№ 139
гр. Севлиево , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тридесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Х.Н.Х
при участието на секретаря С.М.Ц.
като разгледа докладваното от Х.Н.Х Гражданско дело № 20214230100464 по
описа за 2021 година
Предявен e главен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ и
акцесорен с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е искова молба от „АТЛАНТИС“ ООД, с ЕИК **********, регистрирано в
Полша, със седалище в гр. Остров Виелкополски, Полша, ул. Ледочовскиего № 34,
представлявано от управителя В.С.Г. срещу „Еди Стобарт Лоджистикс България" ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Велика и Георги
Ченчеви № 3, представлявано от управителя И.Е.Ш..
Ищецът твърди, че между страните съществуват търговски взаимоотношения, на
чиято база "Еди Стобарт Лоджистикс България" ЕООД поръчал международни транспортни
услуги. Търговските отношения между страните се осъществявали на основа запитване по
телефон или имейл, като след получаване и потвърждаване на оферта, ответникът изпращал
поръчка до ищеца с инструкции за извършване на транспортната услуга - от къде, кога, от
кого и в колко часа да вземе товар, с точно описание на това и цената му, както и точни
инструкции кога, къде и на кого да го достави. По време на изпълнение на всяка транспорта
услуга, служителите били в почти ежедневен/ежечасен контакт. Въз основа на процесната
заявка за извършване на доставка от 18.06.2020 г. в периода от 19.06.2020 г. до 25.06.2020 г.
била извършена международна транспортна услуга, с място на натоварване и тръгване
Pirelli tyres Ltd, Карлисъл, Великобритания и място на доставка и разтоварване МС Syncro,
Нитра, Словакия. АТЛАНТИС ООД извършило заявените от ответника доставки, в срок и
без каквито и да било забележки при получаване. Транспортираните стоки (425 броя гуми, с
тегло 6744кг) били успешно и в срок доставени. Преди започването на транспортната
услуга, по време на транспортирането на стоките и при извършване на доставка и
разтоварване ищецът и ответника били в постоянна комуникация чрез телефон и имейл, чрез
1
представителите си - за ищеца Maciej Grazcyk, а за ответника И.М.. Уговорените с поръчката
стоки били приети навреме/19.06.2020 г./, транспортирани и предадени, съответно и
разтоварени на време/25.06.2020 г./, без забележки по тяхната цялост или качество. След
деня на разтоварване/на 30.06.2020 г./ били предоставени от ищеца на ответника Фактура №
************************************, ЧМР и търговски документ. Съгласно
приложената имейл комуникация от 26 август 2020г., представителят на ответника И.М.
потвърждавал и писмено приемането на услуга „В крайна сметка всичко е наред".
Задължението по издадената фактура ************************************ било 2200
евро. Падежът на задължението по фактура бил на 14.08.2020 г.. На 26.08.2020 г. ищецът се
свързал с ответника по имейл със запитване относно липсващото пълно или частично
заплащане по процесната фактура ************************************ с размер на
задължението 2200 евро и падеж 14.08.2020 г.. Отговорът на ответникът бил, че за
извършената услуга от ищеца успоредно е ангажирал и друг доставчик, на който дължи 550
евро, поради което няма да плати пълната цена от 2200 евро, а е склонен да плати само 1650
евро. За изявлението на ответника нямало основание. Ищецът не създал с поведението си
основания за редуциране на дължимото оферирано възнаграждение от 2200 евро, както и не
създал предпоставки да не му се изплати дори частичното възнаграждение от 1650 евро.
Съгласно чл. 294, ал. 1 ТЗ, лихви между търговци се дължали, освен ако не е уговорено
друго. На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 ТЗ, освен претендираната главница в
размер на 2200 евро, ответникът дължал заплащане и на обезщетение за забавата, в размер
на 89,83 евро, за периода 15.08.2020 г. - 08.01.2021 г.. С оглед на изложеното ищеца иска
постановяване решение, с което да бъде осъден ответника да му заплати, следните парични
суми: 2200 евро, с левова равностойност 4 302,83 лв., неизплатена главница по фактура
************************************, законна лихва върху главницата за периода
15.08.2020 г. - 08.01.2021 г. - 89,83 евро, с левова равностойност 175,69 лв., както и законна
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на главницата. Претендира разноски.
