РЕШЕНИЕ
№ 128
гр. Враца, 4.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 15.03.2022г.
/ петнадесети март две хиляди двадесет и втора година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 3 по описа на АдмС – Враца
за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на Г.С.С. *** против РЕШЕНИЕ №42/16.11.2021г., постановено по АНД № 362/2021г.
по описа на Районен съд Мездра, с което е потвърдено НП № 11-01-29/30.06.2021 г., издадено от заместник - директор на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София. С последното на касатора на
основание чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция /ЗДФИ/ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение
на чл.13,
ал.3, т.5 вр. ал.4 от Закона за финансовото
управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност
на оспореното решение поради нарушение на материалния закон и процесуалните
правила при постановяването му - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и
т. 2 от НПК. Твърди се, че при съставянето на АУАН е допуснато нарушение на чл.
40, ал.1 от ЗАНН, като актът е съставен в отсъствие на нарушителя, както и нарушение
на чл. 43 от ЗАНН, тъй като актът не е предявен на нарушителя и не му е връчен.
Твърди се, че касаторът е изпълнил
изискванията на сочената за нарушена разпоредба на чл.13, ал.3, т.5 вр. ал.4 от
ЗФУКПС, като със Заповед № 243/12.04.2016 г. е утвърдил актуализация на Вътрешни
правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност в
Общинска администрация ***, като част от общите Вътрешни правила за изграждане
и функциониране на СФУК и е назначен финансов контрольор, който е следвало да
извърши предварителен контрол за законосъобразност преди поемане на задължения
и извършване на разходи. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по
чл.80, ал.1, т.5 вр. чл. 81,ал.3 от НК. Иска се отмяна на решението на РС-Мездра, като неправилно и
незаконосъобразно, както и отмяна на наказателно постановление.
В
с.з. касаторът поддържа жалбата по
съображенията, изложени в нея. Моли за решение, с което да се отмени НП и
решението на РС-Мездра, като неправилно и незаконосъобразно, за което се
излагат доводи.
Ответникът
– АДФИ гр.София, чрез процесуалния
представител ** С.К., в депозирано писмено становище оспорва
касационната жалба, като неоснователна. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение и за двете инстанции.
Участващият
по делото прокурор от ОП – Враца дава мотивирано заключение
за основателност на касационната жалба поради изтекла погасителна давност по
чл. 80 от НК.
Административен съд -
Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите и твърденията на страните намира, че
касационната жалба е подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване
съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет
на съдебен контрол пред Районен съд
Мездра е НП № 11-01-29/30.06.2021г., издадено от Заместник директор на Агенция за
държавна финансова инспекция гр.София, с което на
касатора на основание чл.32, ал.1, т.1 от ЗДФИ е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 /двеста/ лева за това, че на 28.10.2016г.
в ***, в качеството на * на *** и ръководител на организация от публичния
сектор по чл.2, ал.2, т.1 от ЗФУКПС, не е приложил въведените в *** контролни
дейности, разписани във Вътрешни правила за въвеждане на системите за финансово
управление и контрол, включващи предварителен контрол за законосъобразност
преди извършване на разход за 78 932,40лв., с преводно нареждане от
28.10.2016г. в полза на изпълнителя „Б.Е.Л.Т.“ АД по договор №97.00-42/30.09.2016г.
с предмет: „Доставка на специализиран автомобил втора употреба – сметосъбиращ
тип ротопреса, марка MAN, модел TGA 26.310,
шаси №
WMAH17ZZ05W058157,
двигател № 53508992360901“, без за посочения разход да има попълнен и подписан
контролен лист от финансовия контрольор, с което да изразява положително мнение
за извършване на разхода и удостоверява извършен предварителен контрол за
законосъобразност преди извършване на разхода -
нарушение на чл.13,
ал.3, т.5 вр. ал. 4 от ЗФУКПС.
При
осъществен контрол за законосъобразност на НП въз основа на представените
доказателства, районният съд е приел, че при реализиране на
административнонаказателната отговорност не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила по ЗАНН, което да доведе до опорочаване на производството
по налагане на административно наказание. Изложил е мотиви за доказаност на нарушението, описано
в НП, за липса на маловажен случай по чл.28 от ЗАНН, обсъдил е възраженията на
жалбоподателя, вкл. и по отношение на погасителната давност в резултат на което е потвърдил издаденото НП като
законосъобразно.
