, както и общото задължение по кредита и по закупени допълнителни услуги, в
която сума е включена дължимата обща сума по кредита и стойността на закупените
допълнителни услуги. За ясно посочени намира и размерът на ГЛП – 41.00% и на ГПР
- 49,14 %. Излага, че риска, който кредитната институция поема при предоставяне на
2
кредита, обосновава определянето на по-високо възнаграждение за тази дейност.
Счита, че не съществува законова пречка възнаградителната лихва да бъде опредЕ. над
размера на законната лихва и в случая конкретната, възлизаща в размер от 3765.02 лв.
или ГПЛ от 41.00 % при потребителски заем със срок на ползване от 36 месеца,
намира, че не противоречи на добрите нрави, тъй като е обяснима с разходите, които
прави заемодателя, както и с риска, който носи, а също и с размера на добросъвестно
очакваната от сделката печалба. Относно ГПР излага, че след като той е в размер на
49.14 %, т.е. по-малък от предвидения в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК петкратен
размер, попада в грА.ците на нормативната разпоредба и няма противоречие с добрите
нрави и съответно клаузата за заплащане на договорна лихва от 41.00 % фиксиран
годишен лихвен процент се явява действителна. Оспорва се ищцовото твърдение, че
не е установен мехА.змът, по който е изчислен ГПР и какви компоненти са включени в
него. Твърди се, че при изчисляването на ГПР са взети предвид общите положения по
Приложение 1 от ДПК, както и изброените допълнителни допускА.я съгласно ЗПК и в
него са включени уговореният размер на ГЛП и допускА.ята, използвА. при
изчисляването на ГПР съгласно Приложение № 1. Посочва се и че в договора за
кредит е упоменат и общият размер на дължимата сума по предоставения кредит.
Ответникът намира, че при неправилно посочване на ГПР не следва да се счита, че
договорът е недействителен като цяло. За неоснователни счита твърденията на
ищцата, че възнаграждението за предоставени допълнителни услуги е следвало да
бъде включено в ГПР и по този начин би се надхвърлил допустимият размер на
разходи по чл.19, ал.4 от ЗПК. Посочва, че дори и това да е така, то последицата от
това е недължимост на сумите, с които се надвишава размерът на ГПР, посочен в чл.
19, ал. 4 ЗПК, но не и недействителност на целия договор за кредит. За неправилни се
считат и ищцовите доводи, че с уговарянето на допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“ се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като
възнаграждението по същите представлявал скрит разход за кредитора, който по
своето естество следвало да бъде включен в ГПР. Намира, че закупените допълнителни
услуги не следва да бъдат включени в ГПР, тъй като те не са задължително условие за
предоставяне на кредита, като се обосновава с разпоредбите на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на ЗПК и чл.3, буква „ж“ от Директива 2008/48/ЕО,
дефиниращ понятието „общ разход по кредита за потребителя“, както и т. 22 от
Преамбюла на същата Директива. Посочва, че в случая предоставените услуги са
услуги, които кредиторът по настоящия кредит е предоставил по искане на
кредитополучателя. Счита се, че дори и неправилното посочване на годишния процент
на разходите, да е налице, то не може и не трябва да се приравни на липса на ГПР,
което да доведе до най-тежката последица, а именно нищожност на целия договор за
кредит. Посочва, че съгласно практиката на СЕС, за да бъдат потребителите напълно
запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписА.я договор при
сключването му, е достатъчно кредитополучателят да разполага с всички данни, които
могат да имат отражение върху обхвата на задължението му. А в случая с изброяването
на ГПР и всички други плащА.я се сочи, че информираността на потребителя е
спазена. Намира, че клаузите от договора за кредит, отнасящи се до допълнителните
услуги, чието закупуване не е условие за предоставяне на кредита, дори и да има
основА.е за тяхната недействителност, не следва да засягат действителността на целия
договор. За неоснователни намира доводите на ищцата, че клаузите за допълнителни
услуги са нищожни, тъй като не са задължително условие за получаване на
потребителския кредит, а ищцата е заявила желА.е да ги ползва и заплати тяхното
възнаграждение. Излага в какви действия се изразява допълнителната услуга „Фаст“,
3
предоставена и ползвана от ищцовата страна. За неоснователно се счита и твърдението
на ищцата, че уговорените клаузи за предоставени допълнителни услуги водят до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца, респ. до нищожност на
клаузата поради неравноправност, тъй като клаузите на договора били ясно и
разбираемо поднесени, ненарушаващи принципа на свободното договаряне. Счита, че
не е налице твърдяния порок противоречие със закона, тъй като са спазени
изисквА.ята, заложени в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. В обобщение, ответникът намира всички
клаузи по процесния договор за кредит за валидни, непротиворечащи на императивни
норми на закона, а договорът за кредит за действителен, поради което моли за
прекратяване на производството или за отхвърляне изцяло на предявените искове.