В едномесечен срок от връчване на препис от исковата молба с доказателствата,
ответника е подал писмен отговор. В отговора излага, че ищеца в нарушение на общите
условия на ответника е извършил доставката чрез трето дружество – „Маринови Транс“
ООД, с ЕИК *********, поради което бил уведомен, че не следва да извършва доставката и
договора между страните бил развален. Изразява несъгласие с тълкуването на ищеца
приемащо наличие на потвърждение за изпълнение на поръчката, предвид изпратен имейл
от ответника, с който е уведомен ищеца, че неустойката платена от ищеца на нает от него
подизпълнител във връзка с развалянето на договора е за сметка на ищеца. Ищеца бил
достатъчно ясно и многократно уведомен за отказа от поръчката, а също и че не следва да
товари стоката. Представената от ищеца кореспонденция между страните била непълна и
били подбрани отделни писма изгодни за ищеца, като естествено било, дори и след
разваляне на договора, след като въпреки волята на ответника стоката е натоварена,
последния да има интерес тя да стигне в срок до мястото на доставката. Ищеца не следвало
да черпи ползи от неправомерното си поведение, същият можел да претендира само
2
разходите си по правилата на неоснователното обогатяване. Наложило се ищеца да заплати
на дружество, което ангажирал с превоза след разваляне на договора неустойка от 550 евро,
тъй като същото било изпреварено при товаренето на стоките от камионите изпратени от
ответника, поради което и ответника заявил, че няма да плати пълната цена от 2200 евро, а е
склонен да плати само 1650 евро. Ищеца така и не издал документ за сума 1650 евро,
каквато ответника се съгласил да заплати, с оглед доброволното уреждане на отношенията
между страните, поради което тази сума не била заплатена. Ответника счита, че ако дължи
някаква сума тя се дължи по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, като водене на чужда работа въпреки волята
на заинтересувания, а не в изпълнение на разваления договор.
В съдебно заседание ищеца, в докладвана молба, поддържа исковете по
съображенията изложени в исковата молба.
В съдебно заседание ответника, в докладвана молба, поддържа отговора по
съображенията изложени в отговора.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Установява се от поръчка за транспорт към подизпълнител № ******** от ответника
до ищецът, че същата е за извършване на международна транспортна услуга с място на
натоварване и тръгване на 19.06.2020 г. от Pirelli Tyres Ltd Карлайл, Великобритания и
място за доставка и разтоварване Нитра, Словакия на 425 бр. автомобилни гуми, при
договорена цена за превоза 2200,00 евро.
Установява се от фактура № ************************************ г., че същата е
на стойност 2200,00 евро, като е издадена за транспортна услуга, с място на натоварване
Карлайл, Великобритания на 19.06.2020 г. и разтоварване в Нитра, Словакия на 25.06.2020
г..
От приложена към исковата молба и отговора разпечатана кореспонденция разменена
по електронен път между служители на страните, се установява, че между същите е
провеждана постоянна комуникация в периода около доставката по поръчка за транспорт №
********, като от една страна е изразено несъгласие с това доставката да се извърши от
подизпълнител осигурен от ищеца и е заявено в момента на товарене на стоките, че пратката
е отменена, а от друга страна е изразена готовност да се плати сумата по поръчката, след
приспадане на сума от 550 евро, платена на трето лице, давани са указания по изпълнение на
доставката след натоварването на стоката и е заявено, че в крайна сметка всичко е наред.
Установява се от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза следното: процесната данъчна фактура №
************************************ е осчетоводена
в счетоводството на ответника; няма извършено плащане по процесната фактура;
задължението по фактура № ************************************ е в размер на
сумата 4302,83 лв.; лихвата за забава изчислена за периода от 15.08.2020 година до
08.01.2021 година е в размер на 89,83 евро, равни на 175,69 лв..
3
При така установените обстоятелства съдът прие следното от правна страна:
Уважаването на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372
ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предполага установяването от ищеца, на следните предпоставки:
наличието на твърдяния договор за превоз между него и ответника със съществените му
елементи (предмет, цена, срок); изпълнението на задълженията си по този договор, и
размера на задълженията на ответника за главница и лихва, начислена до подаване на
исковата молба в съда и поставянето на ответника в забава.