Решението
е неправилно.
По
делото няма спор по отношение на фактите, установени в хода на
административнонаказателното производство.
В
оспореното решение правилно и обосновано е прието, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са довели до нарушаване
правото на защита на наказаното лице и да са го лишили от възможността
адекватно да я организира. Изложените мотиви в тази насока за липса на
нарушение на чл.40, ал.1 и чл.43 от ЗАНН при съставяне на АУАН се споделят и от
настоящата инстанция, поради което твърдените от касатора съществени нарушения на
процесуалните правила. при изготвянето и
връчването на АУАН не са допуснати и са
неоснователни.
При
анализа на доказателствата по делото се налага извода, че описаното в НП и в АУАН нарушение е извършено от лицето,
чиято отговорност е ангажирана. Нарушението е квалифицирано правилно, а размера
на наказанието „глоба“ – определен съобразно регламентирания минимален размер
за този вид нарушение. В тази насока е неоснователно възражението на касатора
за несъставомерност на деянието. По делото е установено, че със Заповед
№ 243/12.04.2016 г. на касатора, заемал длъжността * на ***, са утвърдени
Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол за законосъобразност
в ***. В общината е имало назначен финансов контрольор, който е следвало да
извършва предварителен контрол за законосъобразност при поемане на задължения и
извършване на разходи, като при положително мнение контролният лист и
документацията се представяли на кмета и директор на Дирекция „Административно
обслужване – главен счетоводител“ за подписване на договор. В случая, преди извършване
на разход за 78 932,40лв., с преводно нареждане от 28.10.2016г. в полза на
изпълнителя „Б.Е.Л.Т.“ АД по Договор №
97.00-42/30.09. 2016г. няма попълнен и изготвен контролен лист от финансовия
контрольор, с което да изразява положително мнение за извършване на разхода и
удостоверяващ извършен предварителен контрол за законосъобразност преди
извършване на разхода. За допуснатото нарушение правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на кмета на общината. В качеството на първостепенен разпоредител с бюджетни
средства именно той носи отговорност за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 5 вр.
ал. 4 от ЗФУКПС, тъй като той е отговорното длъжностно лице, на което е вменено
управлението и контрола на бюджетните средства на общината. Делегирането на
определени правомощия на други лица не изключва отговорността на кмета на
общината, аргумент за което е разпоредбата на чл.9,
ал.2 от ЗФУКПС. Посочената за нарушена правна норма на чл.13,
ал. 3, т. 5 от ЗФУКПС е изменена след извършване на деянието, но и при сега
действащата редакция на чл. 13
от ЗФУКПС (изм. и доп., ДВ – бр. 13 от 12.02.2019 г.) е налице задължение
на ръководителите на организации по чл. 2 да осигуряват превантивни контролни
дейности, в т. ч. политики и процедури за предварителен контрол за
законосъобразност, които трябва да се прилагат на всички нива в организацията и
на всички етапи при постигане на целите (чл. 13, ал. 3, т. 3 от закона), с
оглед на което не е отпаднала съставомерността на деянието. Приложимата в
случая санкционна разпоредба на чл.32,
ал.1, т.1 от ЗДФИ не е претърпяла законодателни промени през този период,
поради което и съобразно изискването на чл.3,
ал.1 от ЗАНН правилно е приложена действалата към момента на извършване на
нарушението правна норма, доколкото липсва по-благоприятна за дееца последваща
законодателна промяна относно наказуемостта на деянието.
Правилно
и законосъобразно въззивния съд е приел, че не са налице и предпоставките за
приложение на чл.28
от ЗАНН. Засегнати са важни обществени отношения, касаещи финансовата
дисциплина при разходване на публични средства, поради което санкционираното
лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност.
Въпреки изложеното възражението на касатора за изтекла погасителна
давност е основателно. В случая приложение намира специалната разпоредба на
чл.34, ал.2 от ЗАНН, съгласно която за нарушение на нормативен акт, уреждащ
бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната
финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ
хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на
тероризма, както и за нарушение на Закона за
енергетиката, Закона за енергията от
възобновяеми източници и подзаконовите нормативни актове по прилагането им,
на Регламент (ЕС)
№ 1227/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г.