Претендира присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
В депозираното писмено становище от процесуалния представител на ищеца се
моли за уважаване на исковите претенции, претендира се присъждането на разноски. В
писмената молба на ответника се поддържа изложеното в отговора на исковата молба,
като се настоява за прекратяване на производството или отхвърляне на исковете, прави
се искане за присъждане на разноските и се прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от процесуалния представител на ищеца.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на стрА.те, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Между стрА.те е сключен договор за потребителски кредит № ******, с който
ответникът отпуска на ищеца сумата от 4000 лева при срок на кредита от 36 месеца,
размер на вноската от 193,07 лева при ГПР 49,14% и ГПЛ 41.00%, лихвен процент на
ден 0,11%. Със сключване на договора са закупени и допълнителните незадължителни
услуги „Фаст“ на стойност 1600 лева и „Флекси“ на стойност от 2800 лева, като
размерът на вноската по закупена допълнителна услуга е 122,22 лева. С това се
посочва, че общото задължение по договора възлиза на 11350,25 лева, с размер на
ежемесечната вноска в размер на 315,29 лева. Представени са и искане за отпускане на
потребителския кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити, както и допълнителна преддоговoрна
информация – приложени към формуляра. В допълнителната преддоговорна
информация са описА. в какво се изразяват допълнителните услуги „Фаст“ и
„Флекси“. Съгласно погасителния план към договора погасяването на задълженията по
него е уредено да се извършва в периода 15.12.2022 г. - 15.11.2025 г. вкл. чрез
заплащане на 315,29 лева ежемесечно. На 23.03.2023 г. между стрА.те е сключен анекс
№ 1 към договора за потребителски кредит, съгласно който са отложени вноски по
погасителния план и е изготвен нов погасителен план, с който е уредено да се
заплащат месечни вноски в размер на по 315,29 лева за периода 15.04.2023 г. –
15.12.2025 г.
Видно от изготвеното заключение по ССчЕ се установява, че договорът е
предсрочно погасен на 08.06.2023 г., като общата платена сума е в размер на 5969,00
лева. Счетоводно сумата е отнесена, както следва: 4000 лева – главница, 844,71 лева -
възнаградителна лихва, 311,08 лева – услуга „Фаст“, 544,46 лева – услуга „Флекси“,
10,51 лева – лихви за просрочие, 201,42 лева – такса за приоритетно разглеждане в
размер на 201,42 лева, 20,00 лева – такси по тарифа, 36,52 лева – такси за предсрочно
погасяване, 0,30 лева – надвнесена сума. Съгласно експертното заключение в
посочения размер на ГПР по процесния договор 49,14 % е включена само
възнаградителната лихва. Оскъпяването на кредита с уговорените такси по пакета
4
допълнителни услуги се посочва да възлиза в размер на 110%, а процентът на
оскъпяване на кредита с договорената лихва и такси по дoпълнителните услуги се
сочи, че възлиза в размер на 183,756%. Заключава се, че размерът на ГПР при
включено възнаграждение по пакета допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ е в
размер на 132,84%.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището
на стрА.те, съдът достигна до следните правни изводи:
При предявени искове за обявяване нищожност на правна сделка на няколко
основА.я, съдът не е обвързан с въведения от ищеца начин и поредност на съединяване
на исковете. Петитумът на исковете е обявяване нищожност на сделката или нейната
унищожаемост. Нищожната сделка се счита, че не съществува в правния мир и
последиците от нищожността по чл. 34 от ЗЗД са аналогични за всички основА.я по чл.