Установи се по делото от поръчка за транспорт към подизпълнител № ********,
фактура № ************************************ г., и от заключението на вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза, че между страните е сключен валиден договор за
превоз, по който ищеца е превозвач, а ответника товародател, като се установиха и
съществените елементи на договора – предмета на договора, уговорената цена и срока на
извършване на превоза. Установи се също така от горепосочените доказателства събрани по
делото и изпълнението на възложения превоз от страна на ищеца, съобразно уговореното и
приемането на поръчката от получателя. С оглед горното, следва да се приеме, че се
установи дължимост на претендираната от ищеца сума - 2200 евро, представляваща
главница, поради което предявеният иск за тази сума следва да се уважи като основателен.
Не се установи по делото твърдяното в отговора разваляне на договора от ответника,
нито пък ищеца да е бил запознат при сключване на договора, с цитираните в отговора общи
условия на ответника, забраняващи извършване на доставката чрез трето лице.
Потестативното право по чл. 87, ал. 1 ЗЗД за разваляне на договор може да бъде упражнено с
извънсъдебно едностранно изявление, упражняването на което изисква предупреждение,
което от своя страна следва да съдържа две изявления - искане за изпълнение в подходящ
срок и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. Във всички случаи волята трябва да бъде недвусмислено изразена. В конкретния
случай липсва искане от ответника отправено към ищеца за изпълнение в подходящ срок, а
липсва и изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в дадения
срок. Цитираното в кореспонденцията, разменена по електронен път между служители на
страните, че пратката е отменена няма необходимото съдържание на искане за изпълнение в
подходящ срок и предупреждение, че договорът се смята за развален в случай на
неизпълнение в дадения срок. От друга страна изявлението, че пратката е отменена е
съчетано с множество изявления в обратен смисъл - за готовност да се плати сумата по
поръчката, след приспадане на сума от 550 евро, платена на трето лице, указания по
изпълнение на доставката след натоварването на стоката, като в същият смисъл е и
установеното от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза,
осчетоводяване на процесната фактура в счетоводството на ответника. Предвид изложеното
следва да се приеме, че липсва и недвусмислено изразена воля от ответника за разваляне на
процесния договор.
Установи се по делото и поставяне на ответника в забава относно претендираното
вземане – с изтичане на 14 - дневен срок от деня, следващ деня на получаване на услугата,
4
съобразно разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 ТЗ. Предвид гореизложеното предявеният от
ищеца иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 89,83 евро, е основателен и следва да се уважи, като
се осъди ответника да му заплати посочената сума, съобразно установеното от заключението
на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза.
С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът дължи на
ищеца претендираните разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер на сумите 472,11
лева, за заплатени държавна такса и възнаграждение за вещо лице и 500,00 евро, за
заплатено възнаграждение за адвокат.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Еди
Стобарт Лоджистикс България" ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
гр. Севлиево, ул. Велика и Георги Ченчеви № 3, представлявано от управителя И.Е.Ш. да
заплати на „АТЛАНТИС“ ООД, с ЕИК **********, регистрирано в Полша, със седалище в
гр. Остров Виелкополски, Полша, ул. Ледочовскиего № 34, представлявано от управителя
В.С.Г., следните парични суми: 2 200,00 евро, неизплатена главница по фактура
************************************, по договор за превоз от Карлайл,
Великобритания до Нитра, Република Словакия; 89,83 евро, законна лихва върху главницата
за периода 15.08.2020 г. - 08.01.2021 г.; както и законна лихва върху главницата от
предявяване на исковата молба в съда – 11.01.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата.
ОСЪЖДА, „Еди Стобарт Лоджистикс България" ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. Севлиево, ул. Велика и Георги Ченчеви № 3,
представлявано от управителя И.Е.Ш. да заплати на „АТЛАНТИС“ ООД, с ЕИК **********,
регистрирано в Полша, със седалище в гр. Остров Виелкополски, Полша, ул. Ледочовскиего
№ 34, представлявано от управителя В.С.Г., сумите: 472,11 лева и 500,00 евро за разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Габровския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
5