относно интегритета и прозрачността на пазара за търговия на едро с енергия
(OB, L 326/1 от 8 декември 2011 г.), както и за нарушение на Закона за независимия
финансов одит, Закона
за платежните услуги и платежните системи, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на шест месеца от откриване на нарушителя или ако
са изтекли повече от пет години от извършване на нарушението. В тези случаи
предвидените срокове в ал.1 не се прилагат.
В настоящия случай нарушението е извършено на
28.10.2016г., нарушителят е установен в хода
на проверка с начална дата 23.11.2020 г. и завършила с издаването на АУАН №
11-01-29 от 12.01.2021г. АУАН е съставен в 6-месечния срок от откриване на
нарушителя по чл.34, ал. 2 от ЗАНН. Спазването на този срок не е достатъчно,
тъй като административнонаказателното производство може да бъде законосъобразно
образувано само ако не е изтекъл 5-годишния срок от извършване на нарушението
по чл.34, ал.2 от ЗАНН и съответно не е
изтекла абсолютната погасителна давност по чл.
81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Според Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. по тълкувателно дело №1/2014 г. на ВАС и ВКС, в действащия ЗАНН
са регламентирани два вида давност: погасителна, с изтичането на която се
погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по
административно-наказателното правоотношение /чл.34 от ЗАНН/, която настъпва преди влизане в сила на правоохранителния акт. И
изпълнителска давност, с изтичането на която се погасява възможността
компетентният орган да осъществи изтърпяването на наложената административна
санкция /чл.
82 от ЗАНН/, която настъпва след влизането в сила на наказателното
постановление. От своя страна, изпълнителската давност може да бъде
квалифицирана на обикновена /по чл.82,
ал. 1 от ЗАНН/ и абсолютна такава /по чл.
82, ал. 3 от /. Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на
ВКС и Общото събрание на съдиите от ІІ колегия на ВАС са приели в цитираното
тълкувателно постановление, че: "В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81,
ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се
преодолява с приложението на чл.
81, ал. 3 във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на
погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение
при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен
резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено
поведение с по-ниска
степен на обществена опасност, каквото представлява административното
нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока
степен на обществена укоримост, каквото е престъплението“.
Съгласно разпоредбата на чл.81,
ал. 3 от НК, приложима на основание чл. 11 от ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора
срока, предвиден в предходния член. В чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е предвидено,
че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в
продължение на три години за всички останали случаи. Изхождайки от задължителното
за съдилищата тълкувателно постановление, за административни нарушения,
свързани с финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.
32, ал. 1, т. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, не се образува
административно-наказателно производство, съответно не се налага
административно наказание при изтекла абсолютна погасителна давност по чл.
81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, макар и да не са
изтекли пет години по чл.34, ал.2 от ЗАНН от извършване на
нарушението. Доколкото наказателното право и в частност
административно-наказателното право не допускат правоприлагане по аналогия,
както и разширително тълкуване, то тези правни способи са неприложими за
преодоляване на противоречието на абсолютния давностен срок с 5-годишния срок
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН.
В процесното
наказателно постановление е посочено, че нарушението е извършено на 28.10.2016г.
Считано от тази дата, абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по
чл.
81, ал. 3 от НК във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на
основание чл.
11 от ЗАНН, е изтекла на 28.04.2021
г., което представлява основание за отмяна на НП.
Потвърждавайки
наказателното постановление при несъобразяване на изтеклата абсолютна погасителна давност,
въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и
вместо него да се постанови друго, с което да се отмени наказателното
постановление.
От
касатора не са претендирани разноски, поради което такива не следва да му бъдат
присъждани. На ответника при този изход на делото не следва да се присъждат
разноски.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №42/16.11.2021г., постановено по АНД № 362/2021 г. по
описа на Районен съд Мездра,
с което е потвърдено НП № 11-01-29/30.06.2021 г.,
издадено от Заместник директор на Агенция за държавна финансова
инспекция гр.София и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ НП №11-01-29/30.06.2021г., издадено от Заместник директор на Агенция за
държавна финансова инспекция гр. София, с което на Г.С. ***, на основание чл. 32, ал. 1, т. 1 от ЗДФИ е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200,00 /двеста/ лева за нарушение на чл.
13, ал. 3, т. 5 вр. ал. 4 от ЗФУКПС.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.