26 от ЗЗД. В този смисъл, основА.ята за нищожност по чл. 26 от ЗЗД могат да бъдат
поддържА. едновременно, но общото основА.е за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД, изключва /поглъща/ приложението на останалите. В този случай, независимо от
поддържаното от ищеца кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да
разгледа исковете при условия на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки
един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основА.ята
по чл. 26 от ЗЗД. Съдът е длъжен да разгледа основА.ята на нищожност според
тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със
закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основА.е, липса
на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на
форма. С уважаването на иска за обявяване нищожност на едно от тези основА.я,
съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса
основА.я и следва да ги остави без разглеждане.
По иска за нищожност на договора за потребителски кредит № ******,
като противоречащ на закона, на основА.е чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК,
вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Доколкото процесният договор се явява потребителски такъв, тъй като попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, то приложими към
настоящия случай са и разпоредбите на Закона защита на потребителите, доколкото
ищецът има качеството на потребител съгласно параграф 13 от ЗЗП. Според посочения
текст потребител е всяко физическо лице, което придобива стока или ползва услуги,
които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. В
случая на ищцата, в качеството й на физическо лице, е предоставена финансова услуга
(отпуснат потребителски кредит). В ЗЗП също така се съдържа и легално определение
на понятието неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, а именно
съгласно чл. 143 ЗЗП това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени
индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е разписано, че не са
индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържА.ето им особено в
случаите на договор при общи условия. От своя страна съдът е длъжен и служебно да
следи за наличието на нищожни клаузи на договорите.
Настоящият договор е сключен при общи условия, като е видно, че е изготвен
5
бланково с предварително съставени общи условия. Към него от страна на ищцата са
подписА. искане за отпускане на потребителския кредит, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация и допълнителна преддоговорна
информация, с които е била предоставена информация относно договора и са дадени
разяснения относно допълнителните услуги. Така декларирА.те обстоятелства, обаче
не водят до извода, че ищцата е била в състояние да повлияе на клаузите на договора
при договарянето.
Съгласно чл. 22 от ЗПК при неспазване изисквА.ята на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая първото оплакване на ищеца е, че договорът е сключен при
нарушение изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, а именно, че договорът не
съдържа коректно посочване на лихвения процент по кредита и годишния процент на
разходите по кредита.
Годишният процент на разходите представлява част от задължителното
съдържА.е на договора за потребителски кредит чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, като
неспазване на изискването за посочването му представлява основА.е за
недействителност на същия на осн. чл. 22 от ЗПК. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР
отразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От тази обща
законодателна уредба се извежда ролята на ГПР като ориентир за обосноваване на
информирано икономическо решение на средния непрофесионален потребител, който
има възможност да избира между различни по вид и условия кредитни продукти.
Именно с оглед възможността за извършване на сравнение между различни продукти,
законът въвежда единна формула за изчисляване на ГПР, приложима във всички
случаи на потребителско кредитиране - чл. 19, ал. 2 от ЗПК. При изчисляване на ГПР,
съгласно посочената в приложение № 1 от ЗПК формула, за база се вземат разходите и
допускА.ята, посочени в самия договор за кредит. Оттук следва извода, че за да
отговаря на изисквА.ята за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за
кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение
на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допускА.ята,
представляващи изходни данни за изчисляване. Не е достатъчно само разходите
(възнаградителна лихва и такси и т. н) да са упоменати в договора, а е нужно
споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на
СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено
не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са
посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване / Решение от
20 септември 2018 г. по дело C 448/17 на СЕС/. ГПР е посочен само като цифрова
величина, без посочване на отделните компоненти, които го формират.
Според чл. 19, ал. 4 от ЗЗП годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. В
настоящия казус годишният процент на разходите е определен към максималната
допустима стойност – 49,14 %, съгласно законовите разпоредби, като не я надвишава, с
което формално са спазени изисквА.ята на посочената разпоредба. Освен
възнаградителната лихва в договора са включени обаче и разходи за допълнителните
услуги „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ в размер на 2800 лева. Услугата
„Фаст“ гарантира на потребителя едно приоритетно разглеvдане на искането за
отпускане на потребителския кредит, а услугата „Флекси“ предоставя възможност на
6
потребителя на едностранна промяна на погасителния план на кредита. По своята
същност услугите нямат характеристиката на услуга по смисъла на ЗПК, тъй като
представляват предварително уговорени евентуални (под условие) промени в
съдържА.ето на кредитното правоотношение, които по принцип (при добросъвестно
поведение на кредитора) могат винаги и по всяко време да бъдат договорени между
стрА.те – арг. от чл. 20а, ал. 2, предл. 1 от ЗЗД. СъдържА.ето им очевидно касае
уговорка за предоставена възможност, а не реално предоставени допълнителни опции
или преференциални условия за потребителя. Според съда тази предоставена
възможност касае действия, свързА. с усвояване и управление на кредита, за които
съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК заплащане не може да се изисква. Нещо п******е -
предвид размера на възнаграждението за допълнителните услуги (4400 лв.),
съпоставен с този на чистата стойност на отпуснатия кредит (4000 лв.), очевидно
крайната цел на кредитора от включването на допълнителните услуги в отнапред
изготвените Общи условия е да си осигури завишен размер на крайната сума, която
следва да бъде върната, заобикаляйки изисквА.ята на специалния закон за максимален
годишен процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 4 ЗПК). Финансовият размер на
претендирА.те вземА.я не съответства по никакъв начин на „услугите“, който
заявителят твърди, че е предоставил, като по този начин оскъпява по скрит начин
кредита, доколкото тази сума не е вписана в ГПР. Последният след включването на
горецитирА.те вземА.я, съобразно ССчЕ, добива израз в размер на 132,84 % и
надвишава законоустановения императивен максимум, предвиден в чл. 19, ал. 4 от
ЗПК.
Посочените клаузи за допълнителни услуги, предмет на договора между
потребителя и кредитора, са поставени за разглеждане пред съда на Европейския съюз,
като е произнесено Решение на Съда на Европейския съюз от 21.03.2024г. по дело С-
714/22. В посоченото решение е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за
потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се
тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към
договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител,
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне
на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на
месечните вноски или да се намалява техният размер попадат в обхвата на понятието
„общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на
понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения чл. 3, буква и),
когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на
съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие
действителните разходи по този кредит.
В настоящия случай, както по-горе се спомена, договорът между стрА.те е
сключен при общи условия, които очевидно се прилагат към всички потребители,
поради което клаузата за предоставянето на допълнителни услуги е задължителна част
от всеки договор, а не представлява индивидуално договорена клауза или такава, без
която договорът може да бъде сключен. Ето защо следва да се приеме, че за
получаването на сумата по кредита е задължително закупуването на допълнителните
услуги "Фаст" и "Флекси". Следователно посоченият в договора между стрА.те
годишен процент /49,14 %/ на разходите не съответства на действителния такъв
/132,84%/, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по
кредита, което налага изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на
7
ГПР. Очевидно посоченият в договора ГПР не съответства на действителния ГПР и
противоречи на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се
приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на
разходите по кредита и не отговаря на изисквА.ята на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност. В т. 2 от
цитираното решение на СЕС е прието, че когато в договор за потребителски кредит не
е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл. 3, буква
ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност
да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената
в заем главница. С оглед така дадения отговор и доколкото сумата от 4400 лева не е
включена в годишния процент на разходите, следва да се приеме, че наличието на
посочените клаузи в договора, влече след себе си и нищожност на договора за
потребителски кредит, поради противоречие със закона /чл. 19 ЗПК/. Невключването
на тези разходи в ГПР води до нищожност на целия договор и до задължение за
връщане единствено на чистата стойност по него.
