РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Велико
Търново, 06.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, в касационен състав, в открито съдебно заседание на десети
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНКА ДАБКОВА
КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
при
секретаря М.Н.и в присъствието на прокурора от ВТОП - Донка Мачева
като
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 138/2020г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази:
Производство по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1, изреч.
2-ро от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
На касационна проверка е подложено Решение № 261/19.03.2020г.,
постановено по АНД № 146/2020г., с което състав на Районен съд Велико Търново е
потвърдил Наказателно постановление № 04-001141 от 09.01.2020 г. на Директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново, с което за нарушение на чл. 28,
ал. 1, вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за насърчаване на заетостта /ЗНЗ/ и на
основание чл. 81, ал. 1 от ЗНЗ, й е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 5 000,00 лева.
Така постановеното Решение е обжалвано в законния
срок, с касационна жалба, подадена от името на санкционираното лице. Според
касатора, решението на въззивния съд е неправилно и незаконосъобразно. Твърди,
че не попада сред категорията лица по чл. 27, ал.2, т.2 от ЗНЗ, а напротив, в
случая са налице предпоставките на чл. 27, ал.2, т. 3 от ЗНЗ. На последно
място, настоява, че предоставените услуги са по валидно трудно правоотношение с
нидерлански работодател „Гюнеш“ ООД. В тази връзка посочва, че съгласно правото
на ЕС, свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС е една от четирите
основни свободи на вътрешния пазар, които са прокламирани в първичното право на
ЕС, а именно чл. 49 и чл. 56 от Договора за функциониране на Европейския съюз. По
тези съображения касационният жалбоподател моли настоящата инстанция за отмяна
на решението на РС в цялост и на самото НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не
изпраща представител. Представя писмено становище, с което по същество оспорва
основателността на касационната жалба. Излага подробни съображения за
законосъобразност на процесното въззивно решение, респ. на наказателното
постановление.
Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Велико
Търново дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Споделя
доводите на РС и предлага да бъде оставен в сила неговия акт, който намира за
правилен.
Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за
неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348,ал.1,т.1 от НПК, във връзка с чл.348, ал.2 от НПК.
Съдът в качеството на касационна инстанция, на
основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в
жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на
страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната
инстанция приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок от надлежна
страна, участвала в производството пред РС, за която решението е
неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния
съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА
поради следните съображения:
РС е извършил дължимата служебна проверка на
издаденото наказателно постановление за законосъобразност. Приел е, че при
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. АУАН съдържа точно и ясно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Намерил правната квалификация на
нарушението за адекватна на посочената правна норма, при пълно съответствие
между словесно и цифрово описание на нарушението. НП е издадено от компетентен
орган, преди изтичането на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл.57 от ЗАНН реквизити.
В хода на въззивното производство са установени
следните факти:
Административнонаказателното производство е образувано
срещу К.А.Я. във връзка с извършена в периода от 17.10.2019 г. до 15.11.2019 г.
проверка от контролни органи при Д „ИТ” – Велико Търново за спазване на Закона
за насърчаване на заетостта, във връзка с постъпил сигнал от Е.Е.А.от гр. Велико
Търново. При проверката са изискани и представени материалите, съдържащи се в
преписка, вх. № 366000-19860/2019 г. по описа на ОД на МВР – Велико Търново,
както и писмени сведения от Я., декларация от 15.11.2019 г., трудов договор за
извършване на наемен труд от 05.08.2019 г., сключен между „Гюнеш” ООД,
гр. Емен, Нидерландия и жалбоподателката, приобщени като доказателства по
делото. С оглед установеното при проверката, че Я., в качеството й на физическо
лице осъществява посредническа дейност по наемане на работа в други държави
/насочвала и подпомагала хора за работа в Нидерландия, в „Птице фабрика”,
гр. Емен от 05.08.2019 г. до извършване на проверката/ по смисъла на чл.
2, ал. 2 от Наредба за условията и реда за извършване на посредническа дейност
по наемане на работа, без да има регистрация в Агенцията по заетостта и
съответно без издадено от министъра на труда и социалната политика
удостоверение за регистрация за извършване на посредническа дейност по наемане
на работа – деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 28, ал.
1, вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ, срещу жалбоподателката е съставен Акт
за установяване на административно нарушение № 04-001141 от 20.11.2019 г.,
връчен й лично на същата дата, без възражения. Писмени възражения срещу АУАН не
са постъпили от Я. и в тридневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въззивният съд е извършил съвкупна преценка на
събраните доказателства. Изложил е подробни мотиви кои от тях кредитира и защо.
Приел е за безспорно установено, че жалбоподателката е осъществила състава на
вмененото й във вина административно нарушение по чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ.
В резултат на подробно изложени мотиви, въззивния съд
е приел, че извършваната дейност от К.Я. следва да се квалифицира като
посредническа /чл. 26, т. 1, т. 5 от ЗНЗ/, извършена без надлежна регистрация в
Агенцията по заетостта, което съставлява нарушение на чл. 28, ал. 1 от ЗНЗ, поради което и законосъобразно с издаденото наказателно
постановление е ангажирана административнонаказателната й
отговорност.