Поради гореизложеното съдът счита, че предявеният иск с правно основА.е чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД е основателен и доказан и
следва да се уважи, като съдът прогласи за нищожен договорът за потребителски
кредит, сключен между стрА.те. Предвид уважаването на главния иск съдът не дължи
произнасяне по предявените евентуални такива.
По отношение на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 34 от ЗЗД:
Разпоредбата на чл. 23 от ЗПК повелява, че когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност
на кредита възлиза на 4000 лева – главница. Доколкото съобразно изготвеното
експертно заключение се установи, че потребителят е заплатил общо сумата от 5969,00
лева. То сумата в общ размер от 1969,00 лева, отнесена за погасяване на задълженията
за: 844,71 лева - възнаградителна лихва, 311,08 лева – услуга „Фаст“, 544,46 лева –
услуга „Флекси“, 10,51 лева – лихви за просрочие, 201,42 лева – такса за приоритетно
разглеждане, 20,00 лева – такси по тарифа, 36,52 лева – такси за предсрочно
погасяване, 0,30 лева – надвнесена сума се явява заплатена без основА.е. С оглед
изложеното, искът за сумата от 1968,70 лева се явява основателен и доказан и следва
да бъде уважен, като ответната страна бъде осъдена да заплати на ищцата посочената
сума.
По разноските:
С оглед изхода от спора ответникът следва да понесе сторените от ищеца
разноски в производството, на основА.е чл. 78, ал. 1 от ГПК, а именно за заплатена
държавна такса в размер на 228,75 лева, за депозит за вещо лице – в размер на 200,00
лева. На процесуалния представител на ищцата – адв. Е. И., който е осъществил
процесуалното представителство при условията на чл. 38,ал. 1, т. 3 от ЗАдв, следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 1500,00 лева. Размерът на
възнаграждението не следва да се определя въз основа разпоредбите Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа, предвид постановеното Съда на
европейския съюз решение по дело С438/22 от 25.01.2024 г. Размерът на
възнаграждението следва да се определи предвид материалния интерес и фактическата
и правна сложност на делото. От ответната страна е направено възражение по чл. 78,
8
ал. 5 ГПК, по което съдът не следва да се произнася, доколкото в случая
възнаграждението не е заплатено от страната, а се определя от съда.
На основА.е чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда и
дължимите такси и разноски, платени от съдебния бюджет, а именно: 304,01 лева за
държавна такса и 200 лева за възнаграждение на вещото лице.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт № ******, сключен между Т. В. И., ЕГН **********, гр. ******, ул.
„******“ № 42 и "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, на основА.е чл.
22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
на Т. В. И., ЕГН **********, гр. ******, ул. „******“ № 42 сумата от 1968,70 лева
/хиляда деветстотин шестдесет и осем лева и седемдесет стотинки/, претендирана като
недължимо платена, при начална липса на основА.е, сума по недействителен Договор
за потребителски кредит № ******, на основА.е чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
на Т. В. И., ЕГН **********, гр. ******, ул. „******“ № 42 сумата от 428,75 лева /
четиристотин двадесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки/, на основА.е чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
на ЕАД Е. И., ЕИК ******, гр. ******, ул. „******“ № 3 сумата от 1500 лева –
адвокатско възнаграждение, на основА.е чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. ******, сумата от
504,01 лева /петстотин и четири лева и една стотинки/, представляваща дължими за
производството такси и разноски, на основА.е чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
9