При касационния контрол се установи, че решението на
РС е постановено при изяснена фактическа обстановка, която не се спори. Не са
допуснати съществени нарушения при събирането и преценката на доказателствените
средства. Мотивите на РС, с които е потвърдил НП се споделят изцяло от
настоящия състав и не е необходимо да се преповтарят. По аргумент от разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Неоснователно е възражението релевирано
с касационната жалба, досежно нарушение на основни свободи, прокламирани в
първичното право на ЕС, в частност свободното движение на услуги в рамките на
Съюза.
Действително с нормата на чл.56, §1 от ДФЕС/предишен
чл.49 от ДЕО/ се
забраняват ограниченията на свободното предоставяне на услуги в рамките на
Съюза по отношение на гражданите на държавите-членки, които са се установили в
държава-членка, различна от тази, в която се намира лицето, за което са
предназначени услугите. Тази норма на първичното право на ЕС е развита в Директива
2006/123/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 12 декември 2006 година
регулира предоставяне на услуги на вътрешния пазар. Макар свободното
предоставяне на услуги да е отчетено като двигател на вътрешния пазар на ЕС,
тази свобода не е абсолютна. Видно от съображения 82 към
Директивата и чл.17, вр. с чл.16 от същата са налице дерогации, т.е.
изключения. Последните са установени в съответствие с практиката на СЕО, която
е в смисъл, че всички
ограничения на свободата на движение на услуги ce разрешават по изключение, само ако са съвместими с
основните права, които формират неразделна част от общите правни принципи,
въплътени в правния ред на Общността. В
случаите, свързани със заетостта и посредничеството в тази връзка са въведени основните принципи на информация,
прозрачност и безопасността на предоставените услуги/вж. съображ. 92-ро/. Видно от
мотивите към същата разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО не изключват прилагането от страна на дадена държава-членка
на условия, свързани със заетостта. Правила, въведени със
законови, подзаконови актове или административни разпоредби следва, в
съответствие с Договора, да са оправдани от причини, свързани със защитата на
работниците, да бъдат недискриминационни, необходими и пропорционални.
В случая нормите на посочената Директива
първоначално не са били транспонирани точно на национално ниво. Затова по официално сезиране
от ЕК за нарушение на чл.56 от ДФЕС и чл.11 и 16 от Директива 2006/123/ЕО е
предприето изменение на Закона за насърчаване на заетостта. Със ЗИД ЗНЗ ДВ
бр.54 от 2014г. е отменено задължението
за регистрация на всички посреднически договори, сключени с чуждестранни
работодатели и отпада ограничаване на срока на валидност на удостоверенията за
извършване на посредническа дейност по наемане на работа. Това е видно от
мотивите към законопроекта за ЗИД на ЗНЗ. В тази връзка следва да се отчете, че
към този момент правилата за свободно движение на услуги в рамките на вътрешния
пазар на ЕС, в т.ч. посредничество за
наемане на работа са имплементирани пълно и точно в националното законодателство. Необходимата
в случая регистрация на посредника по наемане на работа в Агенция по заетостта
не е норма, ограничаваща непропорционално посредническата услуга. Напротив,
това условие е допустимо според ЕП и
необходимо за защита безопасността на наетите лица, за тяхната информираност и
прозрачното упражняване на тази дейност.
Във връзка с горното и съгл. чл.2 от Директивата,
последната се прилага за услуги, предоставяни от доставчици, установени в държава-членка
на ЕС. Всъщност, едно от основните възражения на жалбоподателката е, че
посредническите услуги, които изпълнява са в резултат на трудов договор, а тя
самата не е доставчик на подобна услуга. Първо представения ТД не подкрепя това
твърдение. Освен това, лицето не представя доказателство нейният работодател да
е регистриран в АЗ в България, т.е. според правилата на българското
законодателство, нито в Нидерландия – др. ДЧ на ЕС. Следва извод, че с тази
незаконна посредническа дейност в България за наемане на работа в Холандия са
нарушени както националните норми, т.е. правото на ДЧ, на чиято територия е
действал посредника, така и тези на Директивата. В тази връзка няма основание
да се твърди ограничаване на свободата на предоставяне на услуги, вклч.
посредничество за трудова заетост. Както вече
бе посочено, тази свобода не е самоцелна, нито абсолютна. Изискването за
регистрация на посредника в АЗ е мярка
необходима и пропорционална, допустима според правото на ЕС и действаща норма
от националното законодателство.
В заключение настоящата инстанция не намери основания
за касиране на решението. Съответен на доказателствата и закона е изводът на РС
за законосъобразност на наказателното постановление. Касационните оплаквания не
са подкрепени с доказателства, а служебната проверка на постановеното от РС решение сочи, че
същото е валиден, допустим и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл. първо
от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изреч. 2-ро от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 261/19.03.2020г., постановено по
АНД № 146/2020г., по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление № 04-001141 от 09.01.2020 г. на директор на
Дирекция „Инспекция по труда” – Велико Търново, с което на К.А.Я. с ЕГН ********** за нарушение на чл. 28, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 2, т. 2 от Закона за
насърчаване на заетостта и на основание
чл. 81, ал. 1 от ЗНЗ, й е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 5 000,00